Елана Ресник и Кристина Фриймън: Ровенето в боклука е професия и в нея няма нищо мръсно

https://www.24chasa.bg/Article/1352220 www.24chasa.bg
Елана Ресник и Кристина Фриймен пред сергията с употребявани вещи от Щатите в Червената къща в столицата. Снимка: Десислава Кулелиева

Елана Ресник е антрополог и изследовател на сметта в София. 28-годишната американка подготвя докторската си дисертация по управление на отпадъците за придобиване на квалификационна степен PhD в департамент Антропология в университета в Мичиган.

Стипендиант по програмата “Фулбрайт”, която дава възможност за обмен на студенти.
Заедно с художничката Кристина Фриймън, студентка в Хънтър колидж в Ню Йорк, която изработва творбите си от използвани предмети, представиха в Червената къща своя проект “Сливи за смет”. Българската поговорка Кристина научила от своя преподавател Даниел Божков.

През юли 2011 г. Кристина изпразва апартамента си в Ню Йорк от ненужни вещи и ги пренася в София, където живее приятелката  Елана. Разменят ги на столични битпазари за други вещи. Кристина връща пълен куфар с тях в САЩ и 3 месеца по-късно с Елана започват размяната на предмети. Кристина стига и до протестиращите от движението “Окупирай Wall Street” в Ню Йорк. Срещу дървено чукче за месо от столичен битак строител  дал защитната си каска. Даже поискал да се снима с него. Разменила също стари марки с образа на Ленин за значки от “Окупирай Wall Street”.

Елана и Кристина ще съберат и изпратят придобитите от изложбата в Червената къща вещи за финална изложба в галерия “Таймс скуеър” в Хънтър колидж от 16 май до 16 юни т.г.

- С какво ви заинтригува българският боклук?

Елана Ресник: В изкуството си Кристина използва изхвърлени предмети. И двете разбрахме, че нашите работи имат общи черти. И двете сме чели творбите на семиотика Чарлз Пърс за това от какво зависи стойността на определени предмети. Кристина донесе в България от САЩ дрехи, книги, вещи.

- Какво ще ги правите?

Е. Р.: В началото идеята беше да ги продаваме, но разбрахме, че всъщност размяната е "сърцето" на проекта, защото поражда социални контакти и взаимодействия.

- Тези парчета силикон какво представляват?

Кристина Фриймън:
Части са от артинсталация на Коралина Майер, студентка в колежа "Хънтър" в Ню Йорк. Била е изложена в музей във Вашингтон. Изобразяват облаци и са били закачени на тавана. Зад тях е била пусната светлина, за да се покаже на посетителите как облаците пречупват светлината. Коралина размени тази инсталация за булчинска рокля от България.

- Разбрах, че един от обектите на вашия проект е ромският квартал Факултето?

Е. Р.
(бъзната): ФакултетА!

- Ромите ли най-много се занимават с боклука у нас?

Е. Р.: Намирам стереотип сред българите, че ромите непременно са свързани с боклука. Но целта на моето изследване е да разбия този стереотип. Да, има роми, които ходят по боклука, но с всяка изминала седмица установявам, че в него ровят все повече
българи.

И даже си мисля, че те са много повече от ромите.

- От бедност ли?

Е. Р.: Да, мисля, че това е знак на икономическата криза. Търсят в боклука вторични суровини за рециклиране - хартия, пластмаса, стъкло. Ромите пък в повечето случаи търсят в боклука уреди и предмети, които после поправят и предлагат за продан на битака. Всъщност това правят и много българи. Тъкмо това е много интересна част от моето изследване, защото хората, с които се срещнах пред кофите - и аз правих като тях, ми казваха, че има много пазари за техника втора ръка, където продават намерените уреди.

- Как ви приеха във Факултета?

Е. Р.: Tам аз се чувствам като вкъщи - хората са много отворени с мене и въобще с всички други хора, когато те идват с добри намерения, без агресия.
Кр. Фр.: Този въпрос ни го задават много често. Преди да дойда в България срещнах мой приятел, който също като мен се занимава с изкуство и живее в Ню Йорк. Беше много изненадан от идеята този проект да обхване ромския квартал в София. Приятели на родителите ми, които са български лекари, също ги предупредили, че във Факултета може да бъде много опасно. Аз обаче не се притесних, защото Елана има приятелско семейство там, които ме приеха като своя дъщеря.

- На какъв език си говорите?

Кр. Фр.: На испански. Майката говори този език, аз също и се разбираме много добре. Там ми е забавно, защото ме учи на думи на ромски език. Станахме добри приятели и със сина , макар да не говори езици.
Е. Р.: Понякога се чувствам по-добре в ромския квартал, отколкото в центъра
на София. Нямам чувството, че е гето. Уважавам хората там и те мен.

Кр. Фр.: Проектът ни нямаше да е това, което е, ако не беше това семейство от Факултета.

- Кое от изхвърленото у нас на боклука ви озадачава? Какво не бихте намерили на боклука в Америка, а тук изобилства?

Е. Р.:
Зависи от квартала, в който са кофите. В по-богатите в София в събота сутрин може да намерите празни бутилки от скъп марков алкохол, преди всичко концентрат. Също и скъпа добра храна, която дори не е докосната. Докато в по-бедните, крайни квартали ще откриете купища кенчета и пластмасови бутилки от бира. За човек, който се занимава със социални науки, е полезно да установи зависимостите между хората и боклука.

- Какви са те?

Кр. Фр.: За мен бе много впечатляващо да видя на битака предмети, които имат историческа стойност. Например по сергиите там намерихме газова маска от времето на комунизма. Беше изложен цял кашон пощенски картички, очевидно принадлежали на един човек.

- Какво от нашия боклук и битак върви в Щатите?

Кр.Фр.: Колекции от пощенски марки

На битака една жена ни даде пощенски марки от Куба, Виетнам, Германия преди разделението. Американците харесват и стари пощенски картички. Например за една такава пощенска картичка размених хубав албум с портрети на американци, направени от моя професор Рейнър, докато е обикалял САЩ.

- Какво ваше върви в България?

Е. Р.: Всеки тук харесва различни неща. Неща, които аз смятам, че нямат стойност, други тук обожават. Имаше много случаи, в които се получаваше химия между човека и обекта, който той избира. Много кандидати имаше за постера на Мартин Лутер Кинг.

- Срещу какво бихте го заменили?

Кр. Фр.: Определено ще е най-впечатляващата размяна, но още не знам. Сигурно за кола.

- Каква е разликата между българи и американци в отношението към боклука?

Е. Р.: На политическо ниво България има много политики за рециклиране и много фондове, които ги подкрепят. Но много често хората, които събират боклука
и го рециклират, са силно подценени от обществото. А всъщност вършат много важна работа. Отпадъците осигуряват препитанието на стотици хора, които възприемат ровенето по кошовете като професия с работно време и ангажименти. Няма нищо мръсно в нея!

- Може ли да се забогатее от българския боклук?

Е. Р.: Никой не забогатява от това.

- Колко можеш да спечелиш от ровенето в него?

Е. Р.: Бях с човек, който за 7 часа изкара около 5 лева Всъщност в кофите за боклук ровят предимно хора, които искат честно да изкарат пари, колкото да сложат хляб на масата.

- Какво научихте за българите и какво цените у нас?

Е. Р.: Впечатлени сме от интереса към нашата изложба. Хората искрено се интересуват от историята на предметите, които предлагаме тук. Задават ни изключително умни и смислени въпроси. Вие, българите, имате наистина дълбок интерес към своята история и минало.

Кр. Фр.: Уловихме тенденция за повторно използване на определени предмети, за удължаване на живота на техниката в българските домакинства. Например през 90-те години на миналия век тук са внесени много уреди от Китай и тях често ги предлагат на битака.Това е симптоматично за положението, в което се намира икономиката ви, а също и за психологията на българина.

Кр. Фр.: В САЩ проблемите с боклука и консуматорството са огромни - на ръба сме на природни бедствия и екологични кризи. В този смисъл намирам нещо положително в това, че българите гледат на уредите като на нещо, което могат да използват по-дълго време, отколкото да го изхвърлят.

Е. Р.: Тук някои поправят неща, които в Америка щяха да са на боклука. Например по чадърите на софиянци има много знаци за това, че са шити и ремонтирани. В САЩ понякога излиза по-скъпо да поправиш нещо, отколкото да го купиш чисто ново. Така е с дрехите - много са евтини, защото ги внасяме.

- Открихте ли нещо скъпоценно, което бихте запазили за себе си?

Е. Р.: В началото мислех, че няма нещо от боклука тук, което да искам да запазя за себе си. Но на битака в Малашевци срещнахме хора, които ни подаряваха безплатно най-различни неща. Пазя шал, който за мен има сантиментална стойност.

- Бихте ли останали в България?

Кр. Фр.: Имам приятел в Ню Йорк, иначе със сигурност. Нещото, което харесвам тук, е, че е много лесно да се запозная с нови хора и да общувам с тях. Миналото лято говорих с интересни непознати  цели 8 часа.

Никога не ми се беше случвало. В Ню Йорк денят ти е планиран.

- Кога ще четем дисертацията за софийския боклук?

Е. Р.: Аааа! След 2 години.