Турската писателка Елиф Шафак: Съмнявайте се! Полезно е

https://www.24chasa.bg/Article/1318260 www.24chasa.bg
Елиф Шафак СНИМКА: ПАВЛИНА ЧАКЪРОВА

Елиф Шафак е родена в Страсбург през 1971 г. в семейство на дипломати. Детството си прекарва в Истанбул, а ранните си тийнейджърски години в Мадрид. Завършва „Международни отношения" в Близкоизточния технически университет, продължава с магистратура и докторантура по политически науки в САЩ. Трите романа, преведените на български: „Любов", „Копелето на Истанбул" и „Чест", който излезе току-що, са писани първо на английски, после преведени на турски и редактирани от авторката.
Дори днес, когато е омъжена и с две деца, тя продължава да странства наум, а физически разпределя времето си между Истанбул и Лондон.
Подобно на нея, героите в книгите й са номади - хора, които не се вместват в категории, прекрачват извън шаблоните, а историите ги улавят в момент на промяна - в мига, в който сменят страната си, търсят идентичността си или разбиват на парчета обичайното свое ежедневие. И са цветни, никога само черни или пък единствено бели.

Чудо на чудесата! Фоайето на грандхотел "София". В него стои баскетболната легенда Денис Родман, пуши си пурата, оглежда с поглед на ценител минаващите девойки и шумно се оплаква, че е самотен. В това време един след друг влизат телевизиони екипи, фоторепортери, но всички много делово са се запътили към дребничка дама в черно. Родман е поразен. Защо ли не е в центъра на медийния интерес? Гигантът се извисява над жената и любопитства коя ли пък е тя. А тя просто предлага да му даде автограф. Тя е турската писателка Елиф Шафак, чието име нашумя в цял свят и дори се заговори, че интересът към нейните книги бързо стига този, на който се радват произведенията на Орхан Памук. За първи път е в България да представи лично романа си "Чест". "Не може да бъде! Тук повече четат, отколкото гледат баскетбол", изумен е Родман и разочаровано се връща към пурата си.
"24 часа" първи преди години, когато на български излезе романът й "Любов" и почти никой не беше чувал у нас името й, успя да вземе от нея интервю. Макар и по имейл. Сега се срещаме на живо. Късмет, защото заявките за интервюта са били над 40.

- Г-жо Шафак, комплименти. Изглеждате удивително млада. За разлика от снимките, на които съм ви виждала...

Издателите на ромата
Издателите на ромата

- Една жена писателка в Турция трябва да изглежда точно така. (Смее се.) Поне на снимка. Мъдра и достолепна. Така я приемат по-насериозно.

- Очаквахте ли такъв успех на романите си не само в България, а и по света?

- Нито съм го очаквала, нито съм го планирала. Всеки път много се изненадвам, когато видя толкова любов и внимание. А българските ми читатели направо ме очароваха. Топли, мили, възторжени хора. Вътрешно съм безкрайно щастлива, макар едно гласче в мен - вероятно на писателя скептик, да пита "Защо?".

- Книгите ви са богати с толкова драматични истории, че са готови сериали.

- Отворена съм за идеи и имам голям интерес към киното. Доколкото знам м България е показван сериалът "Двама завинаги", в Турция се нарише "Менекше и Халил". Той е по мои идеи и никак не беше розов, а много социален. Никого не насилвам, но и не казвам "не". Чакам предложения и добър екип.

- Казвате, че гледате на книгите си като мост между Изтока и Запада. Кой трябва да мине по този мост?

- Всички ние, които сме от двете страни, да излезем от черупките си, от кутиите си, от чекмеджетата си. Много багаж носим на раменете си. Много имаме да разказваме.

- Не криете, че сте от хората, които ратуват за приемането на Турция в Европейския съюз.

- Да. Възможни са два сценария. Представете си Европа и в нея Турция,
която е развила общи споделени ценности, които са клоните на един здрав ствол, в основата на който е свободата на словото. Една Европа, отворена към диалог на културите. Или другият сценарий - Европа се е затворила, бетонирала, а Турция също се е изолирала и обърнала гръб на нейните ценности. Кое е по-градивното? Аз съм наясно, че това не е лесен съюз, има трудности. Известен ми е фактът, че в Турция демокрацията не е зряла, има какво да се желае по отношение на човешките права, но идеалът на първия сценарий не бива да се изоставя и страните трябва да бъдат окуражавани и насърчавани да се сближават културите си.

- Много сте толерантна, макар вие самата едва не влязохте в затвора заради смелостта да пишете за арменския геноцид в романа си "Копелето на Истанбул".

- Нещата се променят. Това наистина беше много натъжаващ период от живота ми. Ултранационалистите демонстрираха срещу мен по улиците.  Демонстрация срещу писател, поет... Това е много тъжно. Но това е само едната страна на картината. Книгата стана бестселър. Хората ми подариха толкова много любов. Винаги обръщам повече внимание на хората, отколкото на правителствата.

