Александър Йорданов: Сините да стоят по-далече от БСП, общите действия с нея са позор

https://www.24chasa.bg/Article/1264970 www.24chasa.bg
СНИМКА: “24 ЧАСА”

С Александър Йорданов бивш депутат от СДС, бивш посланик в Полша и Македония разговаря Боряна Цачева:

- Г-н Йорданов, издадохте нова книга "Blogo, Ergo Sum!" и я представихте за рождения си ден. На 60 г. не е ли рано за книга със спомени?

- За спомени може би е рано, но за жива памет никога не е късно. Демокрацията е не само битка за бъдеще, както ние мислехме в началото на прехода, но и битка за истината за миналото. Защото ние влязохме в европейското си настояще с фалшива легитимация на миналото. И фалшът на прехода, тайните и сценарни ходове на партии, политици, служители на стария режим тежат като воденичен камък на всички ни. Те направиха така, че отнеха морала и достойнството на демокрацията и я компрометираха многократно.

- В тази връзка вероятно са по-мили спомените ви като посланик в Полша и Македония, а не като депутат от СДС.

Боряна Цачева

- Моите спомени са по-скоро горчиви изповеди - за несбъднати надежди, за илюзии. Разказвам как СДС постепенно губеше своето име (съюзът стана партия), демократичност и сила (вътрешнопартийните избори започнаха да се манипулират и дори фалшифицират), а това обрече и България да потъва в безвремието. Аз участвах в политиката в трудно време и сега, когато се връщам към него, искам да го прочета през съдбата на България и на хората. А дипломатическите мемоари предават това, което иначе би останало заключено зад стените на Външно. Мисля, че е добре хората да знаят какво точно е работил един български дипломат. Това е опит, който може би ще бъде необходим на новите лица в дипломацията.

- Ако бяхте сега депутат от СДС, малко спомени щяхте да имате. Той безславно се стопява. Защо?

- СДС започна да преживява от политиката, а не да прави политика. Главната причина е трансформирането на успешния някога съюз в командно-административна, бездушна партия. И отказът от антикомунизма, довел до политическото смачкване на идеите за солидарност и справедливост в прехода. Някои лидери на СДС избягаха от хората, за да преследват свои лични интереси, кариери, бизнес. Използваха политическите позиции за търговия с влияние. Неизбежно дойдоха вътрешните конфликти и падането надолу бе само въпрос на време. Проблемът е, че една дясна организация трябва да внушава стабилност, сигурност и сериозни традиционни ценности, а не да се държи като революционно семейство.

Когато такива ценности и стратегия отсъстват или повече от 10 г. не могат да се реализират успешно, това означава и дефицит на съвременно политическо мислене. Тези слабости на СДС помогнаха на бившата комунистическа партия да си разиграва коня.

- Не говорете така общо. Кажете конкретни грешки и предателства в СДС.

- Ако тръгнем от началото, стратегически грешки на СДС са признаването на фалшифицираните избори за ВНС през 1990 г., приемането на "сценария" д-р Желю Желев да бъде избран за президент от комунистическото мнозинство във ВНС, а след това и държаното в тайна до последно предложение ген. Атанас Семерджиев да стане вицепрезидент. По-късно груба грешка бе участието в странното коалиционно правителство на Димитър Попов на Костов, Пушкаров и Луджев. Как никой тогава не се усъмни, защо силните все още комунисти ще предоставят най-важните министерства на лица, които са техни политически противници. Прелюбопитна е и страницата с поискания от Филип Димитров "вот на доверие". Защото да искаш доверие от своя противник в период на остър политически сблъсък, е абсолютно нелогично.

Загадка остава и "денят на пресметливостта", когато Николай Добрев върна мандата за съставяне на второ правителство на БСП. И стана така, че партията, която доведе България до катастрофа, се измъкна по живо и по здраво от отговорност. Нещо повече. В 38-ото народно събрание Иван Костов предложи на комунистите “национално съгласие”.

След това историята е известна. Тези, които трябваше да отговарят за своите престъпления и за унищожението на България, станаха “честни приватизатори”. Крадените пари бяха у тях, а и “националното съгласие” им бе подадено от СДС като спасителна жилетка.

