Соломон Паси: Цялата граница с Румъния е спорна или може да стане

https://www.24chasa.bg/Article/1300658 www.24chasa.bg
СНИМКА: ИВАЙЛО ДОНЧЕВ

Със Соломон Паси разговаря ГЕОРГИ МИЛКОВ

-Г-н Паси, въпреки че външният министър Николай Младенов препоръча да си мълчим по този въпрос, защо според вас румънците отвориха темата с морските граници?

- Румънската дипломация е изключително подготвена, задълбочена и последователна. Познавам румънските външни министри последните 12 години и десетки румънски дипломати и мога да го потвърдя от лични впечатления. За да споменат такъв важен и конфиденциален въпрос публично, това означава, че те са готови да влязат в една публична арбитражна процедура и вероятно имат отлични шансове да я спечелят. Те натрупаха много добър опит в спора с Украйна, наели са най-добрите и солидни международни адвокати и вероятно са си преценили, че силите им са достатъчни, за да спечелят този спор на международен терен. В момента те си дават сметка, че българската външна политика, която се ръководи лично от премиера, е в доста дефанзивна позиция, и са решили да използват своята дипломатическа мощ, за да премерят сили. Забележете, че за разлика от България румънската дипломация не се занимава въобще с това да прочиства идеологически своите кадри, а точно обратното - използва ги всичките в полза на националния интерес.

Соломон Паси: Цялата граница с Румъния е спорна или може да стане

-Тоест те са решили, че точно сега е подходящият исторически момент да си вземат това, което не са могли толкова години?

-Отношенията между България и Румъния минаха през различни фази. От 1989 г. до 2001 г. тези отношения се удряха като билярдна топка в стените на триъгълника "подозрение - конкуренция - отбягване". И у двете страни бе насадено погрешното мнение, че сме конкуренти, а не съюзници по пътя към общите си цели НАТО и ЕС. Преломът в тези отношения бе през лятото на 2001 г. с идването на правителството на Симеон Сакскобургготски, на когото първите международни гости в България бяха румънският премиер Нъстасе и външният министър Мирча Джоана. Тогава като че ли за пръв път бе формулирано желанието да работим заедно по пътя към общите цели и беше констатирано от двете правителства, че обединението е по-силен инструмент от конкуренцията Тогавашната опозиция ни обвини за този тандем с Румъния, но историята показа, че сме действали правилно.

-Защо решихте, че тандемът с румънците е по-добър от конкуренцията?

-Нашето поведение се базираше на един чисто статистически анализ, който показваше, че ние с Румъния сме влезли и излезли заедно от Варшавския договор, влезли и излезли заедно от СИВ, влезли заедно в ООН и ОССЕ, без намерение да излизаме, и най-вероятно беше Западът да ни приеме заедно и в НАТО и ЕС, което впоследствие се случи. Водени от това разбиране, създадохме работния формат 2 плюс 2, в който Гърция и Турция помагаха на България и Румъния за влизане в НАТО. Той бе на равнище външни министри и използвахме турските и гръцките възможности за лобиране в Брюксел и Вашингтон. Този формат се оказа много печеливш. Оттук нататък продължавам да вярвам, че и в Шенген двете страни ще влезем заедно и опитите да се откопчим една от друга са контрапродуктивни. Напоследък забелязвам нов период, в който въпреки общите ни интереси с румънците ние нямаме достатъчна координация.

Да вземем примера с Шенген. Румънците решиха да накажат холандците, като престанат да купуват холандски гербери, а в същото време българското правителство на ГЕРБ реши да отмени визита у нас на холандския премиер. А е хубаво, каквото и да правят двете страни, да го правят заедно. На този етап ние импровизираме и по тази тема и не водим резултатни консултации на най-високо равнище по общия интерес.

-По ваше време имаше ли преговори по делимитацията на морската граница?

-Да, преговорите бяха започнали още през 80-те години. Между 2001 и 2007 г. имаше ясно разбиране от румънска и българска страна, че е в общ интерес да не политизираме този проблем, защото той може да ни препъне за НАТО, а пък и за ЕС, където хич не обичат териториални спорове. И постъпихме съвсем правилно. Експертните преговори без много шум продължаваха и имахме един кръг от преговори, който завърши през есента на 2004 г., резултатите от който аз съм ги подписал и в този кръг българската позиция за прокарване на морската граница по паралела бе съвсем ясно и точно формулирана.

-Преговорите на ниво експерти ли се водеха?

-Винаги са се водили на ниво експерти. Както и по Резово, така и за румънско-българската граница. Като с румънците има два вида преговори - едните са за демаркацията по река Дунав, другите са за делимитацията на морето.

-Има ли спор за границата по Дунава?

-След като нямаме още подписан договор, смятайте, че всичко е спорно или може да стане спорно.

-Очаквате ли това да стане също тема на международен арбитраж?

