Молитвата "Господи, помагай" може би е добре дошла за Ивайловград. На кого друг да се надяват хората от този красив, гостоприемен, но беден край на България? И ето го чудото! В крепостта Лютица откриват изящен златен пръстен. Върху неговата кръгла "глава" е издълбан любопитен символ - нещо като плетеница от буквата S. Археолозите имали поне 5 хипотези, но най-накрая се обединили около идеята, че това е призив към всевишния за благослов.
Така се създава едно "тайно общество" - на хората, които слагат този пръстен и се заричат да помагат с каквото могат на Ивайловград. Пръстенът не може да се купи - трябва да се заслужи. Наричат се "Калоянов кръг" - по пръстена ще ги познаете! (Копието е изработено от Силвия Борисова, една от най-добрите реставраторки у нас.)
В него са директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, доц. Бони Петрунова - ръководител на разкопките на Лютица, започнали преди 10 г., Диана Овчарова - кмет на община Ивайловград, Евгени Димитров - председател на сдружение "Културни проекти" и шеф на агенция "Булфото". Благодарение на неговата неуморна инциативност и енергия не само крепостта Лютица, а и още много пикантни за туристите обекти стават любопитни за посещение.
Наскоро този кръг се увеличи с още трима. Двама са представители на банка и автокъща - спонсори на разкопките, а третият е земеделецът Златил Хаджиев, който 2 г. приютява безвъзмездно археологическата експедиция и е на помощ във всички трудни моменти. "Мил ми е този край. Искам да знам кой го е населявал", каза развълнуваният нов носител на златния пръстен.
На път за Ивайловград се оглеждайте за табелка "Глухите камъни". Те са в землището на с. Малко Градище при връх Св. Марина, в най-високата точка, преди да започнете да се спускате към града. Пътеката дотам е 3 км - изминете ги пеша. Струва си. Сякаш от нищото се появяват монументални скали, "набучени" върху хълма. В тях са изсечени тайствени ниши - големи толкова, колкото да поберат седнал дребен човек, и то с усилие Според познавачи, сред които е и Валерия Фол, тракийските младежи трябвало да докажат, че вече са станали истински мъже, като покорят тези скали.
Те се спускали по отвесните им стени, издълбавали в тях ниши и с дни оставали неподвижни в тях, понасяйки всякакви лишения. В монолитния скален блок, висок 30 метра, има неколкостотин ниши. Според друга теория те са били погребални урни. Археолозите откриват и уникален тракийски петроглиф - рисунка на ладия, която отнася слънцето. На 50 м от камъните са мегалитните гробници, две от които са отлично запазени.
Сега тук-там са сложени парапети, има грубо издялани стъпала, дори графити "Иван бе тук", но мистичната атмосфера ви обгръща. В една малка пещерка някой е поставил икона и е запалил свещ. На върха на платото друг е наредил портокали и ябълки в кръг като езически олтар - всеки може да попие енергията на това място така, както го чувства. Дръжте се здраво на слизане - доста е хлъзгаво.
Щом стигнете до Ивайловград, ще се убедите, че има чудесни семейни хотели, чиито цени са максимум 40 лв. за стая - чиста и уютна. Доста от местните заведения се стопанисват от гърци, създали семейство с българи. В тях е вкусно и гостоприемно. Рестото се връща до стотинка. А пък по магазините табелките задължително са на двата езика.
В момента в този край цъфтят бадемите - гледката е прекрасна. Дали е далече? Само на 350 км, стига се за 4 часа. Е, завоите около яз. "Ивайловград" са изпитание за шофьорите. Но ако имате зелена карта, кривнете през Гърция, купете си узо, спестете си завоите и ето ви пак обратно в града на войводата Лютица.
Крепостта, кактое пазила този край, така може да изхранва с културен туризъм местните хора. Засега "екстрите" са табелките накъде да поемете, но вече има и пейки край пътя. Следва предупреждение: "Дотук с леки автомобили". Ако не сте с джип, зарежете колата и тръгнете пеша, особено ако е валяло - колко са 6 км. Лютица не е просто укрепление.
