Доц. Александър Радулов, геолог: “Виновният” разлом няма да мърда в следващите няколкостотин години

https://www.24chasa.bg/Article/1389212 www.24chasa.bg
Доц. АЛЕКСАНДЪР РАДУЛОВ

Доц. Александър Радулов е роден през 1971 г. Завършил е геология в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава дисертация в Геологическия институт на БАН. Запознава се с проблемите на активните разломи от водещи световни учени на полеви курс в Испания.
Работи в секцията по сеизмотектоника към Геологическия институт на БАН.

- Има ли предвестници на земетресенията, доц. Радулов?

- Големите земетресения, тези с магнитуд над 5,5, се случват на едно и също място през определен интервал от време - това е тяхна характеристика. Ние, като установим следите от предишните земетресения, знаем къде е мястото на това, което ще се случи, знаем колко силно ще е то.

- Като се има предвид, че земетресение като това от по-миналата нощ се е случвало в София преди стотина години, знаехте ли, че ще удари пак?

- Станалото преди стотина години и това, което е станало сега, нямат нещо общо. Големите разломи със земетресения над 5,5 натрупват деформациите, които ги реализират, от порядъка на 1000 и повече години. Малкото, което стана завчера, може да натрупа напрежението за няколкостотин години. По правило трябват поне 1000 г., за да се натрупа деформацията, която да се реализира при земетресението.

Има постоянно разтягане на кората в България в, общо взето, северно-южно направление. Имаме множество разломи, но те са активни поне през 1000-2000 г. минимум.

Установяваме разлома, установяваме разместването, което предишните земетресения са направили, защото те деформират - става преместване на горната част в земната кора, която при нас е 10-15 километра дебела. Едно земетресение, като излезе на повърхността, предизвиква разместване от порядъка на 30-40 см докъм 1-1,5 м, най-много 3 метра.

- Това е деформация, която може да бъде видяна на повърхността?

- Да, тези разломи стигат до повърхността и я разместват. Като разкопаем един разлом, виждаме разместванията. А като датираме пластовете, виждаме през колко време дадената структура се натоварва и през колко време реализира тези земетресения. Това е единственият начин, по който се работи в цял свят и по който може да се установи колко силно земетресение може да стане на дадено място.

- А с този метод периодичността хваща ли се?

- Има периодичност, но тя не е стриктна. Движението по съседен разлом може да предизвика частична промяна на разлома приемник и тогава той да освободи тази деформация, преди да е достигнала максималната си стойност. Това се нарича спусъков ефект.

- Може ли Пернишкият разлом да активира Витошкия?

- Има някаква зона на влияние, но понеже земетресението беше слабо, е променило напрежението съвсем леко. Но не знаем колко напрегнати са другите разломи около него.

- Може ли тогава да се правят прогнози какво би се случило скоро в района на София?

- Това ще е несериозно. Конкретно за Витошкия разлом имаме данни от около 1858 г. за разпукване на земята по него. Ако това наистина е така и Витошкият разлом е бил активен тогава, значи сега не е напрегнат, защото е абсурд за някакви си 100-150 г. да се натрупа достатъчно напрежение за ново голямо земетресение. Ако тогава е мръднал Витошкият разлом, по никакав начин не може да бъде активен сега.

- А възможно ли е да бъдат активирани Чирпанският и Крупнишкият?

- Противно на общественото мнение двата разлома - в района на Чирпан и Поповица (където е земетресението от 1928 г. - б.р.) и на Кресна (земетресението от 1904 г. - б.р.), в следващите 2000 г. няма да мръднат. Чирпан и Кресна са най-безопасните места сега в България, макар там да са ставали най-големите земетресения. Най-сигурно е, че точно там няма да стане голямо земетресение. Категоричен съм. Хората там могат да строят най-много според всички нормативи.
Копали сме на Чирпан и на Поповица, датирали сме миналите земетресения, знаем повторяемостта каква е и знаем, че поне 2000 г. им трябват, за да се натоварят с напрежение.

- Това отнася ли се и за района на Стражица, където също имаше силно земетресение през 1986 г.?

- Там са по-малки разломчетата, общо взето, казаното е валидно и за там. Наоколо по-може.

- А около Шабла?

- Според мен не е идентифицирана "виновната" структура за земетресенията край Шабла, нито е характеризирана. Обаче който и да е "виновникът" за Шабла, няма да мръдне скоро. Но какво става около него, не знаем, може да има други...

- Има ли връзка между труса у нас и земетресението в Италия от миналата седмица? А с това, което стана преди ден в Северозападна Гърция?

- Несериозно е да се говори за такава връзка. Вижте, има едно постоянно разтягане на кората и понеже тя е крехка в горните 10-15 км, от време на време трябва да се разчупва и да поеме тази деформация. Земетресението от завчера е разтегнало с 10-20 см определен обем от кората. Разломите така се организират, че един е отговорен за определена част от кората. Където неговото влияние спира, друг разлом започва да поема напреженията.

- Тези разломи свързани ли са с местата, където се срещат континенталните плочи?

