Чудодейна икона и вода привличат хората в светата обител на 35 км от Видин
"Който иска, да вярва, който иска, да не вярва, но за мен стана чудо в Изворския манастир. С едно измиване на очите с водата от манастирското аязмо излекувах астигматизма си.
Всичко стана случайно, дори без да зная, че водата е лековита", разказва на приятелите си Петър от Варна.
През септември миналата година той отива с компания за 3 дни в манастира "Успение Богородично" до видинското с. Извор, за да си почине от натовареното всекидневие. С пристигането си тръгнал на разходка в гората и попаднал на изворчето, което е на стотина метра от манастира.
Петър по навик си наплискал очите и не обърнал особено внимание, че в нишата, от която бликала водата, има икона на Богородица.
Вечерта на раздумка с игумена архимандрит Василий изобщо не станало дума за аязмото, но сутринта, когато младият мъж се събудил и излязъл на терасата, с огромно учудване забелязал, че вижда ясно листата на дърветата на 300 м разстояние и дори лястовиците в небето.
"Преди това виждах листата на дърветата като една зелена маса дори когато бях на 30 м от тях. Казах си: Това е съвпадение - кръвно налягане, влажност, температура...", спомня си Петър.
Споделя с игумена и тогава архимандрит Василий му казва, че всъщност няма съвпадение, а му е помогнала лековитата вода.
Подобни примери на чудодейно изцеление може да посочи всеки жител на Извор, защото аязмото привлича хора с различни здравословни проблеми, които после разказват историите си. Водата лекува очни и нервно-психически заболявания, но помага и при други болежки.
"Легендата разказва, че през ХII век, докато пасяло стадото си, почти незрящо овчарче от близкото с. Шипот паднало в поточето, което се образува от изворната вода. Тогава чудото станало и до вечерта то прогледнало.
По-късно местните хора издигнали до изворчето манастира", казва секретарят на читалището в Извор Лиляна Кръстева.
Тя самата познава семейство, което в продължение на 5 г. живяло в съседна хижа, защото жената била с тежко белодробно заболяване. Всеки ден болната ходела да пие вода от извора и оздравяла напълно.
Кръстева обаче е категорична, че за да се получи желаното изцеление, трябва да се подхожда с вяра. Духовната мощ на мястото е толкова силна, че дори човек да отиде в манастира само от любопитство, след време се връща отново като вярващ.
Местните жители се прекланят пред чудодейната сила на благословената от Божията майка вода и от няколко години дори са направили събор "Живата вода". Той се провежда в района на манастира всяка година на 30 юни и идват хора и от чужбина.
Не само аязмото привлича в Изворския манастир, а и девствената природа, сред която е разположен, както и любопитната му история. Той се намира на 2 км от с. Извор и на около 35 - от Видин.
Според легендата манастирът бил основан от руския княз Извор Таворски, който пристигнал тук, воден от "летяща" икона.
След падането на Видинското царство под османска власт манастирът бил ограбен и разрушен. В средата на XVII в. бил възстановен от йеромонах Силвестър.
Според приписка в едно манастирско ръкописно житие на св. Ефрем Сирни манастирът първоначално се наричал "Сухо поточе", а след възобновяването му бил наречен Изворски по името на княз Извор Таворски.
Надгробен кръст от 1767 г. на Никола от с. Макреш свидетелства, че по това време манастирът е привличал хора и от по-далечни села и някои по-знатни хора били погребвани в двора му. Манастирът се управлявал от игумен и последен по онова време бил йеромонах Агапий.
Надписи на иконите и на олтарната царска врата от 1864 г. показват, че иконостасът бил направен от монасите Кирил, Гавраил и Хрисант.
В Изворския манастир се намира и чудодейната икона на Богородица, известна като Богородица-Царица Небесна. Иконата е рисувана през 1874 г. от неизвестен автор, който поради скромност не упоменава името си. Тя се изнася на Голяма Богородица на 15 август, когато е храмовия празник на манастира.
След Освобождението манастирът станал девически, а монахините са самарянки и по време на сръбско-българската война от 1885 г. помагат на ранените на фронта.
Братството от 3 монахини и 3 послушници се захваща с ремонт на сградите и реставрация на манастирския храм.
Възобновяването на храма завършва през ноември 1923 г., а стенописите и част от иконите са дело на Господин Желязков Сербезов, които е автор и на стенописи в храма "Св. Александър Невски" и черквата "Св. Седмочисленици" в София.
През 1930 г. на 15 август, когато църквата отбелязва Успение Богородично, Видинският митрополит Неофит освещава напълно възстановената обител.
По това време за монахиня е подстригана завършилата медицина в Букурещ сестра Аполинария, чието светско име не е известно. Тя става игуменка на манастира през 1935 г. и го управлява до смъртта си на 3 септември 1965 г.
Около името се ражда поредната легенда, защото не се знае почти нищо за светския живот. Според едни младата лекарка се замонашва заради преживяно голямо любовно разочарование.
Според други обаче тя била осъдена за шпионаж и избира манастира пред затвора. Факт е, че майка Аполинария става любимка на хората и те я търсят за лечение и за съвет като мъдър душеприказчик.
От 2004 г. игумен на манастира е архимандрит Василий, който се е заел с благоустрояването му. В светата обител вече са създадени условия за хора, които искат да останат повече време, за да черпят сили и здраве от чудодейната вода и природата.