Харалан Александров: Вече не е достатъчно да се родиш българин, за да си ценен и добър

https://www.24chasa.bg/Article/1423449 www.24chasa.bg
Харалан Александров СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

 С ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ РАЗГОВАРЯ МИЛА ГЕШАКОВА

- Г-н Александров, периодично у нас пламват кампании за преименуване на исторически местности, улици, селища. Последната - във Варна, където ВМРО поиска български имена за 11 местности с турски. Защо?

- Защото периодично се изострят тревогите и страховете, свързани с идентичността, а един от инструментите за поддържането са названията на градовете и местностите. В момента самата идея за нация е подложена на силния натиск на глобализацията, от една страна, и на регионализацията и засилващите се локални идентичности, от друга. Затова е разбираемо, че хората с първосигнално, нерефлективно отношение към нацията, а такива са повечето прости хора по света, се чувстват притеснени от разколебаването на националната идентичност. Акцията за побългаряване на местности успокоява тези страхове и създава фалшива увереност, че нещата са под контрол. И, разбира се, винаги се намира някой, който да се възползва от тях политически, като ги формулира в националистически призиви.

- ГЕРБ обаче би отбой...
- Това говори добре за ГЕРБ. Дават знак, че се чувстват достатъчно силни и достатъчно европейци, за да не прибягват до примитивни способи за печелене на подкрепа. Национализмът е копнеж по един прост и ясен свят, но ние сме обречени да живеем в сложен свят, в който националната идентичност е една сред многото, практикувани от съвременния човек. Удържането на множествената идентичност изисква по-голямо усилие, по-голям вътрешен интегритет.

- Искате да кажете да сме по-толерантни, по отворени? По-крайните биха го изтълкували като склонни на претопяване.
- За да се чувстваш ценен и добър, вече не е достатъчно просто да си се родил българин и българската нация да бъде обявена за древна и велика.
Идентичността не ти е дадена наготово, налага се да се пребориш за нея, да намериш начин да бъдеш успешен човек, достоен за уважение и себеуважение извън националната си идентичност. За съжаление българската патриархална култура и образование остават в плен на национални митове, които не ни помагат особено да приемем това предизвикателство. Затова вероятно винаги ще има група хора, която отчаяно ще прибягва до патериците на национализма, за да запази самоуважение и усещане за контрол в един все по-неуправляем и все по-неразбираем свят.

- На прицел преди бе връх Мусала, днес Кабакум край Варна трябваше да стане Големият пясък.
- За възпаления националистически ум на прицел е всичко, което изглежда чуждо. Но това може да се разглежда и като посегателство върху културата и традицията на България, интегрална част от която е османската култура. Трудно ни е да приемем, че Османската империя е била и наша империя, държава и на българите, защото официалната историография ни учи, че е чужда и потисническа. А един по-внимателен прочит показва, че в този период е имало интензивен културен обмен и преливане във всички сфери на живота. Българите от тази епоха наричат Истанбул Цариград, защото го премат за своя столица. Впрочем там процъфтява богата и влиятелна българска общност, един от двигателите на нашето Възраждане. Българските възрожденци и патриоти не се притесняват да носят фесове, както виждаме от старите фотографии, а езикът, на който пишат своите пламенни възвания, прелива от цветисти турски думи и изрази. Да не говорим за възрожденската архитектура, която по същество е османска - родните чардаклии къщи могат да бъдат видени из цялата империя. Време е да приемем, че българското и османското не са противоположности. В периода, в който се оформя нацията, българската идентичност е една от версиите на османската, както има и гръцка, албанска, турска, сръбска, арменска, еврейска и пр. нейни разновидности. Османската империя с всичките кусури (между другото кусур е турска дума) е забележително мултикултурално постижение, към което ние имаме значителен принос, и е време да започнем да го разбираме и ценим. Така ще се чувстваме по-спокойни със себе си.

