Търся бащата на майка ми
Търся бащата на майка ми Мари Сюзан в България. Малкото, което знаем за него, е, че е носил фамилията Ичков и че е бил моряк на български кораб, който през 1938 г. е акостирал в Марсилия. Баба ми Сезарин почти не говореше за това. По-голямата част от информацията, която имаме, е от кръстницата на майка ми, но за съжаление тя почина преди години. Искам да помогна на мама да събере разпилените късчета от миналото си, защото винаги се е чувствала ничие дете.
Кристин Кома, Екс ан Прованс, Франция
Французойка откри брат в България след 74 г.
74-годишната Мари Сюзан Мазети от френския град Тулон, на около 60 км от Марсилия, откри, че има брат в България.
"Това е невероятно! Как успяхте да се справите толкова бързо? От години
опитваме да
разбулим тази
70-годишна
семейна
мистерия,
и най-после резултатът е налице", казва дъщерята на Мари Сюзан - Кристин, когато разбира, че сме открили семейството на майка й в България.
Тя веднага й се обадила, за да сподели радостната новина. "И двете сме много ентусиазирани. Вълнуващо е, когато старите семейни легенди се оказват истина", казва Кристин.
Не по-малко щастлива била майка й, която всички наричали галено Муся. "Понеже по онова време било забранено децата да бъдат кръщавани с чужди имена, баба ми я нарекла на кръстницата й - Мари Сюзан, но се обръщала към нея със славянското Муся за спомен от татко й", обяснява Кристин.
Малкото, което жената знаеше в началото, когато започна проучването, бе, че майка й е плод на кратката и загадъчна
любов между баба
й Сезарин и
българин с
фамилия Ичков Баба ми винаги е била загадка за нас. Има много мистериозни факти около нея. Бащата на мама, който се явява мой дядо, е един от тях", казва дъщерята Кристин.
По думите й животът на баба й бил достоен за роман. Сезарин била дъщеря на бедни италиански емигранти, родена през 1905 г. в индустриалната част на Марсилия. Родителите й работели в захарна рафинерия. Като пораснало, момичето се върнало във Флоренция, където учило за медицинска сестра. През 1930 г., отново във Франция, се омъжило за италиански емигрант. Скоро след това се разделили, макар че получили официален развод през май 1939 г.
"Баба ми бе страхотна и очарователна. Въпреки трудния си живот винаги умееше да се обгражда с богати и известни хора, но беше човек на крайностите - понякога проявяваше склонност към нестабилност", казва внучката.
Баба й Сезарин никога не разказала на дъщеря си подробности за баща й. Само веднъж й споменала, че
ако стане
балерина, ще носи
името "Ла
Ичкова",
като баща си. "По-голяма част от информацията, която имаме, е дошла от кръстницата на майка ми - тя бе единствената, която ни казваше нещо. Но когато я питах, това бе толкова болезнено за мама, че спирах да говоря. За съжаление преди няколко години жената почина и вече няма откъде да получа повече информация", казва Кристин.
Кръстницата казала, че
през 1938 г. бабата
на Кристин
работела като
медицинска сестра в болницата "Дебиф" в Марсилия. "Тогава български моряк отишъл да види свой колега от екипажа, който постъпил за лечение. Баба ми Сезарин и този офицер се скарали и тя го изхвърлила от болницата, казвайки му, че тя командва там", разказва Кристин.
Това била първата среща между българина и французойката. И двамата били свободни - Димитър разведен, а Сезарин - в процес на развод. "Кръстницата казва, че той бил голямата любов на баба ми. Когато се разделяли, й обещал да се върне, но, изглежда, войната му попречила и това не станало", казва Кристин.
Загадка остава дали българинът е знаел, че чака дете от френската си приятелка. Бебето се появило през септември 1939 г.
Цялата си бременност Сезарин изкарала в семейството на аристократката Мари Сюзан де Бенги, където била наета да се грижи за малкото й дете. Постепенно двете се сприятелили и Мари Сюзан станала кръстница на бебето на Сезарин.
Понеже детето било извънбрачно, майката трябвало да отиде в съвета да го запише на свое име. "Дали не е знаела за тази процедура, или по друга причина, не го направила. Това станало едва през 1955 г.", разказва Кристин.
По думите й баба й не била от най-всеотдайните майки. "Как иначе да си обясня, че е оставила бебето на приятелка? Казвали са ми обаче, че била умна и харизматична, четяла много, била добре възпитана и винаги успявала да покаже най-добрата си страна. Не оставяля хората безразлични към себе си, умеела да се сближи с личности, с които малцина успяват. В същото време била опортюнистка, понякога проявявала лош характер, била нестабилна и не можела да се задържи на едно място повече от 6 месеца", разказва внучката.
Никой не знае
къде е била баба й
между 1939 и
1942 г.
