Валди Тотев: Защо "Щурците" се разтурихме на върха на славата

https://www.24chasa.bg/Article/1316052 www.24chasa.bg
Валди Тотев по време на концерта си в първо студио на БНР през декември 2011 г.

Някак на шега тръгнах да пиша автобиографията си в "24 часа", но историята взе да се подрежда. Предишната част приключи, когато Пеци Гюзелев ме придума да пристана на "Щурците". Това се случи през 1976 г. на портала на N-ското поделение в Челопеч. Но ще се върна крачка назад, за да мога после да направя две напред.

Има ли нещо по-безпомощно от български новобранец?Вижте ме само в униформата! Шаяците са шити с материал и по кройка от първата половина на XIX век. Най-вероятно във фабриката на Добри Желязков-Фабрикаджията в Сливен.

Дънцето на потурообразния панталон е на височина между чатала и коляното и ти позволява пъргавината на спънат кон. Трябва да си Левски, за да прескочиш еднометрова локва. При пълзене, което в армията се налага, въздействието на плата върху кожата е като на едра шкурка. За три дни учения някои части на тялото добиват вид на попарена и оскубана кокошка. В днешно време е дори модерно, но в далечната 1974 г. - не. Сложете отгоре един вълнен, дълъг доземи шинел, пристегнете го уставно с колан над копчетата на гърба, които подчертават високата талия, която кой знае защо се пада върху третото междуребрие, и ето те в първокачествено гипсово корито. На фона на всичко това подвизите на българската армия през годините се издигат двойно в очите ми. За да не съм голословен прилагам снимка от времето на единичното ми обучение в гр. Станке Димитров, сега Дупница.

Обложка от плочата на групата, издадена от "Балкантон" през 1978 г.

Ето ни с Митко Алексиев - двама напети новобранци. (Къде се изгуби, Митко?)

Картичка с "Щурците" от 70-те години, цена 10 стотинки

В казармата виждаш  как едни хора се  избутват нагоре.
Може да е прост(о) ефрейтор. Може да е половин глава, ама над другите. И като му тръгне така, та цял живот. Я комсомолски секретар, я главен художествен ръководител. Важното е той да сочи правия път, щото сами без него ще се объркаме.

Не знам как е при другите, но нашата армия има характерен аромат. Който не е ходил на обществена баня с цял батальон трудоваци, няма да ме разбере. За гъба се използва гумен галош. Върши добра работа за сваляне на допълнителния слой върху епидермиса. Ако старшината влезе в помещение, където някой е използвал дезодорант или афтършейв, чувствителният му нос веднага долавя промяна в атмосферата. Прави гнуслива физиономия и процежда:"Пак мирише на п***а!"(Езикът изпростява, когато се заговори за казармата?) Менюто е винаги добре подбрано. Веднъж седмично има риба. Тя винаги върви с кисело мляко за десерт. По времето на брат ми беше мерлуза.

Картата на Валди за правоспособност на музикант.

По мое време - скумрия. Имаше и такава измервателна единица за време:"Колко скумрии ти остават", т.е. колко седмици служба имаш още. За закуска - бобена чорба с халва. Може и салам с конфитюр. Години по-късно, когато започнах да свиря в Норвегия, скандинавската кухня ми се стори странно позната.

1974 г., седнали от ляво на дясно: Веселин Тодоров, Емил Димитров и Марсел Барух. Прави - Тенко Славов и Валди Тотев

От унеса ме извади Пеци Гюзелев. Два месеца репетиции, малко студентски и новогодишни балове и ей на - 1976 г. се изниза. За да сключим трудов договор с Концертна дирекция, трябва репертоарът ни да бъде одобрен от специална комисия. Смътно си спомням, че начело беше Димитър Ганев-Чичето. Освен него Симеон Щерев и Митко Щерев (не са рода) и др.

Валди и Митко Алексиев като новобранци в Дупница през 1974 г.

