Едни мечтаят за 20 000 на месец, други - за 500 лв.

https://www.24chasa.bg/Article/1294033 www.24chasa.bg
Яхти в пристанището на Созопол. За някои читатели яхтата е символ на богатство. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Сред българите има такива, които биха се чувствали богати и с едва 300 лв. чист месечен доход.

"Когато доходът ти е нула, 300 лв. месечно е цяло състояние. Не си гладен, а с повече късмет даже може и да не седиш на студено", писа ни анонимен. Той се включи в дискусията по въпроса какъв чист месечен доход трябва да има човек, за да бъде определен като богат. Обсъждахме го с читателите през изтичащата седмица в рубриката "Референдум".

Тези, които се включиха в дискусията, посочват най-различни числа за желания чист месечен доход и го сравняват с това, което реално получават.

Едни мечтаят за 20 000 на месец, други - за 500 лв.

Дават примери и за това какво трябва да могат да си позволят, за да се чувстват богати.

Ето малка част от коментарите.

Сельо: "А доход за двама от 350 лв. как ви се вижда? Мутрите се окопаха, като дадоха на софиянци заплати от 500 до 1000 лева, и се готвят да векуват, дреме им колко вземат в провинцията. Смешен народ!"

"Двама пенсионери сме с доход от 420 лв. И сме живи, но ние си знаем как. Всеки лев отгоре ще ни кара да се чувстваме богаташи", пише Николов от Пловдив.

"В момента трима души живеем с общо 800 лв. на месец. Ако имаме по 500 лв. на човек, сигурно ще живеем добре", казва читател, пожелал да остане анонимен, но който уточнява, че е от Видин.

Според "Николай" "който докарва над 500 лв. на член от семейството си, е богат в нашата държава."

Алабала пише: "Доход около 1000 лв. на човек е може би достатъчен за нормален живот (без кредити) в по-големите градове. Толкова е и нашият в 5-членно домакинство. Месечен доход от над 20 000 лв. може би отговаря на богатство за нашите условия. Ама да е устойчив! Защото повечето у нас са на удари. Може и милион да забърше, но догодина е излязъл на нула."

Beden: "По-добре беден на нормално място вместо богат в BG. И богат да си тук, като живееш сред мутри и мръсотия - горко ти. И 10 хил. да правиш на месец, пак си в гетото. Спасявайте се, братя, махайте се!"

gg: "За да живееш нормално, без никакви лишения, ти трябват 5 бона на месец. Каквото ти се яде - това, да нямаш проблем с ипотеката и вноската за нова кола, всеки уикенд почивка, всеки петък нощен клуб, нови маркови дрехи. А за да си богат, чистият доход на месец трябва да е от 15-20 хил. лв. на горе. Аз вземам 900-1000 лв. чисто и едвам свързвам двата края благодарение на това, че все още живея при родителите си (на 25 г. съм)."

хахаха: "Богат е много абстрактно понятие. Не бих определил като такъв човек на заплата, а по-скоро някой, който има: повече от едно луксозно превозно средство (лимузина, яхта, хеликоптер, др.), дом над 1000 кв. м, апартамент в луксозна градска част, печалба на година след погасяване на сметки, данъци и друго над 200 000 евро!"

Анонимен (уточнява, че е от Смолян): "С 5000 лв. съм богат тук, с 20 хил. - навсякъде". 55-годишен бизнесмен от Силистра: "10 хил. лв. чиста пара всеки месец и ще имам самочувствието, че съм богат. Без да смятам вложените пари в къщи, коли и обзавеждане."

Анонимен от Благоевград: "С около 2000 лв. чисти на месец ще се чувствам богат. Имам си жилище и кола, по-нови и скъпи мебели не ми трябват. Богат ще съм, ако мога да си купувам книги, да ходя на театър и наконцерти в София, веднъж годишно да почивам на екзотични места, без да се притеснявам."

Друг благоевградчанин: "Поне 8-10 хил. на месец чисто, за да имам и за екскурзии, развлечения, покупки на картини, модерно обзавеждане, вечери в скъпи ресторанти - въобще екстри за богаташи."

 

Марчела Абрашева,социолог, "Галъп": Хората винаги искат дохода си, умножен по 3


- Богатството едва ли се свежда само до дохода и едва ли може да бъде мерено само чрез него. Какво е отношението доход - богатство?

- Представата за богатство e много относителна. Повечето хора у нас си представят просто висока заплата, при това да е постоянна, сигурна и гарантирана. Ние сме задавали такъв въпрос в представителни проучвания, които дават по-добра картина за различните представи, защото България е доста неравна. В различните райони и населени места хората имат различни доходи и разходи и различни мечти какво означава да живееш заможно.

Общият отговор, който от години получаваме от повечето хора, може да се обобщи по следния начин: ако сегашният ми доход се умножи по 3, ще се чувствам ако не богат, то поне заможен човек. Трайната представа на мнозинството българи е като че ли "сегашното ми състояние по 3 като доход, редовно, на месец". Което означава, че ако по някакво чудо сега на всички ни се увеличат доходите тройно, догодина пак ще искаме същото.

- Българинът традиционно се стреми към собствен дом - пести с години и в крайна сметка най-често успява да се сдобие с него. Повечето семейства имат жилища за десетки хиляди левове, но не се преживяват като богати. Защо?

