Гордън Кер: Видят ли, че някоя страна фалира, карат я да взема още заеми. Това е лудост!

https://www.24chasa.bg/Article/1421875 www.24chasa.bg
ГОРДЪН КЕР

ГОРДЪН КЕР е член на консултантското дружество Cobden Centre, базирано в Лондон. Експерт по инвестиционно банкиране, банково регулиране и отчетност с голям опит в анализирането на банкови фалити и правителствени дългове. Смята, че моделът на банковата система в Европа е фундаментално погрешен и затова е нужна цялостна реформа. Кер е един от лекторите на Софийското бизнес училище (www.ruc.bg - Sofia Business School) на НБУ и "Реформ юниън клъб", което започва в края на юни. 

- Г-н Кер, организацията, към която работите - Кобдън център, както и вие самият сте сред инициаторите на Призива за свободна и просперираща Европа.Накратко за нашите читатели, вие поискахте хората в Европа да бъдат информирани какви заплахи крие тенденцията към икономическа и политическа централизация в Европа. Защо смятате, че има риск за индивидуалната свобода и просперитет на гражданите от създаването на Европейски фискален съюз и Европейско икономическо правителство?

- Европейският политически съюз би бил напълно жизнеспособен, но създаването му би отнело към 20 г. Трябва да се започне с проектоконституция, която да бъде представена и одобрена от избирателите във всяка страна членка. Това ще отнеме към 10 г. Следващата фаза трябва да бъде обединяване на ресурсите, институциите и услугите - обединяване на активите. Чак след 20 г. съюзът ще достигне етапа на колективизиране на дълга.

Причинителите на хаотичния разпад - т.нар. Тройка, посягат към последната възможност. Всъщност идеята, че дълговата криза на 17-те ще бъде облекчена, ако дълговете се разглеждат като принадлежащи на една обща нация, е не само очевиден абсурд, но и влиза в конфликт със скорошното обяснение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за дълговата криза. В своя тримесечен бюлетин от юли 2011 г.ЕЦБ отдаде натрупването на дълг от затруднените страни Гърция и Португалия на прекалено ниските лихвени нива, на които на тези по-слаби страни е било позволено да заемат, защото са част от зона с обща валута.

Предложеният сега опит да се наложи прекалено бързо този политически съюз би бил като да се строи къща от покрива надолу по време на цунами точно когато местната атомна централа избухва като "Фукушима". Този опит ще пропадне.

- Днес голямата грижа за Европа е Гърция - тя отдавна е пред фалит, а според някои вече е във фалит. Сега излизането й от еврозоната се изчислява на близо 1 трилион евро. Какви по-точно ще бъдат последствията за европейските държави?

- Дори сегашната ситуация (без още да има напуснали) предизвика една от най-малките страни в еврозоната - Кипър, да поиска спасителен заем. Върви разговор, че Испания е подтиквана също да го направи. Предишните опити да се пропагандира спасителният пакет като някакво решение логично създаде водовъртеж, в който потънаха надеждността и доверието към национални правителства.

Лудостта е достигнала такова равнище, че ако сега ясно се вижда, че някоя страна е на път да фалира, тя бива притискана да иска още и още спасителни заеми. Създава се измамното впечатление, че така проблемът й ще бъде облекчен. Лесно е да се види, че това ни води обратно точно към концепцията за сбъркания политически съюз, за който вече стана дума в предишния въпрос.

- Ще има ли по-силно засегнати държави от преминаването на Гърция към драхмата? България например, в която 1/3 от банковия сектор е на подразделения на гръцки банки, как ще бъде засегната?

- Гръцката банкова система е във фалит. Не мисля, че това има пряко отношение към българските вложители и кредитополучатели от гръцки банки. Смятам, че в момента българското правителство се надява Тройката да оправи бъркотията в Еврозоната. Но за доброто на българите се надявам, че се разработва и план Б. "Кобдън партнърс" ще се радва да помогне, ако бъде поканен.

- Като банков експерт как ще обясните за нашите читатели причините за дълговата криза в Европа? Има ли пръст тук "дългата ръка" на Америка - вярно ли е, че кризата в САЩ буквално е заразила Европа?

- Радвам се, че ми задавате този въпрос. Ще го обясним доста подробно пред Майсторския клас на Софийското бизнес училище, организирано от НБУ и "Реформ юниън клъб", защото е очевидно, че има неразбиране на причините за повтарящия се систематичен банков фалит. Независимо колко пъти банките получат спасителни траншове, те продължават да фалират.

Има 2 взаимосвързани линии. Първо, правителства, натрупващи твърде голям дълг. И второ, банки, които използват губещи модели, но техните заинтересовани мениджъри ги представят като печеливши.

- Има ли разумни и практични решения за дълговата криза? Защото дотук виждаме само, че се наливат огромни средства, но те сякаш потъват в пясъка... Заплашена ли е еврозоната от разпадане и какви рискове крие това?

