3. Повече от 20 години Людмила Исаева живее с тежка болест

https://www.24chasa.bg/Article/1311602 www.24chasa.bg
ЛЮДМИЛА ИСАЕВА

Людмила Исаева е автор на десетина стихосбирки и дългогодишен редактор в издателство "Български писател". Съпруга е на поета Младен Исаев, герой на НРБ и два пъти герой на социалистическия труд.

В първата част ви разказах за трудното детство на Людмила, за опита на втория й баща да я изнасили, за женитбата й с 19 години по-възрастния Исаев.

Във втората част стана дума за първата й любов с Иван Пейчев, за ревността мужду нея и Младен Исаев и за появата на негово извънбрачно дете...

3. Повече от 20 години Людмила Исаева живее с тежка болест

Виолета Молнова, първата съпруга на Павел Вежинов, твърди, че отначало Младен Исаев отричал Елена Чуйкова да е бременна от него, не я познавал, само на някаква среща веднъж се ръкувал с нея.

Това дава повод на известния с шегите си поет Божидар Божилов да разправя из творческите клубове: "Етозатова човек трябва да се ръкува само с ръкавици..."

Младен Исаев припознава детето като свое. Елена кръщава момичето на него, но по доста любопитен начин. Избира по една сричка от двете му имена МлаДЕН ИСаев - Денис. Всички я наричат Дениза.

Людмила прощава прегрешението на съпруга си. Само тя си знае какво й струва тази прошка. "Татко не обичаше да говори вкъщи за извънбрачната си връзка и за детето си от нея. Изглежда, и на майка ми не й е било приятно. А аз не съм го разпитвала", обяснява дъщерята Валентина Исаева-Михайлова.

Елена Чуйкова се омъжва втори път за работника Борис и ражда още три деца - две момичета - Сулико и Етел, и момче Александър. В средата на 70-те години тя сама слага край на живота си - обесва се.

Дениза е дизайнер на бижута, работи към задругата на народните занаяти. Пише стихове. Омъжва се за Абдул Сатар ал Делими. Малко след женитбата поетът Матей Шопкин подхвърля шеговито на иракчанина, че българките обичат да кръшкат. Абдул прокарва ръка покрай гърлото си и казва “коли”

Кой да предполага, че след години ще изпълни заканата си?

Дениза ражда дъщеря Сухайла. После двамата с Абдул се развеждат, но остават да живеят в едно жилище. Арабинът често се прибира пиян, вдига скандали. При изнасилване е заченато второто им дете - Елена.

Една вечер Дениза и приятелят й лекар стягат багажа за море. Абдул идва пиян и след кратък скандал започва да мушка Дениза с ножа си. Лекарят се опитва да я защити, но арабинът разпаря ръката му от рамото до китката. Всичко това става пред очите на малката Елена.

Ранената Дениза грабва момичето и хуква да търси помощ от съседите. Звъни на вратите на двата етажа под нея, никой не й отваря. Вика на Елена да тича в поликлиниката и пада на площадката. Раненият лекар успява да се измъкне от арабина и изтичва да й помогне, но тя вече е мъртва. Само на 35 години. На некролога на първо място сред опечалените пише "баща Младен" и по-нататък "татко Борис".

По-голямата дъщеря Сухайла умира на възрастта на майка си - на 35 г., задушава се от газова бутилка. Оставя две момчета от два брака.

През 1970 г. Людмила Исаева заболява от много тежка болест. В Париж откриват, че има левкопения. При тази болест в тялото на човека намаляват левкоцитите, организмът губи защитните си сили и става лесно податлив на инфекции и болести. Във френската болница я лекуват и стабилизират.

През 1990 г. Людмила Исаева е пенсионирана от издателство "Български писател". Тя тежко приема това, въпреки че има дори "просрочени" години за пенсия. По това време се разболява и Младен Исаев. Страда от паркинсон, трудно говори, трудно се движи. Почти не излиза от вкъщи. Двамата мъчително изживяват появата на некролог на поета приживе, разлепен около сградата на СБП на ул. "Ангел Кънчев".

Людмила е много привързана към съпруга си и след смъртта му изпада в депресия. Не я спасява работата, пред дъщеря си казва, че не е време за поезия. Повечето българи се борят за оцеляването си и не им е до стихове.

Започва да се бои от старостта. "Майка ми беше много суетна жена. Свръхсуетна - разказа дъщерята Валентина. - Искаше да я запомнят хубава, елегантна, интересна, фина, каквато винаги е била. Много се страхуваше от промените, които идват с възрастта. Умря на 65 доста добре запазена за годините си..."

Самотата също тежи на поетесата. Тя се изолира - не излиза никъде, но и никой не идва при нея. Разочарова се от забравилите я приятелки и си мисли, че преди може би са търсели близост с нея заради високопоставеното положение на съпруга й.

Не издържа и на болестите, които все по-често я налягат заради левкопенията. И съзнателно подготвя самоубийството си. Няколко месеца преди смъртта си започва да се запасява с успокоителни и сънотворни лекарства. Праща дъщеря си Валентина при лекуващия лекар за такива хапчета, кара я да й донесе и от Берковица, където тя пътува със сина си. "Аз й осигурявах тези медикаменти без капка съмнение и без дори да подозирам за намерението й да сложи край на живота си", каза ми Валентина.

Преди да изпие коктейла от хапчета и коняк, Людмила пише няколко писма. До дъщеря си, до следователя и дори до майстора, който е трябвало да започне ремонт в жилището й. Моли Валентина и нейното семейство да й простят. Обяснява, че слага край на живота си, защото не иска да бъде в тяхна тежест, защото се чувства зле и вече не издържа на зачестилите болести и вирусни инфекции...

Преди години Александър Геров, който познава Людмила от младини, казва на дъщерята, че майка й е свръхчувствителна и много ранима. "Мама си отиде неудовлетворена, смяташе, че не е оценена достатъчно за поезията си. Усещаше се в сянката на баща ми, страдаше от намеците, че едва ли не той пише стиховете й, каза ми още Валентина Исаева.

Почти същото твърди и Нина Андонова в текст, писан през 2006 г.: "Людмила Исаева и тогава, и днес си остава неразбрана и недооценена докрай." Не можем да подминем факта, че през 1986 г. Исаева е отличена с наградата на СБП за стихосбирката си "Писма от бялата къща".

В края на дългия ни разговор дъщерята Валентина каза и следното:

"1991 г. беше най-кошмарната година в живота ми - един след друг си отидоха моите родители. Трябва да ви призная, че дълго не одобрявах постъпката на майка ми. И много късно й простих. За мен самоубийството не е алтернатива за човека. Тази постъпка е признак на слабост. Самоубийството е в разрез с каноните на църквата, а в личен план за нас като семейство то е петно, което с нищо не може да се заличи."

Критикът Иван Спасов обаче мисли друго: "Тя (Людмила Исаева - б.а.) изчезна от белия свят разумно, премислено, по своя воля, с преценено решение. И с благодарствена прощална отплата към близки и познати..."