Борис Шатц вае Левски като апостол и мъченик

https://www.24chasa.bg/Article/1308209 www.24chasa.bg
Борис Шатц със съпругата си Евгения и дъщеричката Анжелика. Снимал се е с албума за коронацията на руския цар, правен по негов проект и отлят от сребро и бронз през 1902 г.

Българска връзка стои в основата на създаването на уникалния Музей на Израел в Ерусалим. Концепцията за музея принадлежи на известния художник и скулптор Борис Шатц (1867-1932), живял и творил и в България. "Гордеем се, че такъв именит творец ни свързва", каза директорът му Джеймс Снайдер на българския си колега Вежди Рашидов. Той вчера се върна от визита в Израел, където не пропусна да разгледа прочутия музей. Там се намира най-голямата колекция от библейски артефакти, включително свитъците от Мъртво море от ІI век пр.н.е. Разположен е на 80 дка.

През 1896 г. в България е открито Рисувалното училище. Първият преподавател по скулптура е литовският евреин Борис Шатц. Единадесет години от живота му са свързани с България.

Моята "първа среща" с този пионер на академичното художествено образование у нас се състоя през 2002 г., когато в читалнята на Централния държавен архив трябваше да помогна на Игал Залмона, главен куратор на Художествената галерия в Ерусалим. Той издирваше документи от българския период на скулптора, които да бъдат включени в изложба за 70-годишнината от смъртта му . Тогава сериозно се заинтересувах от неговия живот.

Скулпторът в зрелите си години
Скулпторът в зрелите си години

Писмата, които по-късно намерих, разкриваха както бляновете на Шатц към Обетованата земя, така и българския му период, изпълнен с любов, но и с много разочарования. Той, евреинът, ми внушаваше от избелелите редове еднакво преклонение пред Херцел и Левски ("...аз се заех с проекта на Левски и направих два варианта - отлях един Левски като апостол, а другият е като мъченик. Левски ми е близък на душата, за него работя с увлечение", пише Шатц в писмо до д-р Параскев Стоянов.)

Някои от работите на Борис Шатц, правени в България. Той поставя техни снимки на пощенски картички, които праща на приятели, подробно описвайки творческия си процес и събитията по това време. 
СНИМКИ: АРХИВ НА АВТОРКАТА
Някои от работите на Борис Шатц, правени в България. Той поставя техни снимки на пощенски картички, които праща на приятели, подробно описвайки творческия си процес и събитията по това време. СНИМКИ: АРХИВ НА АВТОРКАТА

Разсъждаваше за ционизма и феминизма. Неговите писма допълваха картината на Заимовия комитет "Цар Освободител" и поясняваха как са били построени паметниците из цяла България в началото на ХХ в. Скоро прочетох, че паметникът на Тодор Кирков в Ловеч се приписва на италианеца Арнолдо Цоки. Но в капсулата, вградена при полагането на основния камък, актът за изграждането му е подписан от Борис Шатц.

Борис Шатц вае Левски като апостол и мъченик

Попаднах на автобиографичната му книга "Един от многото". Написана е в София през 1905 г. Шатц описва изключително трудния си живот до идването си в България. На издателя си изпраща следното писмо:

Борис Шатц вае Левски като апостол и мъченик

"Скъпи Едгар Регенер!

Ако живехте в Русия и имахте възможност да се запознаете с огромния еврейски затвор, какъвто до този момент човечеството не е имало, то на Вашата молба да Ви дам биографията си бих отговорил много кратко: "Роден съм в Русия в набожно еврейско семейсто в едиси коя година". Тогава Вие щяхте да разберете какво съм преживял, за да стана художник, и какво съм преживял изобщо, без да изгубя човешкия си образ... Сега имам възможност да се ползвам от благосклонното внимание на българския княз Фердинанд, на руския дипломатически агент Бахметиев, на българскияминистър Величков. Щастлив съм от братската си дружба с директора на Художественото училище Мърквичка, на професорите Митов, Шарик и Михайлов. Нас ни обединява общата любов към изкуството, благодарение на което те ме опознаха и обикнаха...

Кой е “единият от многото”?