- Абсурдно е да се смесват. Там също са разломи, но характеристиката им е друга. При нас континенталната граница е много близо - в Мраморно море. Но ние се намираме в т.нар. активна континентална кора (или покрайнина), където имаме относително високи скорости за консолидирана континентална кора. Такива кори освен нас са южната част на Балканите като цяло, Италия и съвсем леко Испания и Португалия, условно казано.

- Как се следят разломите?

- Прави се база данни на активните разломи и тяхното характеризиране. По тази база данни се изчислява какви са очакваните въздействия. Но ние сме единствената страна в ЕС, която се е ангажирала да въведе т.нар. Еврокод 8, която няма такива проучвания. Правим такива проучвания спорадично без никакви средства за наука. Тези, които споменах, са финансирани от външни научни институции. Едната е Кралската обсерватория на Белгия, която се интересуваше от повторяемостта на силните земетресения у нас, а другата - научна институция от Франция. Нашата държава не дава пари за такива проучвания. Тя не се интересува от това на този етап.

- Да обобщим дотук. Имате научни методи, с които да установите на кое място с каква периодичност и с каква сила възникват колизии...

- Това не са колизии, а най-обикновени земетресения.

- За вас може да са обикновени, но за хората са драматични, дори да не са от най-силните. Та освен тези проучвания на терен, където мерите възникналите деформации, т.е. установявате минали събития, не използвате ли прогностични методи? Не следите ли някакви сигнали за предстоящо събитие, които природата дава? Например освобождаване на газове, промени в електро-магнитното поле?...

- На практика има предвестници от подобен тип, но не можем по никакъв начин да ги регистрираме, защото не се прави такова наблюдение никъде по света. Някъде може да е хванато, че по някой разлом преди земетресение се е повишил аргонът, но това не се използва като метод да узнаят хората кога и къде ще се случи. Тук отиваме малко на ниво предричане, което не е сериозно. Може да има случайно наблюдавани подобни явления, но те не могат да бъдат система, която да работи така, че да ни предпазва.

- Знае се, че някои животни стават неспокойни преди земетресение, защото по някакъв начин улавят сигнали за предстоящото. Рапаните били изплували преди труса. Наблюдаването на поведението на определени видове не може ли да се използва като средство за предупреждение?

- На световно ниво няма такива методи, които да са благонадеждни. Може да има етолози, които разполагат с наблюдения върху конкретни случаи. Но това да стане практика, да се използва реално като предвиждане - не.

- Кажете ясно и категорично днешната наука разполага ли с методи за предсказване на земетресенията?

- Не! Но можем да кажем къде е ставало, къде ще става, колко силно ще става и каква е вероятността определена сътресяемост да стане в следващите 50 г. Така са направени и нормативите за антисеизмичното строителство.

- В следващите 50 г. на наша територия къде може да стане силно земетресение?

- Искате от мен невъзможни неща. Публикувани са карти, но те са базирани само на инструменталната сеизмичност от последните стотина години. Не се базират на повторяемостта по активните разломи.

- Какво тогава показват тези карти? Само минали събития или и вероятност за бъдещи?

- Показват къде в периода на инструменталната сеизмичност са регистрирани най-много земетресения. Въз основа на тази информация се предполага, че там може да бъдат очаквани и следващите. Например в района на Чирпан и Пловдив, където са земетресенията от 1928 г. - много по-големи от онзиденшното, - има по-малки разломчета в земната кора, те са просто сцепвания в нея. Там регистрираме повишена сеизмичност. Ако гледаме само последните 100 г., там имаме много малки земетресенийца и на тази база можете да си кажете: да, там е опасно. Затова там е най-опасно. Но когато реално се датират големите земетресения там, можем да кажем: в следващите 2000 г. няма да има голямо земетресение там. По-опасно сега е северно от Чирпан, където има също такъв разлом, който мълчи, там нямаме сеизмичност. В следващите 2000 г. първо той ще мръдне, после Чирпанският.

- Има ли зависимост между земетресенията по сила?

- Да, случват се на едно и също място. Има зависимост и по сила. Съизмерими са. Дали ще е точно 6,8 като предишното, или ще е 6,7, не е от голямо значение. Един голям разлом прави големи земетресения. Един малък - малки. Но може голям разлом частично да се разломи и тогава ще направи по-малко земетресение и ще започне отново да се натоварва.

- Какво следва след земетресението от по-миналата нощ? Прогноза?

- Прогнози не можем да правим. Това, което стана, беше най-малкото от големите земетресения. Бяхме късметлии, че ни се случи малко голямо земетресение. Мога да кажа, че този разлом няма да мърда в близките няколкостотин години. Но не мога да кажа нищо за това, което е покрай него.

  • Не боли да цитираш истинската новина, срамно е да разпространяваш фалшива

    Не боли да цитираш истинската новина, срамно е да разпространяваш фалшива

    На фаталния 13 януари получихме поредно потвърждение защо България продължава да е символ на медийна несвобода. Очевидно причината не е само във властта, но и в самите медии. “24 часа” успя да научи пръв новината на деня, а именно, че председателят на антикорупционната комисия Сотир Цацаров има намерение да се оттегли от поста от 1 март
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо