25 април 2005 г.: Сакскобургготски подписва договора за членството ни в ЕС

https://www.24chasa.bg/Article/1343475 www.24chasa.bg

Преди 7 години, на 25 април 2005 г., Велики понеделник, в 18,35 ч., България подписа един от най-важните документи от най-новата си история - договора за присъединяването ни към Европейския съюз. По силата на който на 1 януари 2007 г. България стана член на Евросъюза.

Залата в Наймюнстерското абатство в Люксембург още помни думите на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски, който сложи подписа си под договора, че го посвещава на българската младеж. "Тя ще е, която в действителност ще продължи европейската интеграция, ще развива идеалите на обединението и ще допринесе за триумфа на единството, на мира и на развитието на Европа XXI", каза премиерът.

Той каза още, че "България се завръща политически в семейството на европейските
народи, към което винаги е принадлежала.   Със своята хилядолетна история, със самобитната си култура и с дълбоко европейските си ценности моята страна ще даде своя принос за укрепване на общото благополучие, културното разнообразие и развитие на съюза".

Тогавашният ни премиер подписа договора с писалка, дадена му от домакините от Люксембург. Преди това надпис "Добре дошли" на български посрещаше делегациите на входа на 9-вековното абатство. Струва си да си припомним това събитие, защото в крайна сметка огромно значение има членството ни в клуба на богатите европейски държави. Независимо от факта, че в последните години дълговата криза подложи на ред изпитания Евросъюза.

Както е факт, че голямата тежест по присъединяването ни в ЕС бе изнесена от правителството на Симеон Сакскобургготски. След като през 1999 г. Брюксел взе решение за преговори с България за членство, оставаше да се свърши огромна работа по затваряне на преговорни глави и присъединителните преговори.

Преговорния процес завършва през 2004 г. "Преди изборите през 2001 г. на европейския съвет в Гьотеборг се каза, че 10 страни ще се присъединят. На следващия съвет изведнъж те бяха изброени. Страшно забързахме нещата. Имаше изключително силна политическа воля. Но това беше една много трудна, много неравна и предрешена борба, защото България бе посочила още в началото на преговорите 2007 г. за присъединяване и 2004 г. за приключване на преговорите. Но се оказа много полезно упражнение, защото иначе нямаше да завършим 2004 г. в средата", казва през 2005 г. Меглена Кунева. Тя бе главен преговарящ за България по присъединяването към ЕС от август 2001 г., а през 2002 г. стана министър по европейските въпроси.

Всъщност по време на преговорния процес  е имало реална заплаха България и Румъния да бъдат отложени  за присъединяване след 2009-а или даже след 2013 г. Двата най-критични момента според Кунева са били в края на 2002 г., когато трябваше да получим дата за приключване на преговорите и през 2003 г. на Солунския съвет, и при получаването на финансовата рамка тогава. Там е имало много важно изречение, че България ще се присъедини при същата финансова рамка, без новия бюджет.
Така през 2005 г. България стига до подписа в Люксембург.

Както е известно, успехите имат много "бащи". Покрай приемането ни в ЕС мнозина изтъкваха приноса си за историческия акт.

Но година след подписването на договора според едно представително проучване на "Алфа Рисърч" се оказа, че  за най-много българи -  41 на сто, правителството на Симеон Сакскобургготски е положило най-много усилия за приемането на България в ЕС.

Виж новия сайт на "24 часа"

  • За да има мир, Таско в Сибир! Без компютър

    Таско Ерменков, народен представител, един от първите редици на БСП, демонстрира колко безотговорен става човек в интернет. С фалшива новина подплаши 2 милиона софиянци, че има отрова във водата, която пият. Вероятно може да се оправдае, че е бил загрижен, само попитал дали някоя институция няма да го опровергае.
  • Древните находки ли да се преместят, или да завие магистралата

    Ами ако се препроектира трасето на “Струма” и пак достигне до древно селище? ДЕСЕТИНА древни селища попаднаха под готовите лотове на магистрала “Струма” от София до Кулата. Всъщност, ако финансирането за изграждането на аутобана не беше осигурено, държавата едва ли щеше да намери средства за такива мащабни археологически разкопки.