Истинското му име е Залман Дов Барух. Роден е в с. Ворно в Литва през 1867 г. в семейството на набожни родители. На 15 г. след многото негови молби и настояване от страна на майка му заминава за Вилнюс, за да продължи образованието си. Сближава се с групата на Ховевей Цион и се отказва от "получаването на равинска диплома". Животът му във Вилнюс е изпълнен с глад и нищета, дори прави опит за самоубийство. Около 1887-1888 г. започва да посещава курс по изящни изкуства във Варшава. През 1889 г. заминава за Париж и постъпва в академията по живопис на проф. Кормон. Париж му дава истинската възможност най-накрая да изпълни мечтата си и да учи скулптура при Марк Антоколски, а по-късно да стане и негов помощник. Шатц споменава в книгата за запознанството си с българи, които разпалено му говорят за свободната си страна.

През 1895 г. Шатц пристига в България. Сближава се с Иван Мърквичка и Антон Митов. С моралната подкрепа на проф. Иван Шишманов и благодарение на тогавашния министър на народната просвета Константин Величков през 1896 г. Мърквичка, Митов и Шатц - тримата са неразделни, дори понякога на шега ги наричат светата троица, са сред инициаторите за откриване на първото българско художествено училище, скромно наречено Рисувално училище. Първият випуск на Рисувалното училище наброява 48 студенти, сред които са Андрей Николов, Цено Тодоров, Марин Георгиев, Александър Божинов, Стефан Иванов, Димитър Даскалов, Михаил Кръстев, Харалампи Тачев. Всички те оставят трайна следа в българското изобразително изкуство.

Едновременно с преподаването в Рисувалното училище Борис Шатц изпълнява както личните поръчки на княз Фердинанд, така и официалните поръчки на двореца, в това число и ескиз (1901) на паметник на героите от Освободителната война, албум за коронацията на руския цар (1902, отлят от сребро и бронз), рамката на портрета на княгиня Мария Луиза, нарисуван от Мърквичка. Самата рамка е отличена със златен медал на световното изложение в Париж през 1900 година.

През 1905 г., след почти 11-годишен престой, Борис Шатц напуска България. През същата година в Базел се провежда Седмият ционистически конгрес, на който Борис Шатц предлага в Ерец Израел да бъде основано художествено училище. През 1906 г. заминава за Ерусалим и открива училище за изкуство и занаяти "Бецалел" (по-късно то прераства в Музея на Израел). Първите му години в Обетованата земя са отдадени на организиране на училището и събиране на средства. В началото на Първата световна война училището е закрито от турските власти, а Борис Шатц е интерниран. Възстановява училището едва след войната.

Творчеството на Шатц има ярко изразен национално-еврейски характер. Скулпторът черпи сюжетите си от Библията, от действителността на галут (изгнанието), извайва релефни портрети на свои видни съвременници. Първите му значими произведения, създадени още в Париж, са статуите "Мойсей на планината Нево" (1890) и "Мататиях Хасмоней" - патетични образи на еврейски мъдреци.

В Ерусалим Борис Шатц създава ново семейство. Раждат му се син и дъщеря. Умира през 1932 г. в Ню Йорк.

(С първата си съпруга Евгения се разделя без скандали, но след нейната изневяра. Докато работи за българското изложение в Париж през 1900 г. , той води във френската столица нея и любимия си ученик Андрей Николов. Между него и Евгения пламва бурна, макар и краткотрайна любов. Николов пръв прекъсва връзката - бел.ред.)

В писмата си, писани до Дора Габе и родителите й, Шатц разсъждава за ционизма и трудния живот на "народа без родина", както и за болката, причинена от раздялата с Евгения. Силно е и страданието му за дъщеричката им Анжелика, която тя отвежда със себе си в Париж. Тези до проф. д-р Параскев Стоянов пък са вързани с щастливия му период - често пъти споменава Женя, а Анжелика умилително нарича "бебка".

ВАНЯ ГЕЗЕНКО*

*Авторката работи в Държавна агенция "Архиви" и е подготвила за печат книга от над 200 стр. с писмата на Борис Шатц.