Николай Дойнов: В Афганистан са убедени, че имаме общи корени

https://www.24chasa.bg/Article/1356447 www.24chasa.bg

Николай Дойнов е водещ на новинарската емисия "Календар" по Нова тв.
Той е роден на 5 юни 1972 г. Завършил е право в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград.
Започва да работи в Нова тв от 1997 г. Бил е говорител зад кадър и репортер. Само година е достатъчна, за да оценят качествата му за водещ. Бил е лице и на сутрешното съботно-неделно магазинно токшоу "У нас" по Нова тв.

- Каква новина носите от Афганистан, г-н Дойнов?

- Толкова интересно място се оказа Афганистан, че искам да отида пак след време, за да видя как се е променило.

Исках да разбера какво се случва в тази страна 1,5-2 години преди силите на ISAF - мисията на натовските държави и международните военни сили, да се изтеглят напълно оттам. Да събера и мнения как хората си представят живота от 2014 г. нататък.
И в момента страната се променя много. Казвам страната, защото държавността е по-различна от това, което ние влагаме в тая дума. Държавата там има всички основни жалони - президент, съд, полиция, армия. Но е много спорно дали в едно село на 400 км от Кабул хората признават изцяло лидерството на държавната власт на президента на страната Хамид Карзай. По-скоро имам обратните впечатления. Тези, които имат решаващата дума за делата на местните общности, са кметът, старейшините, духовният водач. Племенното разделение в тази страна все още е много силно.

Преди руското военно присъствие, продължило 10 години в Афганистан, това е било едно хубаво място, светско.

Жените са били с минижупи, хората си искали да изглеждат модерно както в Европа и САЩ.

Големият въпрос е какво ще се случи с тези хора след оттеглянето на военните от ISAF.

- Колко време бяхте там?

- От 30 март до 13 април, на Разпети петък се прибрахме с оператора Владислав Топчиев. Първата седмица бяхме при нашите момчета в Кандахар, втората - в другата ни база в Кабул.

- Беше ли ви страх?

- Не. Любопитно ми беше. Много бързо се разделяш със страха, когато пристигнеш в Афганистан, по няколко причини. Първо, в Кандахар няма кой да те допусне да отидеш, защото това е южната част на Афганистан, близо до пакистанската граница. Всички дандании, които стават, или по-скоро придвижването на талибански бунтовници, въоръжени групи, камикадзета са основно от Пакистан през южната граница на страната.

А градът Кандахар е само на някакви 40 км от границата. Аз бях във военната база на ISAF, която се казва KAF и обгражда от всички страни летището на Кандахар. Тя е важна стратегически както за военните сили там, така и за икономиката на този регион. Всичко се доставя или по суша с камиони, или с въздушния трафик на аерогарата.
Там впрочем и нашите момчета имат огромна заслуга нещата да вървят добре. Цялата база е обградена с насипи и ровове.

По периметъра има наблюдателни кули, снабдени с камери за нощно наблюдение, с термосензори и т.н. 90% от тези кули се управляват от нашия контингент там. Само 10% не са български. В базата има два контролно-пропускателни пункта, единият е пряка отговорност на нашия контингент. През него влизат всички пешеходци, всички камиони, които преминават по нашумялата с лоша слава магистрала номер 4, на която неведнъж са ставали атентати.

- Какво говорят за нашия контингент там, след като толкова неща зависят от българските войници?

- Американското командване на базата - генералите, не пестяха суперлативи. Даже изречението, което използваха, беше "Пратете ни още, защото благодарение на вашите момчета всички близо 30 000 души в тази база - американци, французи, италианци, почти всички натовски държави, представени там, спят спокойно."Разказаха, че нашите момчета чуват падащите ракети дори преди системата за ранно оповестяване и предупреждават 4-5 секунди преди нея. За такива неща тези секунди може да се окажат фатално важни.

- Минахте ли някаква подготовка тук?

- Беше ни обяснено, че през цялото време ще бъдем ескортирани от българските военни части и да не си правим никакви планове за излишен героизъм. На място вече в Кандахар ни казаха, че в момента, в който се чуе сирената за опасност от падане на ракети, трябва да залегнеш веднага, където и да се намираш, включително и в банята.

През цялото време бяхме с бронежилетки и с каски, когато сме извън базата.

- Какво ядяхте?

- Много е любопитно, защото моите спомени са от столовата в казармата в Симитли, където бях артилерист, командир на противотанково оръдие. Колко е голяма разликата с една натовска база.

Базата в Кандахар е огромна. През деня, когато идват да работят цивилни хора афганистанци, набъбва до 30 000 души. Това е един немалък български град. Пешеходната пътека там е повече от закон. В момента, в който видят, че решаваш да пресичаш, всички спират. Не го ли направиш, глобите започват от 50 долара.

