Той е довел до целебните води на аязмото край манастира "Св. безсребърници Козма и Дамян" над Куклен 4-годишното си внуче Берк от турския град Бурса. "Аз съм строител, помагал съм много за черквите в Куклен, в Бойково. Тук идваме често - мюсюлмани, християни, цигани, католици все сме заедно", продължава бай Мехмед.
В манастира се пази мраморна плоча с ктиторски надпис, който най-общо гласи: "Целебен извор на "Св. Безсребърници". Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира "Св. безсребърници" в 1795 г. 1 септември."
Това е единственото аязмо на открито в района. Вътре в черквата пък от векове има стоманени вериги. "Те нямат целебна сила. За тях се връзват бесноватите, за да им се прочете молитва за изцеление", разказва игуменката на манастира майка Анастасия. Според местните обаче този, който има психични проблеми, ако пренощува в манастира, окован в прангите, на сутринта ще се почувства по-добре и ще оздравее.
Лечебна сила имат мощите на светиите Козма и Дамян, частица от които се съхранява тук от 1651 г. Майки водят децата си пред чудотворната икона на двамата безсребърници, вярвайки, че тя ще ги закриля и пази.
"Достатъчно е да имаш силна вяра и упование и те да съвпадат с божията промисъл", обяснява чудесата в манастира игуменката. През вековете той бил населен с калугери, които били много силни в молитвите си. Затова и божията благодат била поразителна.
Че манастирът лекува, се знае от време оно. Братята Козма и Дамян, чието име носи обителта, били родени в Рим през III век и възпитани като християни още от детинство. Изучавали медицина и с успех лекували различни болести, защото им помагал сам Бог. Лекували не само телата, но и душите, като казвали: "Ние само възлагаме ръце на тебе, но сами не можем да направим нищо, ако не помогне Христос. Ако обещаеш да повярваш в него, ще оздравееш!"
По този начин болните езичници оздравявали, но заедно с това се присъединявали към Христовата църква.
Светите братя не вземали от никого пари, за да го излекуват. Действали според Христовата заповед: "Даром получихте, даром давайте!" И тогава винаги имало резултат.
С годините вярата в целебната сила на манастира продължавала да расте. Хората твърдят, че аязмото, иконата и мощите церят всякакви болести. "Идваме всяка седмица да пием вода, да се наплискаме. От майка ми знам, че лекува бъбреци", разказва 20-годишният ром Сашо от Куклен, който е дошъл на аязмото с още трима свои приятели. "И артрит лекува", добавя Гошо.
Местни си спомнят как бившият игумен на манастира Йоан разказвал за най-голямото чудо, на което е присъствал: 6-годишно момиченце от Русе било сляпо и майка му го завела в манастира с последна надежда . За радост и почуда на околните след обливане със светената вода от аязмото и молебен пред иконата на св.св. Козма и Дамян момиченцето прогледнало.
Според някои изследователи обителта е построена някъде през IX в. Тук е имало езическо оброчище, което било възстановено като православно средище. За манастира се споменава през XI в. в документ за имотите на Бачковския манастир. Според други храмът е вдигнат от грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани, основатели на Бачковския манастир.
В библиотеката на Кукленския манастир се съхранявали ценни паметници на българската книжнина, например писаният там през 1337 г. Кукленски, наричан още Софийски песнивец или от времето на цар Иван-Александър.
Светата обител е разрушавана на два пъти. През 1657 г. е единствената оцеляла по време на помохамеданчването на родопските (чепинските) българи, когато 33 манастира и 218 черкви са сринати до основи. Говори се, че манастирът бил спасен от турчин, който впоследствие е погребан в двора му. Според някои предания обикновен турски овчар предупредил калугерите, че башибозуци идват да го опустошат.
Според други това сторил лично турският валия на Пловдив. Синът му страдал от нелечима болест и той с последна надежда се обърнал към лечебния манастир. Чудото се случило и валията наредил един ден там да го погребат. Това била причината обителта след това да не е опожарявана от мюсюлмани.