По 250 тона сьомгова пъстърва отгледана в развъдник от времето на Живков

https://www.24chasa.bg/Article/1306811 www.24chasa.bg
Този рибарник е един от общо 103 ударно построени в Смолянско, по-голяма част от тях обаче вече не функционират. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Огромни празни кутии от бетон покрай високите родопски реки са обрасли в бурени. Малцина от туристите в планината знаят, че са част от огромен проект от времето на Тодор Живков, който рухна заради недоглеждане и големи амбиции.

Става въпрос за един от най-големите проекти в Европа за отглеждане на пъстърва.

Тонове бетон са излети в 103 рибарника в планината горе-долу за 2 г. Най-много се построяват по р. Широколъшка, Чая, Въча и горното течение на Арда.

Рибовъдът Велин от Доспат показва 4-килограмова сьомгова пъстърва, отгледана в садките на язовира.
Рибовъдът Велин от Доспат показва 4-килограмова сьомгова пъстърва, отгледана в садките на язовира.

В апогея си в края на 80-те години тези рибарници, известни като “Смолянски рибен комплекс”, са осигурявали 75% от произвежданите пъстърви у нас и около 30% от шарана. Оборотът е бил 6-8 млн. германски марки годишно.

Данчо Черноков обяснява как дои рибата и люпи малки рибки.
Данчо Черноков обяснява как дои рибата и люпи малки рибки.

Всичко започва с построяването на първото угоително стопанство за пъстърва край Девин.

За едни държавата е майка, за рибовъдите - мащеха, недоволства Мирослав.
За едни държавата е майка, за рибовъдите - мащеха, недоволства Мирослав.

През 1987 г. МС отчита вече построени 116 риболюпилни, рибарници за отглеждане на майки, басейни за угояване.

Казват японска на жълтата риба в с. Златна Панега. 
СНИМКИ: АВТОРЪТ
Казват японска на жълтата риба в с. Златна Панега. СНИМКИ: АВТОРЪТ

Идеята за построяването им е на бившия шеф на ОК на БКП Величко Караджов.

“За строежа бе осигурен кредит в размер на 10,84 млн. лв.”, спомня си Неделчо Бекриев. Той бил млад ветеринар, когато става шеф на компанията “Салмо С”, обединила всички рибарници.

“Кредитът е върнат до стотинка, накрая държавата и община Девин спечелиха около 420 хил. лв.”, уточнява Бекриев.

Рибарниците се строели по стопански начин от бившите ТКЗС и горските стопанства.

Работело се на 3 смени. Задачата била едновременно с рибарниците да се изградят люпилни, фуражен завод и целият производствен цикъл за развъждане на риба да бъде затворен в голямо предприятие.

Грешката била, че се строяло, без да се отчуждава земята и без да се правят изследвания годна ли е водата да се отглежда пъстърва. “Тези видове най-често обитават горните течения на реките, които са богати на кислород”, казва Бекриев.

Заради такава грешка например един от най-големите рибарници на р. Чая край с. Хвойна работел само 2 г. Същият рибарник сега е пуст.

Смолянският първи лидер копирал японския опит за рибовъдство, без да е ходил в страната на изгряващото слънце. Пращат го в Япония, когато рибарниците вече били построени. Там с изумление научил, че японците първо строели с дървени плетове реките, за да видят качествата на водата и устойчивостта на рибата в нея. Години след това изсипвали бетон.

Видял също, че там строят не квадратни рибарници като нашите, а под формата на круша, за да се насища с повече кислород водата и да се чисти по-лесно.

След идването на промените рибарниците на териториите на бившите ТКЗС били отделени. Сега нито един по горното течение на р. Арда не съществува. През 1997 г. Министерството на земеделието решава да ликвидират рибарниците. На тяхно място сега има частни компании.

От 103 рибарника остават 3 край Девин и цех за обработка в с. Беден. Цехът е един от първите, в който се правела дълбочинна обработка на риба у нас. В наши дни в яз. “Доспат” от 1 г. се отглежда сьомгова пъстърва, казва Валери Баронов, собственик на развъдника. Преди 10-ина години той купува садките от “Смолянски рибен комплекс” в язовира. Постепенно ги подменя с пластмасови, каквито в момента са европейските изисквания. През миналата година там са добити и продадени по света над 250 т сьомгова пъстърва. Тя е доста по-едра от американската и балканската. Може да достигне до 7-8 кг, но се лови и продава в най-търсения грамаж от 2 кг.

Сьомговата пъстърва има един и същ цвят с норвежката сьомга. Нея обаче я хранятза ефективност с мазни фуражи. Пъстървата не е толкова мазна и има по-добър вкус.

Червеникавият оттенък се получава от фуража. Сьомгата се храни с ракообразни - дребни раци, скариди, риби, които съдържат каротин, и придобива червеникав оттенък заради пигмента астаксантин.

