Преди 58 милиона години от блатистите джунгли на Южна Америка изпълзяла змия с огромни размери. Тогава на Земята настъпила ерата на ужаса.
Влечугото тежало повече от тон и било дълго над 14 метра. То можело да погълне без проблем крокодил, разказва Би Би Си.
Допреди няколко години учените не знаеха, че такова животно някога е съществувало. "Даже в най-смелите си мечти не можехме да предположим, че ще открием такава змия. Най-голямата от съвременните й посестрими достига едва половината от тези размери", казва Карлос Харамильо от Смитсоновия институт за тропически изследвания, който е един от авторите на откритието.
Змията получава латинското название Titanboa cerrejonensis (гигантската боа от Серехон).
Тя е предтеча на съвременната анаконда.
Не е била отровна, а убивала жертвите си с огромна задушаваща сила - повече от 60 кг на кв. см. Такова натоварване би получил човек, оказал се под тежестта на 1,5 бруклински моста.
Вкаменелостите от змията са намерени през 2002 г. при разкопки в открита мина в градчето Серехон в Колумбия. На това място изследователите попадат на следи от тропическа джунгла от палеоцена - може би първата такава гора на планетата.
Освен вкаменените растения има останки и от множество влечуги, чийто размер поразява въображението.
"Открихме изгубения свят на гигантските влечуги - черепи с размерите на кухненска маса и най-големите крокодили, които човек може да си представи", казва Джонатан Блох, експерт по еволюция на гръбначните животни в университета във Флорида.
Сред находките е и гиганската змия. "След измирането на динозаврите титанбоата става най-големият хищник на Земята. Нейното господство е продължило около 10 млн. години - обяснява Блох. - Както и да го погледнеш, животното е било огромно."
За да получат пълна представа за това как е изглеждала доисторическата змия, как се е хранела и какво е отношението й към съвремения животински свят, учените трябвало да изучат черепа на влечугото.
Миналата година специална изследователска група е изпратена в Колумбия, за да търси черепа на титанбоата. Тя не се надявала на почти никакъв успех. Проблемът е в това, че костите на черепа са много крехки и до наши дни е достигнало много малък брой вкаменелости на змийски черепи.
"За разлика от човешките черепи костите в змийския не са закрепени помежду си. Те са свързани с тъкани", обяснява Джейсън Хед, серпентолог от университета в американския щат Небраска.
"Когато животното умре, съединителните тъкани се разлагат иотделните кости обикновено се разпръскват - продължава ученият. - Те са много тънки и крехки и често се разрушават напълно. Но тъй като титанбоата е била грамадна, нейните кости също са били много големи - затова тя е една от малкото змии, които са ни известни от вкаменелостите", казва още Хед.
За изумление на членовете на групата те успяват да открият останки от 3 черепа, с чиято помощ за първи път реконструират напълно главата на огромното влечуго.
По този начин им се удало да разберат по-добре как е живяла и как е изглеждала титанбоата. Сега в Смитсоновия музей по естествена история в САЩ е изложен макет на чудовището в естествени размери През 2013 г. експонатът ще направи турне из цяла Америка.
Откриването на огромната изкопаема змия помага на учените не само да получат нови сведения за древния животински свят, но и да попълнят знанията си с интригуващи данни за историята на земния климат. Това означава, че вкаменелостите могат да разкажат много и за последиците от сегашното глобално затопляне.
Змиите не могат да регулират своята температура и зависят от външната топлина, за да оцелеят. "Смятаме, че титанбоата е станала толкова голяма, защото, когато преди 60 млн. години са измрели динозаврите, на екватора е било много по-горещо, отколкото в наши дни. Предполагаме, че именно поради тази причина влечугите са достигнали до такива размери", казва д-р Блох. Според него способността на животните да оцеляват при високи температури може отново да стане актуална, ако се сбъднат прогнозите на климатолозите за голямо глобално затопляне.
Способността за бързо развитие в топлия климат може да изиграе важна роля, ако глобалните температури се повишат, както прогнозират климатолозите, добавя Блох.
"Това е доказателството, че екосистемите могат да се развиват при температури, каквито се смята, че биха могли да се появят след 100 или 200 години", посочва ученият.
Климатичните изменения, довели до появата на титанбоата обаче, са се извършвали в продължение на милиони години Учените говорят с по-малка увереност за последиците от внезапно повишаване на температурите.
"Биологията удивително лесно се подлага на адаптиране. Промените в климата и условията на живот на континентите са стимул на еволюцията. Но това, което става твърде бързо, може да доведе до изменения, които едва ли ще бъдат оцененени като положителни", казва Блох.
В периода на съществуването на серехонските тропически гори нивото на въглеродния двуокис в атмосферата е било с 50% по-високо, отколкото сега. "Серехонските вкаменелости ни дадоха важен урок. Разбрахме, че тропическите растения и екосистемите могат да се справят с високите температури и високите нива на въглеродния двуокис. А това е още един проблем, с който се свързва днешната тенденция към глобално затопляне", посочва Карлос Хорамильо. "Възможно е растенията и животните в тропиците вече да притежават генетична способност да се справят с глобалното затопляне", прави извод той.
Но означава ли това, че един ден гигантската змия може отново да се появи на Земята?
"Повишените температури създават възможност титанбоата да се върне отново - смята изследователят. - За появата на нов животински вид е нужно геологично време от милиони години. Но е вероятно гигантските змии пак да населят Земята."