Още с първата си певческа изява пред публика Томислава показала, че е дъщеря на баща си Богдан Томов, защото като него имала невероятна дарба. Едва 4-годишна излязла пред публика и изпяла с пълно гърло “Облаче ле бяло”. Тогава се били събрали на тържество в детската градина родителите на малчуганите от втора група и всички настръхнали при изпълнението на хубавата песен.
“Тя го изпълни така че като свърши, настъпи тишина, всички бяха вцепенени. И изведнъж - бурни аплаузи. Толкова емоционално я изпя”, спомня си Богдан Томов.
След детската градина Томи пеела и в хора на Италианския лицей, където учела преди да влезе в средното школо. Вълнувала се и се подготвяла старателно за всяка репетиция.
“Мая Василева, която ръководеше хора, е страхотен педагог и умееше да запали децата. Пееха с такова удоволствие”, казва Богдан.
В същия период Томи се запалила и по брейк танците, но ходила на уроци само 2 години.
В Американския колеж, където в момента учи, също има хор, но тази година Томи заляга над уроците. “Девети клас е най-трудният. От догодина, когато ще й е по-леко, ще може да се включи”, казва певецът.
Засега Томи пее основно вкъщи, когато е сама. Често кани и приятелки, с които изпълняват на караоке програмата на компютъра й, песни на Кристина Агилера, Лана дел Рей и много други. Гарджето на Томов знае и всички негови парчета. “Вечер си ги пускам и ги слушам”, казва тя. “Като малка да, сега вече нищо не слуша”, смее се баща й.
От дете сцената не й е чужда. Пяла е с хора и с баща си на концерт в НДК. От съвсем малка допреди няколко години изпълнявала актьорски задачи по време на турнетата, които Богдан организира всяка година с Националното сдружение на общините в България.
Двамата се разбират от половин дума и никога не са се карали. А и тя не е давала повод.
Като малка не била палава и почти не правела бели. “Дори предварителните подготовки, като криенето на контактите, за да не бръкне в тях, се оказаха излишни”, смее се Томов. И все пак нищо не й убягвало. Подробно разглеждала всички предмети, които стигала. Едни от малкото й пакости са счупена керамична скулптура от началото на XX век от колекция, която вкъщи пазели, и залетият с олио телефон на майка й.
И макар винаги да е мечтала да стане певица, Томи е решила да кандидатства в Англия или Америка, а специалността, която е избрала, засега е “Европеистика”. Макар да не си пада много по математиката, тя е отлична ученичка. Тръгнала с голямо желание в първи клас, а вече имала и тренинг с изпитите. Първия си държала, за да я приемат в детската градина. Трябвало да решава логически задачи, върху които дори татко й се замислял. “Тя се справяше с лекота. Детската психика решава проблемите по различен начин.”
С любимите й предмети - български език и литература, е свързано и хобито й. “Обичам да пиша разкази и есета”, казва деветокласничката. Дори е възможно да ги издаде в книга, когато порасне. Другата й страст е фотографията.
Цялото семейство - Томи, Богдан и съпругата му Лора, много обича да пътува, да разглежда исторически забележителности и да снима. “Маниаци сме на тема фотоапарати. Томи има няколко”, разказва Богдан. И между уроците, фотографията и писането 14-годишната му дъщеря намира време и да спортува. Ходи на уроци по тенис от 4 години.
Макар да е в тийнейджърската възраст, тя се разбира родителите си идеално и спазва вечерния си час. “Те са строги, но справедливи”, казва Томи. “Споделя с мен в рамките на разумното. Задържа някои неща за себе си. Но това е нормално. Говорим си важните неща като татко и дъщеричка. Тя вече не е дъщеричка, тя си е дъщеря”, казва за гарджето си Богдан Томов.
Певецът като малък
Футболът и музиката били двете основни занимания на Богдан Томов като дете. Не бил висок, но гъвкав, затова се представял добре като вратар, докато спортна травма не го отказала от игрите на терена. “Единственото момче, което имаше истински обувки за футбол, ме ритна и белегът още е на крака ми”, спомня си Богдан.
Макар че знаел всички нови парчета и често пеел, Томов никога не си е представял, че ще се качи на сцената. В училище танцувал в трупата на Данчо Янакиев. Часовете по история му били слабост и винаги бил пръв на училищните викторини. “На практика изнасях цялото състезание на гърба си. Загуба не съм имал”.
Четял различни книги и по много - научна фантастика, епоси, исторически. Картонът, който му правели в библиотека “Св.св. Кирил и Методий” свършвал за 2 месеца.
6 СЪВЕТА ЗА ДЕТЕТО НА 15 ГОДИНИ
1. Научете децата си, че никой не ги обича повече от вас самите.
2. Не се опитвайте да говорите на техния език. Говорете така, че те да разбират вашия.
3. Не подценявайте мнението им. Оставете ги да го изразяват. Не бъдете диктатори.
4. Вярвайте в тях и им дайте право на избор.Понякога той може да е по-правилен от вашия.
5. Никога не пренасяйте отговорността сиза възпитанието на детето върху учителите.
6. Отнасяйте се и към другите децатака, както бихте искали да се отнасят към вашето дете.
МИЛА ПОПОВА