Модерният български език - начин на употреба

https://www.24chasa.bg/Article/1367963 www.24chasa.bg
Снимка:Архив

Езикът e вдъхновявал с красотата и чистотата си. А днес.. Като основа взимаме най-стария славянски език. Добавяме няколко реда с турцизми и русизми. Заливаме с англицизми. Поръсваме по желание с жаргони и нецензурни изрази. Ето това е рецептата на модерния български език. Звучи доста по-различно от това, което Асен Разцветников е описал. На мен не ми допада. Ако и с вас е така, нека забъркаме нещо ново, модерно, но с традиционен вкус.

В последните дни се заговори за Закон за българския език. Той така и не получи одобрението на депутатите. Куризното е, че в трите проектозакона са открити над 30 правописни и граматически грешки. Парадокс. Споровете за създаването на комисия, която да следи за опазването и развитието на родния ни език прераснаха в дебати за боравенето на народните представители с книжовната реч. До консенсус не се стигна. А идеята на „Атака" и „Коалиция за България" започна да губи смисъла си, както езиковата култура за младежите.

В повечето училища проблемът с изучаването на българския език е негласен, но вкоренен в учебната програма. Това важи най-вече за професионалните гимназии. Там учебният план е претоварен. Често за граматиката остава по един час седмично. В някои техникуми въобще не се изучава български език в горните класове. Това води до ученическите бисери на матурите и кандидатстудентските изпити, които пълзят из интернет.

Тук вината не е само на учениците, които пръскат луди пари по курсове, превърнали се в златна мина за учителите. Вина има системата, която позволява пренебрегването на родния език и завършването на зрелостници, които продължават да бъркат пълен и кратък член. Тези пропуски остават за цял живот и понякога и академичното образование не може да ги запълни. Факт е,че голяма част и от студентите бълват правописни и граматически грешки, които често биват подминавани от преподавателите. Така се затваря порочният кръг, в който книжовната норма трудно намира мястото си. Особено в днешното време на изключително влияние на интернет върху тийнейджърите.

Сленгът на интернет и форумният език навлизат все по надълбоко в разговорната реч. Езикът на младите е най-динамичен, най- бързо променящ се. Всяка нова тенденция или изказване на известна личност обогатяват жаргона с нова дума или фраза. Често младежите, особено тези, споделящи общи интереси, говорят на свой език, неразбираем за по-възрастното поколение. „Дядо, днеска цъках на пиеспито тая новата игра, дето си я даунлоуднах вчера и сега си качих хаковете. Направо съм мастър" - ето такова изречение е в състояние да хвърли в недоумение за какво, аджаба, става въпрос, всеки над 50-те. Цветущите изказвания на младото поколение са необятна област, която малко се наемат да изследват.

Съкращаването на думите пък е нещо, което вече се смята за напълно нормално. Изразите „кфо", „що" ,„щото","аре", „хуу" станаха нормални и за съчиненията на учениците, да не говорим за нормалното общуване. Други думи пък са придобили странни кратки форми, произлизащи от мързеливата интернет комуникация - „нз" (не знам), кв (квартал) и други са станали част от ежедневната реч на подрастващите. Проблемът е, че няма от кой да вземат пример. Заразата с оскверняването на българския език е стигнала и до родителите им и децата нямат еталон за това кое е правилно и кое не.

Това, което се знае със сигурност е, че повечето думи в младежкия сленг са англицизми. Много широко разпространени са и думите от компютърните игри. Ботовете, хаковете, краковете и тем подобни вече се смятат като неразделна част от разговорния език. Обръщенията от „приятел" минаха през „брат","братле","копеле", за да еволюират в „генгста","нига","бро","мен" и още много, все така звучни и без нищо българско в тях.
Вече и по име да си викат младите, пак не звучи много нашенско. Манията по странни имена добива застрашителни размери за традиционните Георги, Иван, Александър,Гергана, Мария, Стефан и още много други. Не е ли по-фешън да кръстиш детето си Роналдо, Анджелина, Валънтайн, а защо не и Шекспир или Айнщайн? Важното е да е в крак с модата.