Дежурният въпрос бе: Коя ви е съветската песен.

Плакатът за концерта на дуо "Вал-Ди" на 20 април в Русе

Ей това не мога да го разбера до ден днешен. Кой те бие през пръстите да изискваш съветска песен от българска рокгрупа? Сега е същото, ама доброволно. На миналогодишния конкурс "Златна пролет" на БНР от 12 само три песни на български. За Евровизия - пак така. Всички се надпреварват да си упражняват английския от подготвителната година. Нали уж Европейският съюз (Тази дума "съюз" ме дразни.) поощрява запазването на националната идентичност и разнообразие. Ако наистина е така, нека всеки пее на майчиния си език. И тогава Софи Маринова ще пее на... Всъщност по-добре е да се пее на родния език.

С договор от концертна дирекция "Щурците" започнахме концерти, концерти - по градове, села и паланки. През 1977 г. трябваше да изнесем 96 концерта за норма. Така се казваше - "норма", ама не онази от Пучини. Срещу това получаваме заплата между 155 и 185 лв. според категорията на музиканта. За категория също се явяваш пред комисия, която издава книжки. Както на шофьорски изпит. Те така се и изкарваха - някои носеха дамаджани, други печени прасенца - кой каквото има. Аз съм се явявал 3 пъти. Не защото ме късаха. Просто израствах в занаята.

Правото да свириш  не ти дава правото  да пееш.

За пеене се явяваш отделно. Забравих - плащаше се такса. През няколко години се извършваше прекатегоризация.

Комисията щъкаше из цялата страна. Където имаше по-хубави хотели. Последния път се явих с Васил Найденов. Акомпанираше му Стефан Димитров. Изкара. И добре че изкара! Както навсякъде в живота и там най-важното лице е секретарката. По мое време беше другарката Мутафова, макар че не се държеше много другарски. Гледаше ни дистанциранo и някак от висотата на някой Бетовен. Обаче нейната ръка вписваше кой каква категория е изкарал и раздаваше картите за правоспособност на естраден изпълнител.

Преди години се осмелих да попитам Мутафова защо музикантите от групите, които и свирят и пеят, получават максимално 35 лв. хонорар, а певците 60лв."Еее, певееец, това е друга работа!" отвърна тя, а ръката й изписа арабески във възходяща посока. Постепенно по-чевръстите напуснаха вокално-инструменталните групи и се ориентираха към по-престижната солово-певческа кариера - Васко Найденов, Чочо Владовски, Росица Кирилова и др. Ние "групарчетата" си останахме с 35 лв. "таван".

Комисиите с пропускателен режим у нас бяха три - в Балкантон, БНР и БНТ. В началото на осемдесетте се разбра, че не е удобно някак да кажат ,"Щурците" не могат да пишат песни. Затова започнаха да ни "прецакват" с текстовете от рода на "това стихотворение не е подходящо за рок парче". Измислихме контра хватка, която поне да ни спести време и нерви.

Нямаше смисъл да композираме и записваме парчета, които впоследствие няма да бъдат допускани до БНР и БНТ.

И трите комисии имаха различен критерий. Тази в "Балкантон" беше най-либерална. Случвало се е много пъти наши песни да излязат на плоча, но да не бъдат допуснати до ефир. Доводите бяха безумни. Песента "Син балон" по текст на Георги Константинов бе спряна в радио "София" с обяснението, че някой щял да преведе песента на актьора Ален Делон и заради "Ах, този син балон", той щял да се обиди. След което ще си развалим дипломатическите отношения с Франция. Песента "Сватбен ден" по текст на Жива Кюлджиева беше спряна, защото  изразът "хляб и сол" е  свят и не може да се "връзва" с рокендрол.

