Йорданка Христова и Маричков пазят тоалети от 1967 година

https://www.24chasa.bg/Article/1382419 www.24chasa.bg
Йорданка Христова не е изхвърлила роклята, с която изпя “Песен моя, обич моя”.

Не хвърляйте с лека ръка стари дрехи, детски играчки и прашасали албуми, те разказват историята на едно минало.

Макар че у повечето от нас подобна гледка би предизвикала замечтана, но тъжна усмивка, според психолози споменът за това, което е било, ни прави по-щастливи.
Според изследванията хора, които пазят предмети със сантиментална стойност, обикновено имат по-високи нива на самоуважение и са по-големи оптимисти.

Щом е така, представете си колко ведър поглед за бъдещето има Йорданка Христова, която пази по една пеленка и дрешка от бебешкия период на децата си. В гардероба й все още стоят роклята и обувките, с които записала клипа към "Песен моя, обич моя" преди повече от 40 години. Тя пази и други емблематични тоалети от изгрева на музикалната си кариера.

Йорданка Христова и Маричков пазят тоалети от 1967 година

"Ако си заобичам нещо, трудно се разделям с него. Така съм и с коли, и с чанти. Не ме интересува модата. Ако не са децата или някои близки приятели, няма да си купя нови. Не съм вещоман, но харесвам ли си нещо, то ми е като ръкавица, като част от тялото", казва певицата.

Кирил Маричков съхранява костюма, който майка му ушила за сценичните изяви на “Щурците” преди повече от 40 години.
Кирил Маричков съхранява костюма, който майка му ушила за сценичните изяви на “Щурците” преди повече от 40 години.

Допреди две години, когато обират жилището й, е имала и талисман, с който излизала на сцената.

Йорданка Христова и Маричков пазят тоалети от 1967 година

"Беше ми подарък от едно семейство мои почитатели. Византийски кръст със сапфири. Но ми го откраднаха", казва певицата.
Щастливец е и Кирил Маричков, защото пази костюм, който ще може да закопчее само ако свали 20 кила.

Васко Кръпката признава, че е вехтошар. Освен стари чифтове дънки, той складира огромно количество плочи, дискове и всякакви джунджории.
Васко Кръпката признава, че е вехтошар. Освен стари чифтове дънки, той складира огромно количество плочи, дискове и всякакви джунджории.

В далечната 1967 г. "Бийтълс" издават албума Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band. В същата година в България се появяват "Щурците" и се влюбват в хусарските униформи, с които са снимани ливърпулците на обложката на албума.

Стоянка Мутафова до пианото, на което майка й обичала да свири.
Стоянка Мутафова до пианото, на което майка й обичала да свири.

Тогава майката на Маричков, която работи като художник в Киноцентъра, им ушива подобни костюми. "Много елегантни, с народни елементи. Моят е черен с червени и зелени шевици и още си го пазя", казва Маричков.

Асен Блатечки пази часовника на баща си.
Асен Блатечки пази часовника на баща си.

Другата вещ, която той грижливо съхранява вече над 40 години, е подарък от леля му Анче. Тя била омъжена за германец и живеела в Щутгарт, откъдето изпратила на племенника си оригинална американска китара "Хендел".

Любо Нейков има реликви от 1910 г.
Любо Нейков има реликви от 1910 г.

"Не можах да повярвам! Тогава, като казвах, че е от леля ми, хората не ми вярваха. В онези времена беше много трудно да ти изпратят нещо от Запада", спомня си Маричков.
Едва когато един ден Вили Казасян отишъл с радиооркестъра в музикалния магазин в Щутгарт, от който била китарата, всички разбрали, че щурецът казва истината. Точно тогава в магазина влязла и леля Анче и продавачът казал: "Ето това пък е лелята на Кирил Маричков." А Вили възкликнал: "Значи наистина има леля", смее се Маричков.

Нешка Робева в дома си. На стената се вижда газената лампа на майка й, а долу - старата шевна машина на леля й.
Нешка Робева в дома си. На стената се вижда газената лампа на майка й, а долу - старата шевна машина на леля й.

Любо Нейков също пази стари дрехи, но само ако са купени от места, от които има добри спомени. Пази и предмети от хора, които вече не са живи. "Независимо че са ми отеснели и не ги нося, си ги съхранявам", казва актьорът.

Любо има и реликви от 1910 г. и от периода на Втората световна война, които се предават в семейството му от поколения и с които не смята да се разделя.

Казват, че хората на изкуството са по-чувствителни и сантиментални. Поредното доказателство за това е актрисата Стоянка Мутафова. В дома й от десетки години стоят два музикални инструмента, на които не свири. Но и не иска да изхвърли.

Пианото, с което никога няма да се раздели, е на повече от век. "Майка ми много обичаше да свири на него, затова няма да го изхвърля. Макар че аз вече не свиря и ми пречи", казва актрисата. "Имам и роял, който също ми е скъп, но понякога ми идва да го изхвърля през прозореца. С пиано и роял става тясно", смее се Мутафова.

Освен към двете пиана, които й напомнят за любим човек, Мутафова не се привързва към вещи. "Дрехи не пазя, хвърлям и раздавам всичко", казва тя.

Също като Мутафова нейният колега Асен Блатечки има сантиментално отношение към вещи, които му напомнят за любими хора. И до днес той пази златния часовник, който подарил на баща си за 50-годишнината му.

"След като той почина, аз го взех. Никога няма да го сложа, не нося злато, но ще го пазя винаги", казва Блатечки.

Колкото повече минават годините, толкова по-сантиментална става и Нешка Робева.
"Все повече имам нужда да погледна в старите албуми, в които съм изрисувала мустаци на баща ми или съм начервила устните на майка ми", казва тя. В дома на Нешка от десетилетия се пазят два предмета с голяма емоционална стойност за нея.

"Шевната машина на леля ми. Всеки път когато легнеше да си почива следобед, гледах да се докопам до нея и да пошия.

И газената лампа на мама. Едно време, когато нямахме електричество за около година, съм учила на нея", спомня си Робева.
В домашната си библиотека тя пази и стари книги на родителите си. Но по отношение на останалите вещи няма сантименти.

"Аз съм на серии - пазя, пазя, после събера всичко и го раздам. А когато усетя, че започвам да се привързвам към някое бижу или дреха, заставям се да го подаря. Човек не бива да си позволява да се влюбва във вещите", обяснява Робева.

Безспорно никой от светските среди не може да се бори с Васко Кръпката, що се отнася до съхраняване на стари вещи. Той пази стотици грамофонни плочи, касети, ленти и дискове с музика. В гардероба му виси и бяла ленена риза на дядо му, с която Кръпката дори е пял по концерти. Още си пази и палката за тъпан, която дядо му му изработил.
И, разбира се, дънки. При това повечето стари. "Тези, заради които ми излезе прякорът, ми ги подари брат ми през 1978 г., когато излязох в първия си отпуск от казармата. Беше ги намерил с връзки. Пазя си ги много и си ги нося", казва блусарят. Другите чифтове, които има, са значително "по-нови" - от края на 80-те.

Ако и вие пазите спомени от миналото, продължавайте в същия дух. Особено ако ви връщат в детството. Когато ги извикаме в съзнанието си, те повишават настроението ни също като парче шоколад или хубава музика. В организма ни се отделя ендорфин (наричан хормона на щастието), който не само ни прави по-щастливи, но и подсилва имунната система и повишава работоспособността. Вероятно заради това психолози използват носталгичните чувства при терапии срещу самотата.

И все пак всяко лекарство в голяма доза става отрова. Оставете си място и за вещите, които ще ви служат само тук и сега.

Мадлен Алгафари, психолог: Още нося мантото, с което бях на бала си

Хората, които пазят стари вещи, са хора, които попринцип задържат, трупат, стискат, премълчават. Тези хора не могат да бъдат агресивни. Те предпочитат доброто старо пред новото, защото неизвестното ги прави тревожни.

И въпреки всичко носталгията не е нещо лошо. Тя е доказателство за едно щастливо минало.

Аз самата например и до днес пазя и дори нося мантото, с което бях на абитуриентския си бал. Имах и скъпи за мен бижута, брачните ми халки. Но ни обраха и ги откраднаха. Спомена обаче никой не може да ти го отнеме.

Затова добре е да преживяваме момента максимално. Защото тялото винаги е тук и сега, но душата може да се терзае по миналото или да се тревожи за "нероден Петко". Когато тялото и душата не са на едно и също място, хармонията в живота ни се разстройва.