Проф. Бойко Рангелов: Това земетресение бе странно, идва от сляп разлом

https://www.24chasa.bg/Article/1387683 www.24chasa.bg
ПРОФ. БОЙКО РАНГЕЛОВ Снимка: Гергана Вутова

 С проф. Бойко Рангелов разговаря ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА

- Проф. Рангелов, какво точно се случи в София от научна гледна точка миналата нощ?

- Уплах, най-меко казано, за хората. Иначе стана земетресение, каквото в този район досега не се е случвало. Досега няма данни за подобен трус в този район. Отмести се един земен блок надолу и предизвика това земетресение. Там не са известни разломи, които да генерират толкова силни земетресения. Прояви се нещо, което в нашата наука се нарича “сляп разлом”.

Неговата изява не е върху земната повърхност, както са видими повечето разломи, а под някаква седиментна покривка. По тази причина са неизвестни. Затова казвам, че се случи нещо странно. Казват: преди 100 години е имало подобно земетресение. Преди 150 години е имало още по-силно. Само че те нямат нищо общо по своя генезис, по своето местоположение на огнището с това, което се случи сега.

- Каква е разликата?

- Онези земетресения са били реализирани по ясния Витошки разлом, който се простира в подножието на Витоша - точно на границата между издигнатата част и там, където е софийската котловина. Докато това е разлом извън тези територии. Той се намира в района на Радомир, Батановци, Рударци. Перник, разбира се, пострада най-много, защото е близо. Движенията на отместване на земните блокове се случват само в геодинамична обстановка, която е на разтягане, т.е. нещо е опънало земната кора в посока североизток-югозапад и скъсването е станало в перпендикулярната посока- северозапад-югоизток.

Усещането на повечето хора беше за хоризонтално люлеене. Но едно земетресение генерира първични, вторични, повърхностни вълни. Първичните са по-слаби, те се усещат вертикално. Някои хора казаха: подхвърли ме в леглото. Усетихме по-продължителната част от вторичните вълни, които ни създават усещането за хоризонтално движение. Аз успях да преброя време на колебание на нашия блок на 11-ия етаж от порядъка на 10-11 секунди.

- Ще има ли последствия от това странно явление?

- Последствията вече ги виждаме. Следва силна афтършокова поредица. Може да има два сценария на развитие - оптимистичен и песимистичен.
Оптимистичният
е в рамките на месец - месец и половина да ни стресират все по-слаби затихващи трусове и всичко да се размине с това. Според песимистичния до 2 седмици да се случи по-силно земетресение. Вероятността да се случи първият сценарий е по-голяма.

- Дано!

- Така се молим всички.

- Колко бяха афтършоковете след силния трус?

- Над 20. Земетресението по различни оценки има два заявени магнитуда. Един по обемни вълни, който е 5,8, и втори, по т.нар. моментен магнитуд, който е 5,6.

- Колко се е усетило по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник?

- По интензивностната скала за София бих дал 5-а/6-а степен, а за района на епицентъра - 6-а/7-а от максимум 12.

- Има ли връзка нашето земетресение с италианското отпреди 2-3 дни?

- Земетресението там беше малко по-силно и с малко по-тежки последици. Връзка няма. Те са достатъчно далече, за да си прехвърлят енергия. А и да има такова прехвърляне, то става много продължително във времето.

- Софиянци не си спомнят подобен трус.

- За последен път подобно земетресение е имало през 1917 г. То е било с магнитуд, приблизително равен на този и с малко по-големи интензивности за София, защото е било местно и по-плитко.

- А Вранчанското?

- Вранча е много далече, но предизвика подобни интензивности в София. Тогава, на 4 март, 19 77 г., имаше евакуирани блокове, спомням си го като очевидец.

- Вие и семейството ви уплашихте ли се?

- Аз нямам усещането за страх от земетресения. Моето семейство, да, поуплаши се. Излязохме навън. Изчакахме около час. Това е правилният подход при близко и толкова силно земетресение - да се изчака известно време какво ще се случи след първичния трус.

Слязохме пеша по стълбите. Като се прибирахме обаче, се качихме с асансьора, спестихме си качването. Не е най-правилното, но вече ни беше разминало от стреса.

- Може ли това земетресение да събуди заспалия вулкан Витоша?

- Не, това не е възможно. Витоша е била активен вулкан преди повече от 30 милиона години. Сега е така "запечатан", че никакви земетръси не могат да го разбудят.

- А разломът?

- Божа работа, но по принцип не би трябвало. Тъй като са сравнително близко, но са от различни разломни системи, никой не знае.

- Възможно ли е птиците и другите животни да са станали по-агресивни в деня след труса?

- Това, което ми направи впечатление през нощта на земетресението, беше, че гарваните грачеха и това беше единственият звук, който се чуваше. Беше куриозно и за мен защо само тези птици се вълнуват. Всички други мълчаха.

- А може ли влияние за земетресението да оказват тунелите от мините в Перник?

- Не, абсолютно е изключено. Галериите в Перник са на няколкостотин метра дълбочина, докато трусът е с дълбочина над 10 километра, което изключва връзка между тях.

- А слънчевото затъмнение?

- Подредбата на Земята, Луната и Слънцето на една линия предизвиква т.нар. земни приливи. Тези движения обаче са толкова бавни, че са от порядъка на няколко милиметра за час и не могат да окажат влияние, защото иначе, ако не беше така, тези земетресения щяха да стават заедно с тези приливни изменения.

- Земетресенията ускоряват ли други физични процеси в атмосферата, като дъжда например?

- Няма нищо общо с дъжда, но силните земетресения като това в Япония могат да променят в незначителна степен оста на въртене на Земята.

- В близките нощи може ли софиянци и перничани спокойно да си легнат в леглата?

- Ами... могат да си легнат, без да давам гаранция за спокойно.

- Това не звучи много оптимистично.

- Просто знам, че ще продължи да ни люлее по-слабичко, но вече сме с изострена чувствителност.

- Какво е необходимо да направим?

- Горещо бих препоръчал на всички да си подготвят чанта с малко храна, малко вода, документи, пари, които да са подръка при бързо напускане на дома. Най-важното нещо е да няма паника - тя е най-големият ни враг в подобни ситуации.

- А друго важно?

- Другото важно е да се помолим на Господ пак да е българин. И да ни пази. Не знам с какво сме го заслужили, но досега все така става… дано продължи и занапред - иначе това е по-малкият дявол, дано не дочакаме по-големия!

- Може ли да направим нещо сами?

- Да, може! Преди година издадох книга - “Природни бедствия - нелинейности иоценка”. Изпратих по един екземпляр на премиера, нашия министър, еврокомисаря ни! Получих коректна, положителна оценка само от кабинета на г-жа Кристалина Георгиева. А вътре в книгата има много рецепти за това как да се пазим от природните бедствия и техните пакости. Нашата помощ за Господа е да правим това, което зависи от нас, за да се запазим.

БОЙКО РАНГЕЛОВ - ВИЗИТКА

Професор в Минно-геоложкия университет

Сеизмолог, геофизик

Работи повече от 30 години в БАН по въпросите на природните бедствия - земетресения, цунами, вулкани

Експерт в 52 проекта - национални и международни

Има 14 книги, над 250 научни публикации, множество популярни изяви.

Гост-професор в Университета в Болоня и в Научния център на Европейската комисия в Испра, Италия

Вижте новия сайт на "24 часа"

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Защо гърците скачат срещу караваните

    Забутани довчера гръцки села живнаха заради новите проходи към България. Българите пък от Златоград и околностите се възползват от близостта - срещу неголяма инвестиция купуват земеделска земя край Бяло море и с една каравана цяло лято са на безплатна почивка.  Във всичко това няма нищо незаконно, хората си плащат данъците и таксите,
  • Каква ще е поканата за еврото, която не можем да откажем

    Брекзит и победата на Макрон отварят светли сценарии за еврозоната ЕВРОКОМИСАРЯТ по икономическите въпроси Пиер Московиси обяви, че Европейската комисия ще направи “предложение, което не можеш да откажеш” на страните извън еврозоната. Целта на тази неустоима оферта е всички страни от ЕС да влязат в еврозоната до 2025 г.