Предателство спрямо каузата на демократичните сили бяха и конфликтите между Костов и Петър Стоянов, Костов и Надежда Михайлова. И особено политическите простотии с разцеплението на СДС и безсмислиците за “духа” и “тялото”, в резултат на които днес имаме две партии - СДС и ДСБ, които се чудят как да стигнат до "спасителния бряг". Парадоксът е, че никой няма достойнството да признае: сгреших. И да се извини! И да направи крачка встрани. А това още повече сваля процента.

- Днес в СДС се очертават две линии - по-близо до ГЕРБ и далече от Костов, или завинаги с Костов.

- Синята коалиция е като смокиново листо за първородния грях - разцеплението на СДС. Същевременно сините и ГЕРБ подцениха дясната солидарност. Дори някои действия на сините депутати практически обслужваха опозиционната стратегия на БСП. А това е политическа грешка. Следващото правителство ще бъде коалиционно, а поне към днешна дата за сините няма по-добър вариант за коалиционен партньор и за евентуално участие в управлението от ГЕРБ. Освен ако лидерите не са решили да останат в опозиция до дупка. Но смисълът на участието в политиката е да можеш да реализираш в управлението идеите си, а не да ги изприказваш на чаша вино, заобиколен от опозиционни съмишленици.

На маса българинът е винаги опозиционер.

Не искам и да помисля, че сините са готови за общи действия с БСП. Това вече би било позорно. То ще бъде поругаване на нашата антикомунистическа съвест и памет. Затова и двете линии аз ги разчитам така - по-близо или по-далеч от БСП. И моят съвет към Иван Костов и Мартин Димитров е да стоят по-далече от БСП, дори ако това изисква диалог и разбирателство по определени въпроси с ГЕРБ. А вариантът десните да отворят война на всички фронтове при сегашното състояние на синята армада е, меко казано, глупаво. Такава политика могат да водят само хора, които са в плен на миражи и отчаяние, или пък сами са си оправили положението и им е все едно какво ще стане с политическата сила, която уж водят към успех.

- Смятате ли, че Кунева може да привлече гласовете на дясно мислещите. Тя се опитва да овладее по-голяма палитра от избиратели, нещо като вашата идея за разпереното ветрило.

- Кунева не е политик, а поредната политическа матрьошка, фасадата на поредното политическо менте или "проект", както днес е модно да се казва. Целта е да се създаде нова патерица, която да бъде удобна за коалиционна употреба. Зад нейните крехки рамене се скриват доста хитреци в политиката от последните години. Но нищо чудно тази политическа далавера да успее. Защото в България има достатъчно много лековерни хора, които могат да вкарат страната в поредната политическа илюзия.

- Според вас България още ли е в орбитата на Москва?

- Руското влияние върху български политици, служители в сферата на сигурността, бизнесмени, никога не е преставало. Действат стари връзки и зависимости, днес облечени в сериозни бизнес интереси. Проблемът е, че руската политика винаги е използвала икономическия фактор за постигане на определени политически цели. Основни сфери на българската икономика практически се ръководят от лица, свързани с Русия. В това отношение поляците са прави, когато казват, че България продължава да бъде съпруга на Русия, а Сърбия - руска любовница. Истината е, че няма друга държава в Европа, която толкова много да се влияе в своята политика от "руското мнение". При това по въпроси, които не изискват изобщо това мнение. Евентуалният строеж на АЕЦ "Белене" би бил първото голямо българско безумие на ХХI век и сигурна гаранция, че българските граждани още дълги години ще останат най-бедните в Европа. България продължава да бъде енергийно зависима от Русия и този факт, останал непроменен повече от 20 г., не дава право на никой български политик да твърди, че е защитавал истински националните интереси.

ВИЗИТКА

Роден през 1952 г. във Варна

Председател на 36-ото НС (1992 - 1994)

Депутат от СДС в VII Велико народно събрание, в 36-ия, 37-ия и 38-ия парламент

Председател на Радикалдемократическата партия от 1993 до 2000 г.

Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21" (1990-1998)

Посланик в Полша (1998-2001), Литва, Латвия и Естония (1999-2001) и в Република Македония (2001-2005)

Доцент в Института за литература при БАН (2010)

Ръководител на департамент "Обществени и хуманитарни науки" в Европейския политехнически университет в Перник (2010)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,