"На прага" имаше три текста - за всяка комисия по един. Първият - на Кирил Маричков, беше на плочата, втори трябваше да се напише, за да се върти по радиото. Но и той се оказа прекалено революционен за БНТ. Третият текст, написан от Митко Керелезов, беше ужасно мъчителен за изпяване. На най-високите места трябваше да се пее "ъ". Вместо "Ще поискаш ли да останеш на прага. Ще ми кажеш ли, че така се налага", пеехме: "Колко щъркели тук са хвъркали, мамо. Твоите внучета тука учеха, мамо". За благозвучие няма какво да говорим. Мъркали, бъркали, къркали, хъркали...Вие си изпейте песен с тези думи.

При "Щурците" нещата бяха коренно различни от работата с формация "Фактор". Във "Фактор" цареше демокрация и веселба. Независимо кой колко получава, всичко влиза в "шапка" и се дели поравно. Де юре Весо Тодоров беше главен художествен ръководител и като такъв получаваше най-много. Де факто колкото всеки от нас. За "Щурците" бях новобранец. Такъв съм и до днес. От една страна, хубавото беше, че бях най-млад и тази позиция се запази. Лошото е, че определената ми творческа квота от 10% също остана непроменена.

В договорите на Концертна дирекция имаше точка "и пет концерта в изостанали райони на страната и национални обекти". "Щурците" свирехме по бригади, на войничетата, строители на летящата чиния на Бузлуджа през една мразовита зима (едва се добрахме до върха). Свирехме на новодомците в Странджа-Сакар, в бараки, столови, на поляни, пред трудови колективи. Народът ни обикна, а колкото повече ни обичаше народът, толкова по-малко ни обичаха неговите ръководители. Не можеха да преглътнат факта,че хората ни обичат така спонтанно, безкористно и неорганизирано

Във Велико Търново през 1985 г. отиваме за два концерта - от 18 и 20 ч. в залата на ЦДНА. За да изкара повече и да плати по малко, местната Концертна дирекция дублира билетите и на стол се падат по двама.

Това сме го виждали и преди. Но други не са. В края на първия концерт, когато в гримьорните се готвим за втори или трети бис, дотичва един от техниците ни. На сцената излязъл някакъв цивилен (бяхме свикнали с униформени) и заплашвал да спре концерта. Това развеселява хората, защото концертът вече е свършил. Докато въпросната мастита фигура хока публиката по микрофона, а тя му отвръща подобаващо, Кирчо Маричков му вика в ухото, че само ние можем да усмирим ситуацията. Сивият шлифер отстъпи, Кирчо каза нещо като "Седнете, за тези столове това не е последният концерт."

Изсвирихме едно парче и се прибрахме в гримьорните със свити сърца. Витаеше неприятност. Оказа се, че "шлиферът" е генерал, началник на милицията във Велико Търново и цяла кохорта начело с първия секретар на БКП в града е излязла да види подготовката за тържествата "В.Търново столица на България на 800 години", които започваха на другия ден. Предстоеше откриване паметника на Асеневци на хълма Трапезица. По онова време друг прерязваше лентите и той се очакваше да пристигне всеки момент. Не ни разрешиха да изнесем втория концерт.

Не ни платиха първия и отгоре на всичко ни глобиха по един хонорар. Когато после Кирчо отиде да иска обяснение от тогавашния директор Войнов, бил посрещнат с думите: "Тихо,тихо, Кирчо! Леко се отървахте!" Демек, целувайте ръка. Има ли писмо от първия на партията (от който и да е град) трябва да има отговор с наложените санкции. Служителите на окръжната Концертна дирекция също отнесоха наказания.

Пак ще ви припомня, че всичко това се случи не през 1955 , а през 1985 г. насред "перестройка".

Кирчо и Пеци от самото начало започнаха да ми дават не само музикални съвети. Как да се обличам, как да излизам на сцената. Все едно съм расъл в саксия. Един ден Пеци ми каза:"След обяд не се пие уиски. Пие се чай!"
Ако сте си мислили, че всичко в групата е вървяло по "мед и ноти", лъжете се. Имало е
разправии, след които  сънувах, че се бия с  Кирчо Маричков.

