Невъоръжен пази 31 болни, извършили убийства

https://www.24chasa.bg/Article/1294528 www.24chasa.bg
Пейзаж на квадрати през прозорец на отделението. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Метална решетка раздробява болничния пейзаж на малки квадрати. Прилича на затвор, което е почти истина - това е съдебното отделение на Държавната психиатрична болница в Ловеч. В него прозорец без решетка няма - нито в стаите, нито в коридора.

На 4 януари обаче 15-годишният Антон (Името е променено - б.а.) се изнизал и по клоните на дърво слязъл от четвъртия етаж.

Момчето, за което има подозрения, че е извършило тежко убийство и два опита за убийства, избягало от единственото отделение в страната за принудително лечение на невменяемост.

В това отделение пациентите могат да се движат свободно, да си вземат кафе от автомата при входа, да мерят теглото си, тъй като там има и кантар.

Прозорче с катинар на вратата на филтъра

На входа има метална врата, отваря я мъж, на чието яке пише, че е от охранителна фирма. След като влизам, пак я заключва.

Мраморна плоча напомня за убийството на д-р Венера Иванова през 1955 г.

По коридора вървят хора с блуждаещи погледи или вглъбени забили очи в пода - като във филма “Полет над кукувиче гнездо”.

Сградата, в която е единственото съдебно отделение в страната.

Споделям го с доктора, който вече знае за пристигането ми.

- Не, не е като във филма, грешите - казва той.

- Как да ви наричам?

- Д-р В. Иванов.

- А първото ви име?

- Нека остана така - В. Иванов.

Медикът обяснява, че в момента в отделението се лекуват 35 души, извършили деяния против личността. Уточнява, че само 4-ма от пациентите не са отнели човешки живот.

Всички обаче са тук заради престъпление. По време на досъдебните производства е провеждано лечение, а експертизи са доказали тяхната невменяемост.

С други думи, хората са психично болни и не носят отговорност за постъпките си. Съдът им налага принудително лечение, за да предотврати други опасни прояви на заболяването.

Престоят на пациентите също се определя от съда. Първоначалният срок за лечение е 6 месеца. След изтичането му се иска експертно решение и от него зависи дали болните остават зад решетките, или ще бъдат лекувани в съответното районно отделение.

“Ако междувременно състоянието на пациента се обостри - има рецидив на психоза или автоагресия, може да го върнат при нас”, казва д-р В. Иванов.

От 12 г. той работи в създаденото през 50-те години съдебно отделение. Знае, че през 1955 г. пациент наръгал с нож главния лекар.

За трагичната гибел на 24-годишната д-р Венера Иванова от гара Земен напомня мраморна плоча, поставена на сградата.

Свидетели на зловещата случка отдавна не работят в отделението - пенсионери са.

Питам д-р В. Иванов има ли опасност кървавото събитие да се повтори и как се охранява отделението, щом може пациент да избяга от него.

Според него в наши дни това не би било възможно, тъй като методите за лечение са по-добри. А що се отнася до охраната, тя от 2003 г. не е полицейска. Частна фирма осигурява 24-часово дежурство на по един свой служител. Той не носи оръжие, няма дори палка - абсолютно забранено е.

Присъствието му е само физическо. Придружава медицинския екип на визитация, при раздаването на лекарства, стои в столовата по време на хранене и при ежедневната разходка на двора.

“Когато снеха полицейската охрана, при нас имаше пациент с 4 убийства. Мисля, че това беше грешка. МВР служителите също не носеха оръжие, но респектираха с униформата си.”

Оглеждам се за камери, но не виждам такива. Д-р В. Иванов забелязва озъртането ми и бърза да каже, че наблюдение се извършва само във филтъра.

- Това изолаторът ли е?

- Ние го наричаме филтър.

- Защо филтър?

- Не съм се замислял над семантиката. Елате да ви го покажа.

Влизаме в стая с дебела метална врата, на която има квадратен прорез, заключен с катинар. Отвътре лъхва неприятна миризма на спарено. Леглата са празни и неоправени, здраво занитени за пода.