При сьомговата пъстърва цветът се получава също от каротеноида астаксантин, набавян от фуражите. Тези, които дават на рибата в Доспат, са на компания, която произвежда храни с наличие на астаксантин. Специалисти го определят като антиоксидант.

Сьомговата пъстърва, освен че е с добри вкусови качества, е изключително полезна заради ненаситените мастни киселини, с високо съдържание на омега 3. Месото й е нежнорозово до бананово, а вкусът напомня и на пъстърва, и на сьомга.

Цената на сьомговата пъстърва е с около 15% по-висока отобикновената заради по-скъпите фуражи и времето, необходимо за отглеждането й. За обикновената са нужни от 8 до 12 месеца, а за сьомговата - 20.

За вкуса на една изкуствено отглеждана пъстърва са от значение няколко фактора - технологията на развъждане, чистотата и съставът на водата и качеството на храната, обяснява рибовъдът в стопанството Цецо Василев.

Малки рибки се осигуряват от собствена люпилня в Разлог. За разлика от другите пъстърви сьомговата се пуска в садките по-едра, когато стигне над 5 грама.

В доспатското стопанство, което е най-голямото на Балканския полуостров, в садки освен сьомгова пъстърва се отглежда и американска. Миналата година от този вид са добити 800 т, а през тази заложеният материал е за 1000 т.

При садковите ферми пъстървата се намира най-близо до естествената си среда и вкусът се доближава най-много до този на свободно живеещата риба.

“Отглеждането на пъстървата от хайвер до риба за тиган е дълъг и капризен процес”, казва Данчо Черноков. Той работи към рибарник на горското стопанство край с. Настан. Когато настъпи време за хвърляне на хайвера от големите басейни, родителите се изнасят на специални носилки в по-малките. След това те се сортират и разделят мъжките от женските.

После започват да галят коремите и хайверът им излиза. Той се опложда от мъжкарите, разбива се и стои оплоден около 5 минути. След това се промива, докато стане като зеница на око и кристалночист, обяснява Черноков.

Този хайвер се залага в инкубатора на люпилнята. Материалът се залага в началото на ноември, през януари вече се пръкват първите рибки.

ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ

В Румъния и Израел ядат наша жълта риба

- Я да ви питам - рибата животно ли е?

- Животно е.

- И аз така мислех, но не е. Без майтап. Ако беше животно, щяхме да ползваме дотации от държавата. Но за рибовъдство в България пари не се отпускат.

Така започва разговорът ни с Цветелин Велев, докато обхождаме рибното му стопанство в ловешкото с. Златна Панега.

От 1996 г. той и брат му Мирослав купили на търг бившето държавно рибно стопанство, след като то фалирало.

“Като го видях за първи път, ми прилоша. Нямаше нито една риба, нямаше огради, саваци, захранващият канал бе разрушен, басейните бяха в окаяно състояние -само боклуци. Сградите бяха пред разпадане”, припомня си Цветелин. Отчаян, той обявил руините 3 пъти за продан, но купувач така и не се явил. Тогава братята продали своя дискотека в Тетевен и купили зарибителен материал.

Сега - 16 г. по-късно, след къртовски труд и наливане на доста средства, нещата изглеждат различно. Върху площ от 100 дка се отглежда пъстърва - японска и американска дъгова. Като пълен лаик питам: “Японската от Япония ли я внасяте?”“Ама тя не е японска. Казват й така, защото е жълта”, обяснява Цветелин.

Всъщност екзотичната риба тръгнала от България. Преди много години зарибителен материал бил продаден от тук в Македония. А сега македонците продават на нашите рибовъди.

Велеви отглеждат жълти риби от 1998 г. Били по-вкусни от балканските. В 169 циментови басейна кипи живот. Някой по-пъргави екземпляри скачат и за секунди гладките им тела блесват на слънцето. “Гладна риба не играе”, усмихва се Мирослав. Брат му допълва, че захранването се дозира с компютър. Най-малките рибки например се хранят по 8 пъти на ден. Торби с фуражи внос от Италия и Гърция има край всеки басейн.

“Пъстървата вирее в чиста изворна вода”, казва Мирослав. Затова стопанството е на карстов извор на р. Златна Панега и позволява целогодишно производство.

Изкормена, почистена и под лед част от пъстървата се изнася в Румъния и Израел, но основно снабдяват хипермаркетите у нас. Братята твърдят, че печалба поне на този етап няма. При наводнението през 2005 г. порой отнесъл 40 т пъстърва и 10 т зарибителен материал. Не получили помощ от никъде и пак почнали отначало. “Все пак искам някой в тази държава да ми каже рибата животно ли е. Защото и ние като другите производители в селското стопанство се нуждаем от подкрепа”, изрича Цветелин Велев.

РОСИЦА ХРИСТОВА