Как да получим наследство от чужбина

https://www.24chasa.bg/Article/1423294 www.24chasa.bg

Преди няколко години 3-ма варненци получиха в банковите си сметки общо 120 000 швейцарски франка - около 200 000 лв., от покойния си чичо в Швейцария. Това стана благодарение на 11-месечно разследване на "24 часа". 

За разлика от хиляди българи, които цял живот мечтаят за богат вуйчо в Америка наследството за тези хора се превърна в реалност.

Вълчо Вълчев преди да емигрира в Швейцария
Вълчо Вълчев преди да емигрира в Швейцария

Да се получи наследство в чужбина, е и лесно, и трудно. Сравнително лесно е, ако го има. Но напълно невъзможно е, ако съществува само в нечии фантазии.

Една от последните снимки на Вълчо Вълчев
Една от последните снимки на Вълчо Вълчев

Правилата в различни страни са различни. Повечето държави нямат ангажимент да търсят наследници на свои починали граждани. Задължение на наследниците е да се обадят, стига да знаят къде да направят проверка.

Службата по наследствата в Базел
Службата по наследствата в Базел

В някои страни, напр. Англия и САЩ, това може да стане в публични сайтове, където се публикуват имена на починали, които не са оставили завещания и данни за близки.

Димитър Кисьов
Димитър Кисьов

В други страни - като Германия и Швейцария например, службите по наследствата публикуват обяви в местни или световни вестници и с това ангажиментът им приключва.

Пенчо Кулев
Пенчо Кулев

Понякога информация за търсени наследници се публикува от адвокатски къщи. Те се заемат с подобни случаи с надежда да открият роднини и да приберат 20% от наследството. Такива поне са тарифите в Англия, Германия и САЩ.

Янка Димитрова
Янка Димитрова

По-лесно е, когато емигрантите са оставили завещание, в което споменават евентуални наследници по света. Тогава адвокатските кантори, които пазят завещанието, търсят наследниците и вземат такса за намиране.

Правнучката на Чорбаджийозов и съпругът й
Правнучката на Чорбаджийозов и съпругът й

Напълно невъзможно е обаче да се открие наследство, което съществува само във фантазиите на някого. Хиляди хора таят надежда, че богати роднини са им оставили нещичко зад граница, и са готови да броят луди пари, само и само да открият митичните

Милионерът Дюпон и Валентин Йорданов
Милионерът Дюпон и Валентин Йорданов

милиони. Но когато разберат цените, които искат за това компании в чужбина, обикновено се отказват. Опитен адвокат или частен детектив по света вземат между 100 и 150 долара на час.

За няколко български случая в Швейцария, Англия, Германия, САЩ и Израел разказваме в следващите редове.

Трима българи между 40 и 45 г. получиха общо 120 000 швейцарски франка (около 200 000 лв.) наследство от покойния си чичо в Швейцария. Това стана след 11-месечно издирване на "24 часа". По тяхна молба публикуваме само инициалите им.

Всичко почна през юли 2011 г.

Службата по наследствата в Базел съобщи, че кани наследници на Вълчо Вълчев, роден в Тополовград, живял в Базел, починал през септември 2010 г., да се явят в службата за наследствата в швейцарския град. Със себе си трябваше да носят удостоверения за произход, за семейно положение, за наследници, както и други документи, които доказват, че починалият в Базел българин им е чичо.

Информацията бe сравнително оскъдна - двете български имена на покойника и дата на раждане, но никакъв адрес и сигурни данни за близки. "Мисля, че е имал сестра при заминаването от България, но не съм сигурен", каза в началото на търсенето Кристофър Шифер от Службата за наследствата в Базел.

Първоначалното проучване на "24 часа" в архива на МВР показва, че заминаването на Вълчев от България е вписано в строго секретен бюлетин за т.нар. изменници на родината, издаван до 1989 г. Според краткото съобщение там,  преди да напусне страната, Вълчо е живял и работил в Ямбол, не е бил женен и осъждан. Според описанието през 1960 г. ямболецът заминал за Берн, откъдето не възнамерявал да се върне. Пак според бюлетина имал брат Г., но за сестра, за която питаха от базелската служба, нямаше и дума.

