Кметът на Плевен гърмял по глиган с празна пушка

https://www.24chasa.bg/Article/1294365 www.24chasa.bg
Димитър Стойков изкачва стъпалата на властта в първия си ден като кмет.

"На първия ми лов цяла сутрин не видяхме диво прасе. По обед седнахме да хапнем. Изпразних пушката и я заключих. Като свършихме с яденето, тръгнахме на пусия. И внезапно пред мене изникна глиганът. Великолепен екземпляр, над 150 кила. Стои насреща ми на 10-15 метра и се ослушва в лая на кучетата. Миг-два се гледахме очи в очи. Дръпнах спусъка - гръм обаче не последва. Тогава се сетих, че съм забравил да заредя. Сцепих чифтето, но животното чу звука, усети движението и хукна."

Кметът на Плевен проф. Димитър Стойков за първи път разказва пред "24 часа" авджийския си фалстарт при срещата със звяра.

"Пред никого не споменавай за кутсуза", предупредил тогава чичото на съпругата му, очният лекар Дочо Дочев. "Той единствен видя провала ми. Мълчах с години, сега цяла България ще научи", усмихва се Стойков.

Кметът на рождения ден на жена си д-р Юлия Стойкова 
СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ И АВТОРЪТ
Кметът на рождения ден на жена си д-р Юлия Стойкова СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ И АВТОРЪТ

Заради неописуемата емоция по му е на сърце птичият лов. Никога обаче не стреля по кацнала птица. Пуска я да изхвърчи и се радва на полета й.

На екскурзия с приятели в Доспат
На екскурзия с приятели в Доспат

Преди 2 г. сменил ловната карабина с модерна, многозарядна, с оптика. Но оттогава дивеч не му е излизал. Последния път 3 гонки направили - едно животно не съборил. "Пък и отдавна не съм стъпвал по ловните полета - не остава време", казва кметът.

От малък обича и рибарлъка. Увлякъл го баща му, опитен блеснаджия. Като ученик Димитър Стойков за 3 часа хващал по 2 кила кленчета в Янтра край Горна Оряховица. Не си пада по дългото тягостно клечане на язовирния бряг. Харесва да върви покрай реката и да гони рибата.

Красотата на природата улавя и чрез голямата си страст фотографията. Като младеж си обзавел фотолаборатория вкъщи - вадел черно-бели снимки. Сега с цифровата техника събира дискове. При обиколките си в Родопите, Пирин и къде ли не из България обективът му не пропуска вълнуваща гледка. Семейната почивка обаче задължително е на море и за по-дълго - 10-15 дни.

Пак не му стигат - хирургът няма насита на плуване. Бори се с вълните и се гмурка все по-навътре, докато чадърите на плажа се скрият. Веднъж двата му крака се схванали едновременно и едва оцелял. Не се вразумил, но вече слага плавници.

При плувните маратони жена му неизменно стои права на ръба на сушата, случвало се е дори да праща спасители.

Юлия Стойкова не умее да плува и това е единственото различие между съпрузите. За запознанството им се намесила съдбата. Той бил студент, тя - току-що приета да следва медицина. Колега поканил Стойков да го придружи на първата среща с момичето.

"Разговорът тръгна между нас двамата. Искрата прехвръкна и ни запали. 2 години изкарахме като гаджета. Изчаках я да завърши втори курс, да си вземе големите изпити, че там е най-ситната цедка, после се оженихме. Силната любов не прегоря, държи ни 32 г. Всички семейни въпроси обсъждаме и решаваме заедно. Като скачени съдове сме - чета мислите й , преди да проговори. Тя ми отвръща със същото. Преди се е случвало някой от нас да се прибере по-рано и да смъмри щерката за нещо. Задава се другият родител и тъкмо да продума, тя го спира: "О, не! Това вече го чух!"

Съпругата - д-р Юлия Стойкова, е с 2 специалности - вътрешни болести и ендокринология. Завежда отделение във военната болница в Плевен. Дъщеря им Живка също е завършила медицина. Трета година е в столичната "Света Екатерина", специализира кардиология, устремила се е към инвазивната.

Във фамилията на лекари зетят е изключение, той е компютърен програмист. Стойкови се радват на внучката Дара, която ще закръгли 4 г. на 19 май.

Навремето бащата на Димитър Стойков работел в БДЖ и искал синът му да наследи професията на жепеец. Обратът дошъл в операционната на чичото, лицево-черепния хирург доц. Михаил Деветаков.

"Показа ми снимки на свои пациенти, ударени от бик. Лицевите им кости бяха смазани и раздробени. Видях хората след лечението - сякаш ръка на вълшебник бе сглобила наново лицата им. И избрах хирургията", спомня си Стойков.

На коремната хирургия професорът служи 27 г. Правил е над 330 операции за година при норматив 150. През 2011-а те са 197, но само за 7 месеца, тъй като през юли м.г. защити втора дисертация.

С професурата бил готов преди 2 г. Преди дни титлата му бе присъдена с решение на академичния съвет на Медицинския университет в Плевен. По-рано комисии от водещи хирурзи оцениха научните му постижения - извършените от доцента операции през последните 3 г. по брой, обем и тежест, както и преподавателската му дейност.

Когато спечели кметския вот, Стойков сдаде управлението на университетската болница, раздели се и с поста на декан във факултета "Здравни грижи". Но не остави голямата си любов, коремната хирургия.

“Оперирам всяка сутрин от 7 до 9,30 ч по граждански договор. Битката за човешкия живот ми носи голямо удовлетворение, пък и отсипвам адреналин. После спокоен влизам в кметството. Не ме плашат 12 часа труд", заявява управникът.

"Само да не пропушиш", помолила жена му. Димитър Стойков няколко пъти отказвал папиросите. След 8 г. пауза обаче се изкушил в предишния си мандат на болничен шеф.

"И днес електронната цигара е в джоба ми, рядко посягам, но припалвам пури!", издава проф. Стойков.

Твърди, че здравето му е желязно. Признава се за болен само ако го свалят 40 градуса температура. Джипито му е жена му д-р Юлия Стойкова. "Бързо ме оправяй", поръчва й и дава срок - най-много 12 часа . "На сутринта съм със скалпела", оценява Стойков.

Съпругата му е поела и грижата за гардероба му. Тя избира десените, носи платовете на шивач, уговаря пробата и прибира готовия мъжки костюм вкъщи. "Вече минах на конфекция. Е, ходя да меря понякога. Дрехите не са ми приоритет и търпя критика", доверява Стойков.