- Защото, първо, това, което имаш, вече не го оценяваш. Второ, защото (това е характерно наистина за българите) си представят, че имането е само да вземаш повече, но не и да имаш много по-високи разходи. Това, което често се пропуска в мечтите за три къщи, е, че къщата обикновено е свързана с разходи. Голяма част от истински богатите хора имат много разходи, включително кредити. Те като правило имат и различни видове доход - от бизнес, от наем и т.н.

Имотните не обезателно притежават богатството под формата на куп пари, които може да се пипнат и видят тук и сега. Българите си представят заможността като притежание на вещи и като луксозно потребление, и като постоянен доход, което всъщност не е стремеж за богатство, а е идеал за добро, прилично средно ниво.

- Хората, които ни дават примери за това какво би трябвало да имат, за да се чувстват богати, изброяват: луксозни почивки, маркови дрехи, скъпи вещи, но и свободно време да правят каквото си искат. Значи ли това, че разбират богатството като лукс?

- Ако приемем, че най-богатите хора са бизнесмени, те може би имат луксозни почивки, но пък нямат никакво свободно време, тъй като непрекъснато са заети да управляват харчовете и дертовете на своето богатство. Дори когато не ги стрелят - физически или на борсата. За да могат да поддържат и увеличават това, което имат. Хората у нас наистина
си представят богатството като малко по-луксозно потребление от това, което имат сега. Както стана ясно в последните няколко години, то може да бъде всъщност и на кредит. Но в мига, когато това бъде постигнато, се иска още малко по-луксозно потребление, още малко по-висок доход.Ние наистина имаме доста традиционни и малко консервативни представи за заможност.

- Сред отговорилите в нашата импровизирана анкета най-много са тези, които казват, че 10 хил. лв. чист доход на месец стига някой да бъде определян като богат.

- Но имаше и мнения, че "и 300 лв. месечно ще ме направят богат". А също и коментар, че "в България, каквато и сума да вземам, не мога да бъда богат, защото качеството на живот е много по-лошо, отколкото някъде другаде". Продължавам да съм убедена, че трудно може да се определи сума, праг или статистически средна величина, която може да направи някого богат или да накара постигналите го да се чувстват богати.

- Все пак "10 000 лв. стигат" не показва ли, че ни е много ниска летвата на желанията?

- Напротив. Представете си сценария, при който всички доходи днес у нас станат по 3 и всички цени са по 3 и след това пак и пак. Когато много хора искат това, то съвсем не е скромно, а твърде амбициозно желание на фона на хала на държавата и на фона на световната икономическа криза. Справка - случващото се в Гърция в последните година-две.

- Читател пише: "С 5000 лв. съм богат в България, а с 20 000 лв. - навсякъде." Как си сравняваме богатството?

- В последните 7-8 г. българите пътуват повечко и имат по-реалистични представи за това, което се случва в чужбина. Но чужбините също са много различни. Ние обаче по навик продължаваме да се сравняваме с някаква хипотетична европейска средна, която просто не съществува - няма среден европейски доход и няма средно европейско качество на живот или на богатство. В Париж е едно, на други места във Франция е друго, в Англия е трето, в Португалия - четвърто. Когато питате хората дали сме се обогатили (включително в серията години между 2003 и 2008, когато доходите на всички се повишаваха редовно, макар и по малко), дори тогава българите не бяха по-щастливи. Нито се чувстваха по-богати, нито се чувстваха по-малко ощетени спрямо другите европейски страни.

Богатството не е потребление и доход, а качество на живот, което зависи от много други неща. И за което богатият си плаща постоянно. У нас като че ли няма обществено приемлив начин да бъдеш богат.

Богатите навсякъде по света не са обичани особено, но у нас те са още по-неприемани от хората. Мисля, че само за Бербатов, Стоичков и сюрията фолкпевици донякъде се приема, че заслужават състоянието си. Някак си е ясно защо имат пари - риташ в добър отбор, пееш на цял стадион и т.н. Други форми на обществено легитимно богатство май няма. Е, добре, може би да спечелиш от тотото е начин. Но тъкмо световната статистика какво се случва с тотомилионерите сочи, че да получиш много, не значи да си богат. 90% от тотомилионерите в световен мащаб след две години се връщат обратно там, където са били, преди да им се изсипят парите в скута. Трайно богатите постоянно трябва да работят, за да останат богати. Не сами и не задължително с лопата на полето, разбира се. Така че - не знам дали повечето хора всъщност искат да са богати. Те просто искат да са добре.

  • Отваряйте си очите за измамници в турбуленцията

    Отваряйте си очите за измамници в турбуленцията

    Вече месец в България продължава политическата турбуленция. И в нея се активизират хора от всички етажи на обществото - от най-високите, та до сумрачните подземни етажи. Както е известно, в смутни и несигурни времена излизат мошеници от всякакъв вид и калибър. Това е за тях златно време, това е техният “ден година храни”
  • Да блокираш - за всички е гадно

    Да блокираш - за всички е гадно

    Гадно е, нали? Да ти блокират пътя и да не можеш да се прибереш вкъщи. Да опиташ да заобиколиш, но пак да се окажеш блокиран. Да си с чувството, че си невинен в затвор или птица в клетка. Да се питаш: “Защо сега точно на мен ми нарушават правата?” Но пък когато пред колоната от автомобили с вече проклинащи момента шофьори и пътници се изправи