“Скопие 2014”: 400 млн. евро за барок и Александър Велики

https://www.24chasa.bg/Article/1262317 “Скопие 2014”: 400 млн. евро за барок и Александър Велики “Скопие 2014”: 400 млн. евро за барок и Александър Велики www.24chasa.bg
Паметникът на Александър Велики в Скопие по време на монтажа. Официално фигурата се нарича “Воин на кон”. СНИМКА: РОЙТЕРС

Напук на американците, през 1989 година край Париж е построен паркът “Астерикс”. Той носи името на измисления анимационен герой с дълги мустаци и шлем на главата и като европейски отговор на Дисниленд притежава изтънчена доза автоирония, типична за французите.

Ако някой наскоро е пътувал към Скопие, сигурно си е помислил, че край Вардар се строи най-голямият увеселителен парк на Балканите, а защо не и в Европа. Но ще сбърка. Защото в Македония няма нищо забавно.

Ако някой в сянката на мегапаметниците на Александър Велики, цар Самуил или император Юстиниан, макар и с усмивка на уста, си позволи гласно да изрази съмнение, че тези личности имат някаква основателна причина да издигат мраморните си снаги в македонската столица, го очаква съвсем модерна (неантична) македонска псувня. В най-добрия случай.

Както паркът “Астерикс”, така и проектът “Скопие 2014” е превъплъщение на реваншизма, догонващото развитие и още нещо. Но вместо анимационни герои братята македонци са подредили на централния си столичен площад фигурите на исторически личности, принадлежали на различни епохи, националности и каузи. Напук този път не на американците, а на всички съседи.

Паметник на Самуил в центъра на Скопие СНИМКА: КОНСТАНЦА ПАМУКЧИЕВА

Към Гърция с изваден меч застрашително гледа “Воин на кон” (срамежливото официално име на паметника на Александър Велики). В строеж е още по-мащабната фигура на баща му Филип II, напук на всички, които не признават името Македония.

Тържествена заря в Скопие за откриването на новия паметник “Воин на кон”. СНИМКА: РОЙТЕРС

За всички български туристи във водите на Вардар се отразяват величествените статуи на цар Самуил, Кирил и Методий, Климент Охридски, Гоце Делчев и много други. За останалия свят има барокови и неокласически фасади в мащаб, труден за възприемане извън филмите за Древен Рим.

Красимир Каракачанов

Бронзово-мраморен залък в устата на всички, които спорят чия е историята.

B стил барок ще са издържани сградите на Конституционния съд, Държавния архив и Археологическия музей. Предвидени са сгради и за Прокуратурата и финансовата полиция, зала за Македонската филхармония, Министерството на външните работи. За да има достъп до тях, са предвидени и два моста. Единият - "Окото" трябва да е с 28 паметника. На преден план е паметникът на Гемеджиите - Солунските атентатори. СНИМКА: КОНСТАНЦА ПАМУКЧИЕВА

Защо няма нищо забавно в това? Много просто. Парцелирането на общата ни история може да бъде добър бизнес по всяко време. Национализмът не признава финансови кризи. А цената от близо 400 млн. евро превръща “Скопие 2014” в най-скъпия подобен проект в Европа. Този все още миришещ на хоросан декор трябва да обедини македонците и да затвърди собствената им вяра, че винаги са били в окото на центробежните сили, градили са човешката цивилизация. В този приказен свят, в който македонците са бащи на бялата човешка раса, потомци на велик, античен народ, покорил земите от Египет до Пакистан, съвременните войводи от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ се оказаха наследници не на античните македонци, египтяните или пакистанците, а на финикийците.

Статия от македонски вестник, в която се обяснява, че посолството ни в Скопие насърчава придобиването на българско гражданство.

Няма кой да отговори колко точно ще струва проектът, когато бъде завършен. В пъти вече е надвишена първоначалната цена, без някога да е правен конкурс за изпълнители или пък предварителен публичен дебат. И въпреки че Македония извън центъра на Скопие се гърчи в бедност с безработица между 30% и 40%, гласове против не се чуват.

Високопоставени лица в Скопие дори описваха публично физическата прилика на Газанфар и Александър Велики.

Защото както в древността, така и днес архитектурата е изразно средство на абсолютистичните режими – и оригиналният барок, и неокласицизмът са създадени от големи империи като демонстрация на царската и божията власт и често, за да бъде държано в подчинение населението.

