Шофьорите от Здравно министерство с бонуси в евро

https://www.24chasa.bg/Article/1271249 www.24chasa.bg
Десислава Атанасова Снимка: Архив "24 часа"

Шофьорите в Министерството на здравеопазването сa с едни от най-големите бонуси. Това разкрива справка от МЗ, която Синята коалиция представи днес на парламентарния контрол пред премиера Бойко Борисов.

Рекордът по премии държи д-р Тонка Върлева, директор на три от европрограмите, тя е взела 44 640 евро. Програмите, които е ръководила, са за подобряване на контрола на туберкулозата в България през 2010 г. Втората и третата са за "Превенция и контрол" на ХИВ и СПИН през 2010 и 2011 г. Парите са взимали само служители на здравното ведомство, които са участвали в програмите.

От документа става ясно, че през 2010 шофьорът Васил Манов е получил бонус в размер на 4200 евро по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН". За сравнение - консултантът по финансовите въпроси, Венера Пейчева, е получила допълнително възнаграждение в размер само на 280 евро.

Почти същата е ситуацията при Георги Карамешев - консултант по инвестиционни въпроси. Той е получил само 100 евро бонус. Докато друг шофьор - Илия Илиев, е възнаграден за добрите си умения на пътя с 5160 евро.

Константинос Ягилис, старши асистент по доставките, е прибрал 4 080 евро бонус, а колегата му по доставки Марко Ганчев е с бонус от 3000 евро. Поля Методиева, асистент по доставянето, също е прибрала 3000 евро бонус, а мениджърът по доставките Румен Андреев е получил допълнително възнаграждение от 11 040 евро. Методиева, е била възнаградена и със средства от програма "Подобряване на контрола на туберкулозата в България" в размер на 3600 евро.

Организаторът по транспорта Стефан Джоганов е получил допълнително 3 600 евро.
По програма "Подобряване на контрола на туберкулозата в България" през 2010 г. също има интересни данни. С най-нисък бонус е консултантът по инвестиционни въпроси Анастасия Иванова, която е прибрала само 50 евро бонус. Колегата й Иво Янчев е получил 100 евро бонус.

Шофьорът Димитър Алексиев е възнаграден с 1050 евро допълнително над заплатата, макар че бонусът му е далеч по-малък от този на колегата му зад волана Мартин Тодоров, който е взел 5400 евро.

В справката са споменати и бонусите, раздадени в здравното ведомство по различни програми и за изминалата 2011 година. Тенденцията на щедри бонуси при шофьорите се е запазила.

Шофьорът Борислав Ковачев е получил допълнително 5880 евро по програмата за борба с ХИВ/СПИН за 2011 година. Колегата му Валентин Митов е получил допълнително над заплата си 5160 евро, толкова е взел и шофьорът Васил Манов.

Името на Поля Методиева излиза и в справката за миналата година. Тя продължава да получава щедри бонуси за добре свършена работа - 5780 евро по тази програма. По друга програма за борба с туберкулозата тя е получила още 3780 евро.

От Министерството на здравеопазването опровергаха информацията, разпространена от Синята коалиция, почти веднага.

"През 2010 и 2011 година от безвъзмездната помощ на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария в Министерството на здравеопазването са постъпили общо 35 398 205 лева, а усвоените средства по тях са в размер на 29 969 056 лева", се казва в съобщение, разпространено от пресцентъра. 

"По трите програми за борба със заболяванията са сключени 233 договора за финансиране и изпълнение на дейности с подполучатели на територията на цялата страна, в т.ч. 122 договора с НПО и 111 договора с лечебни и здравни заведения.

Средствата, които са дадени за възнаграждения на служителите в Министерството на здравеопазването през тези две години, са 1,68% от безвъзмездната помощ. Сред тези служители няма шофьори на щат в Министерството на здравеопазването, нито шофьори и секретарки на министъра.

Твърдението е нелепо, защото транспортът му се осигурява от Националната служба за охрана, откъдето съответните лица получават възнаграждението си. Няма конфликт и служителите на Министерството на здравеопазването да получават възнаграждение за дейности по програмите, тъй като те трябва да ги изпълняват, а не да контролират реализацията им".

Десислава Атанасова: Откакто Стефан Константинов е министър, нещата в здравния сектор не вървят добре

Депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова, която е и председател на здравната комисия в парламента, смята че откакто министър Стефан Константинов е начело на здравното ведомство нещата в сектора никак не вървят добре, съобщи БГНЕС.

Няма много добър диалог между институциите за тази година и половина, откакто д-р Константинов е начело на здравното министерство, каза Атанасова и добави, че отношенията между НЗОК, Лекарския съюз и пациентските организации също са много обтегнати.

"Законодателството така е устроено, че лекарствената политика в държавата е ангажимент на министъра на здравеопазването. Ние в Народното събрание сме отворени за диалог, но когато се налага изпълнителната власт да си свърши работата, тогава именно здравният министър трябва да си поеме отговорността и да предприеме действия", заяви Десислава Атанасова, за която преди се твърдеше, че може да поеме здравното министерство, ако Константинов бъде сменен.

Не ми е предлагано да бъда здравен министър, а и в момента имаме такъв, каза категорично тя днес.

Атанасова отбеляза, че част от предложените от министър Константинов мерки за намаляване на цените на лекарствените продукти са законодателни.

На всички е ясно, че промяна в законодателството за 5 дни не може да има, отбеляза депутатът.

Друга голяма част от мерките засягат подзаконовата нормативна уредба - тоест през тази година и половина е имало достатъчно време тези мерки да бъдат приложени, заяви председателят на здравната комисия.

Атанасова отбеляза, че някои от мерките, предложени от Константинов дори са били обсъждани при предходен министър и даде за пример реферирането на цените - сравняване на цените с най-ниските цени на производител в 8 от европейските държави. Предложението на Константинов е цените да бъдат сравнявани не както досега през една година, а през 6 месеца. Атанасова обаче съобщи, че такъв механизъм има, но явно не е прилаган.

"Очаквам министърът да предложи конкретни текстове, защото аз не смятам, че в закон може да запишем цени на нива от преди две години. Той предлага да се вземат цените през 2010 г., когато е имало възлагане на обществени поръчки чрез търгове на МЗ - съвсем различен модел", каза Атанасова и припомни, че през 2010 г. имаше проблеми с лекарствата за онкоболни, имаше протести, че няма достатъчно лекарства и държавата беше съдена многократно.