Проф. Бойко Рангелов: Това земетресение бе странно, идва от сляп разлом

https://www.24chasa.bg/Article/1387683 Проф. Бойко Рангелов: Това земетресение бе странно, идва от сляп разлом Проф. Бойко Рангелов: Това земетресение бе странно, идва от сляп разлом www.24chasa.bg
ПРОФ. БОЙКО РАНГЕЛОВ Снимка: Гергана Вутова

 С проф. Бойко Рангелов разговаря ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА

- Проф. Рангелов, какво точно се случи в София от научна гледна точка миналата нощ?

- Уплах, най-меко казано, за хората. Иначе стана земетресение, каквото в този район досега не се е случвало. Досега няма данни за подобен трус в този район. Отмести се един земен блок надолу и предизвика това земетресение. Там не са известни разломи, които да генерират толкова силни земетресения. Прояви се нещо, което в нашата наука се нарича “сляп разлом”.

Неговата изява не е върху земната повърхност, както са видими повечето разломи, а под някаква седиментна покривка. По тази причина са неизвестни. Затова казвам, че се случи нещо странно. Казват: преди 100 години е имало подобно земетресение. Преди 150 години е имало още по-силно. Само че те нямат нищо общо по своя генезис, по своето местоположение на огнището с това, което се случи сега.

- Каква е разликата?

- Онези земетресения са били реализирани по ясния Витошки разлом, който се простира в подножието на Витоша - точно на границата между издигнатата част и там, където е софийската котловина. Докато това е разлом извън тези територии. Той се намира в района на Радомир, Батановци, Рударци. Перник, разбира се, пострада най-много, защото е близо. Движенията на отместване на земните блокове се случват само в геодинамична обстановка, която е на разтягане, т.е. нещо е опънало земната кора в посока североизток-югозапад и скъсването е станало в перпендикулярната посока- северозапад-югоизток.

Усещането на повечето хора беше за хоризонтално люлеене. Но едно земетресение генерира първични, вторични, повърхностни вълни. Първичните са по-слаби, те се усещат вертикално. Някои хора казаха: подхвърли ме в леглото. Усетихме по-продължителната част от вторичните вълни, които ни създават усещането за хоризонтално движение. Аз успях да преброя време на колебание на нашия блок на 11-ия етаж от порядъка на 10-11 секунди.

- Ще има ли последствия от това странно явление?

- Последствията вече ги виждаме. Следва силна афтършокова поредица. Може да има два сценария на развитие - оптимистичен и песимистичен.
Оптимистичният
е в рамките на месец - месец и половина да ни стресират все по-слаби затихващи трусове и всичко да се размине с това. Според песимистичния до 2 седмици да се случи по-силно земетресение. Вероятността да се случи първият сценарий е по-голяма.

- Дано!

- Така се молим всички.

- Колко бяха афтършоковете след силния трус?

- Над 20. Земетресението по различни оценки има два заявени магнитуда. Един по обемни вълни, който е 5,8, и втори, по т.нар. моментен магнитуд, който е 5,6.

- Колко се е усетило по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник?

- По интензивностната скала за София бих дал 5-а/6-а степен, а за района на епицентъра - 6-а/7-а от максимум 12.

- Има ли връзка нашето земетресение с италианското отпреди 2-3 дни?

- Земетресението там беше малко по-силно и с малко по-тежки последици. Връзка няма. Те са достатъчно далече, за да си прехвърлят енергия. А и да има такова прехвърляне, то става много продължително във времето.

- Софиянци не си спомнят подобен трус.

- За последен път подобно земетресение е имало през 1917 г. То е било с магнитуд, приблизително равен на този и с малко по-големи интензивности за София, защото е било местно и по-плитко.

- А Вранчанското?

- Вранча е много далече, но предизвика подобни интензивности в София. Тогава, на 4 март, 19 77 г., имаше евакуирани блокове, спомням си го като очевидец.

- Вие и семейството ви уплашихте ли се?

- Аз нямам усещането за страх от земетресения. Моето семейство, да, поуплаши се. Излязохме навън. Изчакахме около час. Това е правилният подход при близко и толкова силно земетресение - да се изчака известно време какво ще се случи след първичния трус.

Слязохме пеша по стълбите. Като се прибирахме обаче, се качихме с асансьора, спестихме си качването. Не е най-правилното, но вече ни беше разминало от стреса.

- Може ли това земетресение да събуди заспалия вулкан Витоша?

- Не, това не е възможно. Витоша е била активен вулкан преди повече от 30 милиона години. Сега е така "запечатан", че никакви земетръси не могат да го разбудят.

- А разломът?

- Божа работа, но по принцип не би трябвало. Тъй като са сравнително близко, но са от различни разломни системи, никой не знае.

- Възможно ли е птиците и другите животни да са станали по-агресивни в деня след труса?

- Това, което ми направи впечатление през нощта на земетресението, беше, че гарваните грачеха и това беше единственият звук, който се чуваше. Беше куриозно и за мен защо само тези птици се вълнуват. Всички други мълчаха.

- А може ли влияние за земетресението да оказват тунелите от мините в Перник?

- Не, абсолютно е изключено. Галериите в Перник са на няколкостотин метра дълбочина, докато трусът е с дълбочина над 10 километра, което изключва връзка между тях.

- А слънчевото затъмнение?