Всички се движат с не повече от 20 км в час. На кръстовищата от всички страни има знак "стоп" и правилото е, който първи е спрял, първи тръгва. Светофари няма.
В базата всички са длъжни да ходят с оръжието си навсякъде. Много интересна картинка е да видиш хора по шорти, маратонки, тениски, дънки и с автомат, преметнат на рамо.

В базата има няколко огромни столови, в които има най-разнообразна храна - европейска, американска, мексиканска, менюта за вегетарианци, за диабетици. Всичко това е абсолютно безплатно.

- Как живеят българските войници?

- Те са на 4200 км от България. Всеки от тях е с лаптоп. Има фирми, които доставят интернет в базата, но е доста скъп. Приличната скорост на месец струва 100 долара. Затова българските войници се събират по 5-има и си разделят цената на интернета.

Така всеки ден имат скайп връзка с България.

- Били сте и в Кабул. Какво видяхте там?

- Имах възможност да бъда и в града, но обикалях и селата. Не знам дали е идея на нашето командване от България, или е на нашите офицери там, но те са възприели една политика, която е най-разумното нещо, което може да се направи. Вместо да дрънчат с оръжията, те говорят с хората на езика на помощта.

Когато излязат на дневни или нощни патрули, задължително се срещат с местните лидери - кмета на селото, старейшините, подаряват на децата учебни пособия, дрешки, огромни количества минерална вода, кока-кола. Водата е огромен проблем в Афганистан. Дори съдействат тежко болните да се лекуват във военните болници в базите.

Страна на крайностите е. Има отчайваща бедност, но в Кабул същевременно има три мобилни оператора, хора, които живеят в къщи за по 400 хил. долара, карат се скъпи коли, пълно е със златарски магазини, има молове. Но много малък процент от улиците им са асфалтирани, канализация няма, всичко се излива на улицата.

- Там има и български лекари. Тежка ли е тяхната работа?

- Срещнах някои от тях във военна болница в Кабул - ултрамодерна болница, която след оттеглянето на силите ще бъде подарена на афганистанците. Това е френска болница, повечето от болните там са афганистанци, както и хора, пострадали от нападения, от мини, но има и планирани операции. Всичко е напълно безплатно.

Лекуват ги френски лекари и международен екип от страните, които участват в мисията, сред които са и българските хирурзи. Те се ползват с много добро име в базата.

Нашите лекари ми казаха нещо много интересно. Хората там са свикнали да живеят стотици пъти по-номадски, отколкото европееца, и се влияят много по-силно от елементарни хапчета, отколкото в Европа. Един и същи антибиотик, приложен на българин и на афганистанец, има коренно различно действие. Там действа по-силно, защото не го познават. А европеецът е станал резистентен.

- Как местните възприемат войниците? Все пак това е чуждо военно присъствие.

- Чух го от няколко места, а и аз останах с такова впечатление, че в този периметър местните хора вече са научили кои са българите. Има и нещо забавно. Не знам дали някой е научил афганистанците, или самите те са убедени, че някога прабългарите са тръгнали от тези земи. Дори да не е точно така, няма никакво значение. Там го приемат като 100-процентов факт - хора с обща история, които трябва да живеят мирно един с друг. Не всички, но много от тях са убедени, че имаме обща история по отношение на корените на прабългарите.

Идеята на тази политика е да бъдем разпознати отделно от всички останали, да имаме специално отношение към тях и те към нас. Идеята все пак е: "Аз съм дошъл с мир, не стреляй по мен".

- На какъв език говорят с хората?

- Вариантите да се разбереш с местните хора са три. Малко на английски, с преводачи на местните им езици - това обикновено са афганистанци, учили в български университети. Има и немалка част от афганистанците, които говорят руски. Освен това всички български военни имат речников запас от по стотина думи на местния език.

- Подготвяте филм за Афганистан. Кога ще бъде излъчен?

- Това са два репортажа, които ще бъдат показани в рубриката "Темата на Нова" утре и в неделя - на Гергьовден. Заглавието им е "Афганистан 1391-а", това е годината, в която те живеят в момента по техния календар.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • По-малко жертви на пътя или по-тлъсто обезщетение

    Ако президентът Румен Радев не беше оспорил промените в закона за бързото отчуждаване, до месец можеше да стартира разширението на околовръстното на София. Но няма, защото трябва да се чака решение на Конституционния съд. А бързото отчуждаване бе прието основно за да може да се направят скоростно и изцяло магистрала “Хемус” и още няколко важни
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.