Двуетажните червени автобуси от градския транспорт в Скопие приличат много на лондонските, но са произведени в Китай. Те също са от забележителностите на града, които са обект на шеги сред гражданите. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Кацата с мед на Балканите обаче лесно се превръща в буре с барут. Сред паметниците няма нито един, свързан с албанското, турското, ромското или влашкото малцинство. Наивно е да се смята, че те ще стоят отстрани и ще цъкат с език в знак на възхищение. Цъка нещо друго. Преди месец на Камен мост един албанец спря до екипа ни, измънка нещо за заобикалящите ни строежи и помоли да изключим камерата. След което посочи засенчващия слънцето паметник на Александър Велики и каза: “Това е най-голямата измама! Александър е бил албанец!”

Ансамбъл, посветен на майка Тереза, скрива от очите гледката към средновековната кула в Скопие.

Дори новите фасади не могат да скрият раздвоението. Докато от едната страна на Вардар се бият в гърдите, че са създали бароковата култура, от другата посрещат с репликата “Македония вече няма!” В албанския квартал Чаир и по стените пише “Чаир не е Македония”.

На пръв поглед храбрите оловни войници в центъра на Скопие са строени и готови да защитават “античката” нация от претенциите на Велика Гърция, Велика България, Велика Сърбия. Но нито те, нито братският народ от пакистанското племе Хундза (за тези връзки четете по-долу ще помогнат на македонците в най-важната им вътрешна битка.

По време на снимките на филма “МЪкедония” Любчо Георгиевски предрече, че в рамките на следващите 30 години ще говорим за Македония като за трета албанска държава на Балканите (след Албания и Косово). Не заради друго, а заради демографията. Ако преди 10 години албанците бяха концентрирани главно в Тетово, Гостивар и Дебър, днес те са мнозинство и в Струга, Кичево, Куманово. Но няма нужда човек дори да излиза извън Скопие, за да се убеди, че мултиетническият модел в Македония е станал толкова невъзможен, че вече води след себе си едно особено състояние, което простичко можем да наречен национална шизофрения.

Докато от едната страна на Вардар си слагат на главите антични шлемове, посрещат официални гости от братски Пакистан и обмислят признаването на египетското малцинство като официално в конституцията (от преките наследници на Клеопатра), в началото на годината в албанския квартал беше направена първата копка на площад “Скендербег”.

На името на същия този Георги Кастриоти Скендербег, възпят в албанските народни песни като най-значимия национален герой. За първата копка дойде лично кметът на албанската столица. За този проект обаче няма да чуете в македонските телевизии.

Няма да чуете и нещо по-различно от това, че българските татарски племена са дошли на Балканите дълго след като Македония развивала християнска култура, че Кирил и Методий са били на антибългарска мисия, че българите са фашисти окупатори, избили повече от 10 хиляди македонски граждани, за да заграбят имотите им в най-мрачните страници на Втората световна война.

Защо всичко това трябва да ни интересува?! “Сложната” политическа стратегия на инатене спрямо Гърция за името е на път да остави Македония в компанията на Босна и Косово като единствени на Балканите без реално започнали преговори по присъединяване към НАТО и ЕС. От друга страна, албанците, които отдавна са надминали правата по Охридския рамков договор, просто ще изчакат резултатите от отложеното през миналата година преброяване, за да поискат нови правомощия, а защо не и федерация. В най-добрия случай дори няма да се стигне до вадене на оръжие. Основният въпрос е дали искаме такава агонизираща страна за свой съсед.

Разбира се, винаги съществува вариант, в който използваме клишето “Най-романтичната част от българската история”...

Но има неща, които не са никак смешни. Ако все пак ви се случи да пътувате до Скопие, отбийте се в албанския квартал. Там, между минаретата, все още сравнително лесно може да бъде намерена църквата “Св. Спас”.

В каменен саркофаг в двора са положени останките на даскала от Кукуш Гоце Делчев, подарени от българската комунистическа власт на Югославия през 1946 г. Тялото му е изровено от двора на църквата в Благоевград, където и в момента почива майка му. За всички онези, които ще намерят доказателство за силата на политиката да разделя майки и синове. Ако не се ориентирате, попитайте за къщата на ромската певица Есма Реджепова - съвсем близо е и всеки я знае.

ИВАН ГЕОРГИЕВ, ЖУРНАЛИСТ ОТ БИ ТИ ВИ, АВТОР НА ФИЛМА “МЪКЕДОНИЯ”

Клеопатра, Шакира и Розетският камък

Какво си харесаха македонците за част от своята история? Ами почти всичко от световното минало, което звучи по-величествено. Без да подреждаме в исторически хронологичен порядък находките на учените от съседна Македония, предлагаме по-кратък списък на техните открития.

