Виното в българската традиция - 5 хилядолетия история

https://www.24chasa.bg/Article/1275438 www.24chasa.bg
Тракийска шарапана (винарна) в Родопите Снимка: Panoramio - Снимки от света

Култивирането на дивата лоза започва още по времето на Неолита. Преди да достигне Тракия обаче, археолозите ни отвеждат в Арени, Армения. Там е открита най-древната винарска изба на 8 хиляди години. В нея са намерени гроздови семена, лозови клонки, ципи от пресовано грозде, първобитна винена преса и огромна глинена вана, най-вероятно използвана за ферментация.

В християнската легенда Ноевият ковчег е спрял на планината Арарат. Смята се, че това е същата планина, намираща се в днешна Източна Турция, близо до границата с Армения. Първата култура, която Ной засял, била лозата.

Отгласи за праисторическото развитие на лозарството и винарството по нашите земи откриваме в древногръцкия мит за Дионис, който тръгвайки от планината Арарат, пренесъл коренче от лоза първо в Тракия.

Виночерпецът на Крум Страшни поднася вино за наздравици с ритуалната чаша-череп, изработена от главата на император Никифор (миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис)
Снимка: БНР онлайн
Виночерпецът на Крум Страшни поднася вино за наздравици с ритуалната чаша-череп, изработена от главата на император Никифор (миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис) Снимка: БНР онлайн

Дионис бил наричан от траките Загрей или Сабазий. Почитали го като бог на виното, опиянението, мимическото представление, лудостта, превъплъщението. Изключително красивите златни ритони, част от Панагюрското и Боровско съкровище били използвани от царете Терес, Ситалк, Сефт и др. за вдигане на наздравици с божествената напитка. Доказателство за това са следите от вино намерени по тези съдове.

Снимка: Фонд на Национален етнографски музей
Снимка: Фонд на Национален етнографски музей

Виното и огънят са основни в култа към върховното тракийско божество - син на Богинята-майка. Самото правене на вино се възприемало като символичен разказ за живота и страданията на божеството. Мачкането и късането на плода бил асоцииран с разкъсването на тракийския Загрей от титаните. Обработката на гроздето е представлявала тайнство, на което се пеели тъжни и монотонни песни, приличащи по-скоро на оплакване.

Снимка: Атанаска Станчева
Снимка: Атанаска Станчева

Традициите и обичаите, свързани с виното, са силно застъпени в нашата народна култура. Християнството ги възприема, а Трифон Зарезан - приемник на тракийския бог, е обявен от Църквата за светец.

Илюстрация от Ватиканския препис на Манасиевата летопис представя сцена на българския владетел Крум, който държи чаша, направена от черепа на византийския император Никифор. Превод на Световната история на гръцкия писател Константин Манасий е направен по заповед на цар Иван Александър през XIV век. Има 19 добавки, свързани с българската история. Ватиканският е един от 5-те запазени преписа.

По-рано обаче, Крум заповядал да изкоренят лозята, за да не се пропие народът. Това била една от причините за гибелта на аварите според техния предводител, които българският владетел разгромил. След време забраната била отменена.

5-хилядолетната история на виното по нашите земи е събрана от една изложба в София. Националният етнографския музей представя експозицията „Тайните на виното". Чрез богатия фонд се разкрива пътят на лозарството и винопроизводството по българските земи. „Искахме да представим виното през народната традиция на българите", казва Атанаска Станчева, уредник в музея.

Стари сечива за обработка на лозята, уникална българска и антична червенофигурна керамика и още много българска история - тракийска и българска, селска и царска. Един от акцентите в изложбата е следосвобожденският период. Интересно е припомнянето, че паралелно със сухия режим в САЩ у нас е имало силно обществено течение за трезвеност. Излизал е вестник „Борба с алкохолизма". Какъв е бил духът на обществото от онова време може да се види в изложбата, както и други интересни артефакти от периода.

Типична селска кръчма от миналия век, в която липсва само кръчмарят, пренася посетителите в епохата на техните бащи и дядовци. Снимки и текст разкриват забравени факти за кооперативния живот от началото на 20-ти век и по времето на социализма.

Кръговратът на живота е пресъздаден чрез обреди, извършвани с вино. Такива са захранването (попара от хляб и вино, давана на малките деца), сватбата и погребението. „Гроздето се наслаждава на едно високо религиозно уважение, почти равно на пшеницата" , установява големият етнограф Димитър Маринов.

Не липсват и мултимедийни прожекции, посветени на обичаите около Трифон Зарезан. Те разкриват приемствеността на тракийския върховен бог Загрей с християнския светец. Много интересен момент е почитането му от българите по време на османското владичество. Запазените предания, легенди и обичаи от онова време ни карат да осъзнаем към колко древен и несломим народ принадлежим.

Всеки желаещ може да си вземе свободно традиционни български рецепти за приготвяне на вино, легенди, песни и благословии.

Паралелно с изложбата, в петък и почивните дни се организират ателиета, посветени на различни традиционно женски занаяти. Жени от работилница „Седянка" показват как се прави Брюкселска дантела например, в което всеки може да вземе участие.

А какво е изложба, посветена на виното, без вино. Всяка седмица различни български производители предлагат дегустации на своите продукти. А този, на когото няколко глътки от червения или бял еликсир не стигнат, може да си купи бутилка от избраната божествената напитка. Напитка, пропътувала своята хилядолетна история, за да можем да я вкусим днес и ние - простосмъртните наследници на един безсмъртен народ.

Експозицията „Тайните на виното" ще стои в Етнографския музей до 15 април. Заповядайте и Наздраве!

АНИ МАНЕВА