Спелеолози откриха пещерни мечки

https://www.24chasa.bg/Article/1322282 www.24chasa.bg
Спелеолозите приготвят костите за изнасяне от пещерата. СНИМКИ: ИВОН ТРЕНДАФИЛОВА

Богато находище на кости на праисторически зверове откриха пловдивски спелеолози в пещера в Родопите. При рискована операция в събота те успяха да ги извадят невредими. Ценните находки вече са в регионалния природонаучен музей в Пловдив.

Стефан Кюркчиев - биолог от музея, е почти сигурен, че костите са на пещерни мечки.
Самият той е пещерняк, лично е ръководил акцията по спасяването на находките, в която се включват спелеолози от пещерен клуб "Пълдин" към туристическо дружество "Еделвайс". Спелеолози от клуба първи попадат на находището и съобщават за него в музея.

"Дупката е известна, не сме я открили, в нея е влизано многократно и сигурно е късмет, че точно ние попаднахме на костите", разказва Ивон Трендафилова.

Пещерняците стигат до залата с костите пълзешком по тясна галерия, през която не може да се провре пълен човек.
Пещерняците стигат до залата с костите пълзешком по тясна галерия, през която не може да се провре пълен човек.

През февруари тя и още трима - Боян Георгиев, Милен Нейчев и Лъчезар Ковачев, в сняг до шия успяват да се доберат до пещерата. Целта им е да изследват труднодостъпна галерия - много тясна, през която пълен човек не може да се провре, криволичеща, спускаща се нагоре-надолу и с множество водни препятствия. След дълго пълзене в непрогледния мрак на около 150 метра от входа стигат малка зала.

Преди да предприемат рискованата операция по спасяване на находките, пещерняците от спелеоклуб
Преди да предприемат рискованата операция по спасяване на находките, пещерняците от спелеоклуб "Пълдин" се снимат пред входа на пещерата. Най-вляво е Ивон Трендафилова, която документира в снимки експедицията.

Челниците осветяват нещо необичайно - изпод лепкавата кал на пода и по стените на залата се подават кости. Огромни, много по-големи от човешки.

Един от трите открити черепа
Един от трите открити черепа

"Май Милен първи видя черепите - 1 голям и 2 по-малки. Започнахме да крещим от възторг и да ровим с голи ръце, но много внимателно около всяка костица. Оказаха се огромно количество. Включително и напълно запазен гръбначен стълб. Знаехме, че не бива да ги вадим без подготовка, за да не ги повредим. Кости, престояли хиляди години на влажно в пещера, се разпрашават, като бъдат извадени на въздух. Затова взехме само няколко зъба, за да ги покажем в музея", разказва Ивон.

Намерените кости са огромни
Намерените кости са огромни

Учените са впечатлени. Казват, че почти сигурно зъбите са от пещерна мечка и от повече от 1 индивид. Искат да проучат находката. Така се стига до експедицията миналата събота, подпомогната финансово от музея. 17 спелеолози се скупчват пред пещерата.

Костите са били пръснати из цялата пещера. За да ги извадят, от лепкавата кал, пещернящите са я разравяли много внимателно с голи ръце.
Костите са били пръснати из цялата пещера. За да ги извадят, от лепкавата кал, пещернящите са я разравяли много внимателно с голи ръце.

Само 6-има успяват да влязат обаче в труднодостъпната галерия. Опаковат костите в няколко слоя фолио, слагат ги в специални торби и ги извличат навън. През цялото време Ивон снима.

СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

Спелеолозите предполагат, че пещерна мечка и двете й малки са останали погребани в пещерата при някакъв инцидент: "Тогава релефът е бил съвсем различен. Може би е имало ниши, в които животните са зимували. Заради земетресение или срутване са се оказали блокирани вътре. После ги е затрупала свлякла се пръст, текла е вода и е пръснала костите из цялата зала", допуска Ивон.

Челюст, пъчти 2 пъти по-голяма от мъжка длан.
Челюст, пъчти 2 пъти по-голяма от мъжка длан.

Пещерни мечки са живели в Родопите поне допреди 14 хил. г. На тази възраст е единственият цял скелет на пещерна мечка у нас, пази се в Музея на родопския карст в Чепеларе. В пещерата Бачо Киро също са открити останки от пещерна мечка. През 30-те г. на ХХ век там работи английска експедиция с ръководител американката Дороти Гарът. Открит е скелет на пещерна мечка с размери над 3 м, но е изнесен от страната, намира се в британски музей.

Смята се, че броят на пещерните мечки започва драстично да намалява с идването в Европа на съвременния човек, който вероятно ги е изтикал от пещерите и ги е убивал за храна. Много зверове пък измират от студ през последната ледникова епоха. Но на Балканите има убежище, в което оцеляват и хора, и растителни видове, и животни. Затова учените смятат, че пещерни мечки живеят най-доскоро точно тук. От нашата територия са и най-късните находки.

Най-близък роднина на пещерната мечка е кафявата мечка. Но пещерната е била колосален звяр - над 3 метра и повече от 500 кг.

 Биологът: Тепърва ще установяваме от кой вид са

"Предстои да се обработят костите, да се датират и да се консервират. На терен в пещерата установихме, че са на мечки, най-вероятно пещерни. Извадихме черепите на няколко животни, но тепърва ще се установява от кой вид мечка са. Това може да стане само в лабораторни условия."

Това обясни пред "24 часа" Стефан Кюркчиев - биолог в Пловдивския регионален природонаучен музей и пещерняк, ръководител на експедиция по изваждането на костите.

"Предполагаме, че мечките са пещерни, защото съвременна мечка не може да стигне до мястото,  където са открити костите. Изглежда, пещерата е имала друг вход, през който животните са влезли, но по някаква причина - земетресение, срутване, той е бил затворен и те са останали вътре.

Пещерни мечки са живели по нашите географски ширини до последния ледников период. В Европа излизат останки на пещерни мечки на 20-30 хил. г. Така че не е нещо необичайно да ги намираме и тук. Цял скелет на пещерна мечка в България няма, дори и на този в Чепеларе му липсват кости, но той е най-пълният. В няколко пещери са намирани зъби, части от челюсти и въобще кости на пещерни мечки, но не и така добре запазени като тези, които сега бяха открити.

Костите ще се консервират и реставрират по френска методика,  но тук, в Пловдивския природонаучен музей. Понеже са крехки и чупливи, се изискват специални условия.
Всяка находка от даден геологичен или палеонтологичен период е важна, защото дава различни научни сведения за епохата.

Тази находка е важна за Пловдив и за всеки регионален природонаучен музей, който се стреми да си обогатява експозицията и да бъде водещо научно звено. Регионалният природонаучен музей - Пловдив, за първи път финансира подобна експедиция и ще търси спонсори за продължаването й и за изследванията", обясни Кюркчиев.