Николай Дойнов: В Афганистан са убедени, че имаме общи корени

https://www.24chasa.bg/Article/1356447 www.24chasa.bg

Николай Дойнов е водещ на новинарската емисия "Календар" по Нова тв.
Той е роден на 5 юни 1972 г. Завършил е право в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград.
Започва да работи в Нова тв от 1997 г. Бил е говорител зад кадър и репортер. Само година е достатъчна, за да оценят качествата му за водещ. Бил е лице и на сутрешното съботно-неделно магазинно токшоу "У нас" по Нова тв.

- Каква новина носите от Афганистан, г-н Дойнов?

- Толкова интересно място се оказа Афганистан, че искам да отида пак след време, за да видя как се е променило.

Исках да разбера какво се случва в тази страна 1,5-2 години преди силите на ISAF - мисията на натовските държави и международните военни сили, да се изтеглят напълно оттам. Да събера и мнения как хората си представят живота от 2014 г. нататък.
И в момента страната се променя много. Казвам страната, защото държавността е по-различна от това, което ние влагаме в тая дума. Държавата там има всички основни жалони - президент, съд, полиция, армия. Но е много спорно дали в едно село на 400 км от Кабул хората признават изцяло лидерството на държавната власт на президента на страната Хамид Карзай. По-скоро имам обратните впечатления. Тези, които имат решаващата дума за делата на местните общности, са кметът, старейшините, духовният водач. Племенното разделение в тази страна все още е много силно.

Преди руското военно присъствие, продължило 10 години в Афганистан, това е било едно хубаво място, светско.

Жените са били с минижупи, хората си искали да изглеждат модерно както в Европа и САЩ.

Големият въпрос е какво ще се случи с тези хора след оттеглянето на военните от ISAF.

- Колко време бяхте там?

- От 30 март до 13 април, на Разпети петък се прибрахме с оператора Владислав Топчиев. Първата седмица бяхме при нашите момчета в Кандахар, втората - в другата ни база в Кабул.

- Беше ли ви страх?

- Не. Любопитно ми беше. Много бързо се разделяш със страха, когато пристигнеш в Афганистан, по няколко причини. Първо, в Кандахар няма кой да те допусне да отидеш, защото това е южната част на Афганистан, близо до пакистанската граница. Всички дандании, които стават, или по-скоро придвижването на талибански бунтовници, въоръжени групи, камикадзета са основно от Пакистан през южната граница на страната.

А градът Кандахар е само на някакви 40 км от границата. Аз бях във военната база на ISAF, която се казва KAF и обгражда от всички страни летището на Кандахар. Тя е важна стратегически както за военните сили там, така и за икономиката на този регион. Всичко се доставя или по суша с камиони, или с въздушния трафик на аерогарата.
Там впрочем и нашите момчета имат огромна заслуга нещата да вървят добре. Цялата база е обградена с насипи и ровове.

По периметъра има наблюдателни кули, снабдени с камери за нощно наблюдение, с термосензори и т.н. 90% от тези кули се управляват от нашия контингент там. Само 10% не са български. В базата има два контролно-пропускателни пункта, единият е пряка отговорност на нашия контингент. През него влизат всички пешеходци, всички камиони, които преминават по нашумялата с лоша слава магистрала номер 4, на която неведнъж са ставали атентати.

- Какво говорят за нашия контингент там, след като толкова неща зависят от българските войници?

- Американското командване на базата - генералите, не пестяха суперлативи. Даже изречението, което използваха, беше "Пратете ни още, защото благодарение на вашите момчета всички близо 30 000 души в тази база - американци, французи, италианци, почти всички натовски държави, представени там, спят спокойно."Разказаха, че нашите момчета чуват падащите ракети дори преди системата за ранно оповестяване и предупреждават 4-5 секунди преди нея. За такива неща тези секунди може да се окажат фатално важни.

- Минахте ли някаква подготовка тук?

- Беше ни обяснено, че през цялото време ще бъдем ескортирани от българските военни части и да не си правим никакви планове за излишен героизъм. На място вече в Кандахар ни казаха, че в момента, в който се чуе сирената за опасност от падане на ракети, трябва да залегнеш веднага, където и да се намираш, включително и в банята.

През цялото време бяхме с бронежилетки и с каски, когато сме извън базата.

- Какво ядяхте?

- Много е любопитно, защото моите спомени са от столовата в казармата в Симитли, където бях артилерист, командир на противотанково оръдие. Колко е голяма разликата с една натовска база.