На яве обаче не се е случвало. Ако дадях някаква идея, тя автоматично се отхвърляше. След няколко дни се появяваше ни лук яла, ни мирисала. Като паднала от Марс. В България групите са като политическите партии. Махни лидера и те се разтапят в небитието. И при нас е така. Ако Кирчо си вземе шапката, край с "Щурците". Такава зависимост се създава, когато решенията се вземат еднолично. А когато всичко минава през един човек, цялата дейност се забавя. Ние сигурно сме единствената група в света, оцеляла 45 години, 36 от които в непроменен състав. Но сме и единствената, която няма сайт или каквото и да било в интернет Ако се вижда нещо, то е създадено от почитатели ентусиасти, за което им благодаря.

Шапка свалям на група "Сигнал" - не спряха да свирят и в най-суровите времена. Отдавна ни задминаха по брой концерти. Спомням си какво ни разказа Жоро Мамалев, когато разбра, че се разделяме. Срещнал преди години актьора Лео Конфорти упътен куцук-куцук към БНР. Щял да чете радиопиеса."Защо не си седиш вкъщи?", го попитал Мамалев:"Дюкян на главната улица не се затваря", отвърнал Конфорти.
"Щурците" направихме точно това. Пуснахме кепенците в апогея на славата и възможностите си през 1987 г. После направихме няколко лъжливи финални каденци и това е. Разбира се, историята остава, но нали не очаквате да я събера на две страници?

Валди и Дими свирят за Русе в Доходното здание

Докато пише биографичната си книга и историята на "Щурците" в "24 часа", Валди Тотев не спира с концертите. Но те вече не са с неговата любима група, а с неговата любима жена - цигуларката от Русенската филхармония Дима. Двамата са нарекли музикалното дуо "Вал-Ди". Столичани го слушаха през декември в първо студио на БНР, където "Щурците" са записали много от песните си. Тогава дуото изпълни 24 авторски песни на Валди Тотев.

Сега концерта "Помниш ли" предстои да чуят в Русе, където Валди живее от три години. "Това е едно пътуване през творчеството ми от "Щурците" до днешни дни", пояснява музикантът. Концертът е на 20 април от 19 часа в Доходното здание - една от най-красивите сгради на Русе.

Щурецът ще изпълни около 25 свои парчета, като започне с "Помниш ли" и завърши с "Вдигни очи". В репертоара са и емблематичните за "Щурците" и за българския рок песни като "Жена", спечелила първата награда "Златен Орфей" през 1990 г., "Петък-полунощ", взела през 1994 г. голямата награда "Златен Орфей", "Футуролог", "Огнен знак", "Среща с деня", "Навечерие". За концерта в Русе Валди Тотев е прибавил и песента "Тайна връзка" от албума си "Кръстопът", която е по стихове на Таньо Клисуров.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Снимки: илюстративна marica.bg  Автобус помете два автомобила край Паничище Пиян шофьор на туристически автобус помете два леки автомобила край кюстендилското село Паничище, разкрива marica.bg. За инцидента съобщи говорителят на областната полиция Катя Табачка. Катастрофата е станала при разминаване с два леки автомобила около 18.00 часа в събота.

Световно известен дизайнер се изгаври с родната плеймейтка.  Николета Лозанова стана за смях пред целия свят, след като си качи снимка с рокля менте за 24 лв. Тя много наподобява моделите на световноизвестния бранд Dolce&Gabbana и веднага бе разконспирирана от дизайнера на марката, съобщава Блиц. Стефано Габана не се понрави и веднага сряза

Снимки: Facebook Заради лек дим от локомотива пътниците престояха около час на гара Зверино Технически проблем забави влака Русе – София с около час днес по обяд. Около 11:30 ч., докато влакът навлизал на гара Зверино, персоналът забелязал лек дим от локомотива. Около стотина пътници били своевременно свалени от влака.