Къщата на посочения ямболски адрес отдавна е съборена, показа проверка на кореспондентката ни в Ямбол Кети Котева. Съседи обаче си спомниха семейството на емигранта. Потвърдиха, че имал брат, починал преди няколко години, но оставил син и дъщеря, които живеят във Варна.

Ден по-късно откриваме сина във Варна. Той е повече от изненадан. "Не знаех, че чичо е починал. Няколко пъти опитвахме да го намерим, но без успех. За последно му писах през 2004 г., за да му кажа, че татко е починал, но писмото се върна с печат, че на адреса не живее такъв човек", казва 40-годишният племенник на емигранта.

Той споделя, че за последен път е виждал чичо си през далечната 1992 г. Тогава чичо му пристигнал в родината да урежда имотни въпроси. "Бе особен човек. Мислеше, че някой иска да му вземе това, което има. Без никой да го пита, казваше: "Аз не съм по даването." А никой от фамилията не е искал нещо", казва племенникът.

Той споделя, че чичо му Вълчо работел в голяма фармацевтична компания и живеел под наем в Базел. Там през 1975 г. му гостували брат му със съпругата си, а през 1980 г. - дъщеря им. "Не сме гледали на чичо като на човек, който ще ни остави наследство, макар да знаехме, че няма семейство в Швейцария", казва племенникът.

Той разкрива, че чичо му имал и сестра, която живеела в Южна България. "Не съм я виждал от 2000 г., не знам дали е жива, но знам, че имаше син - мой братовчед", казва мъжът.

Дни по-късно той успява да открие 40-годишния си братовчед и да му съобщи за наследството. Оказва се, че майка му, която е сестра на емигранта, отдавна е починала. Синът няма постоянна професия, едва свързва двата края и се препитава предимно със сезонна работа. Така след няколкомесечно упорито издирване тримата наследници на починалия в Базел българин са открити.

Не по-лесно обаче се оказва  ваденето на всички необходими удостоверения, за да получат наследството Те трябва да доказват, че покойникът е имал брат и сестра в България, че те са починали и са оставили общо 3 деца, които се явяват наследници. Допълнително от Швейцария искат документ, че майката на емигранта няма деца от друг брак, т.е. че той няма полубратя и сестри, които също биха могли да претендират за част от наследството.

Всички документи, разбира се, трябва да се преведат и да се легализират във Външно министерство и да се пратят в службата по наследствата в Базел.

Като научават през колко кръга трябва да преминат, наследниците се чудят дали си заслужава: "За какво наследство става дума? Ще успеем ли да покрием разноските по ваденето на документите", питат те. За да се снабдят с необходимите сертификати, трябва да пропътуват по няколко пъти разстоянието от Варна, където живеят, до Тополовград, където е роден чичо им.

От службата в Базел обаче не издават нищо предварително. "Щом търсим наследници, значи има защо", казва г-н Шифер.

Три месеца по-късно документите са пратени с куриерска фирма в Швейцария. Оттам казват, че събраното не е достатъчно. Искат още 2 документа. Следва нова обиколка по институциите и най-после исканията са изпълнени.

Месец по-късно тримата наследници получават описание на активите и пасивите, които е оставил чичо им. Справката за наследството е точна като швейцарски часовник. От нея става ясно, че активите са 154 815 швейцарски франка,  а пасивите - 7258 франка, или с други думи - след като бъдат платени всички разходи на починалия, за наследниците остава да си поделят 147 557 швейцарски франка. За да ги получат, наследниците трябва да изразят писмено съгласие, че приемат наследството и че ще му платят данъците. Така преписката се озовава в местната данъчна служба. След удържането на данъците - около 27 000 франка, пътят на наследството е открит.

"Не съм мислил какво ще правя с парите. Лека му пръст на чичо. Съжалявам, че не можахме да се открием, докато беше жив", казва българският племенник П. Тези дни в банковите сметки на него и сестра му ще бъдат преведени по около 30 000 франка, а на братовчед му - около 60 000.

АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

Англия издирва кръвни роднини на българката Антония

Обединеното кралство издирва наследниците на българката Антония Маунд с моминско име Кукова. Жената е починала на 23 юли 2011 г. в Нюкасъл. Според кратко съобщение за търсене на близките й е имала сестра в Австралия, умряла през 2007 г.

За Антония се знае още, че била вдовица и починала в старчески дом в Белвю на 89 г. За разлика от други некролози в местния вестник, в които се изброяват имена на опечалени съпрузи, братя, сестри, деца и внуци, в това за Антония е написано, че починалата "ще липсва на всички, които я обичаха". Опелото е било в местния крематориум на 3 август 2011 г.

Месеци след това имуществото на Антония попада в английската служба за търсене на наследници. Процедурата се прилага към всички граждани на Англия или Уелс, починали, без да оставят завещание и наследници, ако авоарите им са повече от 500 лири.

Годишно службата получава повече от 10 000 сигнала за оставени наследства, но няма ангажимент за издирване на наследници. Претендентите трябва да търсят сами дали техен близък е в списъка на починалите и да представят доказателства за кръвна връзка или осиновяване от покойния. Други роднини не се признават за наследници.

"Занимаваме се с всякакви наследства - банкови сметки, застраховки, недвижима собственост", казват от службата по наследствата. Наследниците могат да предявят претенции за имуществото на починал близък до 30 г. след обявяването на наследството.

Годишно около 3000 случая се решават успешно, но други около 12 хил. остават нерешени. Някои от тях продължават повече от 10-20 г. За разрешаването им помага асоциацията "Ловци на наследства", създадена през 2009 г. от Морис Кларк. "Наши членове са професионални изследователи, генеалози, детективи", казва Кларк.

Австрийското посолство откри  софиянка по поръка от Тел Авив

95-годишна софиянка с изненада разбра, че е включена в завещанието на най-малката си сестра 2 г. след смъртта й в старчески дом в Тел Авив. "Съобщението дойде от австрийското посолство в София. Явно издирването бе почнало от Виена, където е родена баба ми", каза изумената внучка пред "24 часа".

Трите сестри, пръснати в Лондон, София и Тел Авив, си пишели редовно. Преди време най-малката, която живеела в Израел от 60 г., купила малко жилище в старчески дом там. Според правилата щяла да остане в него до последния си дъх, независимо колко години ще живее. "Не знаехме, че са й останали и свободни средства, не сме се надявали на наследство", казва внучката.

Преди 3 г. роднините в София получили съобщение от старческия дом, че жената е починала. Доста време след това дошло известие от австрийското посолство, с което издирвали българската сестра да й съобщят, че е включена в завещанието на починалата.

След като я намерили, бабата посетила израелското посолство в София, където лично посланикът гарантирал в телефонен разговор с Тел Авив, че наследничката е жива и здрава и седи пред него.

8 наши отказаха 6400 евро в Германия

Поне 8 наследници, пръснати из цяла България, отказаха преди време около 6400 евро наследство от техния родственик Георги А. в Германия. "Бюрокрацията и разходите за набавянето на документи са прекалено големи. Не си заслужават толкова много усилия за толкова малко пари", каза една от наследничките - 67-годишната Яна К. от град в Южна България, която "24 часа" издири по молба на професионалния търсач на наследници Рейнхард Майер. След отказа й Майер приключи случая.

Георги умира във Франкфурт през 2002 г. Не оставя семейство и завещание, но оставя 16 000 евро. Съдът във Франкфурт упълномощава германски адвокат да търси наследниците в България. Той пък се свързва с професионалния търсач на наследници Рейнхард Майер - един от 20-те с подобна дейност в Германия. "Парите трябва да идат при най-близките роднини на Георги. Ако такива не бъдат намерени, средствата ще станат

собственост на германското правителство", каза Майер. С помощта на "24 часа" той предаде това послание на племенничка на Георги в България - Яна - едно от четирите деца на брат му Мирчо.

Яна каза, че е чувала за наследството. През 2004 г. Майер й казал и за документите, нужни за получаването му. "Подписахме и договор, че ако получим наследството, ще ми дължат 20% от него, ако не успеем - няма да ми плащат нищо", казва Майер.

