Пламен Панайотов: На институции давам правни съвети безплатно

https://www.24chasa.bg/Article/1325688 Пламен Панайотов: На институции давам правни съвети безплатно Пламен Панайотов: На институции давам правни съвети безплатно www.24chasa.bg
Пламен Панайотов СНИМКА: Румяна Тонeва

С Пламен Панайотов, юрист и бивш вицепремиер, разговаря Диляна Ценова

- Г-н Панайотов, какво правите сега извън политиката?

- Отделям повече време за моите близки и на студентите ми. Много удовлетворение ми носи и писателството. Даже, макар и нескромно, да се похваля, че преди няколко седмици излезе новата ми книга "Наказателното право на Европейския съюз и българското наказателно право".

- Пишете ли много двойки на студентите си?

- Според мен не. Много съм доволен от желанието им да продължат да се квалифицират не просто като занаятчии, а като добри специалисти в практиката.

- Как ви се отрази стажът в управлението на държавата?

- Това е безценен опит. Чувствам се много удовлетворен, защото бях част от екип, който реализира националните интереси, свързани с членството в НАТО и ЕС.

- Какво не знаем за властта? Какво остава скрито за медиите и за хората?

- Вероятно много от хората не си дават сметка, че всяко политическо решение предполага един премерен, оправдан риск. Защото правилните решения винаги са насочени към постигането на съществен за обществото положителен резултат. Моят опит обаче показва, че обикновено това предполага човек да е склонен да претърпи и вреди. Няма нито едно политическо решение, универсално справедливо за всички. Ще дам пример от моята специалност. Много трудно беше решението да се отмени смъртното наказание в България в средата на 90-те. Тогава около 75% от хората бяха против. Това решение не беше популистко, но въпреки това беше правилно. Политическият риск беше оправдан.

- Кое беше най-тежкото ви решение, докато бяхте вицепремиер?

- Не мога да отсея едно. Имаше много ситуации, в които се е налагало да се вземат решения за кратък период, за да може страната да завърши успешно преговорите за членство в ЕС, да подпише договора и да го ратифицира. И всичко това, сякаш между другото, да протече и с процеса на приемането ни в НАТО.

- Правили ли сте голям компромис?

- С обществения интерес - не.

- Как се разделихте с царя? Ако се срещнете сега, ще се поздравите ли?

- Няма смисъл да се връщаме към миналото.

- Остави ли ви тази раздяла с неудовлетворение или с неприятно усещане?

- Никакво неудовлетворение и никакво неприятно усещане. Не храня никакви неприятни чувства към когото и да било от колегите.

- Хората питат ли ви често за царя? Например дали наистина беше малко над нещата, или просто така говореше с медиите?

- Минаха 7 години, откакто участвах в управлението на България. Иначе, пак казвам, не съм се разделил с никого с чувство на неприязън. Напротив, ако е настъпило някакво разделение, то е, подчертавам, поради различия в принципни схващания.

- Какво стана с плановете ви за ново политическо движение? Защо избрахте университета?

- Не виждам с какво това има някакво значение. Фактът, че в момента не се занимавам с това, не значи че не следя политическите процеси у нас и по света.

- Проследили сте явно внимателно дебата за транспортните престъпления. Близките на загиналите в катастрофи искат да отпадне сключването на извънсъдебни споразумения след такива инциденти. Вие защо сте против?

- Да не останете с погрешно впечатление, че съм против близките на пострадалите. Тук въпросът е принципен. В момента се лансира, че споразумението, като способ за решаване на наказателните дела, трябва въобще да бъде изключено относно транспортните престъпления. Без да се интересуваме дали резултатът е причиняване на вреда, телесна повреда, или смърт, дали деянието е умишлено, или непредпазливо. Следователно, без никакви ограничения, да усилим наказателната репресия.
Тогава няма да остане група престъпления в НК, за която споразумението да е допустимо. Ще трябва по принцип да го заличим, а е очевидно, че дори неволно
всеки шофьор може да се окаже участник в ПТП.

- Какво предлагате вие?

- Ако предвидим, че споразумението ще бъде изключено само в случай че е причинена смърт, тогава това трябва да е общ принцип в НПК. Иначе как ще възприемем за справедливо такова решение само за транспортните престъпления, а споразуменията ще останат да важат за лекарски грешки, довели до смърт, или трудовите злополуки.

- Вие се обявихте и против АСТА, споразумението за защита на интелектуалната собственост.

- Да, категорично съм против ратифицирането на това споразумение както от България, така и от ЕС. АСТА нашумя с ограниченията, които предвижда в първата си част, т.нар. гражданскоправна част. Още по-голям е проблемът във втората част, наказателноправната. Там се предвижда 90 процента от гражданите на ЕС, включително и българските, да бъдат обявени за престъпници.

- Защото теглим торенти от интернет?

- Да. Казано по-просто - ако някой извърши действие, от което има пряко или косвено икономическа изгода, без разрешението на търговеца на съответния предмет на интелектуална собственост, той извършва престъпление. Това не съответства на стандартите на ЕС, на международното право и на нашия НК. Още през 2006 г. има едно предложение на Европейската комисия за приемане на директива, която да регламентира търговията с обекти на интелектуалната собственост. То е актуализирано през 2010 г. и в този вариант се предвижда, че трябва в търговски мащаб деянието да причини увреждане на носителя на съответните права, за да се третира като престъпление. Това значи, че си превърнал тази дейност в източник на основни или допълнителни доходи.

