Маргаринът ни прави нервни и конфликтни

https://www.24chasa.bg/Article/1296885 www.24chasa.bg

Диетичните трансмастни киселини и особено маргаринът водят до появата на раздразнителност и агресия в човешкото поведение.

Това става ясно от изследване на учени от медицинското училище на Калифорнийския университет в Сан Диего. То било проведено с 1000 души - мъже и жени на различна възраст.

Резултатите са първите категорични потвърждения на връзката между трансмазнините (dTFA) и неблагоприятното поведение на хората, което рефлектира и върху околните. То се отличава с раздразнителност, която понякога избива в открита агресия, показва изследването, ръководено от проф. Беатрис Голомб и публикувано в PLoS ONE.

Прекаляването с маргарин, пуканки и торти може да доведе до агресия в обществото. 
СНИМКИ: АРХИВ
Прекаляването с маргарин, пуканки и торти може да доведе до агресия в обществото. СНИМКИ: АРХИВ

Диетичните трансмастни киселини са първичните продукти на процеса, известен в химията като хидрогениране или хидриране. Той позволява ненаситените мазнини да се втвърдяват на стайна температура.

Маргаринът ни прави нервни и конфликтни

Трансмазнините присъстват в големи количества в маргарина, добавяни са в тестото, за да го направят ронливо, има ги и в полуфабрикатите. Съдържанието им е високо също и в чипса, хамбургерите, вафлите, промишлено произведените бисквити, кексове и баници, в пастите, тортите, в разтворимите кубчета бульон и разтворимите супи, в пуканките за микровълнова печка, в евтините шоколади.

Пържените картофки, характерни за фастфуда, също съдържат високи количества трансизомери заради мазнината, в която са приготвяни.

Неблагоприятното въздействие от тях върху здравето се изразява не само в промените на настроенията, но и в повишеното ниво на лошия холестерол в организма, влошаването на метаболизма, повишената устойчивост на инсулина, прекаленото окисляване, негативното въздействие върху състоянието на сърдечносъдовата система.

Учените от Калифорнийския университет използвали информацията за предпочитанията към храната и оценката на собственото поведение при 945 възрастни мъже и жени. Те били подбрани така, че да не страдат от хронични заболявания и да не вземат лекарства. Така специалистите анализирали връзката между употребата на трансмастните киселини и раздразнителността. В изследването била взета под внимание агресията, свързана с историята на живота на всеки един от участниците, тактиката на поведение на индивида по време на конфликти, оценката на нетърпеливостта като особеност на характера, както и проявата на открита агресия. В анализа били взети под внимание също възрастта и опитът, полът, образованието, употребата на алкохол и тютюнопушенето.

“Открихме, че употребата на голямо количество трансмастни киселини е тясно свързано с проявата на силна агресия. Трансмазнините dTFA са по-вероятната предпоставка за появата на раздразнение и агресивност от всички останали фактори, оценени в анализа - казва проф. Голомб. - Ако асоциирането между трансмазнините и агресивното поведение на човека се потвърди и в следващите ни разработки, то тогава препоръката на експертите, които настояват те да се изключат от храненето, ще стане още по-обоснована. Това ще се отнася особено до столовете в училищата и затворите. Доколкото трансмазнините могат да влияят неблагоприятно върху човешкото поведение, тези мерки са просто необходими за спокойствието на обществото”.

Учените обясняват още, че причинно-следствената връзка между високата консумация на трансмазнини и повишената агресия е лесно обяснима, като се има предвид, че мазнините, приемани с храните, влияят силно на мозъка, оттам и на поведението.

Въпреки че са царете на веригите за бързо хранене и са известни с високия процент затлъстяло население, американците са сред нациите, които са най-внимателни към употребата на трансмазнини в храните. Тяхното използване в ресторантите е забранено в Ню Йорк и Филаделфия.

През 2004 г. Дания също забранив храните съдържанието на трансмазнини да надвишава 2%. След около 2 г. в страната е било отчетено 20% намаляване на сърдечносъдовите заболявания. В Шотландия пък не е разрешено по телевизията да се рекламират фастфуд и чипс.

Влиянието на храната върху поведението, но този път на подрастващите, е обект и на още едно изследване, проведено от американския доктор Деламор Робъртс. Той е убеден, че агресивността при децата е функция на количеството изядени от тях бонбони, сладкиши и животински мазнини. Той също набляга на вредата от бургерите и пържените картофки, които са сред любимите на децата. Робъртс твърди, че ако навиците на малките бъдат променени и те бъдат заставени да ядат повече плодове, качествено месо и зеленчуци, то детската агресия ще бъде намалена в значителна степен.

Британски учени пък проследили 17 000 души от детството до 34-годишна възраст, за да докажат, че невръстните, които ядат много сладко, имат повече прояви на насилие, като пораснат. Те установили, че 69% от хората с агресивни постъпки са яли всекидневно сладкиши.

Според психолози, ако на малките редовно се дават шоколади и бонбони, те няма да могат да се научат спокойно да очакват желаното. Неспособността да бъде отлагано получаването на удоволствие предизвиква у такива деца прояви на раздразнение, които по-късно могат да доведат и до антиобществено поведение.

Италианец измисля диета срещу гняв

Наред с храните, които предизвикват агресия, има и такива с обратен ефект. Поне така твърди италианският учен Лука Пасамонти от университета Катандзаро, който предлага диета срещу гнева.

Неговата рецепта за преодоляване на стреса и постигането на добро настроение включва по-голяма консумация на хайвер, мляко, сирене, пилешко, свинско, говеждо, орехи и висококачествен шоколад, за предпочитане - черен.

“Правилното” меню според Пасамонти трябва да съдържа задължително аминокиселината триптофан. Впрочем голяма част от предлаганите храни няма да помогнат на човек да отслабне. Италианецът обаче е категоричен, че ако се ядат поне по 300 грама такива продукти всеки ден, това помага да се намали агресията, да се избегне стресът и да бъдат контролирани отрицателните емоции и гневът.

Ученият стига още по-далече - той е убеден, че предлаганата от него диета може да лекува някои психически заболявания като депресията. Пасамонти смята още, че слабите хора са по-зли от пълничките именно заради недостатъка на триптофан.

Към антистресовите продукти други диетолози добавят и броколито, което заради високото си съдържание на фолиева киселина помага да бъде намалено състоянието на панически страх и натрапчиво безпокойство. Затова, че са много богати на витамин С и антиоксиданти, такива свойства имат и боровинките, както и цитрусовите плодове, които помагат на организма да не се изтощава бързо.

Към списъка могат да бъдат добавени и морските продукти заради омега-3 мастните киселини, влияещи благоприятно на работата на нервните клетки.