Три неща, които показва новият рейтинг на висшите училища

https://www.24chasa.bg/Article/1293626 Три неща, които показва новият рейтинг на висшите училища Три неща, които показва новият рейтинг на висшите училища www.24chasa.bg

ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ 

Данните в новото издание на рейтинговата система за висшите училища в България дават основание да се направят най-малко три извода:

Първо, българското висше образование не може да бъде възприемано като монолитно цяло. Резултатите от рейтинговата система показват, че има видима диференциация както между различните професионални направления, така и вътре в тях.

Разликите в нивата на безработица сред завършилите висше образование през последните 5 години в различните професионални направления варират от 0,3% при направление “Фармация” до 7% сред завършилите професионално направление “Животновъдство”.

Изпълнителният директор на институт "Отворено общество" - София, Георги Стойчев описва картината, която очертава новият рейтинг на висшите училища у нас по професионални направления

Разликите по отношение на приложението на придобитото висше образование също варират в широки граници от 90-95% в направления като “Медицина”, и “Военно дело” до под 17% в “Туризъм”.

Студентки чакат за изпит пред СУ "Св. Климент Охридски". СНИМКА: "24 ЧАСА"

Сред завършилите различни висши училища в едно и също професионално направление контрастите са не по-малки. В най-масовото професионално направление “Икономика” например средният осигурителен доход на завършилите висшите училища в челото на класацията надхвърля с до 3 пъти този на завършилите висши училища в дъното на класацията.

Тези съществени различия показват, че само по себе си наличието на диплома за висше образование не е достатъчно условие за успешна реализация на пазара на труда. Не по-малко важно е по каква специалност и в кое висше училище е придобита тази диплома.

Второ. Рейтинговата система показва, че за да има адекватна връзка между висшето образование и пазара на труда, е важно наличието не само на конкурентоспособни университети, но и на конкурентоспособни работодатели.

В професионалните направления, в които има силни университети, но не толкова силни работодатели, се създава съществен риск от изтичане на кадри извън страната и намаляване на ефективността на публичната инвестиция във висше образование. Въпросът е особено чувствителен, когато става дума за сфери, в които общественият сектор е основен работодател.

Характерен пример в това отношение е професионално направление “Медицина”, в което на практика всеки трети студент е чужденец, а всеки втори завършил не се реализира на българския пазар на труда. Това означава, че без реформи в здравеопазването, които да направят този сектор привлекателен за българските специалисти, може да се стигне до ситуация, в която да имаме много добри медицински университети, които да подготвят голям брой качествени специалисти, но въпреки това да нямаме достатъчно лекари, които да обслужват пациентите в страната.

Трето. Българското висше образование не само обслужва пазара на труда, но то самото представлява пазар, на който търсенето определя предлагането.

Особеността на този пазар е, че висшите училища, които предлагат образователни услуги, трябва да отговарят на два вида търсене - от една страна, на търсенето на подготвени специалисти от бизнеса и останалите работодатели, а от друга - на търсенето на конкретни специалности от кандидат-студентите.

В момента висшите училища в много по-голяма степен реагират на търсенето от страна на кандидат-студентите, отколкото на това от страна на бизнеса. Причината е, че финансирането както в държавните, така и в частните висши училища зависи от броя на приетите и обучавани студенти, а не от реализацията на завършилите на пазара на труда.

Това създава силни стимули висшите училища да следват политика на широко отворени врати на входа и широко затворени очи на изхода. За да има положителна промяна, е необходимо да се създадат условия за синхронизиране на търсенето на специалности във висшите училища от страна на кандидат-студентите с търсенето на специалисти от страна на работодателите

Това може да бъде постигнато чрез инструменти като рейтинговата система, които увеличават прозрачността на висшето образование и създават предпоставки за информиран избор от страна на кандидат-студентите, съобразен с възможностите за реализация на пазара на труда.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Българският културен клуб в Скопие: Псевдожурналистът Миленко е марионетка

"Членовете и симпатизантите на Българския културен клуб – Скопие (БККС) научиха с тревога, отвращение и дълбоко възмущение за поредната гнусна провокация на постюгославските удбашки структури,

Договорки и мръсни трикове – надпреварата за генерален секретар на ООН отвътре

Хакнати имейли, лъжливи акаунти в “Туитър“, клеветнически твърдения и задкулисни сделки. Добре дошли в надпреварата за висшия дипломатически пост в международната общност – генерален секретар на ООН,

Коментари на седмицата. №1: Защо гръцките таверни са по-добри от нашите кръчми

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи през седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е номер 1 - чели са го над 28 000 души.

Забавна история на България: Хронология на битките между нашенските Омир, Хемингуей и Шекспир

Възвишение и падение на българската литература Какво се случи дотук. България участва и във Втората световна война, с която идва третото робство – фашисткото.

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Наложително! След кални обиди без награда за поезия

Не престават грозни определения, срамни, кални обиди към литературата и големите ни съвременни писатели и поети. Всеки съдник е прав, останалите са някакви си там гниди.

Бербатов: Българи, честит празник, ходете изправени!

“Честит празник на Независимостта! На 22 септември 1908 г. България отново се появява на политическата карта на Европа като отделна държава - за първи път след заличаването ѝ през 1396 г.

Защо гръцките таверни са по-добри от нашите кръчми

Има три основни причини, заради които с малки изключения гръцките таверни са по-добри от българските кръчми на брега - храната, обслужването и собствениците.

Георги Лозанов: Толстой ни заплашва с трето руско робство

Руският депутат Пьотър Толстой казал, че вече е изкупено половината Черноморие и ще изкупят цялата ни държава. Тоест заплашва ни с трето руско робство.

Любен Дилов: Искали да купят България? Ами не я продавайте, бе!

Наистина не разбирам вайкането, че малоумен руски депутат бил казал “Ще купим България”?! Ами вие пък не я продавайте, бе! Как се купува нещо, което не се продава?!

  • За мръсния бизнес на каналджиите - тежки наказания

    Грозният и ужасяващ бизнес на каналджиите на мигранти през България и Сърбия стига оборот от 100 000 евро на ден според български експерти. (Виж 5-а стр.) Явно българските каналджии добре печелят от мръсния си занаят, щом Европол ги нарежда на първо място - по-добри били от египтяни, унгарци, иракчани.
  • Страда ли икономиката от дългите празници

    Едни сектори се радват, други са ощетени. Затова е по-добре този въпрос да се решава от фирмите КАКЪВ ще бъде ефектът за икономиката от това че се сливат почивни дни и част от тях после се отработват? От гледна точка на цялостния ефект за икономиката не може да се каже, че има забележим положителен или отрицателен ефект.