Силиконовият бюст роден преди 50 години

https://www.24chasa.bg/Article/1305711 www.24chasa.bg
Тими преди операцията, след нея и днес, когато е на 80 г. СНИМКИ: РОЙТЕРС И АРХИВ

Bсичко започнало през пролетта на 1962 г., когато майката на 6 деца Тими Джин Линдзи легнала на операционната маса в болницата “Джеферсън Дейвис” в Хюстън, щата Тексас. След два часа тя вече знаела, че се налага да си купи с един размер по-голям сутиен.

Преди 50 години е извършена първата операция за увеличаване на бюста със силикон. Оттогава хирургическите интервенции за сдобиване с по-големи гърди са едни от най-популярните в света. През 2010 г. от тях са се възползвали 1,5 млн. жени.

“Новите гърди ми се сториха прекрасни. Бяха меки на пипане и много напомняха на истинските”, си спомня Тими. Днес тя е на 80 години. “Осъзнах напълно какво се е случило чак когато излязох на улицата и мъжете започнаха да подсвиркват след мен”, казва още Линдзи.

Силиконовият бюст роден преди 50 години

Главната героиня в тази операция, превърнала се в история, нямала намерение да си уголемява гърдите. Тя дошла да си махне татуировка върху тях, но лекарите й предложили да стане доброволка в първото им увеличаване.

Операциите за уголемяване на бюста са второто по честота занимание на пластичните хирурзи след липосукциите.
СНИМКИ: РОЙТЕРС
Операциите за уголемяване на бюста са второто по честота занимание на пластичните хирурзи след липосукциите. СНИМКИ: РОЙТЕРС

Операцията извършили хирурзите Франк Джиро и Томас Кронин. Според историческите данни именно Джиро изобретил новия тип гръдни импланти.

Жена се наслаждава на новата си гръдна обиколка.
Жена се наслаждава на новата си гръдна обиколка.

“Франк Джиро веднъж държал в ръце торбички за кръвопреливане и забелязал сходството им с женските гърди”, пише Тереза Риордан, авторка на книгата “Създаването на красотата - историята на нововъведенията, които ни направиха красиви”. Така Джиро получил своя звезден миг, когато станал автор на най-желаното от нежния пол изобретение.

Модата на по-големите дамски прелести се заражда до голяма степен заради Мерилин Монро. Тя обаче е напълно естествена.
Модата на по-големите дамски прелести се заражда до голяма степен заради Мерилин Монро. Тя обаче е напълно естествена.

Първото опитно зайче на хирурзите било женско куче на име Есмералда. Основният принцип зад прототипа не бил сложен. Имплантът бил поставен под кожата на животното, където седял няколко седмици, после го извадили, защото кучето започнало да дъвче шевовете “Ракетатаизлита благодарение на тягата и подемната сила, увеличаването на гърдите предполага нещо подобно”, обяснява Томас Бигс, който работил с Джиро и Кронин като стажант по пластична хирургия.

Техници обработват имплантите в модерни съвременни лаборатории.
Техници обработват имплантите в модерни съвременни лаборатории.

Операцията била сметната за успех и Джиро обявил имплантите за безопасни като водата. След това екипът започнал да търси жена, на която да бъде направена процедурата.

Силиконовият бюст роден преди 50 години

Тими Джин Линдзи има доста смътни спомени от деня на самата операция. “Когато всичко свърши, чувствах само тежест в гърдите - нещо сякаш бе седнало върху тях. След три-четири дни болката мина и всичко бе наред”, казва днес Тими.

Хирурзите били много доволни от работата си. Но самите те все още не осъзнавали какви огромни възможности държат в ръцете си и до какви мащаби ще се разрасне тяхното творение. “Ако някой тогава ми бе казал какво ще последва, нямаше да повярвам”, казва Бигс.

Кронин представил операцията през 1963 година на заседание на Международното общество по пластична хирургия в окръг Вашингтон.

“Направо взривихме света на пластичната хирургия”, спомня си Бигс.

Времето било напълно подходящо за това. В Америка през 50-те години закръглените форми и големият бюст започнали да се възприемат като много модни. В добавка именно в онези години започнало да излиза списание “Плейбой”, а на лавиците на детските магазини се появила дългокраката и едрогърдеста кукла Барби. “Гледайки пищните форми на Мерилин Монро и Джейн Ръсел, много жени започнали да се замислят за увеличавене на гърдите”, посочва Тереза Риордан. Те започнали да носят сутиени с подплънки, които визуално увеличавали размера на гърдите, но искали нещо повече.

