Задачите за матурата бяха като от аматьори

https://www.24chasa.bg/Article/1394503 www.24chasa.bg
Проф. Боян Вълчев Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Проф. Боян Вълчев, Софийски университет "Св. Климент Охридски"  

В НАВЕЧЕРИЕТО на 24 май се проведе поредната матура по български език и литература - единственият от зрелостните изпити, който е задължителен за всички.

За съжаление отново станахме свидетели на едно "мероприятие" от типа на социалистическото съревнование - правим го, за да го отчетем, а не виждаме, че в сегашния си вид то е лишено от смисъл.

Тези, които го организират и създават, не знаят защо всъщност го правят, каква е целта, с която го правят, ако пък знаят каква е целта, с какви средства трябва да я постигнат.
Най-напред искам да обърна внимание върху фундаменталните въпроси около матурата.

Преди няколко години родителите възроптаха срещу въвеждането на матурата и запротестираха заедно с децата си. А трябваше да поздравят решителността на тогавашното ръководство да въведе матурата.

Защото не случайно този изпит е наречен "матура", т.е. "изпит за зрелост". Завършва се един важен етап от съзряването на личността и чрез този изпит то се удостоверява.
Днес - след проведените пет матури - съм повече склонен да призная, че тогава те са имали право.

Не защото съм против матурата, а защото тя не е създадена с концепцията, която трябва да я направи не самоцелна, а действително надеждна и постигаща целта си. И защото всеки изпит е и състезание между участниците - матурата е призвана да оцени обективно постиженията на всеки, като постигне разсейка на резултатите.

Преди няколко дни министърът каза, че абитуриентите трябва да отидат "спокойни и радостни" на изпита. И беше прав. Защото матурата е така концептирана, че всеки да може да я "вземе".

Погледнете резултатите от миналогодишната матура, сравнете ги с резултатите от тази година, когато те бъдат публикувани, и ще видите, че това е вярно. И затова дипломата за средно образование не се посреща с уважение.

И затова университетите продължават да провеждат кандидатстудентски изпити, които поддържат една непрекъсната всеобща истерия, служеща на култивираната сива бизнес зона между гимназията и университета.

Макар че в действителността определените от министерството места за прием в университетите в страната са повече от потенциалните кандидати, т.е. става дума за едно никому ненужно кандидатстудентско състезание.

Именно в това е вината на министерството: то не създаде действително нужния формат за една матура, отговаряща на световните стандарти, и не се наложи на университетите да премахнат лишените от всякакъв смисъл кандидатстудентски изпити.

У нас изглежда, че само на думи образованието е ценност.  У нас се цени не
образоваността, а дипломата. И в това отношение всички имат грях - и родителите, и университетите, и училището, и учителите, и администрацията, и... цялото общество.

Докато матурата не стане истинска, няма да може да се осъществи идеалът за действително функционираща образователна система - широк вход и тесен изход. У нас това е обърнато с главата надолу - действителният контрол е на входа на следващата степен, а не на изхода от предходната.

И родителите, не вярвайки на 12-годишното училищно образование, пращат децата си с готовност на неколкомесечните занаятчийски подготвителни курсове и частни уроци, като лишават и себе си, и децата си от солидни суми.

Стане ли матурата качествена, ще се премахнат обраслите с корупционни практики кандидатстудентски изпити и подготовката за тях. Но при така проведената матура това изглежда малко вероятно да се случи в близко бъдеще.

Вече много пъти съм споменавал, че самото оценяване е едно от най-важните условия за авторитета на матурата. Сегашната скала, приета на 13 юни 2008 г. и прилагана и досега, осигурява възможността за минимален брой "скъсани", т.е. тя по никакъв начин не стимулира учениците да учат сериозно и учителите да преподават качествено.

Само с 23 точки от 100 възможни получаваш тройка!  23 точки! Това противоречи на всякакви световни стандарти. И това трябва да се промени категорично! Преди това обаче трябва да се създаде концепция за самата матура според световните стандарти.

А в момента няма такава концепция за цялото средно образование. В училището са събрани механично различни предмети, като във всеки от тях се тъпче все повече и повече информация, голямата част от която е характерна за университетското, а не за училищното знание.

Училището е престанало да съзнава, че неговата задача е да изгражда у учениците трайни умения, които да им служат цял живот и които да са "подплатени" с правилно дозирани знания. То е забравило, че "образование" идва от "образ", т.е. учениците трябва в края на училището да са придобили определен образ.

Но някой има ли представа какъв трябва да е образът им в края на 12-и клас? За това няма визия. Затова няма и визия за матурата. И всичко това се отнася с пълна сила и към матурата по български език и литература.

И макар да не ми се иска да се спирам на конкретни слабости на тазгодишната матура, понеже не вярвам, че някой у нас ще се заеме с действително осмисляне на средното образование и на изхода от него, тук все пак ще посоча някои от очевидните несъвършенства на задачите от проведената матура.

При целия преглед читателят, разполагащ с достатъчна подготовка по проблемите, остава с впечатлението, че изпитните задачи не са създадени от професионалисти.
Много задачи са неумело формулирани, а други са направо сгрешени.Така например задача № 8 не съдържа нито едно изречение с допусната граматична грешка, т.е. посоченото в ключа, а и самата задача са сгрешени.