В заградената от крепостните стени площ от 26 дка се е помещавал цял град. Стените с дължина над 600 м са в много добро състояние, като на места височината им е запазена до 10 м. Укреплението има общо 13 кули, едната от които е осмостенна. При ясно време от нея се открива гледка към Димотика и Одрин.
Всичко е изградено от мрамор. Разцветът на крепостта е през ХIII-ХIV век. След османското нашествие продължава да се използва като църква, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир. До момента археолозите начело с доц. Петрунова, са открили две черкви, по-ранната от които е епископска базилика, обширен некропол, основи на жилищна кула, резервоар за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките. Находките са керамика, монети, накити.
Между тях и пръстенът на Лютица, както и уникален кръст. Той е бил в ръцете на един от епископите в черквата, ритуално погребан седнал, стиснал реликвата. Част от най-новите находки може да се видят в местния исторически музей.
"Отваряме некрополи. Вадим накити, неща, които са придружавали тези хора в отвъдното, а после къде да сложим костите? Затова на Лютица имаме традиция - погребваме ги отново с християнски ритуал, преливаме ги с вино", разказва доц. Петрунова и показва “общите гробове” на тези, които са "дарили" на археолозите своята история. Всеки, посетил Лютица, може да види това ритуално място. Доц. Петрунова се надява, че след време, когато методите за анализи напреднат, по костите ще се разбере от какво са боледували, как са се хранили и какво са пили прадедите ни.
Далеч по-лесно е да се стигне от Ивайловград до прочутата вила "Армира"(кръстена е на близката река и означава "солена вода"). Но има една тънкост - трябва да си поискате екскурзовод от музея, за да има кой да ви я отключи и разведе. Входът е 3 лв. Толкова е и цената да се снима. Споменахме, че костите могат да покажат заболявания. Тук го правят стенописите. На фона на цялото великолепие на вилата с подово отопление и огромни басейни ще видите мозайки, на които са изобразени две джуджета с криви крака, с пигментация на лицата.
Известна лекарка, видяла тези образи, веднага разбрала, че децата на собственика на вилата са били тежко болни, а страданията им, успокоявани само от лековитата вода. Мозайките са направени така, че откъдето и да ги погледнете, очите на децата и на техния баща ви следят.
Предстоят много допълнителни реставрационни работи както и подобрение на покритието на паметника - иначе през зимата е много студено, а през лятото - ужасна жега. Кметицата на Ивайловград се похвали, че вече са им разписани 1,2 млн. евро от програмата за регионално развитие за тази цел.
Гледката на почти обезлюденото близко село Долно Луково (а в Горно няма жив човек) доказва колко са еобходими парите от културен туризъм. Там расте восъчно дърво, което мени цвета на кората си 2 пъти в годината от червен до бял - расте точно пред кметството (глобата за неговото отсичане е 200 000 лв.). Другата забележителност е черквата от 1806 г. Налага се да потърсим кметицата, за да ни отключи. Но я нямаше леля Стефка, която е екскурзовод доброволец. Все се канели да запишат на касетофон разказа й, да направят брошура, но ред още за такива "екстри" не е дошъл. 200-годишната черква няма прозорци - така строителите заблуждавали поробителите, че градят обор. Затова няма и камбанария - до 1950 г. свиквали миряните с дървено клепало.
В пода са вградени мраморни камъни със старогръцки надписи, някои още неразчетени. Ако посетите черквата "Св. св. Константин и Елена", нека първо в нея влезе най-младият и да прекрачи вътре с десния крак. Било за дълъг живот и здраве.
Щом сте стигнали до този красив край, не пропускайте да отнесете със себе си бурканче тахан. Тук е единствената таханджийница, в която все още ценната съставка се добива чрез смилане на сусама между камъни. Може да купите 700 г за 8,50. Същото количество хубав манов мед излиза 9 лв. Смесват се 1 към 1 и резултатът е истинска калорийна бомба - лъжица от нея ще ви зареди с енергия за целия ден.