И Клеопатра е с македонски корени. Историци обявиха в Скопие, че съвременните македонци, въпреки че говорят на славянски език, са преки потомци на античните македонци. Естествено, "македонци" са и наследниците на великия Александър - Антиох, Птоломей, Лизимах - формирали собствени държави върху развалините на огромната империя. И великата Клеопатра, царицата на Египет, според Скопие също е македонка. За античния произход на македонците и пряката им връзка с най-великия завоевател - Александър Македонски, публикациите са безчет. Без съмнение за съседите също е, че най-древната писменост (макар и още неразчетена) е македонската, а македонците са най-старият народ на Балканите.

Сайтът http://macedonian-library.com предлага невероятни находки. Някои от тях са от македонски вестници, други - от местни сайтове, книги. Там може да се прочете например, че Ристо Поповски в книгата си “Първите хора на земята” пише за “Првиот беше македонец”. Същият автор в книгата “Митологията на македонците” пише за “македонския юнак Ахил”.

В “Утрински весник” пък Никола Гелевски в статия за Орфей и Македония твърди, че “Орфей е свързан и с топонима Македония”. Като се позовава на големия експерт по гръцка митология Робърт Грейвс, авторът посочва, че Орфей е бил почитан като “крал на бистонците, одрисите и македонците”.

В публикацията се прави и заключение, че “Орфей е персонификация на Исус Христос лично!”.

И на Розетския камък не му се размина. Миналата есен Томе Бошевски и Аристотел Тентов обявиха: Розетският камък е написан на “древномакедонски”. Руски учени потвърдили, че двамата македонски лингвисти били открили кода за разшифроване нат.нар. среден надпис на камъка. Македонска телевизия ги цитира, че “йероглифите много наподобават надписите в охридската църква “Св. Богородица Пиривлепта”, като те са сходни и с “много други ръкописи на древномакедонски”.

(“Розетският камък” - 196 г. пр. н. е., се пази в Британския музей и за разкодирането на т.нар. среден текст все още се водят лингвистични спорове. - б.р.)

Тезите на македонските учени се базират на благодарствените слова, каквито съдържа древният надпис, отправени от египетските жреци към фараона Птолемей V Епифан. Според тях монархът е от македонски произход и е пряк потомък на генерал от армията на Александър Македонски. Според Бошевски и Тентов “Паметникът на древния македонски писмен език” е на кирилица.

А родоначалник на македонската писменост е Климент Охридски, пише Вера Стойчевска-Антич в “Утрински вестник”.

Според македонистката Ангелина Маркус, проф. по философия в пенсия, родена в село Тополчани край Прилеп, Аристотел също е бил македонец. Тя обявява още, че мартеницата е древен македонски обичай Ксантика. На този македонски празник древните македонци се кичели с “црвено-бели мартинки”.

По-близко до нашето съвремие звучат информации като тази, че македонецът Драган од Охрид заедно с Колумб е открил Америка. Или че Зорба Гъркът всъщност бил македонец.

И че таткото на Дилма Русеф "Петар Стефанов Върбанов, роден в гр. Габрово, Пиринска Македония”.

Александар Донски обяви, че и Франклин Делано Рузвелт(президент на САЩ от 1933 до 1945 г. - б.р.)също бил от “антично-македонска династия”. Македонска кръв тече и във вените на руската царска династия Романови, пише сайт, базиран в Скопие. А сайтът kurir.mk обяви и Шакира, и румънската футболната легенда Георге Хаджи за македонци. (24часа)

Красимир Каракачанов: Скопие се връща в орбитата на Белград

- Г-н Каракачанов, какво не дооцени България, че за 20 г. , вместо да се подобрят, отношенията с Македония се замразяват?

- Получи се така, че българската държава от промените насам няма никаква политика спрямо Македония. Ние първи признахме новата държава през 1991 г., но бяхме сред последните, които отвориха в Скопие дипломатическо представителство. И така до ден днешен българската политика към Македония все върви след събитията. Нещо повече - ние нямаме политика, която да изразява българския национален интерес, към нито една балканска страна.

- След въоръжените сблъсъци с албанците преди години един експерт направи извода, че оттук нататък времето работи за нас. В смисъл, че Скопие няма полезен ход, освен да падне в прегръдката на София.