Наследниците го молят за смъртен акт на чичо им, който да представят в поземлената комисия. "Пратих им документа и не взех нито евро за услугата, макар че ми отне доста време, но тогава внезапно контактът спря", казва Майер. Няколко пъти той напомнял за себе си, но без успех.

Година по-късно наследниците му съобщили причините за дългото мълчание - смущавали ги многото документи, които се искат, съобщавали за здравословните проблеми и високата възраст на някои от наследниците, за смъртта на един от тях, както и за липсата на средства да продължат по-нататък.

Майер решава да направи нов опит да реши казуса и праща писма. "Надявах се да получа поне 1 отговор, но уви", казва Майер.

Яна сподели пред "24 часа", че когато разбрали за наследството, двете й сестри и брат й били много запалени. Тя отишла в германското консулство в София и заверила документи за себе си и останалите деца на брата на починалия. Но освен този брат Георги имал и 2 починали сестри. Едната имала 2 деца, които живеели в два отдалечени града на България. Другата имала 6 деца, само 2 от които били живи. "Обадих се на тези, които познавам, но те не проявиха особен интерес. Казаха ми, че нямат пари за преводи и пътуване до София", казва Яна. Затова не пратили декларация с описание на наследниците, която се искала от тях.

Яна пресмята, че 4-те деца на брата на Георги - Мирчо, плюс 4-те живи на двете му сестри са общо 8. "Но не знам по колко деца имат починалите 4 деца на една от сестрите. Всеки да има по две, това вече прави общо 16 наследници", брои Яна.

Тя призна, че не знае адресите на всички и няма интерес да се свърже с тях. "С тези, които поддържам връзка,  пресметнахме, че ни трябват поне 2000 лв. за пътуване и вадене на документи, за преводи и такси. А моята пенсия е едва 50 евро. Откъде да намеря пари?", казва Яна.

Тя пресмята, че разходът не си заслужава. Майер я информира, че 16 000-те евро в сметката на емигранта, която е под контрола на публичния администратор, са останали 9200 евро. Другите са похарчени за погребението и плащането на различни такси. Около 1200 евро от останалите пари щяло да бъде възнаграждението на публичния администратор, 20 процента за Майер и останалите около 6400 евро да се разпределят при наследниците.

Като чува цифрата, Яна потвърждава, че нямат интерес, защото в най-добрия случай ще вземат по около 800 евро. Дни по-късно Майер съобщава това на администратора на наследството във Франкфурт и случаят е приключен.

Държавата взе оставеното от Теодор Димитров в Женева

Държавата спечели неравната битка за наследството на българина Теодор Димитров, напуснал България в края на 50-те г. Емигрантът се пенсионира през 1992 г. като зам.-директор на библиотеката на ООН в Женева. След себе си остави къща в престижния кв. Шамбези в Женева, имение в Жекс, над 50 000 книги, повече от 500 икони и произведения на изкуството.

"Държавата прие дарението, но не го управлява. 10 г. след смъртта на брат ми то събира прах в хранилищата на 10 национални музея. Казват, че няма пари, а ние предложихме да се продаде един от имотите, или да се кандидатства по европейски програми, за да се осигурят средства", казва Иван Делчев - брат на дарителя.

Теодор Димитров постъпва в женевската Университетска болница на 13 август 2002 г. с диагноза  терминален рак в

стомаха с разсейки в цялото тяло и мозъка Година по-рано, на 28 юни 2001 г., той депозира при нотариус в Женева завещание на български и френски, собственоръчно написано в кантоналната болница в Женева. В него се казва следното: "Долуподписаният Теодор Делчев Димитров, роден на 26.02.1932 г., живеещ на ул. "Магнолиите" 7, Шамбези, Женева, бивш служител на ООН, напомням моите наследници сестра и братя, живеещи в София, България: Мария Делчева Вачкова, Ангел Делчев Димитров, Георги Делчев Димитров, Иван Делчев Димитров. В Женева живее и работи племенницата ми Божана Делчева, дъщеря на брат ми Георги, която осъществява връзка със семейството. Нямам дългове. Трябва да плащам текущи данъци за моите приходи, жилищна стойност на къщата ми в Шамбези плюс текущите разходи за ток, вода и телефон.

