Пилот донесе от Австралия учение за спокоен живот

https://www.24chasa.bg/Article/1318085 www.24chasa.bg

Може ли психически срив, тежка болест или проблем в работата да се елиминира с една техника? Може, казва Иван Петърнишки. Пилотът на самолет донесе у нас нашумялата вече в цял свят техника за емоционална свобода. Той едновременно работи на летище Варна и води семинари за усвояване на метода. Неговата книга скоро ще излезе в трети разширен и обогатен вариант.

"Събитията в нашия живот сами по себе си са неутрални. Ние ги натоварваме с емоции и им придаваме определена важност. Например - ЦСКА бие "Левски". Това е различен по значение факт за феновете на ЦСКА и на "Левски".

Има хора, които си изхвърлят телевизорите, дори могат да се самоубият, ако любимият им отбор загуби. Но за феновете на другия отбор същото това събитие е повод за радост. Ние интерпретираме събитията и ги окачествяваме като позитивни или негативни. Проблемите съществуват само в нашите глави", казва Иван Петърнишки.

Потупване на точка върху главата е част от техниката.
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Потупване на точка върху главата е част от техниката. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Така е и с други житейски проблеми. Една болест например в очите на обществото е нещастие и болният автоматично потъва в общоприетия емоционално оцветен предразсъдък. Тя обаче може да се погледне и като полезен урок, като изпитание, като катализатор на осъзнаване и личностна промяна, смята преподавателят.

Иван Петърнишки не ходи на лекар не само защото е здрав по природа. Смята, че техниката за емоционална свобода може да реши конфликт между партньори, болка, фобия, зависимост, ниско самочувствие, липса на професионално развитие. Той е проверил въздействието на техниката върху себе си. Уверен е, че ако й се посветите упорито за 3 месеца, целият ви живот ще започне да се променя.

Петърнишки се занимава с методи за въздействие върху съзнанието от 23-годишен. Започва с метода "Силва" за контрол на ума, навлязъл през 80-те години у нас.

Драматично заминаване за Австралия го среща с техниката за емоционална свобода. В средата на 90-те години той е добре платен ръководител на полети във Варна, известен в светските среди, част от забавна компания. Изведнъж всичко се срива - обират апартамента му, открадват колата му, губи всичките си спестявания, уволняват го от работа за участието му в стачка. Стяга си багажа и заминава за далечния континент.

"Там преживях най-черните 2 години в живота си. Хората, които очаквах да ми помогнат, не го направиха. Бях никой и започнах от нулата. Образованието и стажът ми не струваха нищо. В началото миех чинии и чистех дворове. Бях изпълнен с ярост и омраза към всичко и всички и най-вече към себе си. Реших, че трябва да направя нещо за психическото си здраве и се записах на курс "Нерво-лингвистично програмиране". Там открих и техниката за емоционална свобода," спомня си пилотът. Тя му помага да промени светогледа си и отношението към самия себе си.

За десетина години постига статуса на средно успял и заможен австралиец. Работи като персонален фитнес инструктор и дава уроци по летене със самолет. Контактите с неговите клиенти още веднъж го уверяват, че човек сам поставя спирачки пред себе си и затова не постига целите си. Някои не могат да отслабнат или да влязат в добра физическа форма само поради емоционални причини.

"Проблемът на хората е, че искат някой друг да ги оправи, излекува, промени и смятат, че проблемите им не произтичат от тях самите. Обществото ни страда от две хронични заболявания - мързел и бягство от отговорност. Това автоматично превръща хората в жертви.

Всеки си мисли, че не той е отговорен за това, което му се случва, винаги е някой друг или нещо друго - политиците, гените, жена му, шефът му", казва Иван Петърнишки.

Той определя техниката за емоционална свобода като универсална и изключително ефективна. Тя работи дори да не вярвате в нея. Безопасна е и изисква 4-5 минути приложение няколко пъти на ден.

Техниката се състои в потупване на определени точки по ръцете, главата и тялото и произнасяне на глас на определени фрази. Те се наричат декларации и концентрират вниманието върху негативните емоции, които са в основата на проблема, върху който работите. Има и друга важна част - комбинация от движения с очи, тананикане и броене, които целят балансиране на основните части на мозъка. Според Петърнишки това са външните елементи.

Вътрешният елемент, който е най-важен, е признаването на проблема и приемането му. Целта е човек да изпадне в състояние, което не е нито положително, нито отрицателно. Източните философи го наричат пустота.

Техниката е въведена от Гари Крейг, инженер по образование, който опростява друга техника ТМП (терапия на мисловното поле), създадена от американския психолог Роджър Калахан през 80-те години на ХХ век. Калахан черпи познания от традиционната китайска медицина, познава акупресурата и учението за протичането на жизнената енергия в тялото.

"Смята се, че потупването на точно определени 12 точки освобождава основните меридиани в тялото. Премахва се и така нареченият психологически обрат - когато съзнанието иска, а подсъзнанието не дава. Но аз не смятам, че някой всъщност знае как става това. Техниката е открита експериментално и после са създавани теории за начина, по който работи", казва Петърнишки. Той подчертава, че методът променя личността, а не потиска само симптомите.

Иван Петърнишки не се изживява като някакъв духовен учител или гуру. Затова преподаването не му е основна професия. Връща се в България със семейството си заради голямата носталгия. Освен това смята, че е по-добре да учи българи на новия тогава метод.

Той е инструктор и по един почти непознат у нас метод ПЕАТ - "Първични енергии - активация и трансформация". При този вид въздействие върху психиката не се търсят корените на проблема или събитията. То се основава на обединяване на позитивно и негативно във всяка ситуация. Води до това, за което монасите от Изтока медитират с години - влизането в Нулата, Пустотата, Източника.

Не се доверявайте на сляпо, изберете живота

Tипичен случай за натоварване с емоции и прехвърляне на отговорност е съобщаването на тежка диагноза. Иван Петърнишки го определя като титаничен проблем.

"Като общество сме научени да вярваме на авторитети и да мислим, че те знаят. Самите авторитети също си мислят, че знаят. Но така ли е всъщност? Дали имат цялата информация по въпроса? Защото с времето излиза все нова и нова", разсъждава преподавателят по техника за емоционална свобода.

Казва, че е редно лекарите да съобщават за своите изводи с думите: "Според това, което съм учил, и от опита ми до момента вашето състояние е такова и вероятно ще се развие по този начин. Но аз не знам всичко и вие сте свободен да търсите алтернативи, други мнения, начини на лечение и сам да направите своя избор."

За обикновения човек диагнозата е присъда. Ако лекар директно заяви на пациент, че има рак, това в ума на човека е равносилно на обричане на скорошна смърт. Тези, които се смятат за авторитети в обществото, трябва да си помислят за отговорността, която поемат. А хората, които търсят тяхното мнение, да помислят за отговорността, която им прехвърлят. "Има два вида реакции при съобщаване за тежка болест. Или да кажеш: "Не ме интересува кой какво казва, ще намеря начин и ще живея", или - "Този има ред дипломи и звания, той знае. Значи няма спасение".