- Имаше такива заблуди след 2000 г., когато правителството на Костов единствено от всички за тези 20 г. направи максимални усилия за избистряне на политиката спрямо Македония. Тогава дойде на власт и партията ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски, която водеше приятелска и отворена политика към София. Тогава единствено ние протегнахме ръка на Скопие, затънало в гръцкото ембарго, а подарените български танкове и гаубици отрезвиха мераците на албанските партии да разчленят младата държава.

По времето на царя Македония бе тотално забравена. При Станишев с мъгляви формулировки се опитвахме да им поставяме условия пред евентуалното членство в НАТО: по принцип ви подкрепяме, ама някои неща трябва да пооправите. Докато Гърция не шикалкавеше, а отстояваше своя интерес.

- Може ли да се каже, че политиката ни спрямо Македония е претърпяла провал?

- Не, защото просто нямаше такава политика.

- А каква трябва да е тя?

- Нашата политика спрямо Македония трябва да тръгва от принципната постановка - няма да допуснем създаването на антибългарска държава на нашата граница, още повече че става въпрос за кражба на българска история и за денационализация на наши сънародници. И не виждам защо трябва дасе притесняваме от американци и руснаци, те точно това правят в нашия регион - защитават своя интерес.

- Чуха се обвинения за провал на разузнаването, което не е успяло навреме да усети накъде отиват нещата в Македония?

- Не съм съгласен с такава постановка. Всяко разузнаване изпълнява задачите, които му поставя държавното ръководство. А нашето дори не поставя задачи. Напротив - в годините на гражданската война в бивша Югославия нашето военно разузнаване бе основното, което събираше изключително ценна информация.

От нея по-късно се възползваха силите на САЩ и НАТО, днес я ползват и структурите на ЕС.

- Как ВМРО-ДПМНЕ от партия, добре настроена към България, се превърна в просръбска антибългарска формация?

- ВМРО- ДПМНЕ бе превзета от няколко човека, които икономически бяха обвързани със Сърбия. Настоящият премиер Никола Груевски например за известно време бе икономически съветник на сръбския премиер Джинджич. Нали се сещате, че един 27-28-годишен младеж го вземат в екипа на министър-председателя, за да мине известна школовка. Което иде да покаже, че въпреки всичките колизии, които претърпя през последните години, Белград никога не е изпускал от очи своята бивша провинция.

Сърбия и днес измисли формула за Северно Косово, с което хем да заблуди Европа, хем да запази своя интерес в региона. Да вземем друг пример - преди дни, когато се заговори за поканата за членство на Сърбия в ЕС, Румъния веднага постави условие - влашкото малцинство. Ама било изненада! Никаква изненада, защото румънците умеят да отстояват националните си интереси. А в същото време ние имаме официално признато българско национално малцинство в Западните покрайнини, при това на територии, заграбени от България след Ньойския договор.

- Обръщането на Скопие към Белград въпрос на пари ли е, или на нещо друго?

- Още през 90-те години, в тоталната изолация, ембарго, а сетне и война сърбите имаха сериозно присъствие в Македония. Първо - чрез бившите членове на висшето югославско ръководство като Киро Глигоров например. След това на по-младите кадри като сегашния президент Георги Иванов, който е бил член на ЦК на югославския комсомол. Единственият президент на Македония, който не е бил свързан с бивша Югославия, бе Борис Трайковски. И който по една интересна случайност загина в самолетна катастрофа. До ден днешен широкото мнение в Македония е, че Трайковски си отиде в резултат на атентат.

- Смята се, че има нещо съмнително и около смъртта на Доста Димовска?

- Напълно е възможно. След като напусна изпълнителната власт, Димовска стана мишена на мощна кампания за дискредитиране. Най-вече заради това, че минаваше за пробългарски настроен политик. А Доста не се притесняваше да каже някои старателно крити от народа истини. Нейна е крилатата фраза, че Македония няма да стане нормална държава, докато продължава да страда от Б-комплекса. Б значи България. Заради това, че имаше български паспорт и че често посещаваше свои приятели в България, тя бе оплювана и хулена. Накрая, за да я изолират от политическия живот, я пратиха шеф на македонския културно-информационен център в София. Същото направиха и с Любчо Георгиевски.

- Но България така и не осъществи някакво икономическо присъствие в Македония. Защо?

- Ние пасувахме, а в същото време Белград продължаваше да навлиза с фирми и инвестиции. Двама-трима наши бизнесмени се пробваха, един от тях купи захарните заводи в Битоля, друг опита да пробие в банковото дело и толкова. Не бива да се забравя, че и условията за бизнес в Скопие не бяха особено добри. Но нито веднъж българските власти не се застъпиха за осигуряване на по-нормален климат спрямо нашите фирми там.