- Казват, имената на селищата са белег за владеене. Дали побългаряването им гарантира оцеляването на българското?
- Склонен съм да поставя под въпрос тезата, че имената са белег за владеене, те по-скоро са белег за историческата традиция. Овладяването на територията на едно населено място е въпрос на гражданска активност и добро управление. Ако градът е завладян от местен феодал, който прави каквото си иска, няма значение какво му е името. Преди време наричаха Велинград Беевград - на името на бившия кмет и депутат от ДПС, Девин беше известен като "града на Доган", а Дупница - като града на Братя Галеви, които минаха в нелегалност. Хората си връщат града, когато в него се върнат законът и гражданското участие. Такава гражданска реституция винаги приминава през нов обществен договор и излъчване на добро лидерство - например дълги години Кюстендил беше градът на ВИС и изглеждаше ужасно, но кметът Паунов успя да го върне на гражданите, въпреки яростната съпротива на окопалите се феодални интереси. Друг ярък пример е Бургас, който се преобрази при управлението на кмета Димитър Николов. Не знам кой го владееше преди, но сега определено е град на бургазлии и те основателно се гордеят. Нека се научим да си избираме силни лидери, да ги подкрепяме в добрите начинания и да ги критикуваме за провалите. Когато градовете ни започнат да процъфтяват, ще видите как ще спрем да се вълнуваме толкова от имената им.

- Новата забрана за пушене на обществени места не е ли намеса в личните ни решения?
- Мярката предпазва всички останали от вредоносния навик на пушачите и е част от световната тенденция. През зимата в Канада е трудно да пушиш пред сградата, защото температурите стигат минус 40 градуса. Въпреки това хората излизат да димят навън. Така че воплите заради въвеждането у нас са пресилени. Трябва обаче да внимаваме да не превърнем пушачите в ново малцинство, което е политически коректно да бъде дискриминирано, презирано и тормозено. Интересно е доколко пушенето ще се превърне в протестно поведение. Познавам пушачи, за които забраната стана стимул да откажат вредния навик. Навярно ще има и такива, които героично и самоотвержено ще продължат да се тровят, но поне няма да да тровят останалите.

- Чу се, че ще бъдат толерирани "доносници", които докладват къде нарушават забраната.
- Лоша идея, доносничеството винаги развращава. В цивилизованите общества, когато някой нарушава правилата, другите му правят забележка и го призовават да ги спазва, а не докладват на органите. Развитието не се постига чрез репресия, а чрез интернализация на нормите и етична саморегулация в общността.

- Европейска България няма да пуши на обществени места и ще има улици само с български имена. Можете ли да продължите списъка?
- Нито едното, нито другото ще е вярно. Ще има пушещи на обществени места, ще има и улици с небългарски имена. И още много отклонения от нормата. В европейска България, която възниква пред очите ни, ще има много паралелни версии за това как трябва да се живее, какво име да носиш, каква идентичност да избереш, в каква истина да вярваш и трябва да се научим да живеем с този плурализъм и произтичащата от него несигурност.

- Миналата седмица в европейска България взрив на склад за боеприпаси отне живота на трима.
- Тази трагедия за пореден път ни показва, че човешката немарливост и безотговорност са далеч по-опасни от природни стихии. Земетресението в Перник ни убеди колко сме безпомощни пред природата. Много ни уплаши, но не взе човешки жертви. Взривовете обаче взеха. Трагедията в с. Бисер също бе поради човешка немарливост - зле поддържани язовирни стени. Повече от ясно е, че не можем да укротим земята и да избегнем природните бедствия. Но е напълно във възможностите ни да се предпазим от бедствията, които сами създаваме поради дезорганизираност, безхаберие, корупция и глупост. Налага се да се отнасяме по-отговорно към онова, което зависи от нас, а то никак не е малко. Мисля, че това е поуката.

Със социалния антрополог Харалан Александров разговаря Мила Гешакова

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Врагът не спи, бдете!

    Врагът не спи, бдете!

    Информацията, че са засечени двама руски дипломати, които извършват действия, за да заселят у нас т. нар. нелегали с цел да повлияят на изборните резултати, е повече от притеснителна и е показателна до какви беди може да доведе ширещата се корупция в страната.  Защото тези разведчици за около 10 000 нови български лева може да се сдобият с есграон
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя