Брендо води летец в Панама, кара го да пренася кокаин

https://www.24chasa.bg/Article/1384207 www.24chasa.bg

На 3 април 2012 година бившият летец Чавдар Генов дава показания срещу задържания кокаинов бос Евелин Банев-Брендо пред 35-и състав на Софийския градски съд.

51-годишният мъж, който е бил главен инженер в няколко частни авиокомпании у нас, разказва смело пред съдиите, прокурора, следователя и обвиняемия как в годините на прехода е пренасял със самолети оръжие за Еритрея на фирми, създадени от бившата Държавна сигурност (ДС).

Как висши служители на МВР, свързани с Българската социалистическа партия, са се занимавали открито с контрабанда на цигари. Как генерали от ДС са седели на една маса с трафиканта Иван Тодоров-Доктора и са си говорили за Маргините.

Лично Тодор Живков помага на пилота да остане в летателния бизнес. СНИМКИ: РУМЯНА ТОНЕВА И БУЛФОТО

Как самият той е бил предаден на мафията от полицейски служители, а синът му отвлечен, за да пренася наркотици за Златко Баретата.

Чавдар Генов, който от години живее със семейството си в чужбина, разказва също как е летял с Евелин Банев до Панама и убеждаван там от арабин да достави оръжие до Африка и кокаин за българския му партньор Брендо.

Редакцията е готова да представи и мненията на засегнатите страни от показанията на Генов.

Днес в първата част от поредицата четете как пилотът е спасен от репресии в тоталитарните години лично от вожда Тодор Живков. В деня, след като дава показания, Чавдар Генов е получил заплахи.

СВИДЕТЕЛЯТ: Разбирам правата си, обещавам да кажа истината.

Разпитът на свидетеля Генов се провежда от следовател Попов. На въпроси на следователя свидетелят отговоря:

ВЪПРОС: Разкажете за вашата трудова дейност като летец.

ОТГОВОР: През 1984 г. завърших Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, след което бях разпределен във ВВС на НРБ в транспортния авиационен полк.

До 1986 г. съм служил като редови офицер. През 1986 г., поради обстоятелства, които, ако желаете, ще изложа по-подробно, бях обвинен за кражба на автомобил на неустановена дата и от неустановен собственик и бях осъден на 3 г. затвор от военен съд и бях задочно изключен от редовете на БКП.

Изтърпях наказанието си, не разбира се, в затвор. Времената бяха такива, че не съм повдигал жалби за преразглеждане след изтърпяване на наказанието. Включих се отново в живота на България въпреки трудностите, защото не бях допускан от бившите военни по препоръка на кадровика да се върна в гражданската авиация и близо 1 година съм печелил 6 конкурса за работа в институти и учреждения, при което доброволно трябваше да напускам.

През 1987 г., в края й, постъпих в гражданската авиация. Първоначално бях по лично настояване на другаря Тодор Живков, с когото се срещнах и обясних, че при средствата, с които ме е обучавала държавата, е грешно да работя друго, освен това, което съм учил, и той разпореди да ми бъде дадена възможност да започна работа в гражданската авиация.

Въпреки, че указанията бяха първоначално за "Балкан", те ме изпратиха в селскостопанската авиация. В селскостопанската авиация започнах от автомонтьор в гаража на Дирекция "Селскостопанска авиация", въпреки, че съм с висше образование и високия успех, който имах, но за мен беше лесно да се докажа лесно и бързо, че съм специалист, и от обикновен автомонтьор минах през ръководител земно техническо осигуряване, технически ръководел на Дирекция "Селскостопанска авиация" и спечелих конкурс в учебния център на "Балкан", след което се върнах в редовете на гражданската авиация изцяло и по скоро се занимавах с карго авиацията, защото преподавах едновременно, и на техниците, и на летците, опериращи едновременно на самолети Ан-12 и Ан-18 и в останалото време самия аз участвах в полетите и подготовката на самолетите.

През 1992г. с мои контакти, получил съм ги от семейството си, имах възможност да осигуря закупуване на три самолета Ан-12 от бивши военнотранспортни самолети от Русия за нуждите на авиацията в България. "Балкан" се отказа да ги вземе под предлога, че няма да могат да им осигурят ресурс, но в последствие разбрах, че причините са чисто икономически.

Тогавашните колеги от "Балкан" просто искаха да си създадат частна авиокомпания и да вземат тези самолети. Тогава дадох възможност тези самолети да се закупят от вече създадената авиокомпания "Еър София" през 1992 г. и тя ги закупи за 280 000 долара. По този начин попаднах в авиокомпания "Еър София".

С трудовата си дейност и с подготовката ми от Долна Митрополия и следващите курсове, които бях преминавал и в академия "Жуковски", и в Киевския авиационен институт, ми беше лесно да се утвърдя като специалист и за месец-два станах главен инженер на "Еър София" и ръководител по експлоатацията на самолетите. "В Еър София" работих от 1992 г. до 1997 г. След 1997 г., до създаването на моята авиокомпания "Рила Еър Лайнс" работех като консултант в Главна дирекция "Въздухоплавателна администрация". Не случайно тогава бяха тези публикации, че ме готвят за бъдещ зам.-министър по въпросите на гражданската авиация, но никога не съм се стремял към ръководни постове, за мен беше основно да работя това, за което съм учил, а именно да летя и да подготвям авиационната техника за безопасни полети.