"Може би е живяла под наем, както винаги дотогава", смята жената. През 1942 г. баба й поискала виза за Мароко, но после променила намеренията си и заминала за Австрия, където работила като домашна помощница в Залцбург. "Това било голям срам за семейството й, защото италианците са били твърди антифашисти", казва Кристин.
В това време малката Муся и кръстницата й живеели в Алпите. Когато германската войска нападнала т.нар. свободна зона, семейството преживяло невероятен стрес. Градът бил опожарен. Майката на Кристин още си спомня, че през юли 1944 г. забравила куклата си в една от подпалените къщи, а кръстницата й се върнала да я вземе.
В края на войната
в дома им се
появила една
жена
"Тази госпожа е твоята майка, трябва да отидеш с нея", казала кръстницата. Муся, която била само на 6 г., дотогава не знаела нищо за родителите си и никога не питала за тях. Но тръгнала. Скоро след това майка й я дала в училище с пансион, а през 1959 г., когато Мари Сюзан била на 20 години, се състояла последната им среща. "Баба ми почина през 1984 г., но никой не знае какво е правила между 1959 и 1984 г. Чували сме, че е била в Америка, в Алжир, но нищо повече", казва Кристин. За да разплете поне част от фамилната мистерия, тя решила да търси истината за дядо си в България.
Френски и български архиви разбулват мистерията
Французойката Кристин решила да започне да търси бащата на майка си преди няколко години. Тогава майка й пожелала да открият в Марсилия къщата, в която е живяла като малка.
"След като я намерихме, седнахме в един ресторант и започнахме да говорим за миналото и младостта й. Тогава разбрах, че историята й е пръсната на парчета, а тя никога не е опитала да я събере. Докато седяхме в ресторанта, тя се разплака и ми каза: "Винаги съм била ничие дете." Това бе своеобразна терапия за нея и начало на проучването за мен", казва Кристин.
Първото място, където отишла преди години, бил архивът на Марсилия. "Имах само едно име и националност - българин. Исках да помогна на майка ми да запълни огромната празнота, която зееше в миналото й", казва Кристин. Отначало
не открила име на
български кораб,
акостирал в Марсилия през 1938 г. "Тогава се чудех дали всичко, което бях чула до онзи момент, не е чиста измишльотина", казва Кристин.
Върнала се в архива отново миналата година. Там неочаквано намерила регистър, в който били отбелязани акции за изтребване на плъхове по корабите. Една от чистките станала през ноември 1938 г. на кораба "Бургас".
"Това значи, че през ноември 1938 г. кораб с това име още е бил в Марсилия", разсъждава Кристин. После научила, че корабът пристигнал от Варна през Неапол на 6 юли 1938 г. Според друга публикация - че останал там дълго за ремонтни работи.
За съжаление в архива не открила списък на българските моряци. Тогава решила да продължи търсенето в България. Чрез своята приятелка Стефка Евстатиева, която живее в Ню Йорк, успяла да се свърже с варненеца Атанас Панайотов, гл. редактор на "Морски вестник".
За късмет се оказало, че Панайотов е доктор по история и от години се рови в морските архиви. Там сред тях успял да открие, че
на борда на кораба
"Бургас" наистина е
пътувал човек с
фамилия Ичков
Според записите човекът се казвал Димитър, бил роден във Варна на 20 юли 1900 г. и имал син Благой, роден на 4 май 1924 г.
Въоръжена с тази информация, Кристин се свърза с популярната рубрика на "24 часа". "Искам да разбера какво се е случило с Димитър и сина му и можете ли да намерите семейството му", казва Кристин.
Проучване на "24 часа" откри сина Благой Димитров Ичков във фирмените регистри. Оттам до намирането на близките му във Варна остана само 1 крачка.
Дъщерята на Благой - Ирена, е изненадана, че ги търсят от Франция, но с готовност се включва в разследването.
"За съжаление татко почина. Не е споделял да знае, че има сестра във Франция, но със сигурност щеше много да се радва", казва Ирена. Според нея нито баща й, нито дядо й Димитър са подозирали за това. Внучката допълва, че дядо й бил разстрелян през 1945 г. и тя не го познава. "Знам само, че е бил почтен човек и вероятно само войната и комунизмът са му попречили да изпълни обещанието си да се върне във Франция", разсъждава Ирена.
Тя и дъщеря й Екатерина разглеждат пратените от Франция снимки и установяват невероятната прилика между французойката, бащата и дядото на Ирена. Същото усещане има семейството във Франция. "Майка ми не е на себе си от радост, че сте намерили семейството на брат й в България. Със сигурност ни предстоят още много емоции", казва Кристин. Тя с нетърпение чака да си разменят първите писма с доскоро неизвестната си българска братовчедка.