“Друго в помещението няма, за да не се наранят болните, когато буйстват”, казва лекарят. Високо от един ъгъл се вижда око на камера.

“Престоят във филтъра е най-много 6 часа”, допълва д-р В. Иванов.

Двама лекари, трима фелдшери, 5 медицински сестри и 8 санитари - това са хората, които работят на смени в отделението.

В него камери няма. Казват обаче, че ще са по-спокойни, ако има. По усмотрение на директора на психиатричната болница д-р Митко Митев обаче 2 камери дебнат на входа й, където дежури и портиер.

Откривам Антон в трапезарията. Пременен в червен анцуг, той играе шах с младеж на 18 г.

Най-възрастните пациенти са двама на по 60 г. 15-годишният Антон е най-малък. И определено мястото му не е сред зрелите мъже.

Друго отделение няма. Няма и за жени, макар че при тях също има извършили убийства.

Д-р В. Иванов предлага да ми покаже пациенти, които са повлияни от лечението и са добре. Заварваме 38-годишния Павел от Плевен и Добромир, на 32 г., от Варна, да четат.

Павел вече 3 г. се лекува, след като затрил баща си. Обича да чете “Нешънъл джиографик”, да сваля музика и филми от компютър.

Добромир е с по-дълъг болничен стаж - 5 г. Въдворили го, след като в умопомрачение умъртвил сестра си.

Младият мъж затваря пълното издание на “Приказките на Шехеразада”. Обяснява ми колко философски, различен смисъл има оригиналният превод.

Преди да се случи нещастието, учил квантова физика в Хайделберг. После работил в световно известна фирма. Доверява ми, че освен четенето най-приятно му е да сърфира в интернет - има собствен лаптоп. Предстои в скоро време най-сетне да си тръгне.

“Близките му редовно идват на свиждания - не са се отказали от него.

Знаят, че е болен човек, но се притесняват какво ще кажат съседи и познати, когато се прибере у дома”, обяснява д-р В. Иванов.

Подчертава, че хората в отделението не са престъпници, а просто болни. Никой от тях няма вина за стореното.

“Всеки впечатлява с нещо. Бил е нормален човек, имал е семейство. И в даден момент нещо се случва, след което нищо не е като преди”, снизходителен е лекарят към пациентите си.

В друга стая показва четивото на един от тях. На леглото е захлупена научна литература на английски. В предишния си живот мъжът бил уважаван доцент. Настоял да му донесат и речници, за да поддържа езиковата си култура.

“Всеки пристъп на заболяването води до някакъв дефицит.

Щипе от паметта, волята, рефлексите, мисловната дейност. И руши личността”, категоричен е завеждащият, докато вървим към изхода. Металната врата се затваря с трясък. Зад нея остават живите, истински герои от “Полет над кукувиче гнездо”.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Колеги смятат, че Атанасов е невинен Бандата точела и чуждестранни дебитни карти Екип на "България Днес" Началник-група в пожарната в Силистра Младен Атанасов въртял черно тото с уредени мачове през Виетнам. Свръзката между офицера и нелегалния букмейкър от полуостровната държава бил 25-годишният съгражданин на Атанасов Михаил,

След като акция "Тишина" провали участието му в клуб на Слънчака Рапърът и репортер на "Господарите" обявен за "шумоизточник" Ани Романова "Изумен съм от цялата история около Слънчев бряг, където всъщност никой не ходи да спи!" Това заяви ексклузивно за "България Днес" репортерът на "Господари на ефира" Боби Ваклинов,

Милионерите карат единственото в България "Хенеси Веном ДжиТи" Братята Йордан и Динко Диневи шофират единственото в България "Хенеси Веном ДжиТи". Червеният звяр събира очите на летовниците в Свети Влас и е смятан за най-бързата кола в света, споделят близки на богатите братя. Двуместното спортно чудовище разполага с V-образен,