-Нищо не изключвам. Големият проблем е, че нямаме мащабен контекст, в който да решаваме тия проблеми, и затова ги решаваме на парче. България и Румъния трябва да имат периодични заседания по същество по ограничен кръг първостепенни приоритети минимум два пъти в годината и да постигнат степен на сближеност, каквато имат Германия и Франция. Трябва наистина по максимален брой политики, по които това е възможно, да имаме общи съгласувания и действия. Това би ни направило много по-силни и на терена на ЕС и НАТО, и на международен терен.

-Крие ли се нещо по-голямо зад тези румънски амбиции освен нормалното преследване на националните интереси?

-Най-големият стратегически интерес на Румъния би бил да свърже своята акватория с турската и така да се образува румънско-турска полоса, изолираща българската акватория от украинската. Така "Южен поток" и прочее инфраструктурни проекти биха могли да заобикалят България за в бъдеще.

-Какви са вариантите при това положение?

-Чисто математически вариантите са четири. Първият е да се постигне договореност, при която акваториите на Турция, България, Румъния и Украйна да се срещат в една точка. Това изглежда еднакво справедливо към всички страни. Втори вариант, особено лош за нас, е акваториите на Турция, Румъния и Украйна да се срещнат в една точка, а България да остане изолирана от нея. Хипотетично има и вариант българска и украинска акватория да се съберат в една граница, като по този начин отделят румънската от турската акватория. И последен, съвсем хипотетичен вариант - четирите държави да се договорят за едно централно поле в Черно море, което да бъде обявено за международни води, но за това трябва да се водят нови сложни преговори между четирите играчи на терена - България, Турция, Украйна и Румъния.

-Като се договаряхте навремето на ниво външни министри, от румънска страна колега ви беше Михай Ръзван Унгуряну, който после оглави тяхното разузнаване, а сега е премиер. Имаше коментари, че той е националист, който сънува Велика Румъния, и затова сега се повдига и този спор. Така ли е?

-Познавам добре и работих отлично и ползотворно с Михай Ръзван Унгуряну и той има репутацията на модерен, международно ориентиран човек.

Политик, който отдавна - професионално и лично - е заинтригуван от темата, е президентът Бъсеску. Като бивш морски капитан той има лична експертиза по казуса, което стимулира румънската дипломация много добре. Не трябва да се съмняваме, че румънците са инвестирали и солиден финансов ресурс в обезпечаването на тази акция и са преценили, че пари, дадени за територия или акватория, не са пари, дадени на вятъра.

-Предопределен ли е спорът с румънците? Няма ли в крайна сметка да се иде на политическо решение?

-Остава само една година от мандата на това правителство, в същото време и Румъния е пред избори. Много бих се радвал, ако предвижданията на президента Плевнелиев, че казусът ще бъде решен до 15 април, се сбъднат. Но на мен тази вероятност ми се струва доста малка. Бих имал повече надежди към следващото българско и румънско правителство да изработят мащабна програма за двустранно сътрудничество.

-Какво трябва да се направи оттук нататък?

-Румъния трябва да бъде определена заедно с още 5-6 държави във външно политическата дейност на България като първостепенен приоритет. Ние с Румъния имаме доста въпроси, които да съгласуваме и отстояваме заедно не само в ЕС и НАТО, но и в другите големи международни структури. Много добре е България и Румъния да имат съгласувана политика за издигане на кандидатура в Съвета за сигурност на ООН, също съгласувани действия при подкрепа на наши кандидати в международните организации. Нещо, което Литва, Латвия и Естония отдавна вече правят. Като цяло бих дал примера на тези три страни като много успешен модел на отношения, какъвто бихме могли да имаме с Румъния. Цялостната скандинавска практика пък бих я препоръчал като модел за поведение в един по-широк балкански контекст, който да включва и останали наши съседи. Смятам, че ще бъде изключително практично в рамките на НАТО България и Румъния да ползват споделен военен капацитет. Било то ескадрила изтребители, която се ползва съвместно от двете държави, било друга военна техника. Общата съдба на България и Румъния е предопределена, но с общи усилия тя може да стане само по-добра.

  • Братя македонци, с юмруци ли ще влезете в Европа

    Братя македонци, с юмруци ли ще влезете в Европа

    Буквално с няколко часа се разминаха две събития в Северна Македония, които на пръв поглед нямат нищо общо. В сряда в град Струмица е бил пребит гражданин с български произход и той се е оплакал в генералното ни консулство в Битоля. А междувременно в четвъртък и петък в Скопие заседава онази комисия
  • Георги Марков

    Георги Марков: С кого ще сменят Бойко? С Мангъра, Христо, Бабикян?

    Тези избори не са шега, че са по време на война. Вече прогнозирах, че Бойко с джипката - СИМВОЛ НА НАПРАВЕНОТО, ще бъде победител. За 5-ти пореден път ще бие БСП, според мен с 5%. Обещах ви в „Прогнозите на Георги Марков“ да кажа какво правителство ни чака: Според мен, ще се играе 2013 г. – победените ще направят правителство