- Какви стереотипи трябва да разрушим, за да се приближим един към друг?

- Много са стереотипите и за съжаление по света има много невежество. В САЩ за много американци Българи и Сърбия е все едно. Мнозина смятат Турция за арабска държава. За консервативния мюсюлманин всички жени на Запад са сексиграчки. "За какви семейни ценности могат да ми говорят те. Безсърдечни и студени хора", възкликва той. Но Европа е голяма, не генерализирайте. А за европееца всички мюсюлмански жени са потиснати, нещастни, жертви, забулени от глава до пети, без право на глас. Моля, подлагайте всичко на съмнение. Много ми харесва съмнението. Човек не може да бъде сигурен, че е прав в своите съждения, докато не ги подложи на съмнение. Затова се опитвам да говоря на един по-плавен език, а не да редя думите като дялани камъни и накрая да сложа една категорична точка. Това е арогантен и аргесимен начин на говоре, който не ми е присъщ. Точно ние, жените, можем да намерим алтернативен език. Дълбоко вярвам, че хората на изкуството имаме много какво да кажем на света. Идваме от древни култури, нагледали сме се на много тъга. Задаваме си въпроси за паметта, амнезията, прошката...

- Какъв съвет давате на жените?

- Давам го и на себе си.  Да помнят, че сме сестри Вярвам в сестринските чувства, макар да нямам сестра, и че имам много сестри по света.

- Романът ви се казва "Чест". Какво е за вас честта?

- За мен честта не се свързва със сексуалното, с тялото на жената. Като мисля за чест, мисля за ценности. Не нараняването на друго човешко същество, не маменето, не лицемерието.

- За какво бихте воювали?

- Силен глагол. Не искам да воювам. Аз виждам живота като едно непрекъснато преодоляване на трудности, но не и битка. Това е постоянен процес. Повече ми се иска да работя в посоката на конструктивното говорене. Имали сме в историята и в живота си достатъчно спорове, лудост, насилие...

- Познавате ли българската литература?

- Знам, че и у нас доста писатели живеят в чужбина и се връщат в родината си със своите книги. Срещам много българи по целия свят - в Англия, Франция, Турция. Говоря с тях, изслушвам ги. Те имат моето уважение, защото така издържат семействата си, учат децата си. Изборът им да живеят извън родината си едва ли е бил лек.

За книгата

В "Чест" българска, представяща се за рускиня,  танцува бразилска самба в лондонски бар

Пембе Кадер и Джамила Йетер- Розова Орис и Доста Красота - така се казват близначките, родени на брега на Ефрат, но ориста им ги отвежда по пътища, в които красотата трудно се открива. Джамила остава в родното си село завинаги сама, Пембе се омъжва и заминава за Истанбул, а след това се мести в Лондон. Но миналото - нейното и на сестра й, белязва собствените й деца: първородния Искендер - сина, за когото майка й толкова е мечтала, най-малкия - Юнус, и средната - Есма, момичето, което мечтае да стане писател, а в крайна сметка пише една-единствена история - тази на своята майка.
Именно Есма започва разказа в „Чест" и пак тя слага последната точка. Но нейната лична история е само брънка от верига, към която са прикачени и други съдби. Във веригата е вплетен баща й - тъжен човек, в отчаяна нужда от промяна, но толкова изплашен от промяната. Тук е и Елиас, готвачът, който познава езика на подправките, но не знае вкуса на собствения си дом. Тук е и българското момиче, което се представя за рускиня и танцува бразилска самба в лондонски бар.

Тиха улица в Източен Лондон. Впримчен в капана на миналото, животът на Искендер, Есма и Юнус се преобръща в един миг от акт на брутално убийство една нощ през 1978 година. Убийство в името на честта...
„Чест", най-новият роман на Елиф Шафак, е разказ за болката и загубата, верността и предателството, несгодите на емигрантите и сблъсъка между традиция и съвремие.

  • Да си признаем - за 3 дни стана
чудо с българското образование!

    Да си признаем - за 3 дни стана чудо с българското образование!

    Ако нещо хубаво се случва при тази зараза, то е успешният преход към дистанционно обучение “Виновен” е Красимир Вълчев, който откакто е просветен министър тласка учители, ученици, родители и издателства в тази посока Ако нещо хубаво се е случило напоследък с неочакваното бедствие, това е успешното въвеждане на дистанционното образование
  • Яна Маринова в дома си
СНИМКА: ФЕЙСБУК

    Яна Маринова: Нека бъдем обединени в това да опазим здравето си, морала си (Видео)

    "Останете си вкъщи, мили приятели! Нека бъдем обединени в това да опазим здравето си, морала си. Да не се превръщаме в затворени същества, които само се оплакват от това, което се случва. Ние не можем да го променим. Можем да го променим само ако повярваме, че можем да започнем нещата от начало. Да работим от вкъщи, от домашния си офис