Защо сме леви или десни

https://www.24chasa.bg/Article/1433484 www.24chasa.bg

Първият лекарски преглед на новороденото е, за да се види дали лявата и дясната му страна са симетрични. Много е важно също дали бебето движи крайниците си и в двете посоки. Ако има разлики в движенията или в рефлексите, това е признак за мозъчна малформация или за травма преди или по време на раждането.

Следователно за първите мигове от живота на човека е жизненоважно той да няма предпочитания към лявото или дясното. Но по-късно родителите ще забележат, че тяхното бебе стиска едната си ръка в юмрук по-често от другата и че я размахва по-енергично или че главата му е обърната все на една страна, докато лежи. Във всичко това обаче няма нищо обезпокоително.

С коя ръка посяга бебето?

Установено е, че 60-70% от бебетата държат главите си обърнати надясно през повечето време. Останалите вероятно ще пораснат като леваци. Повечето 4-6 месечни бебета държат дрънкулката с дясната си ръка по-дълго време, отколкото с лявата. А между 6 и 9 месеца те вече предпочитат да посягат към играчки с дясна ръка, все едно от коя страна са им подадени. Това предпочитание обаче не е абсолютно.

Между 12 и 18 месеца децата вече могат да държат играчка с едната ръка и да бърникат втора играчка с другата. Повечето (70%) държат с лявата и манипулират с дясната ръка. При 15% е обратното, а останалите 15% сменят ръцете.

След 18 месеца движенията на детските ръце са по-сложни и предпочитанието към едната става все по-отчетливо. Тогава процентът на тези, които сменят ръцете, спада рязко.

Към 4-годишна възраст децата вече умеят да извършват сложни и фини движения като рисуване, писане, рязане с ножици и тогава вече става ясно кой е левак и кой - десняк. Ако това още не се е проявило, значи детето има проблем с контрола над мускулите и изобщо с координацията. То може да има забавено развитие и вече трябва да се потърси специалист. Повечето деца обаче наваксват сами с времето, следвайки свой си график на развитие.

И така, ние се раждаме абсолютно безразлични към лявото и дясното, но на 4-годишна възраст се разделяме на 90% десняци и 10% леваци. Това важи за цялото човечество.

Защо обаче е така? Защо изобщо има разлика в сръчността при боравене с лява и с дясна ръка? По въпроса има множество теории, но повечето от тях не струват. (Критики на теориите - виж по-долу.) Тук ще изложа само най-елегантната от тях, да я наречем "компютърна". Според нея разликата в сръчността се е появила заради необходимостта от специализация на мозъка. Както големите програми "изяждат" много от паметта на компютъра, така и сложните движения на ръката ангажират голям обем от капацитета на мозъка. Би било разхищение на мозъчен ресурс, ако и двете ръце бъдат снабдени с еднакво развита способност например за писане. А няма и нужда, тъй като за тази работа стига и едната ръка.

Кората на мозъка е мястото, където се извършват почти всички висши мозъчни дейности. Изглежда, заради това са всичките тези цепнатини и гънки в нея. С тях се увеличава площта на мозъка, а оттук и неговият капацитет. Но колкото и да е голям, подобно на компютърната памет, той все пак е ограничен. Контролът над многобройните мускулчета на ръката, задвижвани при писане, изисква голям ангажимент на мозъка, респективно голяма част от площта на кората му. Затова мозъкът икономисва ресурсите си, като за повечето дейности развива сръчността само на едната ръка, а другата оставя "схваната".

Отдавна се знае, че отделните мозъчни функции се изпълняват в различни части на мозъка. Не е за вярване, но някогашните учени са разбрали това по най-простия начин: отваряли са черепа на пациента и с натискане тук и там по мозъка му са го питали какво усеща. През XIX в. медиците са се досетили как да приспят половината мозък - чрез инжектиране на упойка (натриев амитал) във вените към едното или към другото полукълбо. После проверявали кои дейности се прекъсват и така разбирали в коя част на мозъка е контролиращият ги център. Например, когато е приспано лявото полукълбо, повечето хора временно загубват способността си да говорят, но пък все така могат да пеят, защото музиката се контролира от дясната част на мозъка.

В наши дни има скенери, които показват в кои части на мозъка клетките са най-активни в дадена ситуация. После компютърно генерирани изображения разкриват как реагира мозъкът при четене на книга (задния дялт) или при слушане на говор (левият).

Така ние още от училище знаем, или вече сме забравили, че мозъкът се състои от две части, наречени полукълба, и че много прилича на орехова ядка. Дясната част е почти разделена от лявата - свързва ги само тънък сноп нервни влакна. Тя контролира мускулите в лявата част на тялото, а лявата част - мускулите вдясно. Това кръстосване на контролни функции е довело до голямо оплитане на жици. При формирането на мозъка и гръбначния стълб нервите от едната страна на тялото са протягали свои много дълги окончания, наречени аксони, през централната ос към другата част. Така при десняците центърът за контрол на ръката в левия мозъчен дял е много по-развит, отколкото същия център в десния дял. При леваците - обратно - по-развити са нервите в дясното им полукълбо.

Има и физически разлики Погрешно е обаче да се мисли, че мозъкът на левака е просто огледален на мозъка на десняка. Функцията контрол над речта например обикновено е в лявото полукълбо и на левака, и на десняка. При леваците обаче е много по-вероятно тези центрове да се окажат в дясното полукълбо или и в двете. Голямо изследване на Института по неврология в Монреал от 2003 г. установи, че при 95% от десняците и при 70% от леваците центърът на речта е в лявото полукълбо. С други думи, организацията на мозъците на десняците и на повечето леваци е еднаква, а при останалите леваци е огледална спрямо тази на десняците.

Други изследвания обаче показват по-голямо разнообразие от конфигурации при мозъците на леваците. Това от своя страна води до разлики в мисловните процеси на леваците и десняците.

Лявото мислене

Децата леваци е по-вероятно да проявят голяма креативност, математически заложби и да бъдат изключително изкусни в боравенето с езика - всички тези умения се дължат на лявото полукълбо.

При аутистичните деца, както и при децата с прояви на забавено развитие, с епилепсия, синдром на Даун, церебрална парализа, страбизъм, дислексия и дори шизофрения процентът на леваците е по-голям от средния за човечеството.

Леваците се смятат за "десномозъчни", тоест имат развити визуално-пространствени способности, но са слаби анализатори. Според някои изследвания те умират по-рано, а един учен твърди, че умират с няколко години по-рано от десняците. Тук обаче може би влияе фактът, че при леваците рискът да си наранят ръката и изобщо рискът от нараняване е по-голям, защото на пазара повечето инструменти като резачки и бормашини се предлагат само във версия за десняци.

Твърди се още, че някои диагнози - мигрена, припадъци, екземи, болести на имунната система - са по-характерни за леваците.

В голямото си изследване за връзка между интелигентността и доминацията на лява или дясна ръка от 1990 г. д-р Дороти Бишъп отрича такава връзка. Като цяло леваците са нито по-умни, нито по-глупави от десняците, а освен това не може да се докаже, че има "левашко" мислене. И все пак леваците преобладават както сред когнитивно много надарените, така и сред когнитивно недоразвитите.

Не е само при ръцете

Задайте си въпроса с кое ухо чувате по-ясно. А с кой крак ритате по-добре? Ако ли пък ви се наложи да се взирате в нещо, кое око използвате за телескопа или за лупата?

Мнозина десняци са десни и в тези случаи, както и мнозина леваци са леви. Някои хора обаче комбинират - ляво за едно, дясно за друго. Едни пишат с дясна ръка, но пък хвърлят топка, въртят тирбушон и пр. като леваците. Така че тук говорим не само за ръцете, а изобщо за латералността, т.е. за специализацията на дадена част от тялото да върши определена неща. Другият начин да опишем латералността е като си я представим обратна на симетрията, при която лявата и дясната страна са взаимно огледални.

При човека симетрията свършва току под кожата. Вътре тялото има висцерално разпределение и явни разлики между ляво и дясно. Черният дроб е изцяло отдясно, а далакът е изцяло отляво. Десният бял дроб има три дяла, а левият е само с два, за да отвори място за сърцето, което е в центъра на гръдния кош, но се изтегля наляво. Поради тези причини дясната половина на тялото тежи повече от лявата. Затова човек по-лесно пази равновесие "на куц крак", ако този крак е левият. Изключителна рядкост е всички органи да са с разменени места. Случва се, макар и също рядко, някои органи да са разместени, а други да са си на място.

При предпочитанието за ляво или дясно било на ръка, крак, око или ухо въпросът е не дали го има, а в каква степен се проявява. Това най-лесно се установява, като проследиш коя ръка е по-натоварена при писане на клавиатура, завиване на крушка и пр. Писането и рисуването например при децата винаги са с една и съща ръка. Но ако ги накараш да си пипнат носа с пръст, 30-40% ще го направят с другата ръка. Ако ли пък ги накараш да пускат мъниста в шише, 60% сменят ръката, без да се замислят.

При възрастните най-малко значение има с коя ръка носят куфар, водят куче с каишка и отварят капак. Други дейностти обаче неизменно са с една от ръцете: удряне с чук, хвърляне на топка, игра на тенис и, разбира се, писане. При бъркане с лъжица обаче под 50% от възрастните използват предпочитаната ръка, докато при ядене с лъжица този процент надхвърля 80. Изводът е, че тя се използва само за специфични дейности, които изискват дълга практика и фини движения или пък координация между голяма група мускули за рязко и точно премерено плавно движение.

Може да е орисия

Наследствено ли е да си десняк или левак? Тоест на природата ли го дължим, или на средата? За темперамента, артистичните и интелектуалните способности най-добро е обяснението, че са смес от двете. При ръцете е същото. Ако си бил приучен да си десняк, значи можеш и да се отучиш. Така си мислят родители и учители, които искат детето да е десняк. Ако обаче то е левак по наследство, принудата да смени ръката ще е насилие срещу природата му.

И тук много влияе семейната традиция. При родители десняци 96% от децата също са десняци. При родители леваци 46% от децата също са леваци (Това означава обаче, че другата възможност - да са десняци, е малко по-вероятна). Ако единият родител е десняк, а другият е левак, 83% от децата им са десняци.

Тези данни добре пасват на наследствената обусловеност. Те обаче не отричат приучването. Щом повечето хора в обществото са десняци, за родителите десняци е много лесно да направят и своите деца като себе си. А родителите леваци биха работили срещу течението, затова по-голям процент от техните деца ще станат десняци въпреки усилията им. Но никое приучване не може да обясни защо 4% от децата на десняци все пак са леваци. Освен това осиновените деца предпочитат ръката като биологичните си родители, а не като осиновителите си.

При близнаците e пълно с леваци.

Изследванията на близнаци разклащат тезата за наследствеността. При тях леваците са около 20% - двойно повече от средното за човечеството. Защо е така, е пълна загадка.

Еднояйчните близнаци са идентични и имат еднакви гени. Те се развиват от една яйцеклетка, която се дели на две до 14 дни след зачеването. А разнояйчните се развиват от отделни яйцеклетки, оплодени с различни сперматозоиди, и имат едва 50% общи гени.

Ако зависеше директно от гените кой да е десняк и кой - левак, би следвало да се очаква, че еднояйчните близнаци ще са само десняци или само леваци, т.е. ще е налице конкордантност. А пък при разнояйчните вероятността за това ще е същата като при другите им братя и сестри.

Всъщност цели 25% от двойките близнаци се състоят от десняк и левак без значение дали те са еднояйчни, или разнояйчни. Така че генетиката засилва мистерията по въпроса, а не я разбулва.

Това разочарование от гените ражда нова теория. Тя се опира на факта, че при близнаците има доста висока честота на неврологични и други болести, причинени от теснотията в утробата. За първи път хипотезата, че левакът от близнаците е получил малка повреда в мозъка преди или по време на раждането, е изказана през 1920 г. И наистина близнакът с увреждания по-често се оказва именно левакът от двойката. От умствено изостаналите близнаци 20% са леваци. Освен това в помощните училища има много повече деца леваци, отколкото в нормалните училища. При епилептиците пак леваците са голям процент. Вероятно онази повреда в мозъка, която е предизвикала тези нарушения, е отговорна и за промяната на предпочитаната ръка при хора, които иначе биха били десняци.

Освен това тестове с натриев амитал също доказват връзка с ранната мозъчна травма. При болни леваци центърът за контрол над речта се оказва в дясното полукълбо на мозъка, докато при здрави леваци той е в лявото. Това доказва, че при повреда на лявото полукълбо в ранните етапи на онтогенезата, се стига до смяна на речевото полукълбо и на предпочитаната ръка.

От учените само Пол Бейкън твърди, че да си левак, е патология и че в повечето случаи това се дължи на родова травма. Той е събрал много данни, показващи висока честота на родовите травми както при леваците, така и в техните семейства. Според него тенденцията в рода на леваци да се раждат още леваци е в следствие на повишения риск от родови травми в такива семейства.

Други учени признават патологични причини за някои леваци, но не за всички. Интересното при модела на Бейкън е, че той предсказва наличието и на патологични десняци. И изследванията откриват, че някои естествени леваци след преживян инсулт са станали десняци.

Близнаците още повече замъгляват общата картина и заради феномена огледално отразяване при еднояйчните. Това ще рече не само, че единият близнак е левак, а другият - огледално - десняк. На единия къдрите се завиват по часовата стрелка, на другия - обратно на нея. Отпечатъкът от левия показалец на единия почти съвпада с отпечатъка от десния показалец на другия.

Огледалното отразяване обаче е налице само в тъкани, развили се от ектодермалния слой на зародиша, не и при вътрешни органи като сърцето. Смята се, че то се дължи на момента на делене на зародиша. Тогава химическите съставки, образуващи оста на симетрията, вече са се появили и единият плод се развива от лявата половина на изходния зародиш, а другият - от дясната. Ако деленето закъснее след 14-ия ден, то е непълно и се раждат сиамски блинаци със съединени тела.

При разнояйчните близнаци обаче също има двойки от левак и десняк, при това процентът им е същият (25%), въпреки че те имат само наполовина общи гени. Това съвпадение на процентите между двата типа близнаци може да е случайно, но може и да е заради много важен, но неизвестен фактор. Едно от предположенията за него е, че всеки левак по рождение всъщност е оцелелият член от двойка еднояйчни близнаци, разделила се в критичния етап на поява на огледалното отразяване.

Теории

За щита и меча

Викторианският философ Томас Карлайл пръв се опитва да обясни защо хората са предимно десняци. Според него при воините лявата ръка държи щита, за да предпазва сърцето. Така тя остава пасивна, докато дясната развива множество умения и става по-сръчната от двете, защото държи меча.

Слабото в тази теория е, че десняци е имало далеч преди бронзовата епоха да снабди хората с мечове. Както пещерните рисунки, така и черепите на кроманьонците показват, че те са били десняци с характерните за това церебрални асиметрии. Теорията на Карлайл предполага само мъжете да са предимно десняци. Всъщност е обратното - при мъжете има повече леваци, отколкото при жените.

За майката и бебето

Има теория, че жените са предимно деснячки, защото държат плачещото бебе с лявата ръка. Така неговата главица е близо до сърцето на майката и то се успокоява по-бързо. Това на свой ред оставя свободна дясната й ръка и с нея тя извършва разни манипулации, правейки я по-сръчната ръка.

Слабото в тази теория е, че не обяснява защо при мъжете има леваци. А и как се доказва, че бебетата предпочитат левите страни на майките си.

За синята кръв

Най-често цитираният аргумент, че да си левак, е царствено, е прочутият шотландски клан Кер. Той е бил клан от леваци и е строял стълбите в своите замъци като спирали, завити обратно на часовниковата стрелка, за да могат леворъките му мечоносци да имат повече простор да ги защитават.

Изследване от 1974 г. на Кралския колеж на общопрактикуващите лекари сред хора с фамилно име Кер/Кар установи, че повечето от тях са леваци. Запитаните обаче явно са се досетили за целта на анкетата и това е повлияло на резултата. Повторно изследване от 1993 г. избягва тази уловка и не установява необичайно голям брой леваци.

Все пак теорията за благородството се крепи и на факта, че много от членовете на кралската фамилия в Англия са леваци (кралете Джордж II и Джордж VI, кралица Виктория, кралицата майка Елизабет и принц Чарлз).

За тестостерона

Най-прочутата теория развиват Гешвинд и Галабурда през 1987 г. Според тях леваците са такива заради по-високи нива на тестостерона. Популярността на Г-Г теорията се дължи до голяма степен на сладкодумието, с което Норман Гешвинд я популяризира. Тя обаче има и научни достойнства. Например дава обяснение защо леваците са предимно мъже и защо имунните заболявания и говорните смущения са по-чести при мъжете. Обяснява и защо мъжете са по-добри на визуално-пространствените тестове, а жените - на езиковите. От нея става ясно и защо леваците са свръхпредставени сред прочутите учени и политици, както и в доста от професиите на дясното полукълбо като артисти, архитекти, инженери и музиканти.

Хормонът тестостерон влияе на растежа на тъканите, но пък е инхибитор на растежа на имунните структури, например тимусната жлеза или джоба на Фабриций. Той може да промени и някои клетки на лимбичната система и хипоталамуса. Освен това влияе силно на нервните тъкани, тъй като е полов хормон и рецепторите за него са пръснати из целия мозък.

Според Г-Г, ако по време на бременността тестостеронът е в повече било заради наличие на мъжки близнак, било заради ендокринна аномалия, последиците от това са многобройни. По-безобидната от тях е, че жените изглеждат като мъжкарани. Другите са ранен пубертет, забавен растеж, умалено ляво полукълбо, атипичен метаболизъм. Именно защото тестостеронът забавя растежа на лявото полукълбо, дясното расте по-бързо, за да компенсира и това води до появата на леваци.

Г-Г теорията се опровергава от изследването на Гримшоу през 1995 г. То мери тестостерона в околоплодната течност и след 10-15 г. проследява какви са станали родените деца. Оказва се, че, обратно на теорията, при висок тестостерон децата по-често са десняци, а не леваци, и че речта им се контролира от лявото полукълбо, не от дясното.

За позата в утробата

Според теорията на Превич зародишът се мести в утробата до 6-ия месец. След това две трети от бебетата полягат наляво, така че дясната им страна да е навън. Това се дължи на асиметрията в утробата и на движението на матката назад и вдясно от средната линия, за да се отдалечи от пикочния мехур и ректума. Положението на плода се влияе и от мястото на плацентата, а то в повечето случаи е от дясната страна на матката. Резултатът от това положение е леко уголемяване на лявата част на лицата на тези 2/3 от бебетата, които 3 месеца преди да се родят, са били обърнати наляво. Друга последица е, че лявото ухо може да получи охлузвания и слухът му да отслабне. А дясното ухо е с изострен слух, тъй като е насочено навън. От много други изследвания се знае, че още неродени, бебетата разпознават човешка реч. Така появилата се разлика в слуха между ушите води до промяна в мястото на мозъчния център за контрол на речта и съответно до появата на леваци.

Най-силната страна на теорията на Превич е, че тя дава напълно задоволително обяснение защо при животните няма леваци. И наистина, някои бозайници като че ли имат предпочитана лапа, но като процент те са точно толкова, колкото и тези, които нямат (50-50%). Понеже хората са двукраки, позата на плода в 3-те месеца преди раждането е перпендикулярна спрямо централната ос на майката. При другите примати обаче гръбнакът на плода е успореден на майчиния и главата е по посока на главата на майката. Затова приматите не се влияят от асиметриите в утробата и съответно не се развиват впоследствие като десняци или леваци.

Слабост при Превич е, че процентите се разминават. Ако 2/3 от бебетата лежат наляво в утробата, би трябвало 1/3 от хората да са леваци, а не само 1/10, както е в действителност.

Под игото на "правилните"

Съвсем доскоро в модерния свят детето левак бе тормозено. Учителите му връзваха лявата ръка, съучениците му го подиграваха. И то усещаше тази своя особеност като слабост и ставаше десняк. В книгата си за еволюцията на разума "Драконите на Едем" Карл Сейгън пише, че и сега е така в по-голямата част от света.

За традиционната култура леваците изобщо не се толерират, тъй като лявата ръка се смята за неестетична, "нечиста". Тя влиза в действие при тоалетни нужди и затова е опасна за здравето. Тази вредност донякъде се намалява от дясната ръка, с която човек се храни и стреля. Според Сейгън свързването на лявата ръка с екскреторните действия носи отрицателни конотации във всички култури. В ислямският свят например е голяма обида, ако помахаш за поздрав или при сбогуване с нея. Ако ли пък я подадеш за ръкуване, направо си мъртъв!

В християнството всички проблеми на лявото и леваците тръгват от следното описание на Страшния съд в Евангелието на Матей, гл. 25, 31-46:

"А кога дойде Син Человеческий в славата Си и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира... Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели... И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен."

Тази сцена закрепва завинаги предубеждението към леваците и през вековете е сочена от съдиите, военните, инквизицията, учителите, родителите и бавачките като най-ярък пример за връзката между леваците и дявола.

Самата дума "ляво" има силни негативни конотации. На латински "sinister" освен "ляв" означава и "зловещ", на френски "gauge" понякога означава и "посредствен, мърляв". На италиански "mancino" означава и "лъжлив". Английската дума за ляво "left" произлиза от староанглийска дума със значение "слаб". А пък за "леворък" в речника "Уебстър" се дват и значенията "смотан, неумел", "уклончив, шикалкавещ, лицемерен", "зъл, подъл".

От друга страна, в много езици "дясно" означава също така и "вярно, правилно", например в английски и в руски.

При това положение иди убеждавай някое дете и дори възрастен, че да си левак изобщо не е удар на съдбата. На детето може би е най-добре да му се каже, че измежду леваците, както в историята, така и сред нашите съвременици, има много надарени личности, прославени хора, гении и те да му бъдат изброени. Ето един доста непълен техен списък:

Гении: Леонардо да Винчи (най-големият гений на човечеството), Айнщайн, Наполеон, Александър Велики, Бетховен, Микеланджело, Рафаело, Чарли Чаплин, Марк Твен, Луис Карол, Юлий Цезар, Жана д'Арк, Пикасо, Бенджамин Франклин...

Актьори и комици: Брус Уилис, Крисчън Слейтър, Кери Грант, Деми Мур, Денис Куейд, Даян Кийтън, Ема Томпсън, Фред Астер, Харпо Маркс, Хенри Форд, Джей Лено, Дейвид Летерман, Джим Кери, Джим Хенсън, Джулия Робъртс, Киану Рийвс, Ким Бейсинджър, Марсел Марсо, Мерилин Монро, Морган Фрийман, Никол Кидман, Опра Уинфри, Робърт де Ниро, Сара Джесика Паркър, Том Круз, Вал Килмър, Упи Голдбърг и... Жабока Кермит.

Певци и музиканти: Веселин Маринов, Ани Ленокс, Селин Дион, Джордж Майкъл, Джими Хендрикс, Фил Колинс, Пол Макартни, Кърт Кобейн, Стинг.

Спортисти: Пеле, Грег Луганис, Марк Шпиц, Брус Дженър, Джими Конърс, Джон Макенроу, Мартина Навратилова.

Политици: Лиляна Павлова, Кралица Виктория, Хърбърт Хувър, Хари Трумън, Джералд Форд, Роналд Рейгън, Джордж Буш, Бил Клинтън, Фидел Кастро.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Войната между нападателя на "Бетис" Хесе Родригес и бившата му половинка Аура Руис няма спирка. Двамата не спират да се плюят в медиите и да си правят мръсни номера след раздялата. Сега Хесе предприе нова стъпка във "военнните действия". Той даде майката на сина си на прокуратурата на Лас Палмас. Нападателят се жалва,

Даниел Вълчев е всеотдаен съпруг! Бившият министър на образованието и науката отмени жена си Милена, като излезе да напазарува плодове и зеленчуци за вкъщи, видяха папараците на "България Днес". Макар да бе натоварен с покупки, юристът не свали телефона си от ухото. Нищо чудно от другата страна на линията да е била съпругата му,

Испанските клубове пръснаха 808 млн. евро за нови футболисти само за 22 дни от отварянето на трансферния пазар. До момента отборите от Ла Лига са без конкуренция в Европа. За сравнение, в Бундеслигата са дали 434 млн., а в Серия "А" - 352 млн. Доскорошният водач по отношение на трансферите - Висшата лига, изостава назад със своите 197 млн.