Около 60 000 младежи завършват средното си образование тази година. Абитуриентите сега са в еуфория, но след седмица, когато минат матурите, ще се изправят пред въпроса: "А сега накъде?".
Някои от тях ще продължат да учат. Други ще започнат да си търсят работа.
Имат ли младите добро бъдеще у нас, обсъждахме с читателите си тази седмица в рубриката "Референдум". Тези, които ни отговориха утвърдително, се броят на пръсти. Масовият отговор е: Нищо добро не ги чака у нас.
Положителните отговори на малцината оптимисти са от типа "жалба по младост" и не визират реалните проблеми, с които зрелостниците предстои да се сблъскат. Пример за такъв коментар е постингът на читателка, подписала се като Гинка: "Когато си абитуриент, всичко хубаво в живота ти предстои - да се влюбваш, да се ожениш, да ти се родят деца. Трудностите лесно се преодоляват, когато си млад. А най-хубавото е, че много не се тревожиш за бъдещето, защото си зает да се наслаждаваш на настоящето."
Някой си Милчо й отговаря: "Защо си мислите, че не се тревожим за бъдещето? Колко семейства могат да си позволят да издържат децата си, та да си отживеят, докато са млади? Повечето абитуриенти вече са стресирани от това, че им предстоят месеци и даже години безработица. Или учене, с което по-скоро отлагат този проблем, отколкото да си постилат добре за бъдещето."
По друг начин поставя нещата инж. Гарин: "Доброто бъдеще няма сам да се появи. Хората трябва да си го създадат. А за младите такова би било възможно едва след като се напънат малко. Защото само със седене по пейките и оплакване колко сме зле нищо не се променя. Имаме поля, имаме ферми, имаме повече, отколкото ползваме. Но то не може да се работи от офиса в София. Трябва кураж и организация. И с много учене пак не става. Качеството на живот не се постига само със знания, трябва и желание. Който го има, ще придобие и умения. Хората трябва първо да си изяснят какво им трябва, за да живеят добре."
Ето и няколко мнения на песимисти (огромното мнозинство сред участниците в "Референдум"), които смятат, че за младите тук няма бъдеще.
Анонимен: "Трябва да си луд, за да мислиш, че в България има бъдеще за когото и да било, особено ако е честен. Кой както може да помага на децата си да се махат от това място. Тук бъдеще за тях няма!".
Стоян Александров: "Какво бъдеще в циганската ни държава!? И двете ми деца (братя са) си стягат куфарите - заедно, за да се подкрепят. Да се махат, тук живот няма!
Заклевам ги дори и на погребението ми да не се връщат и да помнят, че обратен път за тях няма. Тук за тях държавата е мащеха. Да обикват Австралия и да работят за нея, тя ще им е новата родина. Господ да ги пази!"
Ангелов: "Аз съм на 37 години. Имам син на 11 г. и дъщеря на 6. Ще направя всичко по силите си те да не останат в България."
Една: "И аз като Ангелов съм на 37 г., имам две деца - на 12 и 2 години. И аз силно се надявам да се махнат от скапаната държава, управлявана вече 70 години от шайка нагли и алчни неграмотни селяни. Като останат тук сами с пенсионерите и циганите, да ги видим какво ще правят."
"Да бягат, че тук ще става още по-лошо! Няма бъдеще за младите хора в тази наша обрулена държава, дано се спасят, докле е време", пише анонимен.
"Сега завършвам техникум. Тумба-лумба около абитуриентския бал, но купонът свършва. И честно да ви кажа, страх ме е.
Въобще не се чувствам готов да започна работа по специалността си, хем 4 г. съм я учил. Дори да ме вземат някъде, дори да се справям, повече от 300-400 лв. заплата няма кой да ми даде. Как се живее с такива пари? Искам да съм самостоятелен - да изляза на квартира, да не завися от нашите, но си давам сметка, че няма да оцелея. Ще трябва да се гъчкам с тях в панелката, а освен баща ми и майка ми там са и сестра ми, и баба ми. Гадже не мога да си доведа. Минаваше ми през ум да пробвам с висше, но каква полза? Учиш още 4-5 г. и пак започваш със същите мизерни пари."
Негов връстник пише: Изтрезнявам след бала и се махам накъдето ми видят очите. Остана ли тук, аз ще ги лъжа, че им работя, те ще ме лъжат, че ми плащат, и една сутрин ще се събудя остарял. Длъжен съм поне да опитам да постигна нещо. Но не тук, няма смисъл. Ако се проваля в чужбина, родната кочинка си ме чака."
Ето и малко факти за размисъл.
По данни на Агенцията по заетостта младите (до 29 г.) безработни у нас са 1/5 от всички регистрирани на борсата. Това прави към 75 хил. души. Броят им е нараснал спрямо предишния наблюдаван период.
Кризата е една от причините за трудното намиране на първа работа. Друга много важна причина е, че половината от регистрираните в бюрата по труда младежи са с основно и по-ниско образование. Към две трети нямат никаква квалификация или специалност. Безработните от над година са повече от 15 хиляди.
По данни на Европейската фондация за подобряване на качеството на живот нашата страна води класацията по брой на младежи, които едновременно са безработни, не учат и нямат образование 21,8% от българите на възраст между 15 и 24 г. отговарят на този профил. У нас делът на такива млади хора, които на практика нямат никаква перспектива, е почти 2 пъти по-висок, отколкото средният за ЕС.
На този фон е добра новината, че повече от 13 000 души до 29 г. ще бъдат наети на заплати между 290 и 1000 лв. по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Целта е намаляване на младежката безработица, предвидени са 118 млн. лв. Младежите ще се обучават и работят едновременно.
Тези, които са избрали да учат, вместо да започнат работа веднага след гимназията, невинаги могат да финансират обучението си само със средствата на семейството. Откакто през 2010 г. тръгна системата за студентско кредитиране, учещите висше у нас са теглили заеми за обучение и издръжка за общо 35,960 млн. лв., съобщи неотдавна просветното министерство. За 2011 г. са отпуснати 3975 кредита на обща стойност над 17,410 млн. лв.
Ипотечните кредити, изтеглени от хора на възраст 18-25 г., са 7,8% от всички. Като се има предвид възрастта на кредитополучателите, вероятно може да се допусне, че и тези пари са предназначени за финансиране на образованието.
Неотдавна правителството одобри нова тарифа на таксите, които студентите ще плащат на вузовете. От тази есен таксите ще са между 300 и 1500 лв. в зависимост от професионалното направление и университета. Някои висши училища са ги увеличили спрямо миналата година, но с до 100 лв.
Неотдавна в рубриката "Референдум" дискутирахме с читателите дали високото образование помага за по-добър живот у нас. Тогава публиката беше категорична, че то не само не гарантира по-добра заплата и по-висок социален статус, ами дори не повишава шансовете за постигането им. Читателите се обединиха около мнението, че у нас дипломата малко помага, при това само ако е за "правилната" специалност. Но трябва да е подкрепена и със стаж, защото само на документа никой работодател не се доверява. Но това обрича току-що завършилите, които нямат опит. Вкарва ги в порочен кръг - не получаваш работата, защото нямаш стаж, а нямаш, защото никой не те наема, та да го натрупаш.
Анкетата на "24 часа" в 13 областни града (без претенции за представителност) тогава показа, че според 48% доброто образование не дава никакви предимства за по-добър живот.
Едва 1/4 от анкетираните заявиха, че то е гаранция. За всеки пети образованието има значение само ако си учил нещо, което се търси в момента. 6% казаха, че дипломата за висше тежи само в чужбина, не и у нас.
Социолози отчитат категорична връзка между нагласите за емиграция и възрастта - колкото по-млад е човек, толкова е по-склонен да си търси късмета в чужбина. Делът на действително заминалите е най-голям сред младите до 35 г. По данни на НСИ и Евростат в момента средногодишно страната напускат около 20-25 хил. души, основно на възраст 25-39 г. В последните 3 г. се наблюдавало увеличение на емиграцията близо 10 пъти в сравнение с предхождащия ги 4-годишен период.