В същото време официално Скопие правеше всичко възможно да разчисти пътя пред навлизането на сръбски фирми. Освен това в кабелните телевизии в Македония няма нито една българска програма с изключение на "Планета", но пък са пълни със сръбски, турски и гръцки програми. Преди време в Скопие се намираха български вестници, днес няма. Премиерът Груевски и особено Сашо Миялковски например прекратиха всички разследвания, които македонските спецслужби водеха по сръбска линия. За сметка на това щатовете на служителите, които работят срещу България, са удвоени. Особено в градовете край нашата обща граница бяха назначени по 5-10 служители с главна задача - да работят против България. В Струмица например са цели 12 човека. Имал съм доста срещи с тези хора и понякога са изпадали в комични ситуации, тъй като повечето са крайно неподготвени. Някои обаче действат брутално.

- Както е тръгнало, Скопие скоро няма да види нито НАТО, нито ЕС.

- Ако на власт все още е ВМРО на Груевски, няма да се учудя, ако Скопие потърси път към предишния си господар - Белград. В този смисъл има някакъв резон в репликата, че сегашното македонско ръководство всъщност не се натиска кой знае колко за членство в НАТО и ЕС.

Първо - защото в тези структури има правила, които трябва да се спазват, а това хич не е по вкуса на самозабравилите се скопски управници. И второ - защото път към Брюксел има и през Белград.

ЛЮБОМИР ДЕНОВ

Македония - втора българска държава? Защо не!

Когато ме питат защо България загуби пропагандната война в Македония, искам уточнение - по коя тема? Ако приемем за тема съществуване на македонска нация, език и държава в исторически аспект, тази война не е загубена, а спечелена наполовина от нас.

Защото от 1991 г. досега българско гражданство, заявено във формуляр с фразата "Чувствам се българин и затова искам българско гражданство", са получили 72 000 граждани на Македония от общо 1,2 млн. славянско население в тази държава. Всъщност България в прехода не е водила пропагандни битки с Македония.

Причината е проста - стратегическата ни цел бе влизането в ЕС и НАТО. А зад това стоеше фундаментално условие - затваряне на реактори, разгром на селско стопанство, военна индустрия и т.н. Второто условие беше България да няма фундаментални проблеми със съседите си. Затова държавата ни никога през последните 22 г. не е полагала усилия да развенчава огромния мит на Коминтерна, че има македонска нация.

В този смисъл лозунгите на косовските албанци в Прищина: "Бог създаде българите, а Тито - македонците", донякъде изглеждат верни. Но в интерес на истината не Тито, а Комунистическият интернационал я създаде с решението от 1934 г. на мястото на българската нация да се създадат македонска, тракийска и добруджанска. Последните две не се получиха, но македонската се получи, Тито я прокара с цялата решителност, която имаха комунистите в Югославия след Втората световна война. За да не нарушаваме отношенията си, си мълчахме почти до 1968 г., когато БКП взе някакви мерки, издавайки сума книги по въпроса.

След 10 ноември тази задача беше оставена на частни сдружения, фондации и отделни лица, но не и стимулирана от правителството. Някои от тях направиха, каквото им бе по силите, за да атакуват и разклатят митовете за македонската нация и език.

А за да ги укрепят, последните правителства на Македония похарчиха огромни пари, за да напълнят площадите в Скопие със скъпоструващи паметници на измислени герои.

Но ако казвам, че имаме частична победа, то е и защото Гърция с нейната безкомпромисна позиция към кражбите на културно-историческото наследство върши чудесно нашата работа, държейки Македония извън НАТО и ЕС. А така я обрича на глад, безизходица, безработица и на всичко, което се случва на една страна извън ЕС. Това е доста цинично, защото в един момент Гърция може да каже "Стоп!" и тогава да се изправим пред възможността да воюваме срещу македонизма на собствена територия.

А Македония от време на време се опитва да премине в контраатака, ползвайки позволените й връзки с ООН, ЕС и т.н.

Казвам, че успехът на пропагандната ни битка с Македония не е пълени защото нямаме никаква държавна политика към нея освен прословутото гражданство. А като нямаме политика, значи нямаме стратегическа цел. Каква да бъде тя? Едни казват присъединяване към България - това обаче е безумно в днешната епоха на падане на граници, а не на присъединяване на територии.