До първата операция със силикон хирурзите опитвали да използват други материали. През 50-те години лекарите вкарвали в гърдите поливинилови гъбички. Твърди се, че самата Мерилин Монро се възползвала от услугите на хирурзите. Биографът на актрисата Антъни Самърс обаче опровергава тези предположения, позовавайки се на хора, които много добре познавали Монро.

“Режисьорът Били Уайлдър казваше, че гърдите на Мерилин са “чудо на формата и плътността”, което не е подвластно на законите на гравитацията”, посочва той. Техниката с използването на поливиниловите гъби на първо време носела добри резултати, но скоро започнали да се появяват недостатъци - гърдите ставали твърди “като бейзболни топки”, казва Бигс.

Силиконът бил също и материалът на епохата. В годините след войната американците били запленени от всичко пластмасово и изкуствено.

И все пак за увеличаване на гърдите силиконът бил използван за първи път не в САЩ, а в Япония непосредствено след войната от местните проститутки. За да се харесат на американските войници, които според тях си падали по големи бюстове, те си инжектирали директно в гърдите краден от доковете на Йокахама силикон. Тези инжекции обаче имали много неприятен страничен ефект и водели до гангрена около мястото на инжектирането.

Постепенно силиконовите импланти започнали да бъдат използвани навсякъде по света. Между 1992 и 2006 г. те изчезнали от американския пазар по разпореждане на Федералното управление за контрол на храните и лекарствата (FDA), тъй като имало голям брой съобщения за спукване и протичане. Агенцията водела и проучване във връзка с появата на проблем, свързан с реакциите на имунната система. Хирурзите продължили да използват импланти със солен разтвор.

След множество проучвания обаче FDA заключава, че силиконовите импланти са относително безопасни независимо от случващите се усложнения и минималния риск от развитие на лимфома.

В края на 2010 г. и през 2011 г. се разрази един от най-големите скандали в този бизнес. Френската компания “Поли имплант протез” бе закрита, а собственикът й - бивш месар, арестуван и пратен в затвора заради производство и търговия с импланти, в които имало бракуван силикон. Всички гръдни протези бяха изтеглени от пазара, а френските здравни власти препоръчаха на своите около 30 000 засегнати съгражданки да махнат изкуствените гърди. Това сториха и правителствата на редица други страни, в които дефектните цици бяха изнасяни. Твърди се, че от скандала по света за засегнати поне 300 000 жени, сред които има и българки. Предполага се, че заради този скандал през 2011 и може би през 2012 г. ще бъдат регистрирани по-малко пластични операции, отколкото в предходни години.

Като цяло обаче операциите за увеличаване на гърдите са вторите по брой в света след липосукциите.

В някои страни като Великобритания например те твърдо са се установили на първото място.

Към този тип хирургия се обръщат не само жени, недоволни от външността си, но и такива, преживели рак на гърдата. Джиро и Кронин от самото начало се надявали, че тяхното хрумване ще може да помага именно на такива жени.

Тими Джин Линдзи дълго време крила, че си е направила операцията - едно от гаджетата й например никога не разбрало. Едва години по-късно разказала на някои приятели и на семейството си. 50 години след като легнала на хирургическата маса, тя продължава да е доволна от резултата, макар да се изненадва, че като всяко друго нещо и изкуствените й гърди са подвластни на времето.

“Мислех си, че ще останат вечно стегнати, но с годините, също като естествените гърди, те започнаха да се отпускат. Това ме изненада. Бях убедена, че никога няма да променят формата си.”

Но Линзи е доволна от частичката история, която се намира вътре в нея. “Потресаващо е, аз бях първата”, все още се диви тя. (24часа)

КАКВО СА ОПИТВАЛИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

В края на XIX в., някъде около 1890 г., лекарите започнали да използват инжекции с течен парафин, но бързо се отказали от тях, защото парафинът се разтичал.

През 20-те и 30-те години на XX в. били правени опити за трансплантиране на мазнини от други части на тялото в гърдите.

През 50-те години били опитвани какви ли не подплънки - от полиуретан, гъба, хрущял, че дори от дърво и стъкло.

На жените са предлагани и какви ли не нехирургически средства за увеличаване на гърдите. Най-популярни са сутиените с подплънки, оформящи и повдигащи бюста, но има също лосиони и препарати, стимулиращи растежа. Някои жени можело да прибегнат и до вакуумни помпи.

В течение на времето научните постижения навлизат все по-динамично в тази сфера, а изборът на жените става все по-голям. Освен импланти, които са по-устойчиви на спукване, днес може да се избира между 450 вида подплънки, казва хирургът Томас Бигс. Някога, когато той работел с пионерите Джиро и Кронин, възможностите били едва 4 - голям, среден, малък и съвсем малък размер. (24часа)