Ако се върнем на общуването в интернет ще видим, че може би там е основната причина за ниската езикова култура на младежите. Програмите за онлайн връзка позволяват пълна свобода в писането и ние, като отявлени патриоти, натискаме Caps Locka-a и „бием игнора" на нашата азбука, с която би трябвало да се гордеем. По този начин се включваме в общата пропаганда за претопяване на българския език. Шльокавицата без обяснима причина измести кирилицата и младите забравиха да пишат на родния си език. Днес ние правим по собствено желание това, срещу което предците ни са се борели и не са приемали. Дори когато им е било налагано със сила. Сами омърсяваме езика си, неволно или не.

Медиите, в частност онлайн, понякога също дават лош пример на подрастващото поколение по въпроса за начина на употреба на българския език. Телевизията оказва голямо влияние на младите относно отношението им към езика. Говорът от синия екран често е в разрез с книжовните норми, въпреки масовата аудитория на тази медия. Стотиците нароили се псевдо-новинарски сайтове бълват неизмерно количество информация с грешки, чиито брой може да се сравни с този от диктовката на третокласник. В тези страници често липсват редактори, а оттам и запетаи, пълни членове и други части на езика. А преди медиите бяха еталон за използването на книжовната норма...

Българският език през вековете е бил под влиянието както на турския, така и на руския. Разбира се, имаме много думи с корени от други езици, но тези два са оказали най-голямо влияние на формирането на речника ни. Тенденцията през последните години е на масовото навлизане на думи от английската лексика. Първоначално те бяха в строго специализирани сфери, но сега трудно можем да съставим изречение, в което да няма поне един англицизъм. От една страна, това е добре за модернизирането на езика ни, но от друга, по-голямата част от тези думи имат български еквиваленти, в пъти по-звучни и стойностни. Нашият език е изключително богат най-вече в синонимно отношение, а ние пренебрегване това богатство за сметка на чуждиците, които звучат по европейскому.

Разликата между чуждите думи и чуждиците е, че първите се използват за назоваване на предмети и явления, за които няма дума в съответния език, а чуждиците са друг еквивалент на думата в дадения език. Първата група е съставена повече от специализирани думи, чиято употреба е напълно уместна и спомага за обогатяването на езика. Но чуждиците оставят на заден план майчината реч и налагат западното влияние, под което българският губи своята уникалност. Има толкова стари думи и изрази в нашия език, носещи уникален заряд, който не може да се предаде с която и да е заемка.

Всички тези премеждия за чистотата на българския език водят до фрапиращите правописни грешки, дебнещи ни от всеки ъгъл. Вече е ясно, че възрастта не е гаранция за грамотност. Най-леките провинения са свързани с пълния и кратък член, който българите все така се инатят да използват правилно. „Магазина няма да работи днес" е надпис, който вече е част от нашенския пейзаж. Но най-лошото е, че на повечето хора не им прави впечатление или просто граматическото им ниво е сходно на това на автора на бележката. Една разходка по софийските улици може да ви направи свидетели на куриозни надписи от рода на „гашти" „чурапи" „сютюени" и подобни цветущо написани думи. Някои вече ги използват като рекламен трик за привличане на клиенти. И какво излиза - неграмотността продава. Хората се забавляват на чуждите грешки, но не се замислят колко често и те ги правят в ежедневието си, били те и по-малко фрапиращи.

Снежана Мечева

Вижте новия сайт на "24 часа"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На дюнери и цигари кара през последно време режисьорът Нидал Алгафари, видяха топпапараците на "България Днес". Видимо наедрял от нездравословните закуски, Нидал бе изловен на улицата с поредната покупка на арабски сандвич. В другата ръка нагизденият в бяла риза бивш пиар стискаше димящ фас. Нездравословно!

Шеф-готвачът Дани Спартак не е изкусен майстор само в кухнята. Бива го и в механиката! Победителят от първия сезон на "Хелс Китчън" бе уловен от папараците на "България Днес" да поправя кола пред столичен ресторант. Спартак излезе директно от кухнята, като даже нямаше време да махне престилката си, с която забърква гурме ястията.

Част от ул.Иван Вазов, която в момента е в ремонт бе превърната в импровизиран тенис корт от група ентусиасти. Игрището се намира в непосредствена близост до къщата-музей на великият писател центъра на София. снимка: Мариа