В Москва има 480 музея - на котката, на водката, на приказките, на матрьошките, на шоколада, на студената война, дори на пролетарските вестници, печатани на циклостил.... Но един от тях е посветен на Владимир Висоцки (1938-1980).
Наричат го Дома на Висоцки на Таганка. Не е лесно да бъде намерен, просто трябва да бъде потърсен. Разбира се, ако все още си припявате "и ни церков, и ни кабак, ничего не свято, нет ребята, все не так, все не так ребята... "Или не сте забравили "охрипший его баритон", както и черните, и белите щъркели, както казва Окуджава в песента си, посветена на смъртта на барда. Тогава си струва да предприемете пътешествието и да намерите неговия музей. Адресът е "Нижний Таганский тупик", д. 3. Съвсем наблизо има спирка на метрото (станция метро "Таганская" (кольцевая). Но най-лесно ще се ориентирате по театъра "На Таганка" (сградата на музея е точно зад него).
Между другото на 9 май, Деня на победата, там ще се играя спектакълът "Владимир Висоцки", на който са поканени ветерани от Великата отечествена война. Ще прозвучат песни от военния му цикъл - едни от най-проникновените стихове, посветени на тяхната самоотверженост, подвиг, сплотеност в общата битка и на надеждата. Накрая ръководството на театъра, начело с директора Валерий Золотухин е предвидило празнична вечеря за гостите, цветя и подаръци.
В този театър Висоцки е играл 16 години.
Пригответе си 80 рубли (4 лева) - толкова е цената на входния билет. За справка - обиколка из позлатата на "Болшой театър" е 1000 рубли (50 лева). А за удоволствието да се снимате в бункер в униформа на руски войник и с калашник в ръка ще дадете 60 лева. Цените са солени, но повечето музеи в Москва са частни или се издържат от фондации. Работното му време е до 18 ч. Само в сряда - до 20 ч. Вижте повече на адрес www.visotsky.ru
На касата предлагат сувенири, но изборът не е голям - три вида малки календарчета с портрет на Висоцки по левче и един стенен за 5. Има дискове с негови песни, записи от последни концертни изяви и епизоди от филма "Мястото на срещата не се променя" - между 9 и 12 лева. Истинските ценители ще спрат вниманието си на книгите - както мемоарни, така и разкошни фотоалбуми. В музея има бюфет, но за съжаление там не се предлагат любимите напитки на Висоцки. Един познат поръча да му купя от музея любимата чаша на барда, но нямаше такива екстри. А това си е направо идея за печалба от културен туризъм... За съжаление в притихналите зали не звучаха и негови песни. В замяна по стените можете да прочетете оригиналните ръкописи на стиховете, по които са писани. Заедно с поправките и редакциите.
При желание може да си наемете екскурзовод (скъпичко е - около 100 лева, но за цяла група си струва), който да ви разкаже за Висоцки като кино- и театрален актьор, за неговото творчество, посветено на войната, а може да предпочетете и просто биографичен разказ за живота му. Музеят предлага да организира 3-часова автобусна тематична екскурзия из Москва (за максимум 40 човека) срещу 200 лева.
Музеят е наистина великолепен - събрано е всичко, свързано с живота на Висоцки - от родословното му дърво през родители, спомени на приятели за него, всякакви документи от следването му в театралната академия. Изключително грижливо е проследена цялата му филмова и театрална кариера. Около плакати и афиши са композирани снимките му от ролите.
Във витрини са неговите сценични костюми, а специално място е отделено на култовата постановка "Хамлет". Не липсва и черепът!
Макети показват жилището на барда на Малка грузинска улица, там е живял от 1975 до 1980 г. - стая с лавици за книги тип "направи си сам", две старинни кресла, диван, бюро... Друга възстановка ни пренася във вилата му. Е, там наистина може да се види любимата му чаша. И дори самовар. В музея е първият касетофон, на който е направил записи на песните си - те са над 500, стихосбирките, снимки от грандиозните концерти с хилядна публика, първите плочи, китарите му... Не бързайте да напуснете залите. Спрете и се зачетете в документите под стъклото. Ще научите, че Висоцки е "добро момче" и "отличен актьор", може да му се има доверие и да му се даде възможност да пътува до Франция. Изобщо мненията за качествата му и като на актьор, и като на верен другар, дадени от разни партийни деятели - и в института, и в театъра, често са пренасочвали съдбата му в различни посоки. Общо музеят разполага с над 1000 експоната.
Изключително впечатляваща е една диорама. Тя е дълга поне 5 метра. Снимка е на Ройтерс - няма на руски агенции. И е от погребението на Владимир Висоцки. Хора, хора, хора... Хиляди лица. Заредили са се още от Кремъл... В средата на тази дълга снимка има малко прозорче - там е посмъртната му маска. Бяла и няма... Завинаги. Официално съобщение за смъртта му няма. Че как - тогава - през 1980 г., Москва е олимпийска столица! Има едно малко съобщение на касата на театър "На Таганка": "Умря актьорът
Владимир Висоцки" . Никой не си връща билета. Всеки си го пази като реликва. Няколко дни около театъра има огромна тълпа, сякаш цяла Москва иска да го изпрати. Марина Влади, пътувайки към Вахтанговското гробище, казва на негов приятел: "Гледала съм как погребват принцове, крале, но нищо подобно не съм виждала..."
Музеят е създаден през 1989 г. - идеята се ражда почти веднага след смъртта на Висоцки от негови фенове, които оказват и материална поддръжка. Към него има зала за театрални представления и концерти. Директор е синът му Никита Висоцки от втория му брак с Людмила Абрамова - актьор и режисьор. Мястото не е избрано случайно. Да, Висоцки никога не е живял и творил в тази сграда от края на ХVII в., но тя носи цялата атмосфера на неговото творчество. Музеят пази много писма, адресирани до Висоцки, а след 1980 г. - до неговата майка Нина Висоцка.
В края на миналата година биографичен филм за Висоцки подлуди Русия. Действието на "Висоцки. Благодаря, че съм жив" (visotsky-film.ru) се развива през 1979 г., когато по време на концерт той получава сърдечен пристъп и преживява клинична смърт. Режисьор е Пьотр Буслов, а сценарист Никита Висоцки. Ролята на Висоцки изпълнява 40-годишният Владимир Вдовиченков, актьор в московския театър "Вахтангов", известен от тв сериала "Бригада".
"Татко е имал късмета да живее в забележително време, около него винаги е имало много необикновено талантливи хора, споделя Никита. Не мисля, че е бил по-добър от тях, но у него е имало нещо, което го е отличавало от всички. Мисля, че решаващото е, че той е бил воин. Отнасял се е към живота като към предизвикателство и е побеждавал. А народът обича героите, които са готови за саможертва. Във филма той е и победител, герой от народната митология, и човек, който в определени моменти е слаб, поддаващ се на влияние, извършващ грешки. Взехме решение максимално точно да предадем неговия физически образ, като използваме възможностите на съвременната техника. Разбрахме се с актьора името му да не фигурира в надписите. Той се съгласи да остане анонимен въпреки огромния труд, който положи."
В сюжета се проследяват дейността на КГБ около отложените концерти, доносите на местни ченгета. Любовната линия във филма е за отношенията на Висоцки с последната му любима Татяна Ивлиева, но в този образ са смесени черти от всички известни жени на поета, включително и на Марина Влади - третата му съпруга.