В "Рила Еър Лайнс" работих до 2001 г., когато фактически обявихме несъстоятелността на фирмата. След това 2 години бях във Венецуела, върнах се и работих в "Магик Еър Ланс" до края на 2007 г. и от 2008 г. до ден днешен работя извън страната.

Докато работех в "Еър София", тогава имах възможност да се запозная с някои бизнесмени, които впоследствие излязоха в публичното пространство като бизнесмени със съмнителен бизнес, но познанствата ни бяха дотолкова, доколкото аз бях организатор на полетите и участвах в част от тези полети, защото обикновено летях събота и неделя до емирствата, за да не прекъсвам летателните си права, а през другото време посрещах самолетите, организирах тяхната подготовка и при всяко това посрещане, когато пристигаше карго, обикновено тези бизнесмени идваха на стоянката на летището и сами някои от тях чакаха каргото. По този начин се запознах с част от тях.

С други съм се запознал в офиса на "Еър София", защото като организатор бях лицето, което беше координатор между техническата база и самолетите на "Еър София" и администрацията на компанията в лицето на собствениците Георги Иванов и Лилян Стоев Тодоров.

ВЪПРОС: Какви вещи се пренасяха основно с това карго?

ОТГОВОР: С "Еър София", още преди да се издаде т. нар. лицензионен режим за сертифициране на компаниите, които имат право да превозват оръжие, и стоки с двойна употреба, се возеха оръжия - небезизвестния проблем на каргото, който е публично известен.

Оръжия се возеха на фирми "Кинтекс", "Авимекс", "Арсенал", в които организации на полетите товарене, присъствие на товарене съм присъствал и във връзка с това съм имал контакти с тези бизнесмени.

Тези полети бяха повече през 1994-19 95-1996 г. По мое време авиокомпанията се разрастна, имаше вече общо 7-8 самолета.

Един самолет работеше постоянно в Африка, другите се отдаваха на постоянни договори, но имаше и 2 самолета, които редовно обслужваха именно тези бизнесмени тук за България. Оттам датират контактите ми с тях, но най-вече с част от тях се засилиха контактите ми след създаването на частната ми авиокомпания "Рила", която и първа взе лиценз за превоз на оръжие и стоки с двойна употреба.

Идваха вече при мен конкретно да се договарят за тези превози. Извършвал съм превози както дадох и предварителни показания.

Започнахме с фирма "Алдар", "Аркос", "Амигос 3", " Сузуки 2", "Делта Г", "Доби". Това са дружества на тези хора, които споменах, има и други хора, които са бизнесмени, не толкова известни, които не съм посочил като Боби Величков, Валери Мучкаев, Али - който е йеменец, но не се сещам фамилията му.

Затова мога да говоря по подробно за тези полети, когато са извършвани курсове с оръжие и цигари, и вече отправените към мен искания да превозвам и наркотици с авиокомпанията, каквото искане беше отправено директно от партньора на Ивелин Николов-Брендо по време на посещението ми в Бразилия и оттам в Панама.

ВЪПРОС:Кога се случи искането да превозвате наркотици?

ОТГОВОР: При мен дойде Ивелин Николов-Брендо през 1999 г., не си спомням точна дата, дойде в офиса на авиокомпания " Рила еър лаин" на ул. "Якобица" 18, тъй като авиокомпанията единствена имаше тогава лиценз за превоз на оръжие и стоки с двойна употреба, и той заяви като клиент желанието да превозва оръжие от "Арсенал" за Бразилия.

Обяви, че на следващия ден ще има особености по доставката на този товар и се налага аз и той лично да пътуваме при партньора му в Бразилия, където да обясня мога ли да извърша тази доставка, защото по специфичен начин трябва да се превози оръжието.

Организирахме пътуването седмица след първото му посещение. Заминахме през Милано за Сао Паулу, оказа се, че срещата ни не е в Бразилия, а в Панама.

Летяхме до Милано с "Балкан" въпреки проблемите, които имаше, и от Милано до Сао Паулу от Сао Паулу дойде човек, който се познаваше с Ивелин Николов-Брендо, защото му даде билетите на него и каза, че ни чакат в Панама.

Всички разходи по пътуването за билети авиокомпанията си ги плати, защото той постави въпроса, че ако се осъществи възможността за доставка, те няма да се пазарят за цената на полета.

Разбира се, не всичко съм плащал в тази командировка, защото хотела, в който пренощувахме в Панама, защото трябваше да се върнем обратно веднага, го поеха те. Когато слязох долу на рецепцията да платя, те казаха, че всичко е платено.

Аз единствено презаверих билетите за следващия ден. Четиридена общо беше отиване и връщане, като се има предвид и часовата разлика. Ние там имахме делови разговор от няколко часа, преспахме и си тръгнахме обратно.

Стигнахме до Панама в един офис, който не беше поддържа, но съвременно строителство. Неговият партньор се оказа арабин - Адам, който говореше английски.

Разговаряхме с него и той ми постави въпроса, че тези автомати "Калашников" трябва да се доставят в джунглата, където няма възможност за кацане, и той каза, че това е специфичното и пита мога да го направя или не.

Обясних им, че след като те не са ембаргова страна и след като ние имаме лицензи за превоз на тази стока и продавачът е с редовни лицензирани документи, аз нямам проблем да извърша тази доставка и в джунглата въпреки, че не знам за кого се доставя това нещо, но след като те са клиентите, които плащат, това си е техен проблем.

Обясних им, че тъй като самолетите са бивши транспортно-десантни, имаме възможност да снижим до 300 метра височина и припредварителна подготовка на товара, който е поставен в денкове, кръжейки в даден периметър, да се изхвърли този товар на мястото по координатите, които те ще дадат.

Шокът беше след това, като остана много доволен от това обяснение и каза: "ти наистина си професионалист". Остана доволен от това обяснение, но ми каза, че трябва да кацнем на летище, което не е международно, което вече аз му обясних, че това нещо не може да се случи, тъй като ние летим с международен полет с полетни разрешения и на друго летище не можем да кацнем освен на международно летище.

Той ми обясни, че проблемът за кацането е, че трябва да натовари стоката, с която те се разплащат с българския си партньор в България, при което ми спомена, че това е кокаин.

Отговорих, че е невъзможно да се кацне на такова летище, което не е международно, най-важното, което е, че аз никога не бих си позволил да извърша такъв полет, защото имам деца и никога не бих доставил в която и да е точка наркотик.

При което той беше много шокиран, извика Ивелин Николов-Брендо, изглежда в съседна стая, защото излезнаха от друга врата, а не от тази, от която влезнаха, разговаряха известно време - не повече от половин час, при което се върнаха после при мен в стаята и ми каза, че допълнително ще обсъдят нещата с партньора си и е убеден, че ще има транспортна сделка за доставката на оръжието.

Аз се притесних при това нещо каква ще бъде реакцията на Ивелин Николов, въпреки че до този момент не го познавах като агресивен човек, но за мое учудване той беше спокоен.

Отидохме в хотела, спахме, сутринта, тръгвайки за летището, видях и ми направи впечатление, че е малко неадекватен и според мен беше употребил наркотик.

Не мога да го твърдя това, не съм правил проверка, но интересното беше, че най-вече по време на полета от Сао Паулу до Милано, където имаше половин час много силна турбуленция, беше много уплашен, аз си направих една авиационна шега, че няма самолет, останал във въздуха, самолетите или кацат, или падат, при което той много остро реагира и на връщане разговаряхме по-кратко, той се опитваше да спи и да се успокои до Милано.

В Милано, като кацнахме, отидох да презаверя билетите, защото бяха за друга дата. Той излезе пред летището и каза, че там ще ме чака, и за мое учудване, като презаверих билетите и излязох отвън да го взема, той беше обграден с полиция, защото по разказ на полицията си бил събул джапанките и си натопил краката във фонтана, за което полицията го санкционирала. Успях дипломатически да им обясня, че сме чужденци и се извиняваме за нарушаването на обществения ред, и ги молих да вземат такива санкции, че да не ни доведат до забавяне на трансферния полет за България.

След това се прибрахме в България, беше спокойно и вече 2 дни след това той дойде в офиса, и то пеша, при което вече беше по-агресивен, че е загубил много пари от сделката за превоза на оръжие, че за това нещо има вина авиокомпания "Рила".

По този начин се запознах с небезизвестните вече братя Маргини - Красимир Маринов и Николай Маринов, с Ивелин Николов-Брендо, със Златомир Иванов -Баретата, с Иван Тодоров-Доктора,

Красимир Николов, Георги Георгиев, хора, които по това време извършваха полети с "Еър София" и превозваха свое карго - електроника, платове, цигари, от Азия, Европа, Сърбия.

Във връзка с тези полети съм имал близък контакт в рамките на своята дейност дотолкова, доколкото дали каргото е пристигнало невредимо, дали всичко е пристигнало съответно навреме.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Известният блус музикант Буги Барабата е починал тази нощ! Скръбната вест съобщиха негови колеги от радио "Z Rock". Не се съобщават причините за кончината на 58-годишния музикант. Той бе една от най-колоритните фигури в българския блус и рок. Истинското му име е Марио Събев. Той е роден на 24 декември 1960 г.

На дюнери и цигари кара през последно време режисьорът Нидал Алгафари, видяха топпапараците на "България Днес". Видимо наедрял от нездравословните закуски, Нидал бе изловен на улицата с поредната покупка на арабски сандвич. В другата ръка нагизденият в бяла риза бивш пиар стискаше димящ фас. Нездравословно!

Шеф-готвачът Дани Спартак не е изкусен майстор само в кухнята. Бива го и в механиката! Победителят от първия сезон на "Хелс Китчън" бе уловен от папараците на "България Днес" да поправя кола пред столичен ресторант. Спартак излезе директно от кухнята, като даже нямаше време да махне престилката си, с която забърква гурме ястията.