Отказвам се от моя дял в семейната къща в София в полза на сестра ми Мария. Подарявам къщата си в Шамбези на племенничките ми Божана и Румяна, дъщери на брат ми Георги, първата - живееща в Женева, втората в Канада.

Желая библиотеката и архивите, намиращи се в Шамбези, да бъдат предоставени на Института по история при БАН чрез племенника ми Даниел Вачков, син на сестра ми.

Притежавам в Жекс, Франция имение Льо Паи (Европейско огнище на културата) на стойност 12 млн. фр. франка. Желая наследниците да предложат на българската държава дарение, при условие че имението няма да се продава, а ще остане българско парче земя  в сърцето на Европа завинаги, на разположение на българите. Ако не - да се продаде и парите да се разделят между наследниците, както и всички мои спестявания в Обединена банка на Швейцария." "В това завещание е заявена истинската воля на брат ми. В нея българската държава има място, но при условия, които ние, наследниците, никога не сме оспорвали", казва Делчев.

Второто публично завещание на Теодор Димитров е подписано на 15.08.2002 г. - 2 дни преди смъртта му. "Зам.-пълномощният министър в постоянното представителство на България към ООН в Женева Петър Коларов довежда до смъртния одър на брат ми Костен Бершем и Вивиан Мартен. При съставяне на завещанието г-жа Мартен е адвокат на Теодор, а след смъртта му и по време на делото по оспорване на завещанието идва в съда като адвокат на българската държава. Това е недопустимо противоречие", смята Делчев.

Според него в деня на второто завещание силите на брат му вече са изчерпани. Заболяването и лекарствата до такава степен са помрачили съзнанието му, че

не е бил в състояние нито да пише,  нито да чете  това, което е подписал. "Това е потвърдено в показанията пред съда на 16.05.2006 г. от Петър Коларов, както и от г-н Мартен - иконом в имението на брат ми в Жекс. Намирайки се в предсмъртна агония, Димитров само подписва завещанието, написано от доведения от П. Коларов нотариус върху предварително подготвен формуляр", обяснява Делчев.

Двама искаха митичните милиони на баба Янка от Ню Йорк

53-годишният софиянец Пенчо Кулев и 84-годишният сливенец Димитър Кисьов твърдяха през 1998 г., че са наследници на 80-годишната българка Янка Димитрова Христодиасис Клистидиасис, която почина в нюйоркската болница "Линкълн" през 1998 г.

Двамата спореха чие е наследството от $ 600 млн. отвъд океана. Освен за милиони говореха за сгради, хотели, заводи, банки и диаманти на 5 континента. Кулев се представяше като осиновен син, а Кисьов - като племенник на Янка. Приживе 84-годишният Кисьов твърдеше, че се е запознал с Кулев през 1992 или 1993 г. и му е разказал от игла до конец историята на своята богата леля от Америка. "Леля ми се обади един ден от Ню Йорк и ми каза, че вече е много стара и има нужда от някого, който да бъде покрай нея. Прати ми покана за гостуване. Но от американското посолство ми отказаха виза. Тогава се запознах с Кулев. Той живее в София, в квартала, където живее сестра ми. Разказах му историята и той ми предложи своята помощ", съобщи Кисьов пред "24 часа" през 1998 г., но не показа писмени доказателства, че Янка му е леля, освен една овехтяла фотография от 13 септември 1939 г. "Това е погребението на 83-годишния ми баща." На снимката сочи себе си и една жена, която била Янка. Тогава той е на 24 г., а леля му - на около 21 г.

Преди да стане американка, леля му Янка била женена за "едно пияндище" от с. Крушаре, Сливенско. През 1939 г. напуснала мъжа си, омъжила се за богат грък и двамата заминали за Америка, твърдеше Кисьов. Той обаче изгубил дирите й. Така според него се стигнало до телефонното обаждане от Америка, отказа за виза от американското посолство и срещата с Кулев.

"Той ме омая и аз му повярвах, но е измислил осиновяването", каза тогава Кисьов.

