Перперикон разкрива тайни на 6000 години

https://www.24chasa.bg/Article/1318167 www.24chasa.bg
Тук са били погребвани царе и жреци.

Светилище на Дионис, археологически комплекс от 4 основни части от новокаменната епоха - това е Перперикон. Комплексът се намира на 20 км от Кърджали. До подножието му се стига по поддържан асфалтов път.

Перперикон се превърна в културно-историческа атракция през последните години. Археологическият комплекс е събрал в себе си останки на цивилизации в продължение на поне 6000 години.

За 12 г. активни разкопки е разкрита малка част от древните храмове, дворци и крепостни стени.

Най-старата християнска черква в Родопите и амвонът, от който е проповядвал Никета Ремисиански.
Най-старата християнска черква в Родопите и амвонът, от който е проповядвал Никета Ремисиански.

“Преди около 3500 г. естествената скална пукнатина, дълга около 100 м на хълма, е била забелязана от древните. Те са я обработили и са изсекли път към храма от груби стъпала. Това става в края на бронзовата епоха, второто хилядолетие преди Христа. Тогава се появяват първите скални изсичания на хълма, на който по-късно ще бъде издигнат и градът Перперикон”, казва археологът проф. Николай Овчаров.

Проф. Николай Овчаров показва древна улица, изсечена в скалите. 
СНИМКИ: НЕНКО СТАНЕВ
Проф. Николай Овчаров показва древна улица, изсечена в скалите. СНИМКИ: НЕНКО СТАНЕВ

“Още по-рано, преди 6 хилядолетия, хълмът е бил забелязан от хората от каменно-медната епоха. Със своите сечива от камък и от мед те не са могли да обработват скалата, но този масив ги е привлякъл и те са го превърнали в свещено място. Именно в бронзовата епоха, във времето на Троя и Микена, траките са направили първите скални изсичания”, разказва изследователят.

Проходът довеждал до зала, издялана грубо в скалите и без покрив с каменен олтар в центъра. Това е бил първият облик на светилището на Перперикон. В края на старата и началото на новата ера то започва да се разраства. Създават се много сгради и в римската епоха може да се говори вече за нещо, което мнозина наричат “свещения град на траките”.

За да бъде добре защитен, Перперикон е бил ограден с двойна крепостна стена. Минавало се е през 2 порти. Дворецът е изсечен буквално в скалите, а оформените помещения може да се видят и днес. Отнети са милиони кубически метри скала, за да бъде изграден. Площта му е приблизително 10 000 кв. м. Днес се вижда само приземният етаж.

“В древността дворецът е бил на 3 или 4 етажа, което личи по дупките в скалите. Има Т-образна форма. В централната част се намира голямата дворцова зала, дълга повече от 30 м.

Тук може да се видят гробниците за жреци и царе, които са били ограбени още в древността. Впечатляващ е и прочутият трон, който гледа на изток.

Наоколо се откриват коридори, стаи, напълно запазени и до днес прагове, изсечени в скалите прозорци. Дворецът, в който се е намирал и храмът, е правен в продължение на столетия. Със сигурност разцветът му е през III и IV в., т.е. малко преди да бъде прието християнството в римската епоха.

Само на 3-4 км край днешното с. Стремци се намират най-големите антични златни рудници в Родопите. Благодарение на тях Перперикон е станал център на златодобива и оттук са минавали търговските кервани”, разказва проф. Овчаров.

Краят на IV в. е преломен заради нашествия на варварски племена. Готите изгарят целите Родопи, включително и Перперикон. Веднага след това между 393 и 398 г. тук е прието християнството.

В северозападния край на двореца светилище се намира залата с олтара от бронзовата епоха, разкрита през 2002-2003 г. Тя представлява грубо оформено помещение с диаметър около 30 м, което няма покрив.

В него има площадка с олтар с диаметър 2 м, на който са били извършвани жертвоприношенията. Богомолците са били в ниската част на помещението. “Извършван е винено-огнен обред. Жрицата е изливала вино и после се е палел огън, следи от който са запазени и до днес. Гадаело се е по пламъците”, твърди проф. Овчаров. Според него става въпрос за култа към Дионис или по-скоро за неговия тракийски първообраз - Загрей.

Смята се, че именно тук е бил прочутият храм на Дионис, споменат от гръцките автори.

Според археолога още Херодот в V в. пр. Хр. казва, че в Родопите е имало каменен храм на Дионис, в който жрицата е била толкова известна, колкото и тази в храма на Аполон в Делфи. “По-късно римски автори като Светоний и Макробий разказват подробности, от които разбираме, че се касае за изсечено в скалите съоръжение на висок връх с олтар, на който са правени винено-огнени обреди. Други данни, които ни дават древните автори, са за видните личности, които са идвали в този храм. Например Александър Велики тук е научил, че ще завладее света”, аргументира се професорът.

Според него има данни и за посещение на бащата на първия римски император Гай Август, който разбира, че неговият син Октавиан Август ще основе Римската империя.

“Разбира се, в археологията, особено в тези стари периоди, нещата много рядко получават 100-процентово доказателство. Но всичко открито през последните години говори, че сме попаднали на едно от чудесата на древния свят - храма на Дионис”, смята проф. Овчаров.

На върха на хълма е разположен акрополът.

“Централната му част е била най-населена в късния период на развитието на Перперикон. В центъра е разположена цитаделата, изградена в края на XII в.”, твърди археологът.

Част от стената на крепостта е реставрирана. От източната й страна е имало античен град, за който средновековните хора не са подозирали.

Най-интересен е т.нар. малък дворец, който има 17 помещения само на приземния етаж. “Вероятно е бил дворецът на римския наместник - с входове от юг, от север и от изток”, разказва професорът. Той твърди, че дворецът е бил изоставен и затрупан с пръст в края на античността, а по-късно през Средновековието градят върху него крепостни съоръжения.

На запад от стената се намира най-ранната черква в Родопите от края на IV в. според открита в нея монета от 393-398 г. “Смятаме, че тук е започнал мисията си кръстителят на Родопите Никета Ремисиански. Някога черквата е била изключително пищна. В центъра й все още може да се види копие на открития при разкопки амвон, от който епископът е проповядвал”, казва Овчаров.

От ранния период на храма е запазена част от красивата каменна украса. По-късно, през V-VI в., Перперикон запада заради варварски нашествия.

Западната част на акропола е разкрита през последните години. Най-впечатляващ е един от символите на Перперикон - голямата средновековна кула. Тя е запазена на височина до 12-13 м.

“Това е самостоятелна кула, служила за последна защита при евентуално превземане на крепостта”, казва Овчаров. Пред кулата е и дворецът на наместника от тази епоха. В него през 1343 г. е живял и българският архонт, назначен от цар Иван Александър след превземането на града. В западната част на Перперикон може да се види и цистерна, която събира над половин милион литра вода.

“Уникален е кварталът от римската епоха - III-IV в., в който са разположени повече от 20 сгради. Те са много добре запазени”, казва проф. Овчаров.

Драмата за Перперикон настъпва през 1361-1362 г. Тук християните дават последно сражение на османските орди, водени от емира Орхан. Проф. Овчаров и колегите му са установили по археологически път следите от обсадата, превземането и опожаряването на Перперикон. Тук 20-30 г. османците поддържат гарнизон. В края на XIV в., когато завоевателите настъпват към Европа, крепости като Перперикон са били изоставени.