- Тази директива приета ли е?

- Не още, но това е стандартът, който Европейската комисия е предложила да се приеме в тази наказателна област.

- Значи вие сте потребител на торенти?

- Всеки е потребител. Представете си обаче какво е, ако трябва едно семейство, което гледа едно филмче дневно, да плаща за него 30 лева. Това означава, че на месец
гледането ще му излезе 1000 лева.

- Вие лично теглите ли торентите?

- Лично не. Логиката е ясна - ако обявиш 90 процента от хората за престъпници, ще има ли последици? Очевидно не. Ето такива безсмислени неща трябва да се спират навреме.

- Работите ли като адвокат?

- Възстановил съм си адвокатските права, но съм ограничил дейността си до даването на консултации.

- Консултирате ли политици?

- Без ограничения. Ако официална институция се обърне към мен...

- А обръщат ли се държавни институции към вас?

- Да, консултирам ги безплатно. Винаги помагам на институциите, които работят в ползу роду.

- Сега в какви отношения сте с премиера Бойко Борисов?

- Това може да бъде въпрос, който бихме могли да обсъдим заедно. Искам да ви кажа, че имам необременено минало както с царя, така с настоящия премиер и с всички колеги, с които съм работил.

ВИЗИТКА

Роден на 20 януари 1958 г. в Сливен

От 1985 г. е преподавател по наказателно право. През 1993 г. става доктор, а през 1998 г. - доцент

 През юни 2001 г. Пламен Панайотов става депутат и председател на ПГ на НДСВ, а на 17 юли 2003 г. - вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски

През 2007 г. царят предлага Панайотов да бъде изключен от НДСВ. Заедно с част от лидерите в партията той се отделя в ПГ “Българска нова демокрация”

След като не става евродепутат, той се оттегля от политиката

 

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Калина Чапкънова: Йерархия между тримата атентатори в Сарафово няма, имат различни роли

Повдигнати са обвинения за две деяния - тероризъм и документно престъпление, казва административният ръководител на Бургаската окръжна прокуратура - Прокурор Чапкънова,

Джефри ван Орден: Бареков ще направи силна консервативна партия, надявам се - партньор на Борисов

Нужно е ново законодателство за бежанците - да покажем, че нямат право току-така да пристигат и да ни привнасят проблема си С Джефри ван Орден, евродепутат от Европейските консерватори и

Виктор Меламед: Българите ходят в Тайланд заради баланса между цена и качество

Миналата година почетният консул издал 7000 визи на наши туристи - Г-н Меламед, отскоро сте “Офицер на най-благородния орден на Тайландската корона”. Как бяхте удостоен с това високо държавно отличие?

Димитър Коцев-Шошо: Всеки от нас има своята лудост. Не бива да я държим в клетка

Димитър Коцев-Шошо: Роден в София през 1971 г., син на големия актьор Константин Коцев Завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Четем книги, които са най-далеч от сивото ежедневие

Мнозина от нашето поколение не приемат нещо, ако е задължително, ако родителите те карат, ако го е правила баба ти С учениците от 51-о средно училище в София разговарят Ярослава Прохазкова и Юри

Николай Ненчев: Летях с ремонтиран МиГ-29, ще скоча и с новия десантен парашут

Работим за изравняване на коефициентите за изчисляване на заплатите с тези в МВР, казва министърът на отбраната - Г-н министър, какъв сигнал искахте да отправите с втория си полет в кабината

Росен Петров: Ако иска да оцелее, Европа трябва да се сплоти

Още акценти от интервюто: Депутатът Толстой е круша, паднала далеч от дървото От избори до дупка накрая се пада в дупката С депутата от БДЦ разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА - Г-н Петров, честит празник!

Посланик Наргиз Гурбанова: Фондация “Хайдар Алиев” задълбочи нашите отношения

Азербайджан и България са стратегически партньори - Посланик Гурбанова, как стана така, че напоследък в България все по-често се споменава името на фондация “Гейдар Алиев”?

Петър Кънев: В Русия и селяните гласуват електронно

Още акценти от интервюто: Толстой ли? Да не отдаваме значение на човешката простотия. Тя е навсякъде Русия остана без опозиция Изключително сърдечно е отношението към България.

  • Скопие поруга балканското страдание

    Едва след острите български реакции Македония обяви, че разрушеният паметник на Каймакчалан бил незаконен. Аргументът на Скопие: не сме зачитали международните процедури как се поставят такива паметници. Нека да припомним, че плочата на Каймакчалан е поставена в памет за загиналите 3120 български офицери и войници.
  • Страда ли икономиката от дългите празници

    Едни сектори се радват, други са ощетени. Затова е по-добре този въпрос да се решава от фирмите КАКЪВ ще бъде ефектът за икономиката от това че се сливат почивни дни и част от тях после се отработват? От гледна точка на цялостния ефект за икономиката не може да се каже, че има забележим положителен или отрицателен ефект.