С проф. Бойко Рангелов разговаря ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА
- Проф. Рангелов, какво точно се случи в София от научна гледна точка миналата нощ?
- Уплах, най-меко казано, за хората. Иначе стана земетресение, каквото в този район досега не се е случвало. Досега няма данни за подобен трус в този район. Отмести се един земен блок надолу и предизвика това земетресение. Там не са известни разломи, които да генерират толкова силни земетресения. Прояви се нещо, което в нашата наука се нарича “сляп разлом”.
Неговата изява не е върху земната повърхност, както са видими повечето разломи, а под някаква седиментна покривка. По тази причина са неизвестни. Затова казвам, че се случи нещо странно. Казват: преди 100 години е имало подобно земетресение. Преди 150 години е имало още по-силно. Само че те нямат нищо общо по своя генезис, по своето местоположение на огнището с това, което се случи сега.
- Каква е разликата?
- Онези земетресения са били реализирани по ясния Витошки разлом, който се простира в подножието на Витоша - точно на границата между издигнатата част и там, където е софийската котловина. Докато това е разлом извън тези територии. Той се намира в района на Радомир, Батановци, Рударци. Перник, разбира се, пострада най-много, защото е близо. Движенията на отместване на земните блокове се случват само в геодинамична обстановка, която е на разтягане, т.е. нещо е опънало земната кора в посока североизток-югозапад и скъсването е станало в перпендикулярната посока- северозапад-югоизток.
Усещането на повечето хора беше за хоризонтално люлеене. Но едно земетресение генерира първични, вторични, повърхностни вълни. Първичните са по-слаби, те се усещат вертикално. Някои хора казаха: подхвърли ме в леглото. Усетихме по-продължителната част от вторичните вълни, които ни създават усещането за хоризонтално движение. Аз успях да преброя време на колебание на нашия блок на 11-ия етаж от порядъка на 10-11 секунди.
- Ще има ли последствия от това странно явление?
- Последствията вече ги виждаме. Следва силна афтършокова поредица. Може да има два сценария на развитие - оптимистичен и песимистичен.
Оптимистичният е в рамките на месец - месец и половина да ни стресират все по-слаби затихващи трусове и всичко да се размине с това. Според песимистичния до 2 седмици да се случи по-силно земетресение. Вероятността да се случи първият сценарий е по-голяма.
- Дано!
- Така се молим всички.
- Колко бяха афтършоковете след силния трус?
- Над 20. Земетресението по различни оценки има два заявени магнитуда. Един по обемни вълни, който е 5,8, и втори, по т.нар. моментен магнитуд, който е 5,6.
- Колко се е усетило по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник?
- По интензивностната скала за София бих дал 5-а/6-а степен, а за района на епицентъра - 6-а/7-а от максимум 12.
- Има ли връзка нашето земетресение с италианското отпреди 2-3 дни?
- Земетресението там беше малко по-силно и с малко по-тежки последици. Връзка няма. Те са достатъчно далече, за да си прехвърлят енергия. А и да има такова прехвърляне, то става много продължително във времето.
- Софиянци не си спомнят подобен трус.
- За последен път подобно земетресение е имало през 1917 г. То е било с магнитуд, приблизително равен на този и с малко по-големи интензивности за София, защото е било местно и по-плитко.
- А Вранчанското?
- Вранча е много далече, но предизвика подобни интензивности в София. Тогава, на 4 март, 19 77 г., имаше евакуирани блокове, спомням си го като очевидец.
- Вие и семейството ви уплашихте ли се?
- Аз нямам усещането за страх от земетресения. Моето семейство, да, поуплаши се. Излязохме навън. Изчакахме около час. Това е правилният подход при близко и толкова силно земетресение - да се изчака известно време какво ще се случи след първичния трус.
Слязохме пеша по стълбите. Като се прибирахме обаче, се качихме с асансьора, спестихме си качването. Не е най-правилното, но вече ни беше разминало от стреса.
- Може ли това земетресение да събуди заспалия вулкан Витоша?
- Не, това не е възможно. Витоша е била активен вулкан преди повече от 30 милиона години. Сега е така "запечатан", че никакви земетръси не могат да го разбудят.
- А разломът?
- Божа работа, но по принцип не би трябвало. Тъй като са сравнително близко, но са от различни разломни системи, никой не знае.
- Възможно ли е птиците и другите животни да са станали по-агресивни в деня след труса?
- Това, което ми направи впечатление през нощта на земетресението, беше, че гарваните грачеха и това беше единственият звук, който се чуваше. Беше куриозно и за мен защо само тези птици се вълнуват. Всички други мълчаха.
- А може ли влияние за земетресението да оказват тунелите от мините в Перник?
- Не, абсолютно е изключено. Галериите в Перник са на няколкостотин метра дълбочина, докато трусът е с дълбочина над 10 километра, което изключва връзка между тях.
- А слънчевото затъмнение?
- Подредбата на Земята, Луната и Слънцето на една линия предизвиква т.нар. земни приливи. Тези движения обаче са толкова бавни, че са от порядъка на няколко милиметра за час и не могат да окажат влияние, защото иначе, ако не беше така, тези земетресения щяха да стават заедно с тези приливни изменения.
- Земетресенията ускоряват ли други физични процеси в атмосферата, като дъжда например?
- Няма нищо общо с дъжда, но силните земетресения като това в Япония могат да променят в незначителна степен оста на въртене на Земята.
- В близките нощи може ли софиянци и перничани спокойно да си легнат в леглата?
- Ами... могат да си легнат, без да давам гаранция за спокойно.
- Това не звучи много оптимистично.
- Просто знам, че ще продължи да ни люлее по-слабичко, но вече сме с изострена чувствителност.
- Какво е необходимо да направим?
- Горещо бих препоръчал на всички да си подготвят чанта с малко храна, малко вода, документи, пари, които да са подръка при бързо напускане на дома. Най-важното нещо е да няма паника - тя е най-големият ни враг в подобни ситуации.
- А друго важно?
- Другото важно е да се помолим на Господ пак да е българин. И да ни пази. Не знам с какво сме го заслужили, но досега все така става… дано продължи и занапред - иначе това е по-малкият дявол, дано не дочакаме по-големия!
- Може ли да направим нещо сами?
- Да, може! Преди година издадох книга - “Природни бедствия - нелинейности иоценка”. Изпратих по един екземпляр на премиера, нашия министър, еврокомисаря ни! Получих коректна, положителна оценка само от кабинета на г-жа Кристалина Георгиева. А вътре в книгата има много рецепти за това как да се пазим от природните бедствия и техните пакости. Нашата помощ за Господа е да правим това, което зависи от нас, за да се запазим.
БОЙКО РАНГЕЛОВ - ВИЗИТКА
Професор в Минно-геоложкия университет
Сеизмолог, геофизик
Работи повече от 30 години в БАН по въпросите на природните бедствия - земетресения, цунами, вулкани
Експерт в 52 проекта - национални и международни
Има 14 книги, над 250 научни публикации, множество популярни изяви.
Гост-професор в Университета в Болоня и в Научния център на Европейската комисия в Испра, Италия