Генерал Киров в ролята на последния гръмнал бушон

https://www.24chasa.bg/Article/1338176 www.24chasa.bg
Първанов, Борисов и ген. Киров (вдясно) заедно под прясно инсталирания герб в официалната зала на “Дондуков” 2. Сега някои са просто бушони в инсталацията.

Ген. Кирчо Киров е поредният бушон на премиера Бойко Борисов, който упорито ни убеждава, че проблемът е в бушоните, а не в самата инсталация.

Това може би е един от най-духовитите коментари, с които бе посрещната новината за отстраняването на бившия шеф на разузнаването от поста на премиерски съветник само два месеца след като самият министър-председател ни убеждаваше, че държавата трябва да се грижи за хора като Киров поне докато забравят тайните.

Какво е наложило Борисов спешно да преразгледа убежденията си, засега не е много ясно, но е факт, че бившият първи разузнавач на републиката не изкара на новия си пост в МС дори 8 месеца - колкото средностатистически министър на здравеопазването.
Като типичния човек от своята професия Киров категорично отказва да говори дори за да направи опит да се защити публично, след като по негов адрес се отправят разни обвинения. Засега и премиерът също отказва да обясни в какви точно злоупотреби е обвинен бившият началник на Националната разузнавателна служба (НРС).

Единственият, който се изявява като говорител по тия тънки въпроси, е депутатът Яне Янев, който споменава за финансови злоупотреби и престъпления, купуване на ловни пушкала с пари на разузнаването и някакви “ловни оргии”.

Както самият Янев уточнява в интервюто си за "24 часа", от НРС са купували ловни оръжия, за да задоволяват прищевките на бившия президент.

Ако това е вярно, излиза, че ген. Киров е отстранен, защото е купувал пушките на Георги Първанов и е плащал за ловните му обяди в чужбина.

Това със сигурност е любопитно, но едва ли изглежда истински и сериозен повод за противоречивото уволнение на генерала и предаването му на прокуратурата. Любопитно е също, че до този момент самата прокуратура не знае, че е сезирана по въпроса.

Както “24 часа” вече писа, самият Борисов заговори за безобразия и пари, плащани от разузнаването още през август 2010 г. Тогава правителството отпусна на службата 2 млн. лв. за “непредвидени разходи”. Както запознати уточниха по-късно, става дума за пари, платени като откуп за освобождаването на българката Данка Панчова от френската хуманитарна организация “Действие срещу глада”, която беше пленена в Сомалия през ноември 2008 г. Преговорите за освобождаването на българката и нейните френски колеги се водеха от Франция. След финализирането на операцията по освобождаването от френското външно министерство отрекоха да е плащан откуп, но един от сомалийските кланови вождове потвърди пред Ройтерс, че получената сума е 3 млн. долара. Вероятно част от парите, отишли в ръцете на сомалийските бунтовници, са
били преведени от сметките на българското разузнаване. Преговорите за това са се водели в последните дни на правителството на Сергей Станишев, макар по ирония на съдбата българката да бе освободена месец след като Бойко Борисов пое премиерския пост. Но и тази история не изглежда да е истинският повод премиерът да уволни така изненадващо “съветника” си. Още повече че, когато през 2010 г. Борисов говореше за “едни безобразия във Франция”, той изрично уточни, че шефът на НРС не е виновен за това. Но пък кой знае, защото вече никой не се учудва, когато Борисов сам си противоречи в отстояние на два дни, да не говорим за две години.

Без значение дали, колко и кой е платил откуп за Данка Панчова, завръщането й в България жива и здрава е безспорен успех, защото историята помни и други хора, които са тръгвали с торби пари, за да освобождават заложници, но са се проваляли, оментира вчера източник от разузнаването. От НРС и до днес смятат случая “Панчова” за един от своите успехи наред с преговорите за освобождаването на българските медицински сестри в Либия и тримата пилоти в Судан.

Точно операцията в Судан бе и последната официална похвала, която Киров като шеф на НРС получи публично от премиера. Генералът летя с военен самолет до Хартум, за да прибере тримата заложници, след като десетина дни по-рано лично бе водил на място преговорите с шефа на суданските разузнавателни служби.

Що се отнася до провалите и скандалите в НРС, за тях никога не се е говорило официално, но естествено е такива също да има.

Безспорно най-големият скандал в службата по време на десетилетното управление на ген. Киров е трагичният случай с шефа на архива Божидар Дойчев, който бе намерен мъртъв в кабинета си на 15 ноември 2006 г.

Инцидентът бе държан в тайна и за него се разбра от списван в Лондон интернет сайт. Това даде повод за коментари, че България се е върнала във времето на комунизма, когато гражданите й разбирали какво се случва от западноевропейските медии. Дойчев бе открит заключен в кабинета си, проснат зад бюрото и прострелян през устата.

Проверката установи, че изстрелът е възпроизведен със служебен пистолет АП, който се води на една от четирите служителки в секретната секция 102, чийто шеф бе Дойчев.
За смъртта на Божидар Дойчев имаше различни версии. Макар някои от тях да визираха лични проблеми, фактът, че дългогодишният архивар и пазител на тайните на българското разузнаване бе избрал кабинета си в НРС, за да се самоубие, остави съмнението, че тази смърт е определено свързана със служебни дела.

Дойков бе шеф на архива на разузнаването от 1991 г. и бе единственият напълно запознат с папките, останали в наследство от бившето Първо главно управление на Държавна сигурност. Другият, който бе запознат с електронната част от архива на службата като шеф на секретна секция 101, бе намерен през 2004 г. мъртъв край автобусна спирка  в кв. Панчарево. След смъртта на Божидар Дойчев бившият шеф на НРС ген. Бриго Аспарухов коментира, че това самоубийство идва в много деликатен момент - точно преди приемането на закона за разсекретяването на досиетата на бившата ДС. В медиите бяха изказани и ред други предположения, повечето от тях свързани с определен натиск върху архиваря за манипулации по папките. А имаше и такива, които твърдяха, че това е било практика още преди ген. Киров да поеме службата.
Тогава Дойчев е бил каран само с устна заповед без нищо написано черно на бяло да вади и да качва на дискети разни интересни неща от папките.
Какви точно, едва ли някога ще разберем, защото Дядо Боже, както го наричаха колегите му в службата, отнесе дискретно всички тайни със себе си.

Година по-късно, през 2007 г., когато комисията по досиетата разсекрети и
папката “Гоце”, или по-точно това, което бе останало от нея,  се разбраха някои подробности, но далече не всичко. Стана ясно, че папката на Георги Първанов като агент “Гоце” на ДС е слязла в архива през 1993 г. Тоест две години след като Божидар Дойчев е станал шеф на тази секретна секция в разузнаването. През 1996 г. (по време на управлението на БСП) обаче папката е била изискана от шеф на отдел в НРС. Според запазен протокол това е станало на 26 март 1996 г.

През 2007 г. шефът на комисията по досиетата Евтим Костадинов не отрече, че папката на Първанов е прочиствана, защото по номерацията на страниците е имало корекции, но не е ясно кога са нанесени. Единственото сигурно било, че последното оформяне на документацията е станало през 1996 г.

Вижте новия сайт на "24 часа"