Добри Желязков отхвърлил исляма и останал без фабрика

https://www.24chasa.bg/Article/137105 www.24chasa.bg
Автентична снимка на фабриката на Добри Желязков.

Вторият том от патриотичната колекция "България - загадки от вековете" проследява стопанското развитие през ХIХ и ХХ век от появата през Възраждането на първите капиталистически предприемачи до изграждането на АЕЦ "Козлодуй" и металургичния гигант "Кремиковци". Читателят научава и прелюбопитни подробности за това как икономическите промени се отразяват на всекидневния живот на българите и на нравите.

На корицата на втория том е поставена гравюра на първата фабрика у нас. Още в началното училище се учи, че тя е създадена от Добри Желязков в Сливен през 1834 г. Малцина обаче знаят подробности от живота на този забележителен човек. Неговата текстилна фабрика е не само първото подобно предприятие в тогавашните български земи, а и в цялата Османска империя е първата текстилна фабрика. Има 500 работници.

През 1836 г. с ферман на султана реформатор Махмуд Втори тя става държавна, а Добри Желязков е назначен за неин управител. Фабриката получава държавна поръчка и субсидии да произвежда платове за турската армия - различни видове сукно, което не отстъпва на английското.

Добри Желязков
Добри Желязков

"Трагедията на Добри Желязков започва с това, че го карат да приеме исляма, защото не можело един гяурин да управлява 500 души. Той отказва и изпада в немилост. През 1853 г. Добри Желязков е изгонен от собствената му фабрика. Той започва дела, от които се разорява, и през 1865 г. умира в самота и сиромашия. После управлението на одържавената му фабрика е поето от чужденци. Тя работи и след Освобождението, но скоро след него българските власти я превръщат в затвор", разказва авторът на книгата проф. д.и.н. Людмил Спасов. И обяснява:

В четвъртък на пазара е том втори от патриотичната колекция.
В четвъртък на пазара е том втори от патриотичната колекция.

"Новият герой на онази епоха е капиталистическият предприемач. Нарочно в книгата е отделено специално внимание на ролята на стопанските дейци, които са построили България, но значението им се подценява", казва проф. Спасов. С нескрито възхищение разказва за Колю Фичето: "Той е уникален човек! Остава сирак на 3 г., на 10 г. става чирак и като такъв е буквално слуга в дома на майстора, работи по 18-20 часа на ден. На 23 г. става калфа и чак на 36 г. препасва майсторската престилка. Направил е уникални неща. А мостът край Бяла е най-доброто хидросъоръжение в Османската империя, ако се изключат тези в Цариград.

Колю Фичето не забогатява от таланта си, макар да е архитект, строителен конструктор, лично ръководи строежите и зида наравно с работниците. През 1872 г. Феликс Каниц влиза в кръчмата на килифаревското село Марийно и вижда сред селяните на разпивка нисък, набит, рус и синеок човек, облечен в най-прости селски дрехи. Разпознава в него Колю Фичето. "Дали този селянин съзнава колко е гениален? Всеки европейски архитект би му завидял. Ако беше роден на Запад, заради таланта му щяха да го позлатят. Какво би станало с този талантлив български народ, ако имаше поне едно училище като нашите?", пише Каниц.

В онези времена е и първият опит да се създаде българска банка. Идеята тръгва от читалищата - културно явление без аналог в света. Те издават свое списание, в което за първи път се описва как във всяко читалище (а те са повече от 130 в тогавашните български земи) ще има кантора, създавайки безпрецедентна мрежа от банкови офиси. В читалищното списание за първи път се повдига и въпросът за създаването на български университет и търговски флот. Читалищните дейци създават търговско дружество и даже успяват да купят 2 кораба. Но идеята угасва.

Защо точно София е избрана измежду трите кандидатури за столица на младото Княжество България? (Освен София кандидати са Търново и Русе, а Пловдив няма шанс, защото по онова време е извън пределите на българската държава.) Вярно е, че Русия настоява за днешната ни столица, но в избора й е заложена идеята за националното обединение. По географското си разположение

София е в средата на всичкиземи, населени с българи. Също на идеята за мечтаното национално обединение е подчинена и стопанската политика на младата българска държава. Това личи дори по планирането на железопътното строителство. През 1864-1866 г. е построена линията Русе-Варна, през 1873 г. е пусната линията Цариград-Белово. През 1889 г. е приет закон за изграждане на портовете Бургас и Варна и на жп линиите Бургас-Ямбол и Каспичан-Кюстендил. Идеята е при Каспичан София да се свърже с линията Русе-Варна, а при Кюстендил - със Скопие. Стратег на този план е Стамболов, а целта е изграждане на такава жп мрежа, която да свързва и българските територии, останали извън пределите на държавата. Всички следващи правителства следват тази стратегия. Така с пускането на линията Русе-Търново през 1900 г. Горна Оряховица се превръща в жп възел, а намерението е релсите да бъдат продължени през Балкана и Източните Родопи до Бяло море, за да присъединят и тамошните българи. Държавническо решение е и концесиите за изграждането на тези линии да бъдат давани само на български фирми, а не на чужденци. Държавата дава субсидия за строежа и стои плътно зад проекта.

Рожба на стопанските промени и мъдрата политика след Освобождението е и Бургас. Пристанището му е изградено по проекта на това в Марсилия и е пуснато през 1903 г. Градът се превръща от невзрачно рибарско селище в един от 5-те стопански центъра на страната заедно със София, Варна, Русе и Пловдив.

Още от 1900 година пък Асеновград е център на сватбената индустрия. Тогава в градчето е отворен първият на Балканите магазин за булчински рокли.

Във втория том от поредицата могат да се прочетат интересни подробности и за характера на обществото. Проф. Спасов разказва: "От 279 богати български фамилии през Възраждането след Освобождението остават 62. Възниква нов тип буржоазия. Стопанските промени предизвикват политически и правен поврат, но в съзнанието и в нравствеността промените са много бавни.

Появяват се парвенютата - хора, натрупали огромни състояния чрез стопанска и политическа контрабанда, но "застинали" в интелектуалното и нравственото си развитие. Както бързо печелят пари, така бързо може и да ги загубят, като например ги проиграят на комар. Нравите се променят много постепенно.

Целувката на публично място я въвеждат медицинските сестри от армията на ген. Врангел, когато през 1920 г. тук идват белоемигрантите. За българите било скандално, но рускините не се стеснявали да се целуват на публично място. През 1925 г. легалната дотогава проституция е забранена и към полицията се създава специален отдел, който следи за морала. Плажовете са разделени на мъжки и женски. Нравствената полиция, която ги охранява, следи и да не се къпят в морето едновременно мъже и жени. Но забраните все по-често се заобикалят. Тогавашни папараци дори заснемат премиера Стамболийски да се къпе на плажа на Евксиноград с жена в нарушение на "добрите нрави". Първият смесен плаж е открит във Варна чак през 1928 г. и предизвиква обществен скандал. Варненският кмет пък се вижда в чудо, защото броженията разгонват чуждестранните туристи и пречат на курортното дело в града. Чужденки участват в конкурсите за царица на плажа, но не и нашенките. Първият конкурс "Мис България" е през 1929 г. Организира го в София в. "Зора" на Данаил Крапчев.