Полицейска карта и ДНК от тиксо издават обирджии на злато

https://www.24chasa.bg/Article/1425588 www.24chasa.bg
Двама от обвинените за обира на близо 30 кг злато от магазин в ЦУМ през варт 2003 г.

Полицейска карта и изваден от пералня кожен калъф със залепена емблема на служба в МВР уличават двама от обирджиите на златарския магазин в ЦУМ през пролетта на 2003 г. Те са разпознати от момиче, което бандитите вързали за облегалките на стол, преди да изчезнат с черния сак с бижута от бяло и жълто злато, диаманти и цирконии.

В съда двамата са заковани от ДНК експертиза на ленти лейкопласт, с които продавачката била омотана, става ясно от мотивите към присъдата за един от най-големите грабежи в България през последните 10 години. Те са обявени от градския съд в София наскоро, съобщи магистрат пред "24 часа".

При нападението в легендарния универсален магазин в столицата на 31 март 2003 г. са отмъкнати 29,467 кг скъпи ювелирни изделия за 651 308 лв. Сред тях има уникати, за каквито би мечтала всяка дама.

Историята е достойна за сюжет от криминален филм - има любов и омраза, злато и диаманти, бягство, арести и протяжен съдебен процес. В нея жертва на добротата и доверчивостта си става 41-годишна вдовица, уважавана лекарка. Когато в София се разчува за обира, малцина знаят, че жената е подведена от "приятел" с романтично пътуване до Гърция.

Тайно от нея той слага в колата й част от откраднатото злато. Гранични полицаи обаче го намират, малко преди то да бъде изнесено и препродадено зад граница. Едва не се стига и до комичен за обирджиите край - имало е опасност, докато се търкаля като в центрофуга в задната гума на колата, златото да стане на прах.

Герои в удара на "златарите от ЦУМ" са 28-годишният тогава Николай Видолов, 36-годишният Тодор Мирчев, приятелят му Георги Стефанов и Гергана Николова (последните двама - съседи от една улица). Вече 8 г. те ходят по участъци и съдилища.

Досега са минали само през първата от 3 инстанции - Софийския градски съд. От него само Гергана излиза невинна. Мирчев и Видолов отнасят по 10 г. затвор като извършители на грабежа, а Стефанов е осъден на 6 г., задето е укрил част от плячката. Присъдата може да се обжалва пред апелативния съд.

Скъпоценният удар

Плътна дървена врата с шпионка. Зад нея салон с щандове, на които са изложени изящни изделия от благороден метал - бижута с диаманти, пръстени, синджири, ланци, обеци, гривни от злато 14 карата, една от тях с 30 циркония, гравирани ръкавели, златни ключодържатели и др.

Малко по-навътре офис с бюро, фотьойли и метални каси, в които се пазят ценности. Така изглежда в онези години магазин 0325 на 3-ия етаж на столичния ЦУМ.
Без витрини е и не е по джоба на всеки да пазарува от него - там се продава само на едро. Открит е през 2002 г. от "Итал голд мега ювелири" ООД, изключителен представител на турската фирма "Итал голд" за България.

От 2002 до март 2003 г. тя внася на няколко пъти златна бижутерия и брилянти от Турция и Италия. Част от тях веднага са продадени на търговци у нас.
Два дни преди обира - на 29 март 2003 г., в магазина пристига мъж в униформа, придружен от цивилен. Пред 25-годишната Нигяр Иса, която приема и консултира клиентите, двамата се представят за служители от Икономическа полиция. Казват, че са дошли да проверят дали продава немаркирана стока.

Тъй като документите и част от стоката са заключени в метални каси в офиса, "полицаите" се разбират с момичето да подготви всичко за "проверка" в началото на следващата седмица. Иса казва за посещението на "полицаите" на двама от собствениците Агоп Авшарян и Андрей Андреев.

По това време единият е във Варна, а другият - в Истанбул. Разбират се единият да се върне, за да подготви всички документи за вноса на златото. Авшарян и съпругата му излизат от магазина към 12 ч на 31 март.

30-ина минути по-късно фалшивите полицаи решават да действат. Подготвени са за всичко. Единият е надянал полицейска униформа. Носи жълтеникава служебна карта и
пистолет с дръжка в кафяво и черно. Другият - сак и ролки с лейкопласт. За по-сигурно двамата са с изключени мобилни телефони. Скоро обаче ще разберат, че това не помага.

Със строги изражения на лицата аверите влизат през входа на ЦУМ откъм градинката на Централна баня и джамията. Качват се на 3-ия етаж и се отправят с бавни, тежки крачки към масивната дървена врата на златарското ателие. Звънят.

Нигяр, симпатична студентка, която съвместява работата със следване в университет в София, поглежда през шпионката. Разпознава двамата "полицаи" и отваря. С влизането те започват да оглеждат бижутата. После тръгват към офиса в дъното. Иса посяга към счетоводната и митническата документация, но иска полицаите да се легитимират.

По-младият вади карта с негова снимка, издадена от Асоциация на бивши и настоящи служители на МВР, които работят срещу организираната престъпност. През това време другият я напада в гръб.

