Троянец чака 22 години жилище за отчужден имот

https://www.24chasa.bg/Article/1406097 www.24chasa.bg
Част от южната дъга на околовръстното шосе в София минава през имот на столичанка. Процедурата по обезщетяването й не е започнала, защото още не е уточнен точният размер на отчуждения парцел. СНИМКА: Кристина Цветкова

През 1988 г. общинските власти в Троян отчуждават имот заради жилищно строителство. Собственикът му трябва да бъде обезщетен с апартамент - заповедта за това е издадена през 1990 г. Той още не го е получил - строителството на блока, в който е апартаментът, още не е приключило.

Имот на софиянка е засегнат от изграждането на южната дъга на околовръстното шосе. Участътъкът от пътя, преминаващ през парцела й, е довършен и функционира. Но самата процедура по отчуждаване на имота и компенсирането му още не е започнала, защото агенция "Пътна инфраструктура" не е изчислила точно колко е отчуждената площ.

През 2010 г. общината в Смолян отчуждава част от имот на жена, за което тя трябва да бъде компенсирана с парична сума. Тъй като средствата не са й изплатени, тя се оплаква на националния омбудсман Константин Пенчев.

Той препоръчва на кмета на Смолян сумата да бъде изплатена на жената, защото е "недопустимо спазването на правата на гражданите да се поставя в зависимост от фискалните ограничения на общините".

От 1987 г. софиянец чака да получи гараж като компенсация за отчужден парцел. Оказва се, че в столицата "липсват обекти с изграждащи се гаражи в режим на обезщетяване на отчуждени собственици". Тъй като това не е единственият случай, омбудсманът се обръща към столичната община. Уверяват го, че се обсъжда възможността изграждането на обекти с гаражи да бъде включено в инвестиционната програма.

Това са част от 854-те жалби от граждани за проблеми със собствеността, които обмудсманът е получил през м.г. "Продължават случаите на необосновано и прекомерно забавяне на отчуждително-обезщетителните процедури, тъй като предвидени мероприятия, за които се налага отчуждаване на имоти на граждани, с години не се включват в инвестиционните програми на общините", коментира Пенчев.

Не са редки и случаите, при които общините не изпълняват влезли в сила решения и не изплащат обезщетението, чийто размер е увеличен от съда, поради липса на средства.
"Тази практика е обезспокоителна. Още повече че Европейският съд за правата на човека в Страсбург вече няколко пъти осъжда държавата заради забавени обезщетения за отчуждени имоти", посочи омбудсманът. Евромагистратите не приемат оправданията за липса на финанси.

"Гражданите са изпълнили своята част от задължението, забавянето на обезщетенията от страна на публичните власти е нарушение на евроконвенцията за правата на човека", пише в едно от решенията на Страсбург.

Граждани често се оплакват и заради бивши земеделски земи в крайградските зони и урбанизираните територии, които са им възстановени, но те реално все още не притежават. За тези земи правото на собственост се признава с решението на общинската служба по земеделие. Но конкретният парцел се определя чрез границите, установени с влезлия в сила план на новообразуваните имоти.

Тези планове се изработват по нареждане на областните управители, но понякога те не го правят поради недостиг на средтва. В други случаи изготвянето на въпросните планове продължава с години. А липсата им е пречка за уреждане на отношенията между собствениците и ползвателите на тези имоти.