Базата в Кандахар е огромна. През деня, когато идват да работят цивилни хора афганистанци, набъбва до 30 000 души. Това е един немалък български град. Пешеходната пътека там е повече от закон. В момента, в който видят, че решаваш да пресичаш, всички спират. Не го ли направиш, глобите започват от 50 долара.

Всички се движат с не повече от 20 км в час. На кръстовищата от всички страни има знак "стоп" и правилото е, който първи е спрял, първи тръгва. Светофари няма.
В базата всички са длъжни да ходят с оръжието си навсякъде. Много интересна картинка е да видиш хора по шорти, маратонки, тениски, дънки и с автомат, преметнат на рамо.

В базата има няколко огромни столови, в които има най-разнообразна храна - европейска, американска, мексиканска, менюта за вегетарианци, за диабетици. Всичко това е абсолютно безплатно.

- Как живеят българските войници?

- Те са на 4200 км от България. Всеки от тях е с лаптоп. Има фирми, които доставят интернет в базата, но е доста скъп. Приличната скорост на месец струва 100 долара. Затова българските войници се събират по 5-има и си разделят цената на интернета.

Така всеки ден имат скайп връзка с България.

- Били сте и в Кабул. Какво видяхте там?

- Имах възможност да бъда и в града, но обикалях и селата. Не знам дали е идея на нашето командване от България, или е на нашите офицери там, но те са възприели една политика, която е най-разумното нещо, което може да се направи. Вместо да дрънчат с оръжията, те говорят с хората на езика на помощта.

Когато излязат на дневни или нощни патрули, задължително се срещат с местните лидери - кмета на селото, старейшините, подаряват на децата учебни пособия, дрешки, огромни количества минерална вода, кока-кола. Водата е огромен проблем в Афганистан. Дори съдействат тежко болните да се лекуват във военните болници в базите.

Страна на крайностите е. Има отчайваща бедност, но в Кабул същевременно има три мобилни оператора, хора, които живеят в къщи за по 400 хил. долара, карат се скъпи коли, пълно е със златарски магазини, има молове. Но много малък процент от улиците им са асфалтирани, канализация няма, всичко се излива на улицата.

- Там има и български лекари. Тежка ли е тяхната работа?

- Срещнах някои от тях във военна болница в Кабул - ултрамодерна болница, която след оттеглянето на силите ще бъде подарена на афганистанците. Това е френска болница, повечето от болните там са афганистанци, както и хора, пострадали от нападения, от мини, но има и планирани операции. Всичко е напълно безплатно.

Лекуват ги френски лекари и международен екип от страните, които участват в мисията, сред които са и българските хирурзи. Те се ползват с много добро име в базата.

Нашите лекари ми казаха нещо много интересно. Хората там са свикнали да живеят стотици пъти по-номадски, отколкото европееца, и се влияят много по-силно от елементарни хапчета, отколкото в Европа. Един и същи антибиотик, приложен на българин и на афганистанец, има коренно различно действие. Там действа по-силно, защото не го познават. А европеецът е станал резистентен.

- Как местните възприемат войниците? Все пак това е чуждо военно присъствие.

- Чух го от няколко места, а и аз останах с такова впечатление, че в този периметър местните хора вече са научили кои са българите. Има и нещо забавно. Не знам дали някой е научил афганистанците, или самите те са убедени, че някога прабългарите са тръгнали от тези земи. Дори да не е точно така, няма никакво значение. Там го приемат като 100-процентов факт - хора с обща история, които трябва да живеят мирно един с друг. Не всички, но много от тях са убедени, че имаме обща история по отношение на корените на прабългарите.

Идеята на тази политика е да бъдем разпознати отделно от всички останали, да имаме специално отношение към тях и те към нас. Идеята все пак е: "Аз съм дошъл с мир, не стреляй по мен".

- На какъв език говорят с хората?

- Вариантите да се разбереш с местните хора са три. Малко на английски, с преводачи на местните им езици - това обикновено са афганистанци, учили в български университети. Има и немалка част от афганистанците, които говорят руски. Освен това всички български военни имат речников запас от по стотина думи на местния език.

- Подготвяте филм за Афганистан. Кога ще бъде излъчен?

- Това са два репортажа, които ще бъдат показани в рубриката "Темата на Нова" утре и в неделя - на Гергьовден. Заглавието им е "Афганистан 1391-а", това е годината, в която те живеят в момента по техния календар.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Един ден продължи загадката какво искат да кажат тези т.нар. разгневени академици. Които публикуваха възвание, което директно призоваваше към престъпление от специалната част на Наказателния кодекс - смяна на законоустановената власт. Този призив изглеждаше смешен и налуден, защото тези въпросни академици нито могат да вземат властта
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя