Бактерии, олово и хром във водата

https://www.24chasa.bg/Article/1431820 www.24chasa.bg

В 18 от 28 области в страната питейната вода за населението не отговаря на здравните стандарти за безопасност. Това се казва в анализ на ресурсите на страната, направен по поръчка на екоминистерството и включен в проекта на водна стратегия.

Подаването на вода за питейни нужди от замърсени водоизточници би трябвало да бъде забранено според европейска директива.

Откакто страната ни е член на ЕС, са издадени забрани за ползване на четири източника според справка от Министерството на здравеопазването. Това са на Симеоновград, Меричлери, Татарево и Поибрене. Според министерството имало и заповеди от регионални инспекции.

Лошо циментираните сондажи могат да замърсят и дълбоките водни запаси.
Лошо циментираните сондажи могат да замърсят и дълбоките водни запаси.

Най-зле е положението с чистотата на водата в област Пазарджик. Там нормата от 5% нестандартни показатели, препоръчана от Световната здравна организация, е надхвърлена над два пъти. Увеличават се и замърсителите в областите Кюстендил и Пловдив, където доскоро не е имало проблеми.

Микробиологично замърсяване има в 11 области. Заради лошата дезинфекция в 357 по-малки водоснабдителни системи са хващани бактерии от вида ешерихия коли, които са силно токсични и наличието им означава замърсяване с фекалии. В 65 зони пък има бактерии ентерококи.

Заради липсата на модерни пречиствателни станции в отделни селища има замърсяване дори с манган и канцерогенните съединения на хром, арсен и олово. Най-тежко е положението в област Плевен, където в 14 села  питейната вода е замърсена с тежки метали.

В анализа се споменава и алуминий, пестициди и бензен в единични населени места.
Голямо е замърсяването и с нитрати, като здравните норми се надвишават от 2 до 5 пъти. Това е характерно за области, където се ползват плитки подземни източници и се развива земеделие. Най-тежък бил проблемът в Ямболско, Шумен, Русе и Велико Търново. За тези места трябва да се намерят алтернативни източници, защото нитратите не се пречистват, обясниха от МЗ.

По принцип това замърсяване, както и амония са характерни за райони, в които има или е имало по интензивно земеделие и животновъдство, обясни експертът от екоминистерството Росица Петрова. Приемането на нитратна вода от малки деца може да причини заболявания. Още по-лошото е, че обикновено замърсяването от селското стопанство е придружено и от бактериално.

Според данните на екоминистерството 82 подземни източника в страната имат проблеми. Най-много са в Дунавския басейнов район, където са установени сериозни замърсявания с нитрати, амоний и фосфати, в Софийската котловина, Добруджа, Русе-Силистра, край Плевен и т.н. Подобни резултати се наблюдават и в района на Варна, Несебър, Бургас и в басейните на почти всички черноморски реки.

Не може да се каже обаче категорично дали замърсяването е заради сегашна дейност, или заради минали въздействия, обясни Петрова. Причината е, че преди да стигнат до водоносните хоризонти, замърсителите трябва да минат през земята, а скоростта зависи както от почвите, така и от големината на молекулите на замърсителя.

Освен т.нар. биологични замърсявания в подпочвените води има и много естествени примеси, които са над нормите, обясни Росица Петрова. Такива са манганът, желязото, сулфати. "Сулфатите например са характерни за водни хоризонти, които се намират в близост до въглищен басейн", обясни експертът. Такова замърсяване има например в Софийската котловина и в района на Стара Загора, където сулфатите се дължали на гипсови находища.

От доста време обаче не са правени изследвания на актуалното състояние на подпочвените води и дали то не се е влошило, каза Петрова. Причината е, че анализите са много скъпи.

Калпави сондажи вкарват отрови и в дълбоките слоеве

Замърсяване с нитрати, амоний, никел и повишена окисленост на водата е констатирано и в дълбоките водни хоризонти, които не би трябвало да може да се замърсят по естествен начин.

Тук отровите, които се дължат на човешката дейност на повърхността, не могат да стигнат и за стотици и хиляди години с просмукване през пластовете. Причината за замърсяването е калпаво направени сондажи, обясни експертът по опазване на водите в екоминистерството Росица Петрова.

При недобра циментация на сондажа при преминаването през водоносен пласт водата започва да се просмуква по него и замърсителите преминават.

Такива са характерни за Добруджа, където има доста сондажи както за добив на вода, така и за търсене на нефт и газ. Заради това и замърсяванията на поровите води от неогена в Добруджа (това е плиткият водоносен хоризонт) са се пренесли в единственото българско трансгранично находище - Малм-валанжкия басейн между България и Румъния. Заради това замърсяване страната ни има проблеми със северните съседи, защото отива към тяхната територия. Причината е, че румънците захранват с вода от него морските си курорти и така дърпат от нашата част.

Замърсяване заради сондажи има и в дълбоките слоеве в Софийската котловина.

Запасите под земята намаляват, чакаме дъжда

Обезпокоително намаляване на запасите и нивата на подпочвените води са забелязали от екоминистерството. Според данните на ведомството в многогодишен план се наблюдава намаление на 65% от подземните водни тела. Най-засегнати са подпочвените води край Дунав и Марица, в Горнотракийската низина и в дълбокия слой под Добруджа. Добре изразен спад има и в по-плиткия сарматски водоносен хоризонт в Североизточна България.

В района на Странджа пък запасите през май са били до 60% от нормите.
Спадане на дебита на изворите има и на месечна база през май спрямо април тази година. Повече от половината извори в страната, чието състояние се следи, са отбелязали намаляване на дебита. В района на Правец, Тетевен и Етрополе изворите са с наполовина по-малко вода спрямо предходния месец.

"Положението все още не е обезпокоително, но тенденцията в дългосрочен план е запасите на подпочвени води да стават все по-малко", обясни Росица Петрова от екоминистерството.

Причината е в глобалното изменение на климата, което в България се изразява в затопляне, твърди експертът.

"При тези промени намаляват пролетните и есенните дъждове, които са кротки, попиват в почвата и достигат до водните хоризонти", обясни Петрова. При спокоен валеж около 15-20% от водата, която пада на повърхността, успява да стигне до водоносните хоризонти.За сметка на това зачестявали обаче пороите през лятото. Те не попиват в земята, защото най-горният слой е спечен от слънцето. Заради това и летните порои се оттичат бързо и причиняват наводнения, обясни Петрова.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Над 700 шапки от цял свят пази доц. д-р Георгиев С дъх на няколко световни войни, борбата и куража на доблестни войници, военни и пожарникари от цял свят напомня експозицията на фуражки на доц. д-р Людмил Георгиев. От реликвите на времето лъха заряд и вдъхновение на отминали бурни времена и подвизите на смели мъже от цял свят

Криминално проявен българин е един от заподозрените за убийството на 60-годишен сънародник в Лондон, съобщиха от МВР. Въпросният 44-годишен мъж вече е задържан от британските власти, уточнява EveningStandart. Тялото на Красимир Къртиков е открито в дома му в британската столица на 13 януари, като според местната полиция убийството е извършено

Почти килограм и половина контрабандни златни и сребърни накити са открити в автобус на пункта Капитан Андреево, съобщават от Агенция "Митници". Рейсът пътувал по редовна линия от Турция за Румъния. При проверката митничарите забелязали подозрителна плътност в 3 от седалките на автобуса. След разглобяването им оттам са извадени пликове с 266