И ние сме викали “Еврика!”

https://www.24chasa.bg/Article/1298564 www.24chasa.bg
Агресивна рекламна кампания налага изобретението на Гица Георгиев. СНИМКИ АРХИВ НА АВТОРА

Самобитният български гений роди десетки невероятни изобретения, които чакат да излязат на светло. Издирени и реставрирани, тези бисери на въображението плачат за музей на екстраординарната иноваторска мисъл. Той ще бъде важна точка на културния туризъм, за който много се говори, но нищо не се прави.

Европа обаче пак ни изпревари. През януари в австрийския град Хернбаумгартен отвори двери Музей на абсурдните изобретения. Сред експонатите са преносима зебра за пресичане на пътното платно, лопата със седалка за отмора на копача, пуловер със сменяеми ръкави за хора с всякакъв ръст.

Телефон с 2 слушалки за разговор със себе си впечатлява бъбривците. Диетичното хранене е представено от перфорирана чиния, през която изтича манджата. В раздела за музикално изкуство е изложен акордеон със силови пружини за развиване на бицепсите. Пазителите на фауната са очаровани от шибалка мухоловка с дупка в средата, която при удар дава шанс на насекомото.

Лютиерът Николай Тамбиев пробва гласа на виолончелото.
Лютиерът Николай Тамбиев пробва гласа на виолончелото.

Суетните могат да видят оскубана четка за зъби за хора без зъби и много рядък гребен, предназначен за плешивците. Забравени са обаче мустаците! Посетителите на музея не знаят, че тази фатална празнина е отдавна запълнена от нашето "И ний сме дали нещо на света!".

И ние сме викали “Еврика!”

Още в края на ХIХ век българският коафьор Гица Георгиев проектира “Машинка за управяние и заглаждание на мустаките”

Очилата, които лекуват синузит. В калъфа е поместена батерията.
Очилата, които лекуват синузит. В калъфа е поместена батерията.

Фигарото учи занаята в Париж и отваря бръснарница на столичната улица "Търговска". Там неговото изобретение събира мустакатата част от нацията. Редовни клиенти на Гица са премиерът Константин Стоилов, военният министър Рачо Петров, дипломатът Неделчо Колушев, журналистът Йосиф Хербст.

Авангардният кибрит е патентован у нас още през 1947 г
Авангардният кибрит е патентован у нас още през 1947 г

Между тях кипи съревнование кой ще засуче по-впечатляващ мустак. Оказва се, че палмата на първенството държи Колушев. Един ден Йосиф Хербст се взира във физиономията му и завистливо отбелязва:

САНДРА ЙОВЧЕВА
САНДРА ЙОВЧЕВА

"У него най-хубавото нещо са добре засуканите му мустаци. Но и за тях заслугата е на Гица Георгиев, който по цял час губи, докато дресира опърничавия им косъм..."

И ние сме викали “Еврика!”

Устройството на Гица е приложимо към всякакъв вид подносно окосмяване. В юнашкия жанр то моделира островърхи ала Филип Тотю или щръкнали хоризонтално, както ги носи Панайот Хитов. Нагодено е към коцкарския змиевиден типаж и към динамичната депутатска мода, която се мени с всеки нов парламент. Един фасон мустаци се носят при стамболовистите, съвсем друг при народняците.

Изобретението на Гица Георгиев увенчава челото му със слава. Той се прочува надлъж и нашир из отечеството. Проф. Александър Балабанов разказва как пътували заедно във влака. Слезли на една гара, а там тълпа от посрещачи - граждани, общинари, полиция. Над всички ехтял "Тих бял Дунав се вълнува...".

Професорът тайно се надявал, че тупурдията е за него, но се оказало, че е за Гица. "Пък току една дама и един едър господин го съзряха, отидоха при него, поклониха му се, туриха мув ръката един огромен букет карамфили и го хванаха под лакът. И го поведоха", свидетелства Балабанов.

Друг прославен откривател е старозагорският Едисон Михаил Зидаров. Заслугите на Зидаров, родом от Стара Загора, към човечеството са сравними само с тези на американския му колега Томас Едисон. В контекста на отвъдокеанската връзка той е автор на разработката "Спасението на параходите от потъване и пътуването им за 20 часа до Америка".

За пътешествениците Зидаров проектира и специална шапка, която пази от дъжд и слънце с ефекта на чадър.

"Шапката - описва изобретението си той - е бомбе като всички останали. И въпреки това не е такова, защото при дъждоваление покрива тялото на носителя. Тя се състои от три периферии, две от които са скрити под първата. Като завали, е достатъчно само да се натисне едно копче и скритите периферии изскачат в строен ред една подир друга."

Диаметърът на шапката чадър е 68 сантиметра, уточнява Михаил Зидаров. Той сочи и няколко допълнителни предимства на своето изобретение. Ръцете на човека са свободни за всякаква дейност. Когато спре да вали или пече, допълнителните периферии се прибират.