Другата стратегическа цел е Македония да бъде запазена като държава върху цялата си територия. Каква да бъде тя? Легнала като историческа основа върху коминтерновската доктрина, че между македонци и българи няма нищо общо? Мисля, че нашата стратегическа цел трябва да си бъде Македония - свободна и независима демократична държава на българското и всички останали населения, които живеят там. Но основното население трябва да се върне към българските си корени. Много македонски политици са ни казвали, но на четири очи: "Да, ние сме българи, но заявим ли го публично, има опасност да ни присъедините и тогава нашата съдба пак да се решава в София." А София невинаги е решавала правилно съдбата на Македония - четири пъти сме влизали във войни и сме ги изоставяли на варварството на завоевателите: сърбин, грък, албанец и т.н.

Решението е всеки да направи компромиси: ние да престанем да мислим за обединение с Македония, а те да се върнат към българските си корени и буквално да се обявят за втора българска държава. Такава съдба имат много нации по света - гръцката нация например има две държави - Гърция и Кипър; германската - Австрия и Германия; румънската - Румъния и Молдова. Няма защо да страдаме, че част от националната ни територия и население ще формират друга държава. Просто не сме свикнали, защото през вековете не е имало 3-4 Българии.

Гърция е против използването на име, смятано за част от историческото й наследство. Докато ние въобще няма да протестираме, ако македонците използват името България с прилагателно или дори без за име на държавата си.

БОЖИДАР ДИМИТРОВ, ДИРЕКТОР НА НИМ

Вместо за сламка в Скопие се ловят за опашката на коня

Както удавниците се ловят за сламка, така и днешните македонци се ловят за опашката на коня на Александър Македонски. Надеждата им е, че ще преплуват така "прехода" и народът, вместо да пита управниците защо живее бедно, ще си разказва приказки от Античността и ще си пие античната ракия - в буквалния смисъл, в Македония има и ракия "Антика"! Днешната антикизация на Македония е най-голямото политическо менте, което балканската история познава. Но фалшификацията на историята има за цел да фалшифицира настоящето. Днешните македонци имат проблем със своята идентичност. Политиката не им дава възможност да си признаят, че са българи, а "югославското" образование ги тласка към легендите.

Истината е проста. Българи и македонци сме един народ и имаме богата "обща" история, която не ни разделя.

България вече 20 г. е единственият безкористен приятел на младата държава. Обикновените хора - и македонци, и албанци, го разбират, но повечето политици и журналисти се правят на "дръж ми шапката". И е много трудно да им се помогне, защото всяка помощ те приемат като "намеса". В Македония етническите абсурди са част от политиката. Както абсурдът да открият своята идентичност в далечен Пакистан, при племето на хунзите. Или последният хит - македонски дипломати се гордеят, че знаят... чуждия български език, макар и да нямат никакъв документ, че са го учили.

Македонизмът е антибългаризъм в действие. Това е постоянно търсене и подчертаване на разлики между българи и македонци. Говоренето срещу българите и България е болестно състояние, политическа треска. Но това говорене в Скопие гарантира добра обществена кариера. И обратно - трезвомислещите и реалистични политици и общественици, каквито бяха покойните Борис Трайковски и Доста Димовска например, бяха остро атакувани и политическото им битие проблематизирано. Същото става и с Любчо Георгиевски.

Целта на сръбската политика е да остави Македония в своята орбита на влияние. Сръбската логика е, че довчера Македония е била "сръбска провинция". Сърбия загуби Косово и е логично да насочи ресурс за влияние в Македония. На дипломатически език това се нарича активна политика, нещо, което България подценява. От друга страна, редица македонски политици пък имат бизнес интереси в Сърбия.

България не е част от днешните проблеми на Македония, а точно обратното - тя е европейски фактор, даващ възможност на младата република да реши успешно проблемите си за своята европейска интеграция. Като член на ЕС България трябва да проявява много по-голямо внимание към съдбата на хората, които в Македония се самоопределят като българи. Българските фирми, които вече са стъпили в Македония, също не трябва да подценяват този въпрос. Нашата държава трябва да подпомага и стимулира българския бизнес да инвестира в Македония.

В българската политика към Македония и македонските граждани има неща, които са лишени от логика. Например като посланик така и не успях да убедя нашите институции, че имената на получилите българско гражданство македонци трябва да бъдат широко озвучавани. Тогава всички ще се убедят, че България не прави нищо "скрито-покрито" в политиката на даване на гражданство.

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ, БИВШ ПОСЛАНИК В СКОПИЕ

Пакистански принц бил потомък на Александър Велики

През юли 2008 г. в Скопие с най-високи държавни почести са посрещнати принц Газанфар Али Кан с титла "мир" и неговата принцеса Рани Атика от народността хунзи в Северен Пакистан. Според някои скопски учени хунзите били потомци на войници на Александър Македонски, останали там при похода му и взели за съпруги местни жени.Газанфар бе припознат от македонците като наследник представител на царска династия, уж основана от Александър Велики и пуснала филизи по цял свят.

При посрещането на летището в Скопие Газанфар заяви: "Голяма част е за мен и за цялата делегация да дойдем тук, в родната земя. Ние сме потомци на Александър Велики, нашият народ идва от Македония!"

Тази смешна случка е кулминацията на една голяма спекулация. Според някои тя тръгва от македонския лингвист Илия Чашуле, който открил прилика между бурушкия език на хунзите (наричани и буруши) и един древен балкански език - бригийския, който пък бил сроден с древномакедонския. Повечето учени не откриват сходство.

Две ДНК изследвания опровергават генетична връзка между хунзите и които и да е балканци. Хунзите заедно с още 2 етнически общности в Северен Пакистан - калашите и пущуните, имат легенди, че произхождат от войници на Александър Македонски. За да се потвърди или отхвърли такава хипотеза, работят 2 международни екипа генетици. Те са от пакистански, гръцки и британски учени. Сравнени са трите общности помежду им и всяка поотделно с гърците. Не са изследвани граждани на Република Македония.

(Което не означава, че населението в Република Македония е много различно в генетично отношение от това на Гърция. Напротив, логично е по-скоро да е близко, но на Балканите всички имаме сходен генетичен портрет.)

Споменатите изследвания измерват генетичната близост между пущуни, калаши, хунзи и гърци, отчитайки и влиянието на скорошни събития, каквото според времевата скала на популационната генетика е и походът на Александър.

Най-малка е генетичната дистанция между гърците и пущуните. Хунзите и калашите са по-отдалечени от тях в генетично отношение. Дългата версия на един конкретен генетичен вариант (хаплотип), разпространен сред гърците, е открит у двама души в Пакистан, и двамата са пущуни. Къса версия на този хаплотип се среща с голяма честота в Гърция. (Впрочем с още по-голяма честота се открива сред българите, румънците, албанците. Най-разпространен е в района на Прищина. Това, че се открива и сред пущуните, макар и в отделни случаи, според изследователите означава, че сред тях има някакъв, макар и минимален приток на гени по мъжка линия, който е стигнал до там от Балканите. Иначе казано, възможно е малък брой войници на Александър Македонски да са си хвърлили семето сред пущуните и тяхното генетично наследство е различимо и днес. Но това не важи за калашите и хунзите, сред които такива следи не са открити.

Изследователите установяват и времето, когато е възможно този специфичен за Балканите хаплотип да е достигнал днешен Пакистан. Това е станало някъде преди 5000-2000 г. В тези твърде широки граници се вмества походът на Александър от IV в.пр.Хр. Но в тях попада и инвазията на Ксеркс в Гърция по-рано, при която много хора са отведени в робство на изток, включително към днешните Пакистан и Афганистан, които по онова време са в границите на Персийската империя. Та не е изключено балканските гени там да са наследство от гръцките роби.

Ако някоя от трите общности може да претендира, че сред нейните членове има кръвни наследници на Александровите войници, това са пущуните, а не калашите, още по-малко пък хунзите. От което поклонението на Газанфар Али Хан в "прародината Македония" изглежда още по-нелепо. (24часа)

“Спомениците” в Скопие ги поставят посред нощ

Централната търговска улица на Скопие е осеяна с паметници или "споменици", както се казва на македонски и пак по думите на местните изглеждат така, "сякаш дете си е разхвърляло кубчетата по земята". Бронзови фигури на бик, просяк, риба, ваксаджия, котка, мъж, пазаруващи момичета, танцьори и тъпанджии са нахвърляни насред улицата. А към края й, в градинката пред средновековната кула, която е исторически и културен паметник, е изграден монумент на Майка Тереза. Той представлява нещо като къща, нещо като двор, с голяма порта, която води към никъде, има и две нейни фигури, едната отпред, другата вътре и човек остава с впечатлението, че на това място е била родната й къща, макар тя да е на около километър оттук.

Близко до този архитектурен ансамбъл е сградата на парламента, за нея е също предвидена промяна на фасадата - ще й се изгради купол, подобен на Тадж Махал, а отпред е паметникът на Никола Карев. След това ще видим "Порта Македония", която наричат "Триумфалната капия". Тя е открита официално на Коледа (Божич) 6 януари 2012 г., и според местните прилича много на Триумфалната арка в Париж.

И така стигаме до централния площад, където върху кръгла платформа е Александър Македонски, възседнал Буцефал. По неговото име местните наричат цялата тази кампания “Буцефализация”. В подножието на пилона е оформен фонтан с лъвове и сцени от битки. На отсрещната страна на р. Вардар, откъм албанската част и старата чаршия ще бъде и паметникът на Филип Македонски. На централния площад може да видим още Методи Андонов Ченто, Цар Самуил, Юстиниян Първи, направени от мрамор, другите "споменици" са на Гоце Делчев на кон (макар внукът му да твърди, че героят никога не е яздил), Даме Груев, Гемеджиите (Солунските атентатори), Кирил и Методий, Климент и Наум.

Проектът "Скопие 2014" е отворен - появяват се нови и нови паметници, а никой не е обявил официално кои важни личности ще бъдат овековечени с фигури и къде. Местните споделят, че повечето "споменици" се монтират през нощта, паметникът на Гоце Делчев например е поставен в 3 часа посред нощ.

От лявата страна на реката се строи театър на мястото на Стария театър, възстановяват се Офицерският дом и Народната банка, строени 1919 г. Музеят на македонската борба, или както шеговито го наричат Музея на мадам Тисо заради восъчните фигури на дейци от македонската история, също е построен в старинен стил.

От дясната страна на Каменния мост в момента се издига сграда за Конституционния съд, Държавния архив и Археологическия музей.

Проектът предвижда и смяна на фасадите на околните сгради на площада в стил барок. Те са строени след 1963 г. и са смятани за постижения в модерната архитектура. Същата съдба ще сполети и Градския търговски център, който е проектиран от големия японски архитект Кендзо Танге в знак на съпричастност с трагедията от разрушителното земетресение и смятан за ултрамодерно строителство през 70-те г. Има и сгради, които са на повече от век и са защитени от закона, но за тях също е предвидена смяна на фасадата в стил барок.

КОНСТАНЦА ПАМУКЧИЕВА

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Братството на джиповете

Офроуд е термин, с който по света обобщават карането с джип, мотоциклет или АТВ извън пътя и дори в местности, които изглеждат непроходими. Тази работа е за луди глави и маниаци.

Как се изследват мощи

На Йоан Кръстител ли са мощите, открити край Созопол? Въпросът звучи логично и интригуващо, но всъщност е неправилно зададен. Затова няма как да получи отговор.

Защо сме леви или десни

Първият лекарски преглед на новороденото е, за да се види дали лявата и дясната му страна са симетрични. Много е важно също дали бебето движи крайниците си и в двете посоки.

Как да получим наследство от чужбина

След няколко дни 3-ма варненци ще получат в банковите си сметки общо 120 000 швейцарски франка - около 200 000 лв., от покойния си чичо в Швейцария. Това стана след 11-месечно разследване на "24 часа"

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Нормално е да намериш вампир до мощите на св. Йоан Кръстител

Kаквопо-нормално от това да се натъкнеш на вампир, докато ровиш на същото място, където си открил мощите на св. Йоан Кръстител?!Нетленното добро и неумиращото зло по принцип си ходят заедно ...

Преди 3 г. италианец изкопа кръволок с тухла в устата

През 2009 г. италианският съдебен антрополог Матео Борини от университета във Флоренция хвърли бомба в научния свят - той обяви, че е открил първия в света скелет, показващ ритуал за унищожаване

Божидар Димитров: Граф Дракула си е български вампир!

- Вие, г-н Димитров, направихте сензация с изровените в Созопол скелети на мъж и жена вампири отпреди 7 века. Само по забитите в гърдите железни колове ли ги разпознахте?

Красотата ще спаси София

Само на пръв поглед животът в столицата е задръствания, замърсен въздух, грубияни по улиците и хапещи кучета. Ако обаче погледът се отмести малко по-нагоре от тях, започва една друга София

Историята в шест рецепти

Шест часа лидерите на ЕС вечеряха и бистриха как да оправят Гърция, еврозоната и цяла Европа завчера. За тях общите им срещи на вечеря в Брюксел вече са обичайни като пикник с приятели.