Конкурентът за наследството Пенчо отрече напълно версията на Кисьов. "Леля ми ме е осиновила, когато съм бил на 5 г.", разказа той и показа определение на Софийския околийски съд от 2 януари 1951 г. Той научил за осиновяването през 1991 г., когато получил писмо от американската си осиновителка.

Според документите, представени от двамата, Янка Димитрова Христодиасис Клитсидиасис е написала 2 завещания. Едното на 9 септември 1993 г., другото на 3 май 1994 г. И в двете тя обяснява, че е наследила огромните си богатства от съпруга си, който е работил в ЦРУ и е бил капитан от военноморския флот на САЩ. През 1944 г. загива от ръката на германските нацисти в изпълнение на служебния си дълг.

През 1998 г. Кулев обяви, че е пратил писма до парламента, премиера и американската посланичка с молба за виза, за да урежда наследството. Негово писмо с молба за помощ пристига и в офиса на кмета на Ню Йорк Рудолф Джулиани.

Пенсионери от Ореш още сънуват милиарди от Рокфелер

През 2006 г. потомци на българския емигрант в САЩ Иван Вакинов Чорбаджийозов почнаха да търсят наследство от милиардите на Рокфелер. Богатството по техни изчисления надхвърляше $ 2,5 млрд., но 6 г. по-късно те не са получили нито стотинка. Тогава 32-ма търсачи на дядовото богатство от Троян, Белене, Ореш и Свищов дадоха пълномощно на търновската адвокатка Невяна Христова, която трябваше да пътува до Чикаго и да получи дяловете от хотели, ресторанти, магазини и 2 златни мини от жената на емигранта Жаклин - племенница на Рокфелер. Наследниците така и не осигуриха парите за задокеанската мисия. Според потомците $ 250 000 трябвало да се внесат само във Федералния съд за уреждане на формалностите.

"Американците обсебиха всичко, не дадоха нищо. Наследниците не отидоха на място и не можаха да си защитят правата. Голяма институция, която се занимава с чужди наследства, обсеби имотите. Хората намериха наследствени ниви у нас, а се отказаха да търсят милионите в САЩ", каза пред "24 часа" адвокат Христова.

Наследниците споделят, че през 20-те г. гурбетчията от Ореш Иван Чорбаджийозов се оженил за племенницата на Рокфелер - Жаклин, и след смъртта й наследил несметни богатства. През 1932 г. Иван се върнал в България и донесъл акции, нотариални актове и полици за собствеността си на златни мини в Южна Африка, 7 хотела в Ню Йорк, 6 в Чикаго, автопаркове и авоари в банки.

Над 50 са внуците и правнуците на емигранта от първия му брак у нас, от който имал 5 дъщери и син. Още при социализма наследниците опитали да получат завещаното. През 50-те г. водили 4 г. преписка с Външно. През 1964 г. оттам им отговорили, че Чорбаджийозов не е оставил нищо, а документите за собствеността му изчезнали. И до днес те са убедени, че ренти от тяхното богатство са превеждани и потъвали в сметки на близки до ДС.

В търсене на задграничното богатство свищовлии ходили при гл. прокурор Иван Татарчев, 3 пъти при президента Желев, при министри на финансите и банкови надзорници в няколко правителства. Правнук на Чорбаджийозов се срещнал и с премиера Сакскобургготски.

Няколкомесечно разследване на "24 часа" преди време обаче показа, че няма доказателства за мистериозното наследство.

ДИМА МАКСИМОВА

Българин наследява в САЩ милионера Дюпон?

Българин може да получи голяма част от наследството на милионера Джон Дюпон, става ясно от решение на съда в Пенсилвания от ноември 2011 г. Щастливецът е българският шампион по борба Валентин Йорданов.

Роднини на починалия през декември 2010 г. милионер обаче обжалват. Племенницата и племенникът Бевърли А. Дюпон и Уилям Х. Дюпон твърдят в петиция до съда, че българският борец и съпругата му са повлияли на чичо им при изготвянето на завещанието му няколко месеца преди смъртта му през декември 2010 г.