Хваща я за гърлото и й запушва устата. Съучастникът му й връзва ръцете и й залепя устата с част от тиксото, за да не вика. Нападателите слагат Нигяр Иса да седне на стол с облегалки и я връзват за него с лейкопласта. Обръщат стола така, че младата жена да е с гръб към тях, и почват да изсипват таблите с ценностите в сака си.

Неочаквано на вратата на магазина се звъни. Обирджиите притихват. След минута мълчание опасността отминава. Крадците сипват вода върху ръцете на Нигяр и изчезват.
Вързана, тя се опитва да стигне до вратата, придвижвайки се лека-полека със стола. Накрая успява да я достигне, натиска с брадичка дръжката на вратата и тя се отваря. Наблизо няма никого. За да привлече вниманието, Нигяр почва да тропа с крака.

Охраната чува шума и пристига. Изходите на ЦУМ са затворени.Единият от бандитите обаче вече се е слял с тълпата, а другият се вози в колата на приятел към столичния кв. Надежда.

С пристигането си полицаите научават, че златарският магазин няма пазач, защото разчита на охраната на целия търговски обект и на монтираните камери за видеонаблюдение. Оказва се обаче, че камерата откъм входа при джамията не работи.

Полицаите освобождават Иса и старателно прибират в пликове лентите лейкопласт, с които била овързана. По-късно те ще се окажат ценна находка, като тези от сериала "От местопрестъплението". На помощ са доведени и кучета следотърсачи - Брис, Пачо и Вико. (Виж карето долу.)

Инвентаризация на фирма показва, че в магазина са останали 4978,29 г накити, които в бързината обирджиите подминали.
Само за няколко дни криминалната полиция влиза в следите на менте полицаите. Неофициално се говори, че това става покрай колата, с която идват на местопрестъплението.

Първоначално МВР и прокуратурата подозират, че грабежът е извършен по поръчка и че в него са замесени и други, за да се намери добър пазар за златото. Но поръчител не е разкрит. За седмица полицията стига до трима души, заподозрени за обира, и ги обявява за издирване. Имената и снимките им са разпратени по ГКПП и до 12 април всички влизат на топло - двама са задържани, един се предава.

След разпити на 32-ма свидетели въз основа на заключения на вещи лица и частично от признанията на двама от подсъдимите магистратите приемат за доказано, че Тодор Мирчев и Николай Видолов са двамата мъже, престорили се на полицаи, за да вземат златото.

От мотивите на съда става ясно, че в първите дни след нападението Мирчев се среща с Георги Стефанов. Двамата са добри приятели от деца. Мирчев дава на Стефанов стотици синджири и обеци от злато, копчета за ръкавели от бяло злато, халки и ланци за общо над 38 000 лв. Стефанов ги скрива в жилището си на ул. "Мара Бунева". Идеята е да ги изнесе в Гърция.

Той решава да не пътува сам, а с жена. Успява да убеди лекарката Гергана Николова да замине с него на романтично пътуване. Уговаря я да тръгнат с нейния "Ситроен Ксара", купен на лизинг. Тя приема, имала е нужда от малко приятни емоции след раздялата с бившия й приятел. (Виж вдясно.)

На ГКПП Кулата ситроенът минава безпроблемно през митницата. Гергана дава паспортите за проверка. Георги обаче е обявен за издирване. Служителка на ГКПП разбира това от компютъра си и се обажда на граничарите. Те приканват Стефанов да слезе от колата уж за справка и го задържат.

Гергана не подозира нищо. Изпада в шок, когато й казват, че МВР издирва Георги. Качва се в колата с намерение да се върне в София. Митничарите я спират и почват щателна проверка. Докато ровят в колата, решават да попитат дали е пипала нещо по ситроена. Тя чистосърдечно, без да знае каква беля ще си навлече, казва, че Георги е задържал за ден резервната гума.

Граничарите викат следовател от Петрич, режат гумата и пред очите им блясва
над 1 кг злато. Извадени са 207 синджира, 21 чифта обеци и украшения за общо 35 706,61 лв.

На 6 април 2003 г. в жилището на Стефанов са открити накити за още 2817,84 лв. Тогава той казва: "Даде ми ги един приятел на име Тодор". По-късно в съда отрича да е замесен в грабежа. Кълне се, че не е знаел за златото в резервната гума и така опитва да накисне Гергана.

Междувременно полицаи засичат волво, шофирано от познат на Видолов. В жабката намират членска карта на асоциацията на служители от МВР, ползвана при грабежа. На 11 април в пералнята на Видолов е намерена и полицейската емблема.

Над 27 кг от изчезналото злато с маркировка на турската фирма "Итал голд", обаче не е открито. Дали отдавна е продадено, или е скрито добре с помощта на неизвестни участници в удара, все още не се знае.

Разплаках се, като видях Георги вързан за радиатора 

C 30 напреде съм, спечелих, казал по телефона Георги Стефанов на Гергана Николова през пролетта на 2003 г. Жената не го попитала какво има предвид с това "трийсет". Георги правел впечатление на човек, който разполага с пари. Казвал, че внася коли от чужбина. Карал БМВ, но го продал, обяснява жената при разпитите.
Гергана останала вдовица. Сама се грижа за детето си, което тогава е на 7 г.

Три години имала връзка с мъж, който през септември 2002 г. заминал в Англия. Това я наранило, изпаднала в депресия. След раздялата лекарката се запознала с Георги чрез приятели. Оказало се, че двамата живеят на една улица, но дотогава не са се срещали. Гергана станала личен лекар на Георги и детето му.

"Започнахме да поддържаме отношения като между добри познати с известен интерес и емоция един към друг, без да се стига до нещо по-сериозно. Получавала съм предложения за сексуално сближаване, но аз не бях готова за това", разказва жената.
Георги държал видеоклуб. Разправял, че има приятели в Гърция и че някой ден ще я заведе там. Казвал, че често пътува.

През март я попитал дали й се ходи до Гърция. Лекарката приела предложението като демонстрация на възможности, че е в състояние да организира подобно пътуване, за разлика от мъжа, който я изоставил. Двамата се разбрали да се чуят по-късно. Гергана трябвало да провери дали някой може да поеме пациентите й.

На 3 април Георги дошъл със син форд пред поликлиниката, в която тя работела. Казал, че колата е на неговия кум, и попитал не може ли да пътуват с нейния ситроен. Гергана се съгласила. Георги поискал автомобила, за да "го стегне за път", но колата й трябвала. Тогава той взел само резервната гума - да я провери и напомпа.

В събота, когато трябвало да тръгнат, Георги доста се забавил. Наложило се Гергана да му звъни няколко пъти, тъй като времето напредвало. Георги все отговарял, че има малко работа. Към 13,30 ч се обадил, че е готов и може да ги вземе. На задната седалка оставил черен сак. Резервната гума сложил в багажника. Докато пътували към Кулата, Георги говорил с някой от Гърция, споменал името Сакис. Като приключил, разглобил джиесема и извадил батерията.

По пътя спрели на бензиностанция след Кресненското ханче. Георги казал, че има проблем със задната гума. Сменил я с резервната. После двамата продължили към границата. Гергана усетила, че откакто тръгнали от бензиностанцията, откъм мястото на сменената гума се чува тропане. Настояла да огледа колата, но Георги казал: "Не, аз ще сляза".

Малко преди село Кулата отбил, свалил пак задната гума и монтирал старата. Казал й, че в района на границата тя трябва да кара, защото колата е нейна. На ГКПП стигнали към 17,30 ч.

"Друг път не бях минавала границата и Георги през цялото време ми обясняваше какво да правя, къде да застана, кога да изляза от колата", разказва лекарката. Докато чакала да й върнат паспортите, ненадейно дошли граничари. Вкарали Георги в сградата и го закопчали за радиатора с белезници.

"Не знаех какво да правя, разплаках се. Казаха ми, че е престъпник и че го търсят. Питаха ме къде съм тръгнала с него", спомня си Гергана. Когато видяла бижутата в резервната гума, й прилошало и припаднала. "Не знаех за накитите в колата. Даже, тогава, на митницата, не разбрах, че е станал някакъв обир", разказва жената.

Брис, Пачо и Вико надушили лъжеченге

Кучетата Брис, Пачо и Вико са търсели мирисови следи, оставени от бандитите на местопрестъплението. Експерти от МВР ги завели там на 31 март, за да направят т.нар. одорологическа експертиза. Кучетата надушват, че на мястото е бил Николай Видолов, който според разследването е носел полицейската униформа.

Съдът обаче не приема експертизата за доказателство. Той не поставя под съмнение добросъвестността на експертите и възможностите на кучетата да идентифицират мирис. Изземването му обаче не е извършено по реда на НПК, пише в мотивите към присъдата съдия Владимир Астарджиев. В протокола за оглед не било посочено да е участвал технически помощник или специалист, както и да са иззети мирисови следи.

Протоколът за това също не отговарял на изискванията на закона - не е съставен от разследващ, липсват поемни лица и данни за средствата и начина, по който се вземат следи.

Съдът посочва, че още са в процес на разработка теоретичните основи на науката "Одорология" и липсват утвърдени критерии, които да насочват несъмнено към извършителите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На свобода е пуснат 20-годишният компютърен специалист Кристиян Бойков, обвинен за хакването на данни от системата на НАП. Ден след ареста му Софийската градска прокуратура реши да пусне младежа срещу подписка и да го освободи незабавно от следствения арест на "Г.М. Димитров". Разследващите са събрали допълнителни доказателства по делото,

Министерски съвет е най-доброто място за вдъхновение за карикатуриста Чавдар Николов. Майсторът на рисуваната сатира бе изловен от топпапараците на "България Днес" да обикаля около властовите сгради на бул. "Дондуков", нарамил торбичка с най-ценното си - материали за шаржове. Николов очевидно е готов, щом види някой управник,

Мая Манолова дъх не може да си поеме от работа. Омбудсманът проведе сериозен разговор по телефона, след което забърза крачка явно за важна делова среща. Макар динамичното си всекидневие, Мановола поддържа стилен външен вид, като се започне от фризурата й, минава през бутикова чанта и завършва с обувките й.