Една точка по-малко за авторите на теста Интересно е да се анализира качествено и количествено кой как е отговорил - нали от грешките трябва да се учим.

Задача №18 ни изправя пред един случай на категорично невладеене на българския книжовен език.  Въпросът гласи: "В творчеството на кого от посочените писатели преобладава мотивът за самотата на бездомния човек?" На това "на кого" изобщо не му е мястото там.

Ако създателят на тази задача беше размислил малко, е щял да разбере, че онова, което знае за формата "кого", не се отнася за този конкретен случай.

Достатъчно е да промени малко изречението, за да установи невъзможността на тази употреба, напр.: "В творчеството на кой (а не "на кого") писател...", което е различно от "В творчеството на кого (без писател) е..."

Тази грешка наистина говори за аматьорско отношение към задачите, а и към цялото обучение по роден език. Когато пък се дават задачи за синонимия, паронимия и др., трябва да се знае, че това са явления, които могат да бъдат оценявани само в контекста, а не откъснати от него (например тук задача №12).

Задача №41 е направо шедьовър. Въз основа на един откъс от "Под игото" трябва да се напише аргументативен текст на тема "От здравия разум до поетическото безумие". Питам се кой ученик може да напише такова есе или интерпретативно съчинение. Или по-скоро - колко ученици? Дали самият автор на задачата може да напише такъв текст?

А как биха изглеждали текстовете на учителите по български език и литература на тази тема? С тази задача се потвърждава тезата на една статия, публикувана преди няколко години под заглавие "Българският ученик - литературен критик, но неграмотен!".

У нас не можа да стане ясно, че училището не трябва да "произвежда" литературоведи и литературни критици, а да запознава учениците с литературата и да не им натрапва как точно трябва да я четат.

В сравнение с миналогодишната матура се отбелязва и известен напредък. Задачи от 23 до 34 са свързани с два текста от различни сфери на употреба на книжовния език, а не само от областта на художествената литература.

Текстовете са добре подбрани и задачите, свързани с тях, са уместни. Те проверяват способността на учениците да разбират и оценяват текста и да извличат информация от него, както и да го резюмират и да могат да формулират своя теза по зададена тема.

Съставителите са включили и задача (№35) за избиране на подходящата сред посочени думи, с която да се допълнят няколко изречения така, че да станат правилно формулирани. Задача № 7 също е сполучлива.

В нея се обръща внимание на едно явление, което много зачести в днешната речева практика  - особено в журналистическата реч. Става дума за пропускането на определителния член при сложни названия.

Независимо от тези няколко добри попадения усещането за аматьорство не напуска внимателния читател. Задачите от теста не са били редактирани единно, което е задължителна стъпка след рецензирането, апробирането и оценяването на ефекта от всяка постъпила изпитна задача.

Изглежда, самата банка от задачи е била създадена, без да се съблюдава нужната методика. Това личи например от многобройните употреби на неправилно оформени кавички в задачите.

Правилната форма на българските кавички е "....". В различните задачи кавичките са употребени безразборно в този или в някакъв друг (най-често английски) графичен облик.

Дори в условието на задача №41 са употребени и двата вида кавички.
Искам да напомня, че днес всеки текст, изпринтиран на лист хартия, трябва да се смята за печатно произведение, тъй като е предназначен да попадне пред очите на много хора.

А в случая става дума за тираж от 65 000 екземпляра, видени от 65 000 ученици и още много учители, квестори и пр. Дори и да са овладени добре правописът и пунктуацията, при тази ситуация уменията започват автоматично да се разрушават.

Но тази деструкция се предизвиква именно от тези, които е трябвало и трябва да изграждат тези умения. Ето един парадокс, който е недопустим: изпитващият съвсем не е безупречен в това, което изпитва.

Дали всъщност някой от българските учители е обърнал внимание на тази особеност - в конкретния случай и изобщо?

Впрочем това трябва да се каже и за повечето печатни и електронни медии и книгоиздатели, за имената на училищата по фасадите им и т.н.
И едно по-общо наблюдение: матурата, както и училището изобщо, трябва преди всичко да се стреми да оцени изградените комуникативно-речеви умения, а не да изпитва само и единствено филологическите знания по роден език.

Затова задачата за създаване на собствен текст трябва да се смята за най-важна и да бъде елиминаторна. И да не е задължително на литературна тема, за която са назубрени и се възпроизвеждат чужди мисли, а да е на по-обща тема - текст, какъвто младежите ще създават през целия си живот.

Нали книжовният език ни служи във всички житейски сфери и ситуации, а не е предназначен само за художествената литература.

През годините съм писал много пъти в различни списания и вестници по повдигнатите тук въпроси. Досега не забелязвам на някакво равнище да е обърнато внимание на посоченото от мене.

Надявам се все пак някога някой да прочете това и да се замисли. А за интересуващите се за всички задачи от матурата по български език и литература и ключа с отговорите ще посоча и адреса на сайта, където могат да ги намерят: http://www.matura.bg/?id=766

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,