Александър Йорданов: Сините да стоят по-далече от БСП, общите действия с нея са позор

https://www.24chasa.bg/Article/1264970 www.24chasa.bg
СНИМКА: “24 ЧАСА”

С Александър Йорданов бивш депутат от СДС, бивш посланик в Полша и Македония разговаря Боряна Цачева:

- Г-н Йорданов, издадохте нова книга "Blogo, Ergo Sum!" и я представихте за рождения си ден. На 60 г. не е ли рано за книга със спомени?

- За спомени може би е рано, но за жива памет никога не е късно. Демокрацията е не само битка за бъдеще, както ние мислехме в началото на прехода, но и битка за истината за миналото. Защото ние влязохме в европейското си настояще с фалшива легитимация на миналото. И фалшът на прехода, тайните и сценарни ходове на партии, политици, служители на стария режим тежат като воденичен камък на всички ни. Те направиха така, че отнеха морала и достойнството на демокрацията и я компрометираха многократно.

- В тази връзка вероятно са по-мили спомените ви като посланик в Полша и Македония, а не като депутат от СДС.

Боряна Цачева

- Моите спомени са по-скоро горчиви изповеди - за несбъднати надежди, за илюзии. Разказвам как СДС постепенно губеше своето име (съюзът стана партия), демократичност и сила (вътрешнопартийните избори започнаха да се манипулират и дори фалшифицират), а това обрече и България да потъва в безвремието. Аз участвах в политиката в трудно време и сега, когато се връщам към него, искам да го прочета през съдбата на България и на хората. А дипломатическите мемоари предават това, което иначе би останало заключено зад стените на Външно. Мисля, че е добре хората да знаят какво точно е работил един български дипломат. Това е опит, който може би ще бъде необходим на новите лица в дипломацията.

- Ако бяхте сега депутат от СДС, малко спомени щяхте да имате. Той безславно се стопява. Защо?

- СДС започна да преживява от политиката, а не да прави политика. Главната причина е трансформирането на успешния някога съюз в командно-административна, бездушна партия. И отказът от антикомунизма, довел до политическото смачкване на идеите за солидарност и справедливост в прехода. Някои лидери на СДС избягаха от хората, за да преследват свои лични интереси, кариери, бизнес. Използваха политическите позиции за търговия с влияние. Неизбежно дойдоха вътрешните конфликти и падането надолу бе само въпрос на време. Проблемът е, че една дясна организация трябва да внушава стабилност, сигурност и сериозни традиционни ценности, а не да се държи като революционно семейство.

Когато такива ценности и стратегия отсъстват или повече от 10 г. не могат да се реализират успешно, това означава и дефицит на съвременно политическо мислене. Тези слабости на СДС помогнаха на бившата комунистическа партия да си разиграва коня.

- Не говорете така общо. Кажете конкретни грешки и предателства в СДС.

- Ако тръгнем от началото, стратегически грешки на СДС са признаването на фалшифицираните избори за ВНС през 1990 г., приемането на "сценария" д-р Желю Желев да бъде избран за президент от комунистическото мнозинство във ВНС, а след това и държаното в тайна до последно предложение ген. Атанас Семерджиев да стане вицепрезидент. По-късно груба грешка бе участието в странното коалиционно правителство на Димитър Попов на Костов, Пушкаров и Луджев. Как никой тогава не се усъмни, защо силните все още комунисти ще предоставят най-важните министерства на лица, които са техни политически противници. Прелюбопитна е и страницата с поискания от Филип Димитров "вот на доверие". Защото да искаш доверие от своя противник в период на остър политически сблъсък, е абсолютно нелогично.

Загадка остава и "денят на пресметливостта", когато Николай Добрев върна мандата за съставяне на второ правителство на БСП. И стана така, че партията, която доведе България до катастрофа, се измъкна по живо и по здраво от отговорност. Нещо повече. В 38-ото народно събрание Иван Костов предложи на комунистите “национално съгласие”.

След това историята е известна. Тези, които трябваше да отговарят за своите престъпления и за унищожението на България, станаха “честни приватизатори”. Крадените пари бяха у тях, а и “националното съгласие” им бе подадено от СДС като спасителна жилетка.

Предателство спрямо каузата на демократичните сили бяха и конфликтите между Костов и Петър Стоянов, Костов и Надежда Михайлова. И особено политическите простотии с разцеплението на СДС и безсмислиците за “духа” и “тялото”, в резултат на които днес имаме две партии - СДС и ДСБ, които се чудят как да стигнат до "спасителния бряг". Парадоксът е, че никой няма достойнството да признае: сгреших. И да се извини! И да направи крачка встрани. А това още повече сваля процента.

- Днес в СДС се очертават две линии - по-близо до ГЕРБ и далече от Костов, или завинаги с Костов.

- Синята коалиция е като смокиново листо за първородния грях - разцеплението на СДС. Същевременно сините и ГЕРБ подцениха дясната солидарност. Дори някои действия на сините депутати практически обслужваха опозиционната стратегия на БСП. А това е политическа грешка. Следващото правителство ще бъде коалиционно, а поне към днешна дата за сините няма по-добър вариант за коалиционен партньор и за евентуално участие в управлението от ГЕРБ. Освен ако лидерите не са решили да останат в опозиция до дупка. Но смисълът на участието в политиката е да можеш да реализираш в управлението идеите си, а не да ги изприказваш на чаша вино, заобиколен от опозиционни съмишленици.

На маса българинът е винаги опозиционер.

Не искам и да помисля, че сините са готови за общи действия с БСП. Това вече би било позорно. То ще бъде поругаване на нашата антикомунистическа съвест и памет. Затова и двете линии аз ги разчитам така - по-близо или по-далеч от БСП. И моят съвет към Иван Костов и Мартин Димитров е да стоят по-далече от БСП, дори ако това изисква диалог и разбирателство по определени въпроси с ГЕРБ. А вариантът десните да отворят война на всички фронтове при сегашното състояние на синята армада е, меко казано, глупаво. Такава политика могат да водят само хора, които са в плен на миражи и отчаяние, или пък сами са си оправили положението и им е все едно какво ще стане с политическата сила, която уж водят към успех.

- Смятате ли, че Кунева може да привлече гласовете на дясно мислещите. Тя се опитва да овладее по-голяма палитра от избиратели, нещо като вашата идея за разпереното ветрило.

- Кунева не е политик, а поредната политическа матрьошка, фасадата на поредното политическо менте или "проект", както днес е модно да се казва. Целта е да се създаде нова патерица, която да бъде удобна за коалиционна употреба. Зад нейните крехки рамене се скриват доста хитреци в политиката от последните години. Но нищо чудно тази политическа далавера да успее. Защото в България има достатъчно много лековерни хора, които могат да вкарат страната в поредната политическа илюзия.

- Според вас България още ли е в орбитата на Москва?

- Руското влияние върху български политици, служители в сферата на сигурността, бизнесмени, никога не е преставало. Действат стари връзки и зависимости, днес облечени в сериозни бизнес интереси. Проблемът е, че руската политика винаги е използвала икономическия фактор за постигане на определени политически цели. Основни сфери на българската икономика практически се ръководят от лица, свързани с Русия. В това отношение поляците са прави, когато казват, че България продължава да бъде съпруга на Русия, а Сърбия - руска любовница. Истината е, че няма друга държава в Европа, която толкова много да се влияе в своята политика от "руското мнение". При това по въпроси, които не изискват изобщо това мнение. Евентуалният строеж на АЕЦ "Белене" би бил първото голямо българско безумие на ХХI век и сигурна гаранция, че българските граждани още дълги години ще останат най-бедните в Европа. България продължава да бъде енергийно зависима от Русия и този факт, останал непроменен повече от 20 г., не дава право на никой български политик да твърди, че е защитавал истински националните интереси.

ВИЗИТКА

Роден през 1952 г. във Варна

Председател на 36-ото НС (1992 - 1994)

Депутат от СДС в VII Велико народно събрание, в 36-ия, 37-ия и 38-ия парламент

Председател на Радикалдемократическата партия от 1993 до 2000 г.

Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21" (1990-1998)

Посланик в Полша (1998-2001), Литва, Латвия и Естония (1999-2001) и в Република Македония (2001-2005)

Доцент в Института за литература при БАН (2010)

Ръководител на департамент "Обществени и хуманитарни науки" в Европейския политехнически университет в Перник (2010)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,