Голямото пролетно чистене на холестерола

https://www.24chasa.bg/Article/1297003 www.24chasa.bg
Снимка: Ройтерс

Холестерол!

Бррр !Дори само като комбинация от звуци думата създава неприятно усещане. А за мнозина е свързана и с основателни страхове, особено след дългата студена зима, в която май всички прекалихме с мазното.

С изключение на малък брой генетични късметлии повечето хора трябва да следят нивото на холестерол в кръвта си, за да намалят риска от сърдечносъдови заболявания. Здравословният начин на живот е задължителен за тези, които имат фамилна обремененост, но след дългата и студена зима за всички е добре да се ориентират към щадящо меню.

Един-единствен полезен навик не върши работа, постоянният ни стил на живот е този, който до голяма степен определя колко сме здрави. Затова природосъобразният хранителен режим трябва да се спазва постоянно, наложително е още всеки ден да се правят физически упражнения, както и да се живее без тютюнев дим. Разбира се, тези условия не са пълна гаранция за здраве, но може да го подобрят.

Холестеролът е необходим на човешкия организъм, но големите количества лош холестерол се свързват с атеросклерозата - стесняване и блокиране на артериалните кръвоносни пътища. Американската кардиологична асоциация препоръчва след 20-годишна възраст през 5 г. да се правят изследвания на общия, лошия и добрия холестерол и на триглицеридите. Профилактичните измервяния са много важни, защото няма външни симптоми, по които да разберем, че сме с висок холестерол

Първите четири продукта, с които трябва да се сприятелите, ако имате съмнение за висок холестерол, са чесън, джинджифил, лютият червен пипер кайен и рейши - малка дървесна гъба, наричана още ключ към безсмъртието, китайска гъба, гъба фантом.

Друг здравословен съвет е да заменим майонезите с алтернативен сос от 1/2 чаша кисело мляко, 1 ч. л. горчица, 1 ч. л. счукан чесън и 1/2 ч. л. лимонов сок.

Животинските стероли и преди всичко холестеролът имат важно значение за човешкия организъм. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани, предшественик е на редица хормони, на витамин D, свързва някои токсични продукти в храносмилателния тракт, улеснява абсорбцията на мастните киселини и транспорта им в кръвта, обясни гл. асистент в Медицински университет - София, д-р Мария Николова.

Хранителните източници на холестерол са: тлъстите меса, някои вътрешни органи - черен дроб, мозък, бъбреци; яйчният жълтък, млечните мазнини. Ежедневно с храната приемаме между 200 и 700 мг. Многократно по-висока е вътрешната, ендогенна синтеза на холестерол, която се осъществява от наситени мастни киселини.

Ето защо е от голямо значение, освен да ограничаваме външния (с храната) прием на холестерол, да намалим и приема на наситените мастни киселини (не повече от 10% от приеманата ежедневно енергия трябва да идва от тях, а при повишен холестерол и до 7%). За българина е характерен високият прием на мазнини като цяло.

 При норма от 15 до 30% от енергийния прием за деня у нас се поглъщат по 38-40%. Прекалява се и с трансмастни киселини, които хем покачват лошия холестерол, хем понижават нивата на добрия и затова имат още по-неблагоприятен ефект.

"Освен храната влияние върху нивата на холестерола оказват и наследствените фактори. Това обяснява защо и при вегетарианска диета може да се установи повишен холестерол

Тогава освен хранителна терапия трябва да се прилага и медикаментозна - казва д-р Николава. - Най-добър ефект за понижаване на лошия холестерол имат приемът на растителни стероли и станоли и намаляване на консумацията на наситените мастни киселини, които се съдържат в най-големи количества в храните от животински произход: тлъсти меса - свинско, говеждо, агнешко, пълномаслени млечни продукти и пълномаслени млека, а така също и в растителните палмово и кокосово масло и съответно в храните, в които се влагат или ако се използват и като мазнини за пържене.

Фитостеролите се намират естествено в растителните, нерафинирани масла, ядките, бобовите и пълнозърнести храни, плодовеи зеленчуци, но в много малки количества - в милиграми.

А ефективните дози с цел понижаване на холестерола са поне 1,5 - 2 грама дневно, обръща внимание специалистката. И дава пример, че 2 г растителни стероли се съдържат в 150 малки ябълки,в 83 портокала, в 210 средни моркова, в 425 домата, в 11 чаши фъстъци, в 70 филии пълнозърнест хляб, в 2 и 1/2 ч.л. маргарин, обогатен с фитостероли, в 1 и 1/2 ч.л. масло, обогатено с фитостероли, в 3 и 1/2 таблетки хранителна добавка.

Други фактори, които понижават лошия холестерол, са наситените мастни киселини, екзогенният холестерол, разтворимите фибри, соевият протеин, намаляване на наднорменото тегло.

Освен това се препоръчва ограничаване на алкохола и цигарите. И поне по 30 минути на ден ходене пеш.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар