Кажи му гьонсурат и повече не го обиждай!
Звучи някак си по турски, нали? Авторството на съчетаването на двете думи "гьон" и "сурат" обаче си е чисто българско, а значението е: изключително нагъл и безочлив човек. Синоним е на тепегьоз.
Гьонсурат е псевдотурцизъм, т.е. дума, която се състои от турски по произход словообразувателни компоненти, но не е и никога не е била налице в турския, обяснява доц. д-р Максим Стаменов, ръководител на Секцията за общо и приложно езикознание в Института за български език. Той е автор на книгата "Съдбата на турцизмите в българския език и в българската култура", която излезе преди седмици.
Цели 24 глави в 870 страници. "С турцизмите най-вече се изразява присмехулство, презрение. Бумът им е от 1992 до 2002 г., след това употребата им намалява. Красят речта най-вече когато трябва да се обижда. "Двама бабаити набиха еди-кого си". "Това не е убиец, а катил."
Според автора почти всички "психологически типове" се отнасят за мъже. "Единствен ясно очертан отрицателен тип, който се отнася до жени, именува леко поведение евентуално в комбинация със зъл характер и напреднала възраст (брантия, гювендия, джадия, мастия, пачавра, уруспия, шафрантия)." Именуваните с турцизми психологически типове са отрицателни, стават изразители най-вече на специфичната "мъжкарска" култура в принизения разговорен език и в простонародната реч или жаргона, обобщава ученият.
Авторът обръща внимание и на такива, които дават представа за човешкото тяло и неговите функции - баджак, бут, балдър, джигер, джуки, джолан, дюстабан, кекав кекльо, кекеме (пелтек). И тук турцизмите изразяват преди всичко отблъскващите черти на човека, недостатъците и болестите му.
Според начина на общуване може да си сеирджия - човек, който няма какво друго да прави и седи и се присмива на това, което правят другите.
Също така може да си и коркорбашия - лидер на пиянска компания, тамада, по чийто ум се води цялата тумба, за да правят най-вече зулумлуци, разказва езиковедът. Зевзек пък ако си, значи си човек, който прави смях на другите с поведението си.
Характерът на сексуалното поведение се изразява с пущ, уварда, гювендия, джадия, коч, манаф, мераклия, пачавра. Хюмне е хубаво момче, но с предполагаеми обратни наклонности. От заемките, свързани със сексуалните отношения, само "севда" е нещо светло (любим, либе изгора; любов). Думата се употребява и днес в текстовете на чалга песните. Фамилиарното обръщение “аланкоолу”, което от телевизионния екран чуваме често от водещия Юлиан Вучков, е част от речника ни, обслужван с турцизми за социално общуване.
Гезмето е главната улица, където вечер се разхождаме.
Сеирджиите гледат зевзеклъците на другите, т.е. синджир марка са, обяснява ученият.
И човешката съдба ние, българите, можем да обрисуваме с турцизми. Притеснението и тъгата може да заменим с кахър или гайле. А ако някой се удари по челото и си каже "какъв съм карък", всеки ще разбере, че иска да каже, че е нямал късмет и не му е провървяло. И сигурно ще почне да се вайка, защото може още да деяни, но все пак всичко си има мярка.
В съвременния български език (книжовен плюс разговорен) има между 1500 и 1800 турцизма. Не по-малко от 1/3 от тях са отрицателно натоварени или с двойно значение. И точно те се употребяват по-често. Дума, която се разпознава като турцизъм от носителите на езика, няма начин да означава нещо напълно положително.
Според доц. Стаменов турцизмите днес не са много на мода. Въпреки турските сериали. Въпреки че едно младо семейство наскоро кръсти първородната си дъщеря Ферхунде. Употребяват ги предимно възрастните хора. "80-годишен съсед от блока, в който живея, и до днес, като иска да изрази уважение към мен, казва: комшу, здравей!
Авторът търси кое е чисто нашето, след като "едно време сме внасяли от османците, сега от Америка". Отговор намира, като анализира Захари Стоянов като автор и личност. "По време на неговия собствен живот у него изчезва всичко османско, въпреки че е роден като рая. В процеса на израстването си като личност в него не остава нищо турско като манталитет. Това показва човешкото измерение на отказа от османското в историята на българската култура и го превръща в един от героите на българската култура", обяснява Максим Стаменов. (Виж речника с хулите в галерията)
Доц. Стаменов: Няма нито една заемка от времето след Освобождението
- Г-н Стаменов, кое е уникалното на това издание?
- Започнах да се занимавам с турцизмите, тъй като се интересувам от спецификата на емоционално-афективното значение. По какъв начин се изразява емоцията в езика. Постепенно започнах да се интересувам и от други аспекти, които са свързани с начина на употреба на турцизмите през последните 150 години от българската история, от историята на българската култура и българския език. Книгата е голяма и всяка от 24-те глави, от които се състои, е със своя собствена тема и може да се чете самостоятелно. В първата глава например представям каква е била социалната организация на Османската империя. Защо е била толкова успешна и защо е западнала. Много е писано в историята защо е западнала, а защо е успешна го знаят много малко хора, въпреки че двете неща са свързани. Османската империя се е опитвала да се европеизира неуспешно от 1809 до 1908 г. Всичко това по един или друг начин рефлектира върху нас.
- Откога са турцизмите в българския език?
- След 1878 г. няма документирана заемка от турския, която да е навлязла в българския език. Всичко е от османско време. Според мен турцизмите през последните 150 г. постепенно започват все повече и повече да символизират антикултурата и това проличава в жаргоните и речта на простолюдието. Днес ние говорим, че по някакъв начин трябва да поддържаме българското, да сме различни, особено след като станахме членове на ЕС. Великолепен образец за самостойност са Ботев, Левски и Захари Стоянов. В книгата е показано по какъв начин те са се превърнали в това, което са, отричайки се от други неща. От какво са се отказали ни го представят турцизмите.
- Сега каква е ситуацията?
- Срещат се в жълтата преса. В общуването според мен се използват все по-малко, но много зависи. Има ги и като остатък в стари градски говори.
- Вие като изследовател на турцизмите употребявате ли ги?
- Трябва да съм ядосан.
- Защо тогава се захванахте с тях?
- Те са един прозорец, който показва какво в българската култура по различни начини не е било одобрявано и приемано, било е отричано. Това, което е било отричано в културата, е било възприемано компенсаторно в антикултурата.
- И джинджифилът е турцизъм, как да го наричаме?
- Не казвам, че трябва да изхвърлим всичко. Има неща, които са влезли като имена на ориенталски растения, плодове, зеленчуци. И кайсията е турска дума, а кой не обича този прекрасен плод. Тези думи се приемат съвсем неутрално. Аз говоря за думите, които се отнасят до хората. Там няма добро. От 500-600 думи има две или три, които са положителни - гидия (буен момък) и левент (хубавец, добре сложен млад мъж). На равнище горнооряховски суджук ние се преборихме за “запазена марка” в рамките на ЕС. Редно е също да покажем в какво са “запазена марка” Левски, Ботев и Захари Стоянов.