- Този въпрос изисква решение за всяка отделна страна. "Кобдън партнърс" вярва, че конкретните стъпки за всяка нация могат и трябва да бъдат различни. Но като цяло връщането към някакви солидни и "аполитични" пари като златото (златния стандарт) е напълно приложим и приемлив. Това е много повече за предпочитане в сравнение със сегашната система, тъй като правителствата и централните банки повече няма да бъдат в състояние да обезценяват своите парични системи.

- Какво е грешното в лекарството, с което Европа се опитва да срази кризата? Наливат се огромни парични маси за оздравяване на финансовата система, но вместо добри резултати след Гърция от фалит са заплашени и други европейски страни...

- След като системните банкови фалити повлякоха националните икономики към вече призната неплатежоспособност, централаните банкери останаха сами. Те виждат как балоните се пукат, но отхвърлят своята роля в насърчаването дори на предбанковата криза, в неустойчивото равнище на правителствените дългове чрез продължителното изкуствено понижаване на банковите лихви (правейки ги по-евтини за правителствата) и в затварянето на очите пред заявената от тях цел да работят за стабилността на банковата система.

Вместо да си признаят тези грешки, централните банки сега се опитват да докажат, че не са направили достатъчно. Това, което ни трябва според тях, е още монетарно обезценяване, печатане на повече пари и още повече дълг.

- Трябва ли да продължава режимът на рестрикции или обратното - да се стимулира растежът в икономиката?

- Политическите лидери продължават да отричат сериозността на кризата. Те обсъждат само "пощипвания" и "побутвания" на системата. Тази криза вече е извън контрол и срещата в Кемп Дейвид на лидерите на Г-8 по този въпрос преди две седмици беше пълна загуба на време и пари.

- Ще станат ли доларът и еврото стабилни валути в скоро време? Или идва обща парична криза и ще трябва да бъде променен паричният стандарт? Как ще се промени световната парична система, ще бъде ли изваден от нея доларът например?

- Кризата сега е толкова сериозна, че смятаме, че системата на хартиените пари ще се сгромоляса и по всяка вероятност ще има връщане към система на твърди, аполитични пари, какъвто е златният стандарт. Предишните опити се провалиха заради лошо структуриране на златния стандарт - има стотина други начини това да бъде направено.

- Вие заедно с вашия колега Кевин Дауд, с когото сте лектори в майсторския клас на Софийското бизнес училище, пред протестиращите в Лондон от движението "Окупирай" казвате: никакво спасяване на банките с парите на данъкоплатците. Искате още наказания за отговорниците за кризата. Възможно ли е наистина да има наказания за отговорните за световната криза, или това е морален жест?

- Това със сигурност е възможно. Ирландия заслужава похвала за това, че призна степента, до която банковата й система изгърмя. На остров Емералд тръгнаха дебати в пресата и в правителствените кръгове на банкерите да бъде потърсена сметка.

Във Великобритания съществува доказателство за истинските причини за срива през 2008 г. на Роял банк ъв Скотланд. То се съдържа в доклада на банковия регулатор от декември 2011-а. "Кобдън партнърс" убеди вестник "Дейли телеграф" да повдигне въпроса и да го постави пред министерството, отговорно за налагането на такива закони.

- Ще има ли връщане към корените на капитализма, или той върви към логичен финал?

- Краят на капитализма не е неизбежен. "Кобдън" биха отстоявали, че настоящата система на големи държави и микрорегулации е това, което разруши визията за капитализма на Адам Смит. Кой би произвеждал повече, ако го няма стимула, че който иска да работи повече, може да стане богат?

Тук, във Великобритания, когато аз бях младеж, имаше може би 250 000 държавни чиновници, днес са 3,5 милиона. Имаме толкова щедра система за социално подпомагане, че се докладва за 4 милиона британски домакинства (от около 25 милиона), в които никой не ходи на работа. Според мен в това число не се включват пенсионерите. Прекалените разходи на правителствата заедно със силно регулираната и ползваща се с протекции, но фалирала банкова система, доведоха до унищожението на много западни икономики.

Но затрудненията на правителствата бяха допуснати заради погрешното убеждение, че правителствените дългове са нискорискови. И от забележителната търпимост към обезценяванета на нашите валути от централните банки.

Сега от всяка отделна страна зависи да избере своя път напред. Макар от "Кобдън" да предричаме, че държавата ще има главната роля в справянето с тези проблеми, моето лично мнение клони повече към възгледа, че страните, които искат да имат проспериращи икономики след този хаос, ще включват и силно и здраво бъдеще за капитализма.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Защо е добре Македония да е в ЕС

    Докато част от по-гласовитите патриотично настроени българи спорят за договора, който София и Скопие ще подпишат (виж 1-а стр.) и се опитват да трупат някакви червени точки, друга, по-голяма част от българите си дава ясна сметка, че е най-добре България да подкрепи Македония да стане член на ЕС. И този договор,
  • Босата снимка на президента и нашите комплекси

    В името на това “Да не се изложим пред чужденците” неща, които извикват усмивка, водят до конвулсия ЦУНАМИТО от фейсбук недоволства по повод босата снимка на президента бляскаво демонстрира нашата алекоконстантиновщина. Алеко Константинов е особена и за мен доста противоречива фигура в българската литература.