- Подредбата на Земята, Луната и Слънцето на една линия предизвиква т.нар. земни приливи. Тези движения обаче са толкова бавни, че са от порядъка на няколко милиметра за час и не могат да окажат влияние, защото иначе, ако не беше така, тези земетресения щяха да стават заедно с тези приливни изменения.

- Земетресенията ускоряват ли други физични процеси в атмосферата, като дъжда например?

- Няма нищо общо с дъжда, но силните земетресения като това в Япония могат да променят в незначителна степен оста на въртене на Земята.

- В близките нощи може ли софиянци и перничани спокойно да си легнат в леглата?

- Ами... могат да си легнат, без да давам гаранция за спокойно.

- Това не звучи много оптимистично.

- Просто знам, че ще продължи да ни люлее по-слабичко, но вече сме с изострена чувствителност.

- Какво е необходимо да направим?

- Горещо бих препоръчал на всички да си подготвят чанта с малко храна, малко вода, документи, пари, които да са подръка при бързо напускане на дома. Най-важното нещо е да няма паника - тя е най-големият ни враг в подобни ситуации.

- А друго важно?

- Другото важно е да се помолим на Господ пак да е българин. И да ни пази. Не знам с какво сме го заслужили, но досега все така става… дано продължи и занапред - иначе това е по-малкият дявол, дано не дочакаме по-големия!

- Може ли да направим нещо сами?

- Да, може! Преди година издадох книга - “Природни бедствия - нелинейности иоценка”. Изпратих по един екземпляр на премиера, нашия министър, еврокомисаря ни! Получих коректна, положителна оценка само от кабинета на г-жа Кристалина Георгиева. А вътре в книгата има много рецепти за това как да се пазим от природните бедствия и техните пакости. Нашата помощ за Господа е да правим това, което зависи от нас, за да се запазим.

БОЙКО РАНГЕЛОВ - ВИЗИТКА

Професор в Минно-геоложкия университет

Сеизмолог, геофизик

Работи повече от 30 години в БАН по въпросите на природните бедствия - земетресения, цунами, вулкани

Експерт в 52 проекта - национални и международни

Има 14 книги, над 250 научни публикации, множество популярни изяви.

Гост-професор в Университета в Болоня и в Научния център на Европейската комисия в Испра, Италия

Вижте новия сайт на "24 часа"

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Валери Симеонов: Какво са ти виновни мъртвите, Миленко?

Разрушаването на паметната плоча на Каймакчалан е станало по-рано, клипът с чука е театър - Г-н Симеонов, как си обяснявате поругаването на паметника на загиналите български войници на връх

Калина Чапкънова: Йерархия между тримата атентатори в Сарафово няма, имат различни роли

Повдигнати са обвинения за две деяния - тероризъм и документно престъпление, казва административният ръководител на Бургаската окръжна прокуратура - Прокурор Чапкънова,

Джефри ван Орден: Бареков ще направи силна консервативна партия, надявам се - партньор на Борисов

Нужно е ново законодателство за бежанците - да покажем, че нямат право току-така да пристигат и да ни привнасят проблема си С Джефри ван Орден, евродепутат от Европейските консерватори и

Виктор Меламед: Българите ходят в Тайланд заради баланса между цена и качество

Миналата година почетният консул издал 7000 визи на наши туристи - Г-н Меламед, отскоро сте “Офицер на най-благородния орден на Тайландската корона”. Как бяхте удостоен с това високо държавно отличие?

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар

Димитър Коцев-Шошо: Всеки от нас има своята лудост. Не бива да я държим в клетка

Димитър Коцев-Шошо: Роден в София през 1971 г., син на големия актьор Константин Коцев Завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо

Четем книги, които са най-далеч от сивото ежедневие

Мнозина от нашето поколение не приемат нещо, ако е задължително, ако родителите те карат, ако го е правила баба ти С учениците от 51-о средно училище в София разговарят Ярослава Прохазкова и Юри

Николай Ненчев: Летях с ремонтиран МиГ-29, ще скоча и с новия десантен парашут

Работим за изравняване на коефициентите за изчисляване на заплатите с тези в МВР, казва министърът на отбраната - Г-н министър, какъв сигнал искахте да отправите с втория си полет в кабината

Росен Петров: Ако иска да оцелее, Европа трябва да се сплоти

Още акценти от интервюто: Депутатът Толстой е круша, паднала далеч от дървото От избори до дупка накрая се пада в дупката С депутата от БДЦ разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА - Г-н Петров, честит празник!

Посланик Наргиз Гурбанова: Фондация “Хайдар Алиев” задълбочи нашите отношения

Азербайджан и България са стратегически партньори - Посланик Гурбанова, как стана така, че напоследък в България все по-често се споменава името на фондация “Гейдар Алиев”?

  • За мръсния бизнес на каналджиите - тежки наказания

    Грозният и ужасяващ бизнес на каналджиите на мигранти през България и Сърбия стига оборот от 100 000 евро на ден според български експерти. (Виж 5-а стр.) Явно българските каналджии добре печелят от мръсния си занаят, щом Европол ги нарежда на първо място - по-добри били от египтяни, унгарци, иракчани.
  • Страда ли икономиката от дългите празници

    Едни сектори се радват, други са ощетени. Затова е по-добре този въпрос да се решава от фирмите КАКЪВ ще бъде ефектът за икономиката от това че се сливат почивни дни и част от тях после се отработват? От гледна точка на цялостния ефект за икономиката не може да се каже, че има забележим положителен или отрицателен ефект.