Според адвоката на фамилия Дюпон - Кристиян Ласен, наследството може би е на стойност между 450 и 500 млн. долара. Според близки до Йорданов е около 100 млн. Ласен вече е подал иск до Върховния съд за отмяна на предишните решения, които облагодетелстват българина.

Как българин се оказа претендент за баснословното наследство?

Валентин Йорданов и Дюпон се запознават на световното първенство по борба във Варна през 1991 г. Милионерът е впечатлен от таланта на нашето момче и го кани в САЩ. Известно време финансира клуба по борба, който Валентин ръководи. Постепенно двамата се сприятеляват.

Приятелството им продължава и когато през 1997 г. Дюпон е осъден на 13 г. затвор за убийството на олимпийския златен медалист Дейвид Шулц през 1996 г. Преди да влезе в затвора, милионерът получава диагноза параноидна шизофрения, но това не го спасява. Умира в затвора "Кресон" и оставя след себе си няколко души, които спорят за наследството му.

По-нисък данък, ако обявиш полученото до 1 г.

Всеки, който наследи имот или пари от чужбина, има интерес бързо да подаде декларация и да плати данък наследство. Ако стори това до 1 г. от получаване на наследството, данъкът ще се изчисли върху 40% от данъчната оценка на наследеното.

Ако отложат уреждането за следващата година, налогът се изчислява върху 50% от имотит. Влезе ли наследникът в третата година налогът вече се смята върху 60% от стойността на придобитото.

Братя, сестри и деца -наследници плащат от 0,4% до 0,8% за дял над 250 000 лв. Останалите- 3,3 до 6,6% за дял над 250 000 лева.

Не се дължи данък, ако е платен в държавата, в която се намира имуществото, и имаме спогодба за избягване на двойно данъчно облагане. Такава има с повечето ържави.

Сумите по сметки на починали лица в банки се изплащат на наследниците само след те покажат удостоверение от общината, че са декларирали и платили данъка. Когато налогът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на общината в едномесечен срок. На наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

РУМИ ДЕНЧЕВА

Банките у нас не търсят роднините

Българските банки нямат практика да търсят наследници на починали, които имат депозити. Дори разчитат на тях да ги информират за смъртта. Когато са уведомени, блокират сметката, докато не се изясни кой може да се разпорежда с нея. Наследниците получават парите, след като представят смъртен акт на титуляря, удостоверение за наследници, или завещание, ако има такова.

В случай че няма поименно разпределение на дялове на всеки наследник, средствата се плащат в съответствие със Закона за наследството и Семейния кодекс. Ако починалият има жив съпруг, с когото е подписал брачен договор, и той се взема под внимание.

 Няма определен срок, в който банката пази парите. Ако са на стандартен срочен депозит, обикновено по него няма такси и съществува, докато не бъде потърсен. През това време се начислява лихва. Разплащателни и някои по-специфични сметки се поддържат, докато има средства за покриване на месечната такса за обслужване. Ако 2 последователни месеца те не достигат, банката ги закрива служебно.

Ако починалият няма наследници, ако те се откажат от средствата или нямат право да ги получат, банката отнася парите от влога в приход на държавния бюджет въз основа на писмено искане от областния управител и приложени документи. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

В Гърция се премести Лора Крумова. Бившата водеща на "Комбина" реши да избяга от родината за неопределен период. Журналистката и цялото й семейство вече живеят на остров Лемнос. През 2018-а Лора излезе в майчинство, за да се грижи за дъщеричката си Мина и повече не си намери ново място в тв ефира.

Труп на бебе делфинче изплува на централния плаж във Варна. Мъртвото животно е забелязана вчера рано сутринта. След сигнал от разтревожени хора екоинспекцията в морската столица ще направи проверка по случая. Служители ще свалят биометрични данни на бозайника, за да установят причината за смъртта. 38 са загиналите китоподобни по нашето Черноморие

С нова порция обвинения се сдоби соченият за дясна ръка на Божо Кравата крими герой Иван Терзийски-Веждата. Наред с делото за участие в наркобандата на Божидар Кузманов Веждата застава пред Темида и заради нападение над ченгета. Повод е предотвратен опит да се саморазправи със съпругата си Розалия. Като бонус към това Веждата ще отговаря за закана