"Тя пак става пригодна за ходене в сладкарница, на кинематограф или на концерт", добавя нашият Едисон.

По линия на концертната дейност се труди Зидаровият побратим Николай Тамбиев. Лютиер с чувствителен слух, той забелязва, че в звука на стандартното виолончело нещо куца.

Проблемът е в резонатора, установява Тамбиев и се запретва да усъвършенства инструмента.

Четири години се труди Тамбиев, докато извика "Еврика!". В сублимието на този миг той открива, че няма по-добри мембрани от животинските мехури.

Няколко стада добитък падат под ножа на лютиера Тамбиев пробва свински, телешки и биволски мехури. Спира се на последните, защото това животно издава най-силен рев. Следващият проблем е колко броя да бъдат монтирани към тялото на виолончелото. Изобретателят прави опити с един, два и три меха. Два биволски мехура са златната среда на съвършения звук, заключава той.

Първото произведение, изпълнено на нестандартния инструмент, е Соната за виолончело и пиано от Едвард Григ. След това Тамбиев прави изпитания върху Сюита за соло и виолончело на Бах и дори с прочутия Троен концерт за пиано, цигулка, виолончело и оркестър, опус 56 от Лудвиг ван Бетховен, който много рядко се изпълнява в България.

През 1926 г. изобретателят праща своето творение на Берлинската филхармония. Молбата му е да бъде пробвано в средата на групов оркестър. Отговаря му лично главният диригент Вилхелм Фуртвенглер: "Господин Тамбиев, ние оценяваме Вашите усилия да тласнете музикалното изкуство напред, но засега е невъзможно да изпробваме Вашия инструмент. Причината е изключително натоварената програма на оркестъра. Сами разбирате, че подобни изпитания изискват време и специална подготовка. При първа възможност ще направим необходимото, за което надлежно ще Ви уведомим. С уважение: В. Фуртвенглер."

По същото време в Берлин се труди българският изобретател Велко Великов. В неговата глава светва идеята да измайстори очила срещу синузит. Това страдание е мъчило Наполеон, Гарибалди, Бисмарк, Сталин и Айнщайн. Геният Айнщайн обаче не се сеща какво да стори, сеща се Велко Великов. Той имплантира проводник в рамките на редови очила. Свързана с минибатерия, жицата става нагревател, който целебно топли областта на синусите. Така хем виждаш по-добре, хем цериш болежката.

Очилата на Великов са патентовани през 1930 г. Официалното име на запазената марка е "Очила за електротерапевтично лекуване на носа". Няколко пробни бройки са произведени от реномираната фирма за оптика "Карл Цайс". Днес обаче това полезно изобретение е забравено.

РОСЕН ТАХОВ

Откраднаха ни двойния кибрит

Преди десетина години румънският авангардист Мирча Кантор шашна света със своя "Двоен кибрит". Той пусна на пазара 20 000 кутийки ръчно производство, пълни с клечки с две главички за драскане с цел да се получи огън. Колекционерите на куриози се изпотрепаха да ги купуват.

Налице е не гениална идея, а грозна кражба на интелектуална собственост. Двойният кибрит е патентован у нас още през 1947 г. Запазената марка носи името "Кибрит за пушачи с две възпламеняеми главички" и е заведена под № 6710. Автор на изобретението е Владимир Коцев. В спомените си той разказва как е извикал "Еврика!":

"Аз съм страстен пушач. Една нощ, докато работех над чертожната дъска, понечих да запаля цигара. Клечката обаче угасна, а беше последната. Казах си: "Защо няма още една главичка от другата страна?" На сутринта купих кибрит, срязах две клечки и ги залепих с туткал. Това беше."

Писателка кове ново оръжие

По време на Балканската война писателката Санда Йовчева оставя изящното слово и разработва ново оръжие. То е призвано да помогне на българската армия да смаже съпротивата на врага и час по-скоро да спечели войната.

На 21 февруари 1913 г. Санда Йовчева е готова. Същия ден тя отива при Иван Вазов с молба да използва влиянието си пред царя и да й издейства аудиенция. "Аз зная едно ново средство за воюване, което бързо може да се приготви и приложи и което ще ни даде бързи и сигурни успехи, без да даваме жертви", казва служителката на музите.

Вазов гледа дамата и не вярва на ушите си. "Разбира се, то е тъй жестоко и противно, както всички средства на войната, които имат най-грозната цел", прави уговорка изобретателката. "Ако това средство би се приложило - продължава тя, - Одрин в два дена ще падне, ще вървим към другите места със същата бързина, като не даваме почти жертви." В заключение Йовчева добавя, че е готова да отстъпи патента и на черногорците, за да превземат Шкодра.

Историята мълчи конвенционално, химическо или биологическо е оръжието на Санда Йовчева. Ами ако е изначален опит в ядреното? Тайната се крие в архива на писателката, който обаче е в неизвестност.