7 сценария за развитието на конфликта САЩ - Иран
Покачващите се цени на петрола на световните борси има само едно ясно обяснение - недостиг. Той се определя от продължаващия вече с години спад в износа от страни от Близкия изток и Северна Африка най-вече към Европа.
Ще дам няколко примера. В момента европейските държави са се отказали от 145 000 барела дневно от Сирия заради наложеното ембарго. Либия все още произвежда с 300 000 барела дневно по-малко отколкото по времето на Кадафи.
Постоянните терористични атаки над петролопровода в Йемен доведоха до 40% спад на износа през последните няколко години.
Ето защо заплахите на Иран да затвори Ормузкия пролив, откъдето минават 20% от световния износ на петрол, или 17 милиона барела дневно, се приемат изключително сериозно от САЩ, НАТО и страните от Персийския залив.
САЩ се готвят за война
И това не е отскоро. Ето защо мисля така: през 2009 г. в сайта на американската армия беше публикувана статия под заглавие "Бъдещата война в Залива: американски и арабски войски срещу тези на Иран", а според проучване на университета в Принстън в периода 2003 - 2008 г.
САЩ харчат по 492 милиарда долара годишно за охрана на Персийския залив.
В момента американската армия разполага с 9 военноморски бази в Бахрейн, 2 в ОАЕ, 1 в Кувейт и 1 в Оман.
САЩ имат общо 44 военни бази (без да се броят силите в Афганистан), които са разположени около Иран в Близкия изток и Турция и се командват от Централния команден център във военновъздушната база Ал Юдейд в Катар.
В допълнение 15 000 военнослужещи, които напуснаха Ирак , не се прибраха вкъщи, а се разположиха в Кувейт. В залива вече има и 3 американски самолетоносача, придружени от тактически бойни групи кораби.
Иран също не стои със скръстени ръце. Военноморските му сили са провели 6 мащабни учения в залива за последните 3 години, по време на които са правени изпитания на ракети със среден и далечен обсег, а армията е започнала мобилизация на 520 000 военослужещи.
Международният институт за стратегически изследвания в Близкия изток, базиран в Ливан, прогнозира 7 сценария за протичане на конфликта САЩ - Иран:
Сценарий 1
Иран изпълнява заканата си, че ако САЩ увеличат военното си присъствие в Залива, ще блокира Ормузкия пролив с минно поле и подводници. Това действие се възприема по международните закони като акт на агресия и кара САЩ да започнат военноморска операция за освобождаване на пролива.
В същото време военновъздушните сили на САЩ използват тази възможност да унищожат ядрените обекти на Иран с масирани въздушни удари. Започва повсеместна война. (Виж сценарий 5 или 6.)
Сценарий 2
САЩ претендират, че иранският флот е стрелял по тях по време на някое от техните учения, което им дава възможността да отвърнат на удара.
ова задейства клаузата на НАТО, че нападение над един от членовете се възприема като агресия срещу цялата организация и дава възможност на сили на НАТО да предприемат удари срещу ирански военни и ядрени обекти.
Започва повсеместна война. (Виж сценарий 5 или 6.)
Сценарий 3
Иран изгонва международните наблюдатели на ядрената програма, след като излизат доклади за напредналата фаза на разработване на ядрено оръжие.
Това служи като доказателство за невъзвратимостта на процесите и дава възможност на САЩ и западни държави да предприемат въздушни атаки срещу ядрени обекти. Започва повсеместна война. (Виж сценарий 5 или 6.)
Сценарий 4
Израел смята, че международните санкции не дават резултат и Иран е достигнал до нивото за създаване на ядрено оръжие и започва въздушно унищожение на обектите.
Иран отговаря, като обстрелва Израел с далекобойните си ракети и подтиква базираната в Ливан групировка "Хизбула" да обсипе Израел с ракети.
Израел е принуден да окупира Южен Ливан с цел неутрализиране на "Хизбула", а Иран затваря Ормузкия пролив, което кара САЩ да се намеси. Започва повсеместна война. (Виж сценарий 5 или 6.)
Сценарий 5
Започнати са военните действия по някои от предходните сценарии и САЩ са унищожили голяма част от военния и ядрен потенциал на Иран, а Иран е обсипал с далекобойни ракети държавите от Персийския залив и Израел.
Но след месец на престрелки, нежелание на никоя от страните да ескалира военния конфликт и цена на нефта от 200 долара/барел, страните започват мирни преговори, които или постигат споразумение за мир, или се започва повсеместна война. (Виж сценарий 6.)
Сценарий 6
Започнати са военните действия по сценарии 1 - 4, или са се провалили преговорите по сценарий 5, конфликтът рязко ескалира.
САЩ унищожават голяма част от военния и ядрен потенциал на Иран, а Иран е обсипал с далекобойни ракети държавите от Персийския залив, както е извършил и удари срещу силите на НАТО в Афганистан.
Израел навлиза дълбоко в Ливан, за да неутрализира "Хизбула", което въвлича и Сирия в конфликта. Русия счита агресията срещу Сирия за опит за сваляне на режима на Башар ал Асад и им оказва военна помощ от базата си в сирийското пристанище Тартуз.
Войната се проточва с месеци и световното недоволство ескалира поради непоносимите цени на петрола. САЩ са принудени да предприемат сухопътна офанзива в Иран
с цел смяна на режима на аятоласите, което ги въвлича в сценарий, наподобяващ десетилетната война в Ирак и Афганистан.
Сценарий 7
Международните санкции водят до забавяне на ядрената програма на Иран, който допуска пълен контрол на обектите си от страна на Международната агенция за атомна енергия (IAEA).
САЩ смятат това сътрудничество за положително развитие и свалят степента на бойна готовност на въоръжените си сили в Персийския залив. Страните остават в изчакване на ново напрежение.
Както се вижда от посоченото по-горе, сценариите с военния сблъсък между САЩ и Иран преобладават, което неизменно ще поддържа високата цена на петрола.
В зависимост от продължителността на конфликта бих прогнозирал ръст с минимум 30% - 166 долара /барел, в първите дни на ескалация на напрежението до максимум